РЕШЕНИЕ
№ 1618
гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300502382 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България, чрез Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Карлово,
против Решение №186 от 20.06.2023г., постановено по гр.д. №1515/2022г., по
описа на Районен съд- Карлово, ІIІ гр.с., в частта му, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. С. М.,
ЕГН **********, сумата над 1000 лв. до присъдения размер от 4000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на повдигнато и поддържано незаконно обвинение по досъдебно
производство №176/2019г. по описа на РУ на МВР- Карлово, за
престъпления по чл.270, ал.1 и чл.131, ал.2, пр.4 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 01.01.2020г. до окончателното й изплащане. С
жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната
му част, като се иска намаляване на размера на присъденото
обезщетение от 4000 лв. на 1000 лв.
1
Ответната страна по въззивната жалба- П. С. М., ЕГН **********,
чрез пълномощника му по делото адв. С. Я., в писмен отговор оспорва
същата и иска потвърждаване на обжалваното решение в обжалваната му
част.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверено правилността му по изложените
във въззивните жалби доводи, както и при служебна проверка за
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.2, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
предявен от П. С. М. против Прокуратурата на Република България за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие
на повдигнато и поддържано незаконно обвинение по досъдебно
производство №176/2019г. по описа на РУ на МВР- К., за престъпления по
чл.270, ал.1 и чл.131, ал.2, пр.4 от НК. Ищецът е претендирал обезщетение
в размер на 10000 лв., като с постановеното по делото решение искът му
е уважен частично- за сумата от 4000 лв., като в останалата му част до
пълния му предявен размер от 10000 лв. е отхвърлен. В частта му за
отхвърляне на иска за разликата над 4000 лв. решението не е било
обжалвано и е влязло в сила.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се
установява от писмените доказателства, че на 25.03.2019г. на основание
чл.212, ал.3 и чл.356, ал.3 от НПК срещу ищеца П. С. М. е било
2
образувано бързо производство- досъдебно производство №176/2019г. по
описа на РУ на МВР- К. С постановление от 01.04.2019г. на Районна
прокуратура- Карлово е разпоредено разследването по досъдебното
производство да се извърши по общия ред. На 23.03.2019г., 24.09.2019г.
и 03.10.2019г. по същото ищецът е бил привлечен като обвиняем за
престъпления по чл.270, ал.1 и чл.131, ал.2, пр.4 от НК- за това, че на
22.03.2019г. в гр. К. противозаконно е пречил на орган на властта да
изпълни задълженията си и за това, че на 22.03.2019г. в гр.К. е
причинил на М. Х. А.- ******** орган при изпълнение на службата му
лека телесна повреда. На същите дати е бил извършен и разпит на ищеца
в качеството на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 25.09.2019г. и 03.10.2019г. материалите по досъдебното производство
са били предявени на ищеца, в качеството му на обвиняем. С влязло в
сила постановление на Районна прокуратура- К. от 06.12.2019г.
наказателното производство срещу ищеца е било прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради това, че разследваните деяния
не съставляват престъпление, а взетата спрямо него мярка за
неотклонение е отменена.
Настоящият състав на съда намира, че при така установените
фактически обстоятелства по делото са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
тъй като спрямо ищеца е било повдигнато незаконно обвинение в
извършване на престъпление и наказателното производство е било
прекратено поради недоказаност на обвинението. Отговорност за
причинените на ищеца вреди от така извършените незаконни актове и
действия следва да носи ответникът- Прокуратурата на Република
България, която с оглед правомощията й по НПК е упражнявала
ръководство и надзор върху наказателното производство. Съгласно
формираната съдебна практика всяко неоснователно водено наказателно
производство причинява негативни преживявания, свързани с психически
тормоз, стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и
познати /в този смисъл- Решение №138/08.05.2013г. на ВКС по гр.д.
№637/2012г., ІV г.о.; Решение №388/02.12.2013г. на ВКС по гр.д.
№1030/2012г., ІV г.о.; Решение №434/25.11.2015г. на ВКС по гр.д.
№2934/2015г., ІV г.о./. За доказване на размера на претърпените от
3
ищеца неимуществени вреди по делото е разпитана като свидетел бащата
на ищеца С. М., от показанията на който се установява, че ищецът
преживял много тежко повдигането на обвиненията срещу него. При
привличането му като обвиняем получил криза и пребледнял, като се
наложило разпитът му да бъде прекъснат, за да си постави инсулин. След
това не можел да спи и се наложило да посети лекар, който му
предписал лекарства за спокоен сън на билкова основа. Притеснявал се от
взетата му мярка за неотклонение „подписка“, тъй като се страхувал да
не бъде арестуван в университета или в апартамента им в П., поС.но в
главата му имало мисли за затвор. Ограничил контактите си и вече не
ходел по заведения и дискотеки, притеснявал се да шофира автомобил.
Емоционално му действали зле и медийните публикации за инцидента.
След случая успехът от следването му паднал и не можел да си взема
изпитите.
При определяне на размера на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение
следва да се отчетат обективно установените факти по делото, а
именно- продължителността на воденото наказателно производство
спрямо ищеца /от 22.03.2019г. до 06.12.2019г./, по време на което спрямо
него е била взета мярка за неотклонение „подписка“, извършваните по
същото процесуални действия с негово участие- трикратно привличане
като обвиняем и двукратно предявяване на разследването. Следва да се
отчете и фактът, че видно от представените писмени доказателства,
ищецът е страдал от *********, на които заболявания се отразява
стресът, свързан с воденото спрямо него наказателно производство, както
се установява и от показанията на св. М. При така установените по
делото обективни обстоятелства и събраните доказателства за
претърпените от ищеца негативни психически преживявания, описани от
св. С. М., настоящият състав на съда намира, че справедливото
обезщетение, което следва да му бъде определено за претърпените от
него неимуществени вреди от незаконно повдигнатите му обвинения е в
размер на 4000 лв., колкото е определил и първоинстанционният съд.
Предвид горното настоящият състав на съда намира за неоснователни
доводите във въззивната жалба на ответника срещу определения в
обжалваното решение размер на обезщетението.
4
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
С оглед неоснователността на въззивната жалба Прокуратурата на
Република България следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 1000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №186 от 20.06.2023г., постановено по гр.д.
№1515/2022г., по описа на Районен съд- К., ІIІ гр.с., в частта му, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. С. М.,
ЕГН **********, сумата над 1000 лв. до присъдения размер от 4000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на повдигнато и поддържано незаконно обвинение по досъдебно
производство №176/2019г. по описа на РУ на МВР- Карлово, за
престъпления по чл.270, ал.1 и чл.131, ал.2, пр.4 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 01.01.2020г. до окончателното й изплащане.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П.
С. М., ЕГН **********, сумата от 1000 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5