Решение по дело №1388/2019 на Районен съд - Търговище

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№  188                                              04.06.2020 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На двадесет и първи май                                                        две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1388 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86,ал.1  от ЗЗД.

          Ищецът „КРЕДИСИМО “, ЕАД ЕИК *********, гр.София, представлявано от С.Я., действащ чрез пълномощник юрисконсулт С.М., твърди в исковата си молба, че сключил с ответника С.Г.И. с ЕГН ********** ***, Договор за кредит  № 902984 от 06.07.2017 година, сключен от разстояние по правилата на ЗПФУР, по силата на който му предоставил заем от 2 334,84лв., като страните уговорили, че със заемната сума кредитополучателят ще погаси предходно свое задължение към кредитодателя по Договор № 667230/09.05.2016г. в размер на 2 334,84лв., при което ответникът не е получил парична сума, но е погасил предходното си задължение. Посочва, че сключването на договора се извършило на база предоставената от ищеца информация в интернет страницата на кредитора www.credissimo.bg чрез попълване на заявление, съдържащо информация за личните данни на кредитополучателя, желания размер на кредита, условията, при които да се сключи договора и начина на усвояване на сумата. На сайта били публикувани условията за предоставяне на кредита, като и ОУ.След подаване на заявлението, кредиторът изпратил на посочения електронен адрес на длъжника договора за кредит, ведно с ОУ, приложение № 1 и Стандартен европейски формуляр, съдържащи цялата информация относно кредита и условията по договора.След запознаването с документите, кредитополучателят е следвало да въведе на сайта команда””Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e - mail и  приемам ОУ и договора”, с които действия договорът се счита сключен. Твърди, че макар кредиторът да е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на длъжника посочената сума, с която е погасена изцяло дължимата сума по предходния договор, сключен между страните, то длъжникът не е изпълнил своите задължения по договора, като не е извършил нито едно плащане, поради което кредиторът е извършил редица действия в опит за извънсъдебно уреждане на спора, като му изпращал писма електронни съобщения, били извършвани посещения от страна на служители на кредитора, за които действия твърди, че е сторил разходи в размер на 72,65лв., които претендира на осн. т.2.7 от раздел VIII от ОУ. С оглед на изложеното, ищецът излага, че за защита на правата си е инициирал съдебно заповедно производство, като се снабдил със заповед за изпълнение № 74/28.01.2019г., постановена по ч.гр.д.№133/2019г. по описа на РСТ за следните суми: 2 334,84 лв., представляваща главница по Договор за кредит  № 902984 от 06.07.2017 година, сключен от разстояние(с която сума е погасен предходния кредит на ответника), ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-25.01.2019г.,за сумата от 72,65лв. административни разноски, за сумата от 692,31лв. договорна  лихва за периода от 06.07.2017г. до 10.10.2018г. и за сумата от 253,50лв. наказателна лихва за периода от 11.08.2017г. до 11.01.2019г., изискуеми на краен падеж-10.10.2018г., а тъй като заповедта била оспорена от длъжника, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на посочените вземания, претендира разноските в заповедното и в настоящото производство.  В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Постъпили са молби от процесуалния му представител с искане за разглеждане на спора в отсъствие на представител на ищеца, в писмени бележки предявените искове се поддържат и се иска уважаването им изцяло, претендират се разноски.

             В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответника не е постъпил, а възражението по чл. 414 от ГПК, депозирано в заповедното производство е бланкетно.В съдебно заседание ответникът се явява лично, като в първото съдебно заседание не оспорва сключването на договора, нито размера на заемната сума, но оспорва исковете изцяло с твърдения, че е изплатил претендираните суми, като след дадена му възможност да ангажира доказателства за твърденията си, във второто съдебно заседание посочва, че платежните документи, на които се е позовал, всъщност касаят плащания по предходния договор и поддържа единствено възражението си относно претендираната сума за извършени разходи за извънсъдебно събиране на вземането. 

           След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит 902984 от 06.07.2017 година, сключен от разстояние по правилата на ЗПФУР и ОУ към него, приложени по делото се установява, че страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 2 334,84лв., с който се погасява предходен дълг на ответника в същия размер, като параметрите на кредита, съобразно приложения Стандартен европейски формуляр са следните: обща сума на предоставения кредит-2 334,84лв ., за срок от 15 месеца с петнадесет погасителни вноски, всяка в размер на 201,81лв., при ГЛП 41,24%, ГПР 50,00%  и общ размер на задължението 3 027,15лв., а съгл. погасителния план към приложението, месечната вноска от 201,81лв. включва главница и договорна лихва, като крайният падеж на договора е 10.10.2018г.Видно от съдържанието на ОУ-чл. 2.7 и СЕФ т.4.6, е предвидено, че при неизпълнение на задълженията на длъжника, същият следва да заплати сумите, разходвани за съдебно и извънсъдебното събиране на вземанията на кредитора по договора.Представен е Протокол № 12/10.01.2019г. на Р-л Отдел „Събиране на вземанията” в ищцовото дружество, в който е посочена сума за разходи за извънсъдебно събиране на вземането, а именно- за посещения на адресите на длъжника, ежемесечно изпращане на писма и покани за плащане, многократни телефонни разговори с цел уреждане на задължението, които са посочени на обща стойност 72,65лв., а от удостоверение, издадено от ищеца е видно, че същият признава обстоятелството, че със заемната сума от 2 334,84лв. е погасено задължението на длъжника по предходния Договор за кредит № 667230/09.05.2016г. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно  безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че дължимите от ответника суми по договора са както следва: главница в размер на 2334,84лв., договорна лихва в размер на 692,31лв. за периода от 10.08.2017г. до 10.10.2018г., обезщетение за забава в размер на 336,61лв. за периода от 11.08.-2017г. до 11.01.2019г. и административни разходи за събиране на вземането в размер на 72,65лв.

          Въпреки дадената възможност на ответника да ангажира доказателства за извършени от него плащания по договора, такива не бяха представени по делото.

           При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:        

          Предявените  установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и осъдителен иск са обосновани с обстоятелството, че между страните е налице валидно сключен договор за кредит чрез средства за комуникация от разстояние, регламентирано от разпоредбите на ЗПФУР. Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).В случая ищецът твърди, че комуникацията между страните е осъществена чрез електронната му страница, на която ответникът е подал искане за получаване на кредит, предоставена му е била  необходимата информация и същият се е съгласил да получи заем.За този тип кредити, освен изискванията по ЗПФУР се прилагат и общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител, който в случая представлява електронен документ. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.Според съдебната практика, обективирана в Решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г. о., електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕП(ЗЕДЕУУ) - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги(ЗЕДЕУУ). В настоящия случай, страните не спорят относно валидното сключване на договора от разстояние, както и относно това, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, а именно да предостави на длъжника договорената сума и с нея да се погаси предходния дълг на длъжника.От събраните доказателства по делото и от заключението по назначената СИЕ, неоспорено от длъжника съдът приема за установено, че са налице непогасени задължения на ответника по договора, като при липса на други доказателства следва да се приеме, че ответникът не е извършвал плащания по договора.С оглед на изложеното, относно отделните претенции, съдът приема следното: По претенцията за заплащане на главница в размер на 2 334,84лв.  съдът приема, че същата е дължима в посочения размер, ведно със законната лихва от 25.01.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение № 74/28.01.2019г., постановена по ч.гр.д.№133/2019г. по описа на РСТ, обуславящо основателността на предявения иск и неговото уважаване, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК .

          Доколкото е установено по делото, че ответникът не е изплатил дължимата главница, то същият е в забава и следва да заплати на ищеца обезщетение за забава  в размер на 336,61лв. за периода от 11.08.-2017г. до 11.01.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение № 74/28.01.2019г., постановена по ч.гр.д.№133/2019г. по описа на РСТ обуслравящо основателността на акцесорната претенция и нейното уважаване, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

          Съгласно условията на договора, страните са уговорили и договорна лихва в размер на 692,31лв. за периода от 10.08.2017г. до 10.10.2018г., за която също не са събрани доказателства да е изплатена, поради което претенцията за заплащането й следва да бъде уважена, като се признае за установено съществуването на вземането за договорна лихва в размер на 692,31лв. за периода от 10.08.2017г. до 10.10.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение № 74/28.01.2019г., постановена по ч.гр.д.№133/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК.

             Относно претенцията за установяване съществуването на вземане за административни разходи за събиране на вземането в размер на 72,65лв., съдът, като съобрази обстоятелството, че отношенията на страните попадат под правната регламентация не само на ЗПФУР, но и на Закона за потребителския кредит, с оглед задължението служебно да следи за нищожността на договорите, когато тази нищожност е пряко изводима от вида и съдържанието на договора и без да има позоваване на нищожност , в какъвто см. е решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК, приема следното: В приложените ОУ-чл. 2.7 и СЕФ т.4.6, е предвидено, че при неизпълнение на задълженията на длъжника, същият следва да заплати сумите, разходвани за съдебно и извънсъдебното събиране на вземанията на кредитора по договора, като за размера на претенцията е представен протокол, съставен от самия ищец, който съдът цени като частен документ, изходящ от страната и установяващ изгодни за нея последици, а други доказателства не са ангажирани. На следващо място, разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани, телефонни разговори и др.(посочени в чл. 2.7 от ОУ и т.4.6 от СЕФ), обаче, не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, обуславящо нищожността на подобна клауза на осн. чл. 26,ал.1,пр.първо от ЗЗД, обстоятелство, обуславящо отхвърлянето на иска за съществуване на вземане за административни разходи за събиране на вземането в размер на 72,65лв., за което е издадена заповед за изпълнение № 74/28.01.2019г., постановена по ч.гр.д.№133/2019г. по описа на РСТ, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК .         

          По разноските: С оглед изхода от спора и доколкото съдът дължи произнасяне по разноските в заповедното и в настоящото производство, приема, че ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете,като е направил и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. в настоящото производство.В тази връзка, съдът приема, че съобр. разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, препращаща към НЗПП. Съгл. чл. 25,ал.1 от НЗПП, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В този смисъл, като съобрази, че интересът по настоящото дело е в размер общо на 3353,30лв., приема, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение на представителя на ищеца в размер на 100лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК вр. чл. 37,ал.1 от ЗПП вр. чл. 25,ал.1 от ВЗПП.Така разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 67,06лв. внесена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 117,06, като съобразно уважената част от исковете , ищецът има право на разноски в заповедното производство в размер на 114,72лв., а в исковото производство ищецът е  направил разноски в размер на 176,34лв. внесена държавна такса, 160лв. депозит за вещо лице, като следва да се добави и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., или общо 436,34лв., от които има право по съразмерност на разноски в размер на 427,61лв., до които размери исканията са основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата следва да се отхвърлят, като неоснователни, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземания в полза на  „КРЕДИСИМО “, ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.”Витоша”, № 14б, Бизнес център България, сграда А, ет.4, представлявано от С.Я., действащ чрез пълномощник юрисконсулт С.М., против С.Г.И. с ЕГН ********** ***, за следните суми: сумата от 2 334,84 лв., представляваща главница по Договор за кредит  № 902984 от 06.07.2017 година, сключен от разстояние, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-25.01.2019г., за сумата от 692,31лв. договорна  лихва за периода от 06.07.2017г. до 10.10.2018г. и за сумата от 253,50лв. наказателна лихва за периода от 11.08.2017г. до 11.01.2019г., изискуеми на краен падеж-10.10.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение № 74/28.01.2019г., постановена по ч.гр.д.№133/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИСИМО “, ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.”Витоша”, № 14б, Бизнес център България, сграда А, ет.4, представлявано от С.Я., действащ чрез пълномощник юрисконсулт С.М., против С.Г.И. с ЕГН ********** ***, установителен иск за съществуване на вземане за сумата от 72,65лв. административни разходи за събиране на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 74/28.01.2019г., постановена по ч.гр.д.№133/2019г. по описа на РСТ, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК .         

            ОСЪЖДА С.Г.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на „КРЕДИСИМО “, ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул.”Витоша”, № 14б, Бизнес център България, сграда А, ет.4, представлявано от С.Я., действащ чрез пълномощник юрисконсулт С.М., разноските в заповедното производство в размер на 114,72лв. и в исковото производство в размер на 427,61лв., определени по съразмерност, като за разликата над тези размери, отхвърля искането , като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК. 

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                         Съдия: