№ 1120
гр. Пазарджик, 22.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220102404 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът К. ИЛ. В. редовно призован не се явява. Представлява се от
адв.К. надлежно упълномощен.
Ответникът Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД редовно призован не
се явява представител.
От пълномощника юрк.Н. Г. В. е постъпила молба вх.№
19151/19.010.2021 г., с която моли делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие, поради обективна невъзможност техен представител да се яви в
съдебно заседание. Заявява, че поддържат изцяло предявените изложения в
исковата молба. Моли подаденият иск да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан. Заявява, ако са налице предпоставките на чл.238
от ГПК делото да бъде прекратено и да им бъдат присъдени направените
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
АДВ. К. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуалната пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО :
На осн.чл.143 ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата
страна на спора.
АДВ. К. - Поддържам исковата молба. Нямам възражение по проекта на
доклад.
С оглед становищата на страните, че нямат възражение по проекта на
доклад по делото, съдът
О П РЕДЕ ЛИ :
ОБЯВЯВА за окончателен проекта на доклад, обективиран в
Определение № 1774/ 16.09.2021г
Съдът докладва постъпило писмо от ЧСИ Д*** С***, с което изпраща
заверено копие на изп.д. № 454/2018 г.
Съдът докладва и писмо от Държавен съдебен изпълнител М*** С***, с
което изпраща за послужване изп.д. № 171/2011 г. в оригинал.
Адв.К. – Да се приемат.
Съдът
О П РЕ ДЕ ЛИ :
ПРИЕМА като доказателства заверено копие по делото изпълнително
дело №№ 454/2018 г. по описа на ЧСИ Д*** С***.
ПРИЛАГА по делото и изп.д. 171/2011 г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител в оригинал
Адв.К. – Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Съдът
О П РЕ ДЕ ЛИ :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ :
АДВ.К. – Уважаема госпожо съдия, ще моля да уважите иска.Надявам
2
се да не споделите тезата на ответната страна, че е била спряна давността по
време на висящността на изпълнителния процес. На първо място считам, че
не следва изобщо да прилагате постановките на постановлението на пленума
№ 2 от 1983 г. по следните съображения :
Съгласно действащата уредба само ВКС има право да тълкува закона с
оглед уеднаквяване на практиката и в това му задължение е вменена от самата
Конституция чл.124, така че като е приел с Тълкувателно решение №2/2013г.,
а решението е от 25.06.2015 г., като е приело, че въпросното постановление на
пленума на стария ВС е изгубило своето действие, аз считам че това следва
да води до извода, че по начало тълкуването, което е било дадено на времето
в мотивите на тълкувателното решение това се казва, никога според смисъла
на закона за задълженията и договорите, образуването на изпълнително
производство не е имало за ефект на спиране на давността.Обяснено е, че е
имало някакви причини за целесъобразност, поради което и е било прието
като задължително тълкуване, затова полемиката на която е двустранния
отговор на ответната страна се прави според мене няма никакво основание и
това е така да се борави с понятието, че тълкувателното решение отменяло
тълкувателното постановление е крайно неправилно.Тълкувателните актове
не са нормативни актове за да е уместно да говорим за отмяна за да има
смисъл да говорим за това от кой момент настъпва тяхното действие.
Обръщам внимание на основна норма чл.50 казва, че тълкуването има
действие от деня, в който е влязъл в сила акта, с който се тълкува. Аз мисля,
че това е отправна точка на разсъжденията по този въпрос. Всъщност ако
обърнете внимание в едно друго тълкувателно решение на ВКС
№7/31.07.2017г. е разтълкувало що значи тълкуване и казва ясно, точно
смисъла на чл.50, че тълкувателните решение, с които се изяснява
практиката не създават нови нормативни правила, а те търсят точния
истинския смисъл на нормата, която тълкуват, действителното съдържание на
текста такъв, какъвто е бил при влизането му към момента, в сила.Според
мене нелогично ние да говорим за подобни понятия, отмяна на тълкувателен
акт, действие на отмяната и т.н. Аз считам, че съда всъщност трябва да
приложи новото тълкувателно решение и да го отнесе към нормата,която е
предмет на тълкуването и да приеме, че изпълнителното производство, което
е било образувано при ДСИ през 2011 г. и прекратено през 2016г., поради
3
перемпция не е спряло давността. Ако приемете това и съобразите факта, че
по това изпълнително дело взискателя е направил искане за образуване на
производство и то не е било изпълнено от съдебния изпълнител, следва да
направите извод, съгласно тълкувателното решение само това искане е било
да се прекъсне съдебното производство. Това е станало през 2011 г. и
следователно петгодишната давност,на която ние се позовахме е изтекла на
съответното число на месец април на 2016 г. по смисъла на тълкувателното
решение. Ако Вие приемете, че има място за приложение на стария
тълкувателен и дори да е така в случая тълкувателното решение е заварило
производството висящо и прилагайки новото тълкувателно решение, ние му
придаваме обратно действие, обратно действие би имало ако производството
вече е било приключило към момента на обявяване на тълкувателния акт.
Трето, дори да приемем, че периода до датата на постановяване на
тълкувателното решение не е изтекла, поради че е била спряна, съда е длъжен
да изследва ефекта на прекратяване на изпълнението.В случая не е от
значение според ефекта на прекратяване на производството на самостоятелно
основание да се приеме, че прекратяването заличава с обратно действие
правните последици от образуването на изпълнителното дело. В основата на
тезата, че давността спира е, че е налице основата на това, че е налице едно
правно правоотношение и докато трая това правоотношение,това е факт
който има за последица спиране на давността и аз казвам така как исковото
производство, което е било прекратено не води до никакви последици и се
смята, че то никога не е било заведено, така и изпълнителното производство,
което е било образувано не е породило права на трети лица, или пък
погасителни плащания по чл.433 ал.3,4 ГПК, така следва да се счита, че
прекратяването с обратна сила са заличени всичките последици. Защо е така,
защото това е въпрос от упражненото материално право пред съд с иск,
производство, по което е било прекратено, не е довело нито до установяване,
нито до потвърждаване на защитаваното материално право, изпълнителното
производство което не е довело до удовлетворяване на кредитора и не е
изпълнило своята роля не влияе на самото материално право. При него не е
настъпила никаква промяна.Тука вторичния праг с погасяване на
изпълнителното производство отпада с обратна сила. Съдът трябва да приеме,
че и да не е изтекла давността, прекратяване на първото изпълнително
производство през 2016-17 г. спирането на давността е отпаднало с обратна
4
сила и пак стигаме, до там, че между периода 2011-2016 г. според мен е
изтекла погасителната давност от пет години и искът на това основание се
явява основателен и моля да го уважите. Моля да определите възнаграждение
на процесуалния представител и да го присъдите в тежест на ответника.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен
срок.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 10:46 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5