М О Т
И В И
към
присъда № 60/12.11.2013 г., постановена по НОХД 704/2011 г.
Подсъдимият И.Н.П. е
предаден на съд с обвинение в това, че:
За периода от 16.01.2006г.
до 10.02.2006г. в землището на с.Д., обл. Пловдивска, при условията на продължавано
престъпление, без редовно писмено позволително е отсякъл, добил и извозил от
отдел № ***, буква Б кадастрален №****, местността река С., представляващ
горски фонд, собственост на Т.Н.Б., ЕГН-********** ***, Х.Н.С. ***, Н.И.Ц. ЕГН *********
***, И.Н.Ц. ***, М.Н. Ц. ЕГН ********** от гр. В.Т., Т.Х.Б., ЕГН ********* от
гр. П., Н.Х.Б., ЕГН ********* ***, Х.Х.Б.,***, И.М.Б., ЕГН ********* *** - дървета – топола, а именно 211.00 куб. метра
едра строителна дървесина, 39.00 куб. метра средна строителна дървесина, 15.00 куб. метра
дребна строителна дървесина и 52 куб. метра дърва за горене на обща стойност
16 265.00 (шестнадесет хиляди двеста шестдесет и пет) лева, като с това са причинени
немаловажни вреди, предметът на престъплението е в големи размери и деянието е
извършено повторно – извършил е престъплението, след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление- по НОХД № 2/1998г. по описа на
Районен съд- гр. Червен бряг, влязла в законна сила на 19.11.1999г. -
престъпление по чл. 235 ал.3 т. 4 и т.5 във вр. с
ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 вр.
чл. 28 ал. 1 вр. чл. 2 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание
– лишаване от свобода за срок от една година, както и глоба в размер на 5000
лева.
Подсъдимия И.Н.П. не се
признава за виновен, твърди че за извършената сеч е имало издадено разрешение.
пледира за оправдателна присъда.
Защитата на подсъдимия
пледира за оправдателна присъда.
Частният обвинител, счита
че с установените в производството факти се доказва състав на престъплението
кражба, моли съда да преквалифицира деянието и наложи справедливо наказание,
съобразно поисканото от прокурора.
В наказателното
производство са приети за съвместно разглеждане граждански искове както следва:
От И.М.Б. за осъждане на
подсъдимия И.Н.П. да й заплати на
сумата 5 422 лева, представляваща обезщетение за причинените и с деянието
по чл. 235 ал.3 т. 4 и т.5 във вр.
с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 вр.
чл. 28 ал. 1 вр. чл. 2 от НК имуществени вреди,
изразяващи се в припадащата й се част от стойността на незаконно отсечената,
добита и извозена дървесина, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 16.01.2006 г. до окончателното плащане на сумата.
От Н.И.Ц. за осъждане на
подсъдимия И.Н.П. да му заплати
на сумата 1 204.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му с
деянието по чл. 235 ал.3 т. 4 и
т.5 във вр. с ал.1 вр. чл.
26 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр.
чл. 2 от НК имуществени вреди, изразяващи се в припадащата му се част от
стойността на незаконно отсечената, добита и извозена дървесина, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 16.01.2006 г. до
окончателното плащане на сумата.
От М.Н.Н. за осъждане на
подсъдимия И.Н.П. да й заплати на
сумата 1 204.00 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието
по чл. 235 ал.3 т. 4 и т.5 във вр.
с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 вр.
чл. 28 ал. 1 вр. чл. 2 от НК имуществени вреди,
изразяващи се в припадащата й се част от стойността на незаконно отсечената,
добита и извозена дървесина, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 16.01.2006 г. до окончателното плащане на сумата.
От И.Н.Ц. за осъждане на
подсъдимия И.Н.П. да му заплати
на сумата 1 204.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му с
деянието по чл. 235 ал.3 т. 4 и
т.5 във вр. с ал.1 вр. чл.
26 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр.
чл. 2 от НК имуществени вреди, изразяващи се в припадащата му се част от
стойността на незаконно отсечената, добита и извозена дървесина, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 16.01.2006 г. до
окончателното плащане на сумата.
Гражданските ищци
поддържат гражданските си искове.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Н.П. е роден на ***г***,
с постоянен адрес с. Д., ул. В.Л. № 14, ******, ****, ЕГН **********.
С присъда по НОХД 2/1998г. по описа на
Районен съд Червен бряг, влязла в законна сила на 19.11.1999г., за престъпление
по чл. 235, ал.1, във вр.с чл. 20 от НК, извършено на
13.05.1997г., му е наложено наказание - лишаване
от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години.
С присъда по НОХД 730/1999г. по описа
на Районен съд Горна Оряховица, влязла в законна сила на 05.04.2004г., за
престъпление по чл. 212, ал.3, вр. с ал.1 от НК,
извършено на 04.08.1994г., му е наложено
наказание - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 3
години.
Т.Н.Б., Х.Н.С., Н.И.Ц., И.Н.Ц., М.Н. Ц.,
Т.Х.Б., Н.Х.Б., Х.Х.Б. и И.М.Б., като наследници по закон на Н. Т. Б. и Л. Т. Б.,*** и по силата реституция,
извършена с Решение № 13-2 от 15.10.2003г. на поземлена комисия К. (понастоящем
Общинска служба „Земеделие“ К.), придобили правото на собственост върху гора с
площ от 20.258 дка, съставляваща имот с кадастрален номер ****, находящ се в
землището на село Д. в местността река С., представляващ част от горския фонд.
Като наследници Н. Т. Б. и Л. Т. Б., последните притежават следните
права от наследството на двамата наследодатели, изчислени съобразно разпоредбите
на членове 5- 9 от Закона за наследството, притежават следните права в
съсобствеността:
Н. Т. Б., бивш жител *** е починал на 06.03.****г. като е оставил наследници по закон
трите си деца: Т.Х.Б. с ЕГН ********** (пострадал в процеса), Х.Н.С. с ЕГН ********** (пострадал) и М.Н. Ц. с ЕГН **********. Съгласно
чл. 5, ал.1 от ЗН, децата наследяват възходащ с равни
права съответно всеки от наследниците му е придобил по 1/3 ид.
част от оставеното в наследство имущество.
Дъщерята на Н.Б. – М.Н. Ц. е починала
на 08.06.2003г., т.е. приела е оставеното й в наследство от нейния баща,
включително имотите реституирани преди датата на смъртта й. Тя е оставила
наследници по закон съпруг и двете си деца – пострадалите Н.И.Ц. с ЕГН **********
***, И.Н.Ц. ***, М.Н. Ц. с ЕГН ********** от гр. В.Т., които по силата на чл.
5, ал.1 и чл. 9, ал.1 от ЗН са наследили частта на майка си (1/3) с равни права
(по 1/3 ид. част от майчиното си наследство) и всеки
от тях е придобил правото на собственост върху 1/9 ид.
част от наследството, останало от дядо им Н. Т. Б.. Тъй като Н.Б. е бил собственик на 1/2 ид. част от процесната земеделска
земя, то наследниците му са придобили както следва: Т.Х.Б. с ЕГН ********** – 1/6 ид. част (1/3 от 1/2 ид. част), Х.Н.С. с ЕГН ********** - 1/6 ид.
част; Н.И.Ц. с ЕГН ********** - 1/18 ид. част (1/9 от
½ ид. част), И.Н.Ц. с ЕГН ********** - 1/18 ид. част, М.Н. Ц. с ЕГН **********- 1/18 ид. част.
Л. Т. Б., бивш жител ***
е починал на 06.12.**** г. като не е
оставил възходящи и низходящи и негови наследници по закон са тримата му братя:
Х. Т. Б. с ЕГН **********,
Н. Т. Б. и Т. Т. Б.. Тримата са
го наследили с равни права, съгласно чл. 8, ал.1 и ал.4 от ЗН или придобили са
по 1/3 ид. част от оставеното от него наследство,
респективно – по 1/6 ид. част от процесния имот
(наследодателят е притежавал ½ ид. част от
имота, която наследниците му са придобили с равни права).
Наследниците на
Н. Т. Б. и правата им в оставеното от
него наследство съдът обсъди подробно по – горе. Н.Б. е придобил правото на
собственост от брат си Л. върху 1/3 ид. част от процесния имот, респективно правата на
наследниците от имота, съобразно посочените по-горе части са както следва: Т.Х.Б. с ЕГН ********** – 1/18 ид. част (1/3 от 1/6 ид. част), Х.Н.С. с ЕГН ********** - 1/18 ид.
част; Н.И.Ц. с ЕГН ********** - 1/54 ид. част (1/9 от
1/6 ид. част), И.Н.Ц. с ЕГН ********** - 1/54 ид. част, М.Н. Ц. с ЕГН **********- 1/54 ид. част.
Х. Т. Б. е починал на
01.02.**** г. като е
оставил наследници по закон децата си и пострадали в настоящия процес: Т.Х.Б. с
ЕГН **********, Н.Х.Б. с ЕГН ********** и Х.Х.Б. с ЕГН **********. Всеки от тях
е придобил правото на собственост върху 1/3 от оставеното от Т.Х.Б. наследство,
респективно – по 1/18 ид. част от процесния имот (1/3
от 1/6 от процесния имот).
Т. (Л.) Т. М. е починала на
08.08. **** г. като е оставила единствен наследник по закон – дъщеря си И.М.Б.
с ЕГН **********. същата придобила частта на майка си върху процесния имот –
1/6 ид. част.
Така,
пострадалите имат следните права в съсобствеността: Т.Н.Б. с ЕГН ********** –
12/54 ид. части; Х.Н.С. с ЕГН ********** – 12/54 ид. части; Н.И.Ц. с ЕГН ********** – 4/54 ид. части; И.Н.Ц. с ЕГН ********** - 4/54 ид. части; М.Н. Ц. с ЕГН ********** – 4/54 ид. части; Т.Х.Б. с ЕГН ********** – 3/54 ид. части; Н.Х.Б. с ЕГН ********** -3/54 ид. части; Х.Х.Б. с ЕГН ********** -3/54 ид. части; И.М.Б. с ЕГН ********** – 9/54 ид. части.
След извършената реституция на гори в
землището на Д., собствениците имоти от този вид започнали да проявяват интерес
към извършването на сеч. През 2005-2006г. св. Б., работел във фирмата, която се
занимавала с трасиране (определяне на границите) на земеделски имоти. Там постъпила молба да се
трасират горите в село Д. и служители от фирмата отишли на място. Оказало се,
че майка му е наследник на имот, в който има гора.
През 2005г. свидетелят Н., като
управител на „****” ООД гр. Т. упълномощил подсъдимия да изкупва тополова
дървесина, която предоставял да друга фирма – „Л.“ гр. Т.. В дружество „****” ООД за лицензиран лесовъд бил назначен
свидетелят Ш.. Свидетелят подписал пълномощно на подсъдимия, знаел, че има
дейност по изкупуване на дървесина в село Д., но лично той не подписва договори
със собствениците и нямал отношение към тези договори. Знаел, че П. Купува дървесина, но не била
предназначена за неговото дружество.
През есента на 2005г. започнала
подготовка и сеч в частни гори в землището на с. Д. и собствениците на имоти в
това землище се обърнали за съдействие към кмета – св. Ш.. Той се поинтересувал
и установил, че две фирми извършват сеч – едната в горите на Н. С., другата – на М.. По същото време при св. Ш. отишъл
подсъдимият, представил се и предложил оферта за стойността на дървесината - 45
лева за кубичен метър, като цената се отнасяла и за клоните, а офертата
включвала задължение на подсъдимия да залеси гората след приключването на
сечта. Другите търговци предлагали малко по-ниски цени. За дървесината от
гората на М. били заплатени по 40 лева за кубичен метър и не се предлагало
залесяване. По инициатива на кмета били съставени и разлепени обяви за офертата,
П. оставил телефонен номер за контакт, а Ш. давал номера на хората, които
проявили интерес или се обаждал лично на подсъдимия. Кметът убеждавал някои от собствениците
на гори да се възползват от офертата на подсъдимия, тъй като била най-изгодна,
включително – свидетеля Б. (син на гражданския ищец И.Б.). На обявата се
отзовали много собственици на гори, с част от тях подсъдимият сключил договори,
които били с нотариална заверка на подписите, извършена от кмета.
Докато траела сечта подсъдимият, след
проведен разговор със свидетеля Н.Б. и други техни съсобственици, сключил
договор за сеч на гора с площ от 7 дка, която не била съседна на процесния имот.
Извършил сечта посредством наети подизпълнители и заплатил договорената цена за
кубичен метър. Свидетелят Б. се уговорил с подсъдимия и за сечта на процесната гора, но тъй като наследниците на братя Б.
започнали да научават от други хора в селото за възникнали проблеми с
подсъдимия П. при плащането, всички постигнали съгласие документите за сечта да
не му бъдат предоставяни и такава да не се извършва, докато стойността на
дървесината не бъде авансово заплатена. Св. Б. лично се уговорил с П. за тези
условия, като го информирал, че документите ще му бъдат предоставени след
плащане. Между двамата били проведени няколко телефонни разговора преди да бъде
извършена сеч в процесната гора, но П. не платил и до
сключване на писмен договор не се стигнало, каквото било и първоначалното им
намерение.
Междувременно св. И.Ц. започнал
процедура по снабдяване с документи за процесния имот № ****. На същия било издадено
позволително за сеч серия Ж, № 0024726
от 16.01.2006г.. Срокът за извършване на
сечта, определен в позволителното бил от 16.01.2006г. до 30.05.2006г., а за
извозване на материалите от сечището и почистване на същото – от 16.01.2006г.
до 30.05.2006г. Било определено и количеството дървесина - 330 куб. м. От Държавно
лесничейство К. (понастоящем Държавно горско стопанство К.- нататък ДГС) св. И.Ц.
закупил кочан с празни превозни билети, със серия Б и с номера от 1135826 до
1135850. Оригиналите на посочените документи останали у свидетеля Ц. и никой от
собствениците не ги ползвал през срока на позволителното.
Св. Ш., като лицензиран лесовъд, бил
нает от подсъдимия, като двамата се уговорили свидетелят да извършва маркировка
на стоящ и лежащ дървен материал, и да изготвя съответните придружаващи
документи. Преди св. Ш. да извърши маркиране, подсъдимият му давал всички
документи - молби от наследници и други. Подсъдимият движел нещата, той ходел
при нотариус, сключвал договори. Горите били изсечени и материалът бил изнесен
от подизпълнители, наети от подсъдимия. При експедицията присъствал и горски
стражар. Свидетелят Ш. имал кочан с билети за извоз на всеки собственик. И.П.
му предавал тези кочани, давал му данните за позволителни, какви кубици има
маркирани.
Към 2005-2006г. процедурата по издаване
на разрешение за сеч била следната: Частната гора трябвало да е предвидена за
сеч, което се установявало от лесоустройствения проект и гората да е
регистрирана от собственика. Трябвало имотът да е трасиран, а след това
собственикът да подаде молба за маркиране от служители на горското или да си
наеме частен лесовъд, който да извърши дейността по маркирането. Лесовъдът
определял кои са подлежащите на сеч дървета - в конкретния случай се извършвала
гола сеч, т.е. всички дървета в гората подлежали на такава. След това се
извършвало технически маркирането чрез поставяне на боя. Изготвяла документация
- карнет-опис, който съдържал данни за насажденията, за маркираните дървета определеното
прогнозно количество. След това изчислявало количеството в кубични метри,
изготвяла се сортиментна ведомост, която се прилагала
към карнет описа. След изготвяне на тези документи, собственикът подавал до ДГС
заявление за сеч по образец, придружено с карнет-описа. Към заявлението се
прилагали скици и удостоверения за наследници или други документи за
собственост. Служители на ДГС извършвали проверка на маркираното място и се
издавало позволителното за сеч. То било в три екземпляра. Оригиналът се
предавал на заявителя, вторият екземпляр оставал в досието на ДГС, а третият
оставал на кочана. Нямало практика ДГС да предоставя екземпляр от
позволителното на фирмата, която сече. След като получел позволителното за сеч,
собственикът можел да си наеме фирма. Този документ трябвало да е в него и той да
осъществява контрол. Номерата на позволителните се записвали в превозните
билети. Контролът върху извършената сеч се осъществявал от собственика, защото
позволителното било издадено на негово име, а контролът върху документите се
извършва горския. Според тогавашните изисквания не било задължително при извоз
да се ползват издадените на конкретния собственик билети, но в момента на
експедицията било задължително да присъства представител на ДГС. Той поставял
контролна горска марка (нататък КГМ) на всеки един от трупите, а когато били
дърва за огрев се маркирали 30% от изсечената дървесина - натоварена на
превозното средство. Без тази маркировка експедицията била незаконна. По време
на сечта в с. Д., като служител на ДГС присъствал св. Н.Д.. Присъствал и при
експедицията. В ДГС К., към онзи момент се подавало заявление за позволително
за сеч само от един от съсобствениците, без да се изисква съгласие от
останалите. От това разрешение лицензираният лесовъд вземал данните и въз
основа на него пишел превозния билет. Имало различни клиенти на дървесината -
имало турци, които карали материал за шперплат и за фурнир в Турция. Имало и
трупи за бичене. Свидетелят Д. лично извършвал експедицията, проверявал дали
количеството трупи съответства на документацията. Подсъдимият носел
позволителните или казвал на Ш. номерата им и данните за количеството
дървесина.
Маркировка била направена и на два
имота, собственост на наследниците на братя Б.. Процесният
граничел с имот на Държавно лесничейство. Свидетелят Б. като геодезист,
участвал при измерването на точките за всеки един от имотите, за да се очертаят
границите им и Ш. да постави марка на стояща дървесина. За процесната
гора не е установено дали лесовъдът е разполагал с оригинал или копие на
разрешението за сеч. Същият е разполагал с данните от него – номер, количество
дървесина, без тях лесовъдът не можел да извърши маркирането, нито сечта да
бъде извършена. Контролът на разрешителното се осъществяла от ДГС, винаги
присъствал техен служител. В процесната гора
подсъдимият извършил сеч през периода от 16.01.2006г. до 10.02.2006г., като
добил и извозил следната дървесина – 211.00 куб.м едра строителна дървесина; 39.00
куб.м средна строителна дървесина; 15.00 куб.м дребна строителна дървесина и 52.00
куб. метра дърва за огрев. Същата била извозена в същия период с превозни билети,
закупени от друго лице, за друг имот всички серия З, с номера - 0001051;
0001052; 0001053; 0001054; 0001055; 0001056; 0001057; 0001058; 0001059;
0001060; 0001061; 0001062; 0001063; 0001064; 0001065, като били маркирани с
контролна горска марка от св. Д. - служител на Държавно лесничейство – К.. Подсъдимият
лично предоставил позволителното за сеч на горския стражар – св. Д., който
контролирал както маркирането на стоящата маса, така и сечта, поставял КГМ при
експедицията. В някои от случаите присъствал и началник-участъка А.А.. Докато
траела сечта св. Б. присъствал в района на сечището като служител от фирмата,
която извършвала геодезическо заснемане на имотите, но в негово присъствие процесната гора не е била изсечена, останала последна, а с
подсъдимия провеждал няколко разговора във връзка с плащането, но такова не
било извършено. Съсобствениците не са получавали средства нито от подсъдимия
лично, нито от свидетелите Ш. или Д., който по онова време бил шофьор на
подсъдимия и понякога носел пари на различни собственици, но не и за
инкриминираната гора.
След като изтекъл срока на
позволителното за сеч, свидетелят Ц., който до този момент не знаел, че гората
е изсечена, отишъл в ДГС да върне позволителното и кочана с превозните билети,
защото правилата изисквали, ако сеч не е извършена, документите да се върнат.
Там научил от служителите, че сечта е извършена и дървесината експедирана и
видимо се изненадал. Тъй като оригиналните документи били у него и той не ги
предоставил на никой през цялото време, Ц. върнал само кочана с превозните
билети и задържал позволителното, което в последствие предал на разследващите. С
подсъдимия били проведени още няколко телефонни разговора, като същият обещавал
да заплати стойността на дървесината, но не се явявал на уговорените срещи.
подсъдимият и свидетелят И.Ц. не са се
срещали и не се познавали по време на сечта.
Стойността на инкриминираната дървесина
за периода 16.01.2006 г. до 10.02.2006 г. е както следва: Едра строителна
дървесина 211.00 куб.
метра
на стойност 12499.64 лева; Средна строителна дървесина 39.00 куб. метра на стойност 1386.06 лева; Дребна строителна
дървесина 15.00 куб.
метра на стойност 414.60
лева; Дърва за горене 52 куб. метра на стойност 1642.68 лева, всичко на обща
стойност 15 942.98 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото. При анализът
им, първо следва да се коментират обясненията на подсъдимия като основно
доказателствено средство и пряк израз на правото му на защита. Накратко
позицията на П. е следната: сеч е била извършена в целия масив и той е заплатил
стойността на дървесината, добита от процесната гора.
През цялото време поддържал връзка с Б. и Б. и заплатил всичко по договорите на
тях. Имал разрешение и сечта била извършена с позволително за сеч. В първите си
обяснения заявява, че парите дал лично на св. Б., в последствие на двамата, в
хода на настоящото съдебно следствие – заявява, че не помни на кого точно е дал
парите, понякога собствениците получавали пари от него, понякога от шофьора му
или от лесовъда. Отрича да е провеждал разговори с Б. или Н.Б. след сечта и да
е обещавал плащане, но да не е отказвал да плати. Знаел, че между
сънаследниците има спорове за парите. Не познавал свидетеля Ц., видял го за
пръв път при разглеждане на делото в съда. В първите си обяснения заявява, че Б.
и Б. носели превозните документи и позволителните.
Съдът намира
позицията на подсъдимия за изцяло защитна, неотговаряща на установената
фактическа обстановка. Няма спор по факта, че гората е била изсечена и
дървесината извозена от наети от подсъдимия лица. съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, че е получил документите за сечта от св. Б. и Б. по следните
съображения: съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Ц. за начина, по
който същият се е снабдил и съхранил оригиналите на позволителното за сеч и
превозните билети. показанията му са логични, последователни и в останалите си
части съответстват на показанията на непредубедените свидетели – М. (в частта
относно връщането на документите и изненадата на свидетеля, че гората е
изсечена) и Д.. В частта относно уговорките между сънаследниците, показанията
на Ц. изцяло се припокриват с тези на Б., който макар в родствена връзка не е
страна в процеса и с показанията на св. Б.. В тази връзка и като кредитира
показанията на Ц. в посочените части, съдът пие, че оригиналите на документите
не са били предоставяни на никой от сънаследниците и през целия период до
връщането им са били съхранявани от св. Ц.. Т.е. Нито св. Б., нито св. Б. е
разполагал с тези документи или копия от тях. Във връзка с изложеното съдът
кредитира и показанията на свидетелите Б. и Б. в същия смисъл. Не се установи в
производството по какъв начин подсъдимият е получил данните от позволителното
за сеч, но този въпрос не е от съществено значение, доколкото установено е по
несъмнен начин, че на П. не е било дадено разрешение да извърши сечта преди да
плати парите. Тук следва да се отчетат и показанията на св. Ш., който сочи, че
документите за сечта са му били предоставяни от П., както и показанията на св. Д.,
че именно подсъдимия се е разпореждал и предоставял документите. Безспорно, имало е заплащане на средства от П.
на Б., но те са касаели други два имота – един на наследодателя на свидетеля и
втори – гора от 7 дка – също сънаследствена между настоящите пострадали или
част от тях. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта, с която
заявява, че е платил сумата. Тримата свидетели са категорични по отношение на
един факт – след установяване, че гората е изсечена няколко пъти са уговаряли
срещи с подсъдимия с цел да им заплати стойността на дървесината и той не се е
отзовавал, въпреки обещанията за това.
Като обективни
съдът кредитира показанията на св. Б. и Б., въпреки родствената връзка на
единия и качеството на другия на страна в процеса. Показанията им са обективни,
подкрепят се пряко от писмените доказателства – позволително и кочан с превозни
билети, в частта относно предоставянето на документи на подсъдимия – се
подкрепят от показанията на Ш. и Д., не са установени съществени противоречия,
които да налага дискредитирането им. Тук съдът следва да обсъди едно
противоречие в показанията на Ц. и Б. относно начина, по който са научили че
гората е изсечена. Съдът дава вяра на св. Ц., доколкото показанията му за
времето на установяване – когато през месец май е върнал оригиналните документи
се подкрепя от показанията на непредубедените свидетели М. и Д.. Фактът от кого
и как наследниците са разбрали за сечта не е от съществено значение, доколкото
св. Ц. не се е срещал и не е предоставял, а св. Б. не е разполагал, респективно
– не би могъл да предостави на подсъдимия нужните му документи.
Като обективни
съдът кредитира и показанията на св. Н., Ш., Ш. – относно получаване на
офертата и разпространяването й след собствениците на гори, Д., М., Д., същите
са обективни, свидетелстват за известни им факти, от тях се установяват
процедурите по маркиране на горите, издаване на нужните документи, извършването
на сечта и извозването й.
Като обективна и
безпристрастна настоящия състав на КРС преценява изготвената в съдебното
производство съдебно – икономическа експертиза. Вещото лице разполага с
необходимите познания, отговорило е пълно и изчерпателно на поставените му
въпроси и съдът дава вяра на депозираното заключение изцяло.
Съдът при постановяване на
присъдата си ползва и писмените доказателства по делото, които са събрани в
предвидения от НПК ред, относими са към предмета на
доказване и са в пряка връзка с останалите събрани доказателства по делото.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият И.Н.П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235 ал.3 т. 4 и т.5 във вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1
вр. чл. 2 от НК, тъй като през периода от
16.01.2006г. до 10.02.2006г. в землището на село Д., обл.
Пловдивска, при условията на продължавано престъпление, без редовно писмено
позволително е отсякъл, добил и извозил от отдел №***, буква Б кадастрален № ****,
местността река С., представляващ горски фонд, собственост на Т.Н.Б. с ЕГН **********
***, Х.Н.С. ***, Н.И.Ц. с ЕГН ********** ***, И.Н.Ц. ***, М.Н. Ц. с ЕГН **********
от гр. В.Т., Т.Х.Б. с ЕГН ********** от гр. П., Н.Х.Б. с ЕГН ********** ***, Х.Х.Б.
***, И.М.Б. ***, - дървета – топола, а именно 211.00 куб. метра
едра строителна дървесина, 39.00 куб. метра средна строителна дървесина, 15.00 куб. метра
дребна строителна дървесина и 52 куб. метра дърва за горене на обща стойност
15 942.98 лева, като с това са причинени немаловажни вреди, предметът на
престъплението е в големи размери и деянието е извършено повторно – извършил е
престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление- по НОХД № 2/1998г. по описа на Районен съд- гр. Червен бряг,
влязла в законна сила на 19.11.1999г., поради
което го признава за виновен в това престъпление.
На основание чл. 304 от НПК съдът
оправдава подсъдимия по обвинението за стойността на дърветата над 15 942.98
лева до размера от 16 265.00 лева.
От обективна страна съставът на
престъплението по чл. 235, ал.1 от НК в настоящия случай се осъществява чрез незаконни
отсичане и добив, и извозване на незаконно добит дървен материал, а предмет на
представлението е горския фонд. Механизмът на осъществяване на изпълнителното
деяние в трите му форми се установява от обясненията на подсъдимия, показанията
на св. Д. и Ш., косвено от показанията на Д., както и то представените превозни
билети. Спор по фактите в тази насока
няма, спорът е законно ли е отсечен, добит и извозен дървеният материал. С
оглед установената процедура за издаването на позволително за сеч, действията и
на лесовъда и на собствениците преди получаването му по маркиране на гората,
съставяне на карнет-описи и др. са напълно логични и те предшестват и
издаването на разрешение и самият добив. В конкретния случай ирелевантно е, че
сънаследниците са притежавали позволително за сеч, доколкото подсъдимият не е
имал разрешение по силата на договор да извърши такава. Никой от сънаследниците не му е делегирал
права, а те са властните да упражняват контрол върху сечта, да си изберат
изпълнител, да му предоставят нужните документи и да се договарят с него. И от
обясненията на подсъдимия и от показанията на пострадалите се установява, че за
други два имота договори (формални или не) са били сключени и изпълнени от
подсъдимия. За процесния обаче са имали конкретна уговорка – сечта да започне
след авансово плащане на дървесината. Т.е. до момента на плащане, подсъдимият
не е имал качеството на изпълнител, респективно – не е притежавал редовно
писмено позволително. Т.е. формите на изпълнителното деяние – отсякъл, добил и
извозил при липса на редовно писмено позволително са осъществени. Причинените вреди неса маловажни, размерът им
е установен от приетата съдебно- икономическа експертиза.
Относно квалифициращия признак предметът
на престъплението да е в големи размери - от заключението на комплексната експертиза
се установи стойността на добитата дървесина 15 942.98 лева. С постановление на
министерския съвет № 8/20.01.2006 г., е установен размерът на минималната
работна заплата за периода 01.01. - 31.12.2006 г. от 160 лева. Стойността на
предмета на престъплението към датата на деянието надвишава 70 пъти минималната
работна заплата, поради което е в големи размери.
По отношение подсъдимия е установен по
несъмнен начин в производството по делото, от приложените свидетелство за
съдимост и преписи от бюлетини за съдимост, квалифициращият признак деянието да
е извършено при условията на повторност. И.П. е извършил деянието, след като е
бил осъден с присъда по НОХД 2/1998г. по описа на Районен съд Червен бряг,
влязла в законна сила на 19.11.1999г. за престъпление по чл. 235, ал.1, във вр.с чл. 20 от НК, извършено на 13.05.1997г., му е
наложено наказание - лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал.1 от НК е било
отложено за срок от 3 години. Изпитателният срок по тази присъда е изтекъл на
19.11.2002г., от която дата е започнал да тече петгодишния срок по чл. 30, ал.1
от НК, съобразно разпоредбата на ал-.2 на същия текст. към датата на стоящото
деяние - 16.01.2006г. до 10.02.2006г. петгодишния срок не е изтекъл, т.е.
налице е повторност.
От субективна страна П. е действал при
пряк умисъл – имал е съзнанието за противоправността на деянието, като
обществено опасните последици са целени и настъпили, като умисъла се извлича от
неговите действия.
Причини за извършване на престъплението
съдът намира и стремеж към лично облагодетелстване, и незачитане на чуждата
собственост.
Относно наказанието:
Съобразно принципа на законоустановеност на наказанието следва да се съобразят
вида и размера на предвидената в НК санкция за престъпленията, в които съдът
признава подсъдимия за виновен - по чл. 235 ал.3 т. 4 и
т.5 във вр. с ал.1 вр. чл.
26 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр.
чл. 2 от НК, законодателят към датата на деянието е предвидил наказание –
лишаване от свобода за срок от една до осем години. Съобразно принципа на индивидуализация
на наказанието, следва да се отчетат степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, подбудите и други смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. По отношение на подсъдимия, съдът отчита, че се касае за
осъждано лице, с формиран престъпен умисъл. Тук съдът не взема предвид
осъждането по НОХД 2/1998г., тъй като същото обуславя квалифициращия признак
повторност и е взето предвид от законодателя при определяне пределите на
наказанието. При начина осъществяване на инкриминираното кражба не установява
по-висока степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с други
престъпления от този вид. Смекчаващи отговорността обстоятелства са
съдействието за разкриване на обективната истина, факта, че с необуславящата
повторност присъда по НОХД 730/1999г. наказание е наложено за престъпление,
извършено преди почти двадесет години и факта, че от извършване на настоящото
престъпление е изминал срок от около осем години. След съвкупната преценка на
всички изложени по-горе фактори, съдебният състав намира, че наказанието следва
да бъде определено в минималния предвидения от законодателя размер – лишаване
от свобода за срок от една година.
Следва, на
основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС подсъдимият И.Н.П. да изтърпи наложеното му
наказание – лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Следва, на
основание чл. 68, ал.1 от НК съдът да постанови подсъдимият И.Н.П. да изтърпи
отделно наказанието, наложено му с присъда по НОХД № 730/1999г. по описа на
Районен съд- гр. Горна Оряховица, влязла в законна сила на 05.04.2004г.,
наказание – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
Следва, на
основание чл. 61,т.2 от ЗИНЗС подсъдимият И.Н.П. да изтърпи наложеното му
наказание – лишаване от свобода за срок от шест месеца по ОХД № 730/1999г. по
описа на Районен съд- гр. Горна Оряховица при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
С така наложеното наказание, съдът
намира, че ще се осъществят целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, и
същото се име превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимите.
Относно гражданските искове:
Предявени са в наказателното производство
граждански искове с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, като се претендира от
част пострадалите репариране на причинените им деянието по по
чл. 235 ал.3 т. 4 и т.5 във вр.
с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 вр.
чл. 28 ал. 1 вр. чл. 2 от НК имуществени вреди, изразаващи се в стойността на незаконно отсечените, добити
и извозени дървета съобразно наследствената квота на претендиращите. За да бъде уважен иск с правно
основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, следва да са налице пет предпоставки – деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, причинени вреди, вина и причинна
връзка между деянието и причинените вреди, като наличието им е основание да се
ангажира отговорността на ответника за причинените от него имуществени и вреди.
Настоящата инстанция намира, че по
отношение на подсъдимият П. всички предпоставки са налице, в този смисъл исковете са основателни и
следва да бъдат уважени. Деянието е осъществено чрез действие – отсичане,
добиване, извозване без редовно писмено позволително на дървета – топола: 211.00 куб. метра
едра строителна дървесина, 39.00 куб. метра средна строителна дървесина, 15.00 куб. метра
дребна строителна дървесина и 52 куб. метра дърва за горене на обща стойност
15 942.98 лева, като
начина на извършването му съдът обсъди при изследване на обективните признаци
на престъплението, предмет на настоящото производство. Противоправността е
установена от закона – деянието е
престъпление по смисъла и в извършване на престъпление съдът призна за виновен
подсъдимия, вината е установена с присъдата. Причинените вреди – по вид и
размер се установяват от доказателствата по делото, включително
съдебно-икономическата. Причинната връзка между деянието и причинените вреди е
безспорно установена – вследствие незаконните действия на подсъдимия в патримуниума на пострадалите, като собственици на земя от
горския фонд е настъпила вреда в размер на стойността на дърветата, съобразно
наследствената квота на всеки един от тях.
С оглед изложеното,
гражданските искове следва да бъдат уважени, като на всеки от ищците съдът
присъди обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на стойността
на наследствената му квота в съсобствеността.
Следва съдът да осъди
подсъдимия да заплати на И.М.Б. сумата 5 314.33 лева, представляваща обезщетение
за причинените и с деянието по чл. 235 ал.3 т. 4 и
т.5 във вр. с ал.1 вр. чл.
26 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр.
чл. 2 от НК имуществени вреди, изразяващи се в припадащата й се част от
стойността на незаконно отсечената, добита и извозена дървесина, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 16.01.2006 г. до
окончателното плащане на сумата, като за разликата над 5 314.33 лева до пълния предявен
размер от 5 422 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Следва съдът да осъди
подсъдимия да заплати на Н.И.Ц. сумата 1 181.70 лева, представляваща
обезщетение за причинените и с деянието по чл. 235 ал.3 т. 4 и т.5 във вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1
вр. чл. 2 от НК имуществени вреди, изразяващи се в
припадащата му се част от стойността на незаконно отсечената, добита и извозена
дървесина, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
16.01.2006 г. до окончателното плащане на сумата, като за разликата над
1 181.70 лева до
пълния предявен размер от 1 204.00 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Следва съдът да осъди
подсъдимия да заплати на М.Н. сумата 1 181.70 лева, представляваща
обезщетение за причинените и с деянието по чл. 235 ал.3 т. 4 и т.5 във вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1
вр. чл. 2 от НК имуществени вреди, изразяващи се в
припадащата й се част от стойността на незаконно отсечената, добита и извозена
дървесина, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.01.2006
г. до окончателното плащане на сумата, като за разликата над 1 181.70 лева до пълния предявен размер от
1 204.00 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следва съдът да осъди
подсъдимия да заплати на И.Н.Ц. сумата
1 181.70 лева, представляваща обезщетение за причинените и с деянието по чл. 235 ал.3 т. 4 и т.5 във вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1
вр. чл. 2 от НК имуществени вреди, изразяващи се в
припадащата му се част от стойността на незаконно отсечената, добита и извозена
дървесина, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
16.01.2006 г. до окончателното плащане на сумата, като за разликата над
1 181.70 лева до
пълния предявен размер от 1 204.00 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Съдът следва да възложи в
тежест на подсъдимия и направените по делото разноски в размер на 145.00 лева и
да го осъди да заплати държавни такси върху уважената част на гражданските
искове общо в размер на 362.57 лева
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.