Р Е Ш Е
Н И
Е № 197
гр. Пловдив, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 02.12.2019
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 20312 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с
чл.415, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД против С.Д.Ч., с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 4205.58 лева, от които:
1. 415.55 лева, дължими по
Договор за мобилни услуги № ***, от които 57.99 лева, потребени услуги и
абонаментни такси за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 357.56 лева –
неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя по
фактура № **********/05.05.2016 г.;
2. 282.60 лева, дължими по
Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** към Договор за мобилни
услуги № ***, от които 56.64 лева, потребени услуги и абонаментни такси за
периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 225.96 лева – неустойка за
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя по фактура №
**********/05.05.2016 г.;
3. 416.08 лева, дължими по
Договор за мобилни услуги № ***, от които 61.29 лева – потребени услуги и
абонаментни такси за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 354.79 лева – неустойка
за предсрочното му прекратяване по вина на потребителя по фактура №
**********/05.05.2016 г.;
4. 410.18 лева, дължими по
Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** към Договор за мобилни
услуги № ***, от които 54.28 лева – потребени услуги и абонаментни такси за
периода от 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 355.90 лева – неустойка за
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя по фактура №
**********/05.05.2016 г.;
5. 213.87 лева, дължими по
Договор за мобилни услуги № ***, от които 13.87 лв. – потребени услуги и
абонаментни такси за периода от 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 200 лева –
неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на потребителя по фактура №
**********/05.05.2016 г.
6. 1199.15 лева, дължими по Допълнително споразумение по програма
„Заедно“ № *** към договор за мобилни услуги № ***. от които 69.09 лева –
потребени услуги и абонаментни такси за периода от 05.12.2015 г. до 04.04.2016
г. и 1130.06 лева – неустойка за предсрочното му прекратяване по вина
потребителя по фактура № **********/05.05.2016 г.
7. 543.83 лева, дължими по
Договор за лизинг от ***, от които 127.96 лева, представляващи 4 лизингови
вноски за мобилен телефон Sony Xperia Z3 Compact Orange за периода 05.12.2015 г. до
04.04.2016 г. и 415.87 лева – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски,
начислени във фактура № **********/05.05.2016 г.
8. 374.16 лева, дължими по
Договор за лизинг от ***, от които 62.36 лева – 4 лизингови вноски за мобилно
устройство Samsung
Galaxu Grand Prime White VE за периода 05.12.2015 г. до
04.04.2016 г. и 311.80 лева – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
по фактура № **********/05.05.2016 г.
9. 350.16 лева, дължими по
Договор за лизинг от ***, от които 58.36 лева – 4 лизингови вноски за мобилно
устройство LG Magna
Black за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 291.80 лева, предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски по фактура № **********/05.05.2016 г.
За посочените вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 15682/2018 г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът е възразил в
срок.
Претендира и законна лихва от датата
на входиране на заявлението в съда до окончателното плащане и разноски
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва исковете по основание. Оспорва истинността на Договор за мобилни
услуги № *** /вземания под № 3/, Договор за лизинг от ***, Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ № *** към Договор за мобилни услуги № ***, Договор за
лизинг от *** и Договор за мобилни услуги № ***. Оспорва съдържанието на издадените към
него фактури. Счита, исковете за претендираните неустойки за неоснователни,
поради нищожност на клаузите за неустойка по договорите. Твърди се, че
ответникът е уведомил ищеца, че не той е сключвал оспорваните договори и е
поискал да плати задълженията си единствено по сключените от него договори, но
ищецът отказвал да приеме такова изпълнение, а и ответникът не може да плати
реално потребените от него услуги, поради издадените общи фактури. В тази
връзка се иска отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 15682/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, като в
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от същия срещу заповедта.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
Видно от
заявлението в т.12 е посочено, че наред с абонаментни такси и услуги и
лизингови вноски, се претендират и неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите. Сумата в общ размер на 4205.58 лева е претендирана като сбор от дължими абонаментни такси, други
услуги и неустойки. Неустойките изрично са
заявени като претенция в заявлението и са посочени като стойности и от кое
конкретно основание произтичат и са били предмет на заповедното производство.
Не са заявени за първи път в исковото производство. Всички договори, предмет на
настоящото производство са били заявени и са предмет на заповедното
производство. Предвид което всички искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Предявени са обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, във вр.
с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ и чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.92 ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещите, предмет на договорите за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, уговорена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на ответника в претендирания размер, уговорена клауза за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски при прекратяване на договора по вина на ответника, прекратяване на договорите по вина на ответника, уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, размер на дължимите неустойки, на лизинговите вноски и предсрочно изискуемите лизингови вноски, както и валидността на уговорената клауза за неустойка. По възражението за изтекла погасителна давност, следва да установи обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давностния срок. В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си. Ответникът следва да проведе доказване, че не е подписал оспорваните от него договори.
С Определение от 22.07.2019 г. като безспорно е отделено между страните, че между тях е възникнало облигационно отношение по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ №*** към Договор за мобилни услуги № ***; Договор за мобилни услуги № ***; Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** към договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от ***.
Ответникът не оспорва следните свои задължения в общ размер на 683.43 лева, от които:
- 56.64 лева, потребени услуги и абонаментни такси за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г., начислени по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** към Договор за мобилни услуги № ***;
- 13.87 лв. – потребени услуги и абонаментни такси за периода от 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. , начислени по Договор за мобилни услуги № ***;
- 69.09 лева – потребени услуги и абонаментни такси за периода от 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г., начислени по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** към договор за мобилни услуги № ***;
- 543.83 лева, дължими по Договор за лизинг от ***, от които 127.96 лева, представляващи
4 лизингови вноски за мобилен телефон Sony Xperia Z3 Compact Orange за периода
05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 415.87 лева – предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски, начислени във фактура № **********/05.05.2016 г.
Предвид което за посочените суми в общ размер на 683.43 лева исковете се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
Ответникът оспорва следните правоотношения, респективно вземания, доколкото
договорите не са подписани от ответницата и представляват неистински документ,
вземанията по които са в общ размер на 1 966.13
лева, от които:
- 415.55 лева, дължими по Договор за мобилни услуги № ***, от които 57.99
лева, потребени услуги и абонаментни такси за периода 05.12.2015 г. до
04.04.2016 г. и 357.56 лева – неустойка за предсрочното прекратяване на
договора по вина на потребителя по фактура № **********/05.05.2016 г.;
- 416.08 лева, дължими по Договор за мобилни услуги № ***, от които 61.29
лева – потребени услуги и абонаментни такси за периода 05.12.2015 г. до
04.04.2016 г. и 354.79 лева – неустойка за предсрочното му прекратяване по вина
на потребителя по фактура № **********/05.05.2016 г.
- 410.18 лева, дължими по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № ***
към Договор за мобилни услуги № ***, от които 54.28 лева – потребени услуги и
абонаментни такси за периода от 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 355.90 лева –
неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на потребителя по фактура №
**********/05.05.2016 г.;
- 374.16 лева, дължими по Договор за лизинг от ***, от които 62.36 лева – 4
лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxu Grand Prime White VE за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 311.80 лева – предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски по фактура № **********/05.05.2016 г.
- 350.16 лева, дължими по Договор за лизинг от ***, от които 58.36 лева – 4
лизингови вноски за мобилно устройство LG Magna Black за периода 05.12.2015 г. до
04.04.2016 г. и 291.80 лева, предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по
фактура № **********/05.05.2016 г.
С оглед оспорването на
тези договори съдът е указал на ищеца да заяви дали ще се ползва от тези
договори. С молба – становище от 14.10.2019 г. /л.149/ ищецът е заявил изрично,
че няма да се ползва с Договор за мобилни услуги № ***; Договор за мобилни
услуги № *** Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** към Договор
за мобилни услуги № ***; Договор за лизинг от *** и Договор за лизинг от ***.
С протоколно определение от 02.12.2019 г. /л.181/ съдът е изключил като
доказателства по делото посочените договори, предвид което претенциите по тях
се явяват недоказани и неоснователни в общ размер на 1 966.13 лева.
По неоспорените
правоотношения ищецът претендира следните неустойки в общ размер на 1556.02 лева, от
които:
- 225.96 лева – неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за
мобилни услуги
№ *** и Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ № *** към него по вина на потребителя;
- 200 лева – неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги
№ *** по вина на потребителя;
- 1130.06 лева – неустойка за предсрочното прекратяване на договор за
мобилни услуги № *** и Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ № *** към него по вина потребителя;
В чл.4 от
посочените споразумения е предвидено, че при прекратяване на услугите,
предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всеки един мобилен номер до края на срока на договора.
На първо място
ищецът не доказа, че цитираните по-горе договори са прекратени по вина или
инициатива на потребителя, въпреки изрично указаната в тази насока
доказателствена тежест.
Наред с това съдът
следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза. В този
смисъл решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II
т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др.,
както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП
- решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидените в допълнителните
споразумения клауза за неустойка при прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор
се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката
се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен
оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 4 от договорите.
Ето защо претенцията за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на
потребителя в размер на 1556.02 лева ще се отхвърли
изцяло, поради противоречието на клаузите от процесните споразумения на добрите
нрави.
Предвид всичко изложено исковете се явяват основателни и доказани за сумата
в общ размер на 683.43 лева, от които 56.64 лева, потребени услуги и абонаментни такси за периода
05.12.2015 г. до 04.04.2016 г., начислени по Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ № *** към Договор за мобилни услуги № ***;
13.87 лв. – потребени услуги и абонаментни такси за периода от 05.12.2015 г. до
04.04.2016 г.
, начислени по Договор за мобилни услуги № ***; 69.09 лева – потребени услуги и абонаментни такси за периода от 05.12.2015 г. до
04.04.2016 г.,
начислени по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** към договор за мобилни
услуги № ***
и 543.83 лева, дължими по Договор за лизинг от ***, от които 127.96 лева, представляващи
4 лизингови вноски за мобилен телефон Sony Xperia Z3 Compact Orange за периода
05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 415.87 лева – предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски, начислени във фактура № **********/05.05.2016 г., за горницата
над уважения размер от 683.43 лева до пълния предявен размер от 4205.58 лева,
от които 415.55 лева, дължими по Договор за мобилни услуги № ***, от които 57.99
лева, потребени услуги и абонаментни такси за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016
г. и 357.56 лева – неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина
на потребителя по фактура № **********/05.05.2016 г.; 416.08 лева, дължими по
Договор за мобилни услуги № ***, от които 61.29 лева – потребени услуги и
абонаментни такси за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 354.79 лева –
неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на потребителя по фактура №
**********/05.05.2016 г.; 410.18 лева, дължими по Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ № *** към Договор за мобилни услуги № ***, от които 54.28
лева – потребени услуги и абонаментни такси за периода от 05.12.2015 г. до
04.04.2016 г. и 355.90 лева – неустойка за предсрочното му прекратяване по вина
на потребителя по фактура № **********/05.05.2016 г.; 374.16 лева, дължими по
Договор за лизинг от 24.12.2015г., от които 62.36 лева – 4 лизингови вноски за
мобилно устройство Samsung
Galaxy Grand Prime White VE за периода 05.12.2015 г. до
04.04.2016 г. и 311.80 лева – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
по фактура № **********/05.05.2016 г.; 350.16 лева, дължими по Договор за
лизинг от ***, от които 58.36 лева – 4 лизингови вноски за мобилно устройство LG Magna Black за периода 05.12.2015
г. до 04.04.2016 г. и 291.80 лева, предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски по фактура № **********/05.05.2016 г. 225.96 лева – неустойка за
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** и Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ № *** към него по вина на потребителя; 200 лева – неустойка за предсрочното прекратяване
на Договор за мобилни услуги № *** по вина на потребителя; 1130.06 лева – неустойка за предсрочното
прекратяване на договор за мобилни услуги № *** и Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ № *** към него по вина потребителя, исковете като неоснователни ще се отхвърлят.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 452.64 лева – разноски в
заповедното производство за адвокатско възнаграждение и 84.11 лева – държавна
такса за заповедното производство. Общо разноски за заповедното производство в
размер на 536.75 лева.
В исковото производство от ищеца са направени следните
разноски - 365.89 лева – платена държавна такса /л.84 и л.112/, и 629.27 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство /л.8/. Общо разноски в исковото
производство в размер на 995.16 лева.
От тези суми и на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед
уважената част от претенциите, следва да му бъде присъдена сума в общ размер на
87.22 лева – разноски в заповедното
производство и 161.72 лева –
разноски в исковото производство.
Ответникът доказа следните разноски – 510 лева – платено
адвокатско възнаграждение и 5 лева – съдебно удостоверение. Общо разноски
направени от ответника 515 лева, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК следва
да се присъди сума в размер на 431.31
лева, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. – И. д. сумата в размер на 683.43
лева, от които 56.64 лева, потребени услуги
и абонаментни такси за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г., начислени
по Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ № *** към Договор за мобилни услуги № ***; 13.87
лв. – потребени услуги и абонаментни такси за периода от 05.12.2015 г. до
04.04.2016 г. , начислени по Договор за мобилни услуги № ***; 69.09 лева – потребени
услуги и абонаментни такси за периода от 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г.,
начислени по Допълнително споразумение по програма „Заедно“ № *** към договор за мобилни
услуги № *** и 543.83 лева, дължими по
Договор за лизинг от ***, от които 127.96 лева, представляващи 4 лизингови
вноски за мобилен телефон Sony
Xperia Z3 Compact Orange за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 415.87
лева – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, начислени във фактура №
**********/05.05.2016 г., за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 15682/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 683.43
лева до пълния предявен размер от 4205.58 лева, от които 415.55 лева, дължими по
Договор за мобилни услуги № ***, от които 57.99 лева, потребени услуги и
абонаментни такси за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 357.56 лева –
неустойка за предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя по
фактура № **********/05.05.2016 г.; 416.08 лева, дължими по Договор за мобилни
услуги № ***, от които 61.29 лева – потребени услуги и абонаментни такси за
периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 354.79 лева – неустойка за
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя по фактура №
**********/05.05.2016 г.; 410.18 лева, дължими по Допълнително споразумение по
програма „Заедно“ № *** към Договор за мобилни услуги № ***, от които 54.28
лева – потребени услуги и абонаментни такси за периода от 05.12.2015 г. до
04.04.2016 г. и 355.90 лева – неустойка за предсрочното му прекратяване по вина
на потребителя по фактура № **********/05.05.2016 г.; 374.16 лева, дължими по
Договор за лизинг от ***, от които 62.36 лева – 4 лизингови вноски за мобилно
устройство Samsung Galaxy Grand
Prime White VE за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 311.80 лева – предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски по фактура № **********/05.05.2016 г.; 350.16
лева, дължими по Договор за лизинг от ***, от които 58.36 лева – 4 лизингови
вноски за мобилно устройство LG
Magna Black за периода 05.12.2015 г. до 04.04.2016 г. и 291.80 лева, предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски по фактура № **********/05.05.2016 г. 225.96
лева – неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги
№ *** и Допълнително споразумение
по програма „Заедно“ № *** към него по вина на потребителя; 200 лева –
неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** по вина на потребителя; 1130.06 лева – неустойка
за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги № *** и Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ № *** към него по вина потребителя, като
неоснователни.
ОСЪЖДА С.Д.Ч.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. – И. д., сумата в размер на 87.22 лева
– разноски по ч.гр.д. 15682/2018 г. по описа на ПРС и сумата в размер на 161.72 лева –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. – И. д. ДА ЗАПЛАТИ НА С.Д.Ч., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в размер на 431.31 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ