Р Е Ш Е Н И Е
№ 2125/11.11.2021г.
Гр. Пловдив, 11.11.2021 ГОД.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, XXVI състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря
СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2122 по описа за 2021 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и следв.
от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на ЦУ на НАП, против Решение № 895 от 25.06.2021 г.,
постановено по адм. дело № 20215330202621/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив, с което е отменено наказателно постановление /НП/
№ 564016-F575479/04.03.2021
г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с
което на ЕТ „КАМИИВА – Т.Х.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. "Прохлада" № 28, ет.5, ап.19,
представлявано от Т.Й.Х., на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.27 ал.1 т.2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства е наложено административно наказания – имуществена санкция
в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на закона. Иска да се отмени и да се потвърди наказателното
постановление с доводи, че решението е необосновано поради погрешно вътрешно
убеждение на съда при прилагане на логиката, опитните правила и каузалните
връзки между явленията, водещи до некоректни правни изводи, като се излагат
подробни аргументи в тази насока.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът – ЕТ "КАМИИВА – Т.Х.“,
редовно уведомен, се представлява от адв. Ч., който
поддържа отговора по касационната жалба и моли съда да потвърди решението на въззивната инстанция. Претендира разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за основателност на жалбата и
предлага решението на първоинстанционния съд да бъде
отменено. .
Касационната
жалба, подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 от АПК, е допустима.
Разгледана
по същество е нeоснователна,
при следните съображения:
Районен
съд Пловдив, с Решение № 895 от 25.06.2021 г., постановено по административнонаказателно дело № 20215330202621/2021 г. по
описа на съда, е отменил наказателно постановление /НП/ № 564016-F575479/04.03.2021 г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „КАМИИВА – Т.Х.“,
ЕИК/Булстат *********, на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.27 ал.1 т.2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства е наложено административно наказания – имуществена
санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
За
да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че нарушението е
доказано, тъй като е установено по несъмнен начин, че продажбата на храни от
търговски обекти – каравани, само по себе си представлява доставка на стоки и
се облага с 20% ДДС, а не представлява ресторантьорска
или кетъринг услуга; за да представлява продажбата на
храна доставка на услуга, следва да са налични редица съпътстващи доставки на
услуги, при това такива, които имат доминиращ характер. Според съда, нито в
АУАН, нито в НП е налице твърдение за извършване на съпътстващи услуги, а
описанието сочи на типичен случай на доставка на стока, а не доставка на
услуга, при което е формиран извод, че от събраните по делото доказателства
остава недоказан по несъмнен начин от въззимаемата
страна, че контролната покупка представлява доставка на ресторантьорска
услуга, а не доставка на тока, респ. недоказано остава, че дължимото ДДС е било
със ставка 9%, а не 30%, съгласно общата ставка.
Така
постановеното нарушение е валидно, допустимо и неправилно.
Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност
за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението,
автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта
на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния
съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото
доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по
преписката и по делото не са събрани необходимите доказателства относно
механизма на извършване на нарушението и неговия автор, което е довело до формиране
на изводите на районния съд, че в случая се касае до доставка на стока, а не до
доставка на ресторантьорска услуга и данък върху
добавената стойност следва да бъде в размер на 20%, а не 9%, както и
представените от въззимаемата страна доказателства,
при лежаща върху нея доказателствена тежест, изобщо
не обуславят по несъмнен начин извод за съставомерност
на деянието.
Ето
защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд,се споделят и
от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Настоящият
касационен състав намира изложените в касационната жалба доводи за
неоснователни и изцяло в противоречие, както с материалния закон, така и с
правилата и указанията на НАП, дадени с Разяснение № 20-00100- от 29.06.2020 г.
относно приложение на намалената ставка на данъка върху добавената стойност от
9%, съгласно разпоредбата на чл.66 ал.2 от ЗДДС, в сила от 01.07.2020 г.
На
първо място, съгласно чл.66 ал.2 от ЗДДС ставката на данъка е 9 на сто за: 1.
настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително
предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за
площадки за къмпинг или каравани; 2. (в сила от 1.07.2020 г. до 31.12.2021 г. -
ДВ, бр.55 от 2020 г.) доставка на книги на физически носители или извършвана по
електронен път или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни
комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или
ръкописни нотни издания), различни от публикации, които са изцяло или основно
предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно
съставени от видеосъдържание или аудио-музикално
съдържание; 3. (в сила от 1.07.2020 г. до 31.12.2021 г. - ДВ, бр.55 от 2020 г.,
изм., бр.71 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г. до 31.12.2021 г., доп., бр.104
от 2020 г., в сила от 1.12.2020 г. до 31.12.2021 г.) ресторантьорски
и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на
приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна
за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни
напитки, включително в случаите по чл.128; 4. (в сила от 01.07.2020 г. до
31.12.2021 г. - ДВ, бр.55 от 2020 г.) храни, подходящи за бебета или за малки
деца по приложение № 4; 5. (в сила от 1.07.2020 г. до 31.12.2021 г. - ДВ, бр.55
от 2020 г.) бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение №
4.6. (нова – ДВ, бр.71 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г. до 31.12.2021 г.)
доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136, както и
екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със
случаен автобусен превоз на пътници; 7. (нова – ДВ, бр.71 от 2020 г., в сила от
1.08.2020 г. до 31.12.2021 г.) доставка на услуга за използване на спортни
съоръжения.
Намалената
ставка от девет процента, освен за услугите по настаняване, от 01.07.2020 г. се
прилага и за ресторантьорски и кетъринг
услуги.
Съгласно
т.61 и 62 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС:
-
„Кетъринг услуги“ са съвкупност от характеристики и
действия, в които преобладават главно услугите и в които доставката на храна
и/или напитки е само един компонент. Преобладаващите главно услуги са същите
като ресторантьорските услуги, но доставката е осъществена
извън помещенията на доставчика.
-
„Ресторантьорски услуги“ са услугите, които се
състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена
храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи
услуги, които позволяват незабавното им консумиране. Храни за човешка
консумация са храни по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на
Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на
общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за
създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на
процедури относно безопасността на храните.
Не
са кетъринг услуги или ресторантьорски
услуги:
а)
обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка
за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни);
б)
доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от
ресторанти;
в)
доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без
друга подпомагаща услуга.
Особено
важно в случая е разграничаването на ресторантьорските
и кетъринг услугите от доставката на стока – храна за
консумация.
Това
разграничаване е особено съществено, тъй като е определящо относно това дали за
съответната доставка е приложима ставка от 9 на сто или същата следва да се
обложи със стандартната ставка от 20 на сто.
На
второ място, предвид гореизложеното, при предоставяне на клиенти на храна за
консумация, следва да бъде преценено дали с оглед приложението на намалената ставка
по чл.66 от ЗДДС е налице доставка на стока – храна, или е налице доставка на
услуга (ресторантьорска или кетъринг).
Във връзка с характера на посочените услуги, попадащи в обхвата на облагане с
намалената данъчна ставка, се изхожда и от практиката на СЕС по преюдициални решения по аналогични казуси.
За
да се определи дали една-единствена сложна доставка трябва да се квалифицира
като „доставка на стоки“ или като „доставка на услуги“, следва да се вземат
предвид всички обстоятелства по осъществяване на сделката, за да се установят
нейните характерни елементи и да се установят доминиращите елементи. Следва да
се уточни също, че доминиращият елемент трябва да се определи, като се вземе за
основа гледната точка на средностатистическия потребител и в рамките на
цялостната преценка се отчете не само количественото, но и качественото
значение на елементите на предоставяне на услуги в съпоставка с елементите,
свързани с доставката на стоки (решение на СЕС по съединени дела С-497/09,
C-499/09, C-501/09 и C-502/09, т. 61-63).
Съгласно
изр.3 на т.61 изр. второ от ДР на ЗДДС, не е ресторантьорска
или кетъринг услуга доставката на приготвена или
неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. а)
обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка
за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни);
б)
доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от
ресторанти;
в)
доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без
друга подпомагаща услуга.
Горното
третиране е в съответствие с пар. 2 на чл. 6, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011, съгласно
който доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на
двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други
помощни услуги, не се смята за ресторантьорска
услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на пар. 1.
Предвид
това доставката на храна, която не е съпроводена с помощни услуги, чието
предназначение е да способства за консумацията на място в подходяща обстановка,
е доставка на стока. В този смисъл са и посочените по-горе решения на СЕС по
дело C-231/94 и по съединени дела C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09.
Предвид
изложеното, като доставки на стока следва да се третират следните доставки:
-
продажбата на храна от вендинг машини, мини бар и
магазини, включително от топла витрина;
-
продажбата на храна от каравани, фоайета на кина, павилиони/будки и
други обекти на доставчици, предоставящи храна, когато анализът на цялостната
сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги,
които предхождат и съпътстват доставката на храните, не са с по-голяма тежест;
-
продажбата на храна от гишета на ресторанти за консумация извън ресторанта („drive in“, „walk
through“) от доставчици, предоставящи и ресторантьорски услуги, при която процесът на поръчване е
опростен и частично автоматизиран, липсва специализирано обслужване от
сервитьор, клиентът има ограничена възможност да персонализира поръчката;
-
продажбата на храна „за вкъщи“, приготвена в обекти на доставчици, предоставящи
и ресторантьорски услуги, включително когато се
предлага възможност за поръчка и доставка на приготвена в обекта храна, която
се транспортира до посочен адрес от клиента, доколкото доставката в тези случаи
не съдържа други помощни услуги, които улесняват/способстват консумацията на
храната. Лицата,
предлагащи ресторантьорски услуги, обичайно предлагат
и продажба на храна „за вкъщи“. В тези случаи следва да се има предвид, че
когато клиентът явно демонстрира намерението си да получи храна, без да ползва
помощните услуги, които всъщност превръщат доставката от такава на стока в
доставка на услуга, следва да се приеме, че е налице доставка на стока и да се
приложи стандартната ставка. Например: такава хипотеза е налице, когато
клиентът изисква храната да бъде опакована и/или поставена в удобни за
пренасяне средства. От друга страна е налице доставка на ресторантьорска
или кетъринг услуга в случаите, когато след ползване
на решаващите помощни услуги, клиентът пожелава неконсумираната част от храната
да бъде опакована, за да я изнесе от заведението или от мястото на консумация
при кетъринг; - доставката единствено на стандартна
храна на място, определено от клиента, от доставчик, който обичайно извършва кетъринг услуги, предоставя възможност за избор на храна,
но в случаите, когато предоставянето на храната не се съпровожда от други
услуги, такива като подреждане на храна и прибори, доставка на оборудване
(маси, столове и други подобни), сервиране и други; - продажбата на храна във
влак или автобус, включително с количка, доколкото същата няма елемент на
услуга, която е предназначена да улесни консумацията на храната.
Когато
съобразно посочените по-горе критерии един доставчик извършва, както доставки
на ресторантьорски или кетъринг
услуги, така и доставки на стоки (храна), същият следва да организира
отчитането на дейността си така, че чрез надеждна одитна
следа да могат да се разграничават тези доставки на стоки от доставките на ресторантьорските или кетъринг
услугите по начин, който позволява коректното прилагане на намалената ставка на
данъка.
В
този смисъл са и посочените по-горе разяснение, издадени от заместник
изпълнителния директор на НАП, и с които очевидно, органите по приходите не са
съобразили.
Каза
се, в производството пред въззивната инстанция, от
събраните писмени и гласни доказателства, е безспорно установено, че в случая
липсват каквито и да било ресторантьорски и кетъринг услуги, а е установена безспорна продажба на храна
от каравана.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като тавака
следва да бъде отхвърлена, а решението на РС – Пловдив, като правилно и
законосъобразно – потвърдено.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се
констатираха в размер на 400.00 лв., съобразно представения договор за правна
защита и съдействие от 27.07.2021 г. Предвид обаче, направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на органите на приходната
администрация, съдът намира, че същите следва да бъдат присъдени в размер на
80.00 лв., съобразно разпоредба на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 895
от 25.06.2021 г., постановено по адм. дело №
20215330202621/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив,
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на ЕТ „КАМИИВА –
Т.Х.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Прохлада" № 28, ет.5, ап.19, представлявано от Т.Й.Х., сумата от
80.00 (осемдесет) лв., разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.