Определение по дело №20184/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18058
Дата: 18 април 2025 г. (в сила от 18 април 2025 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20251110120184
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18058
гр. София, 18.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110120184 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Р. П. Л. срещу „Кредирект“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът намира, че искането на ищеца за задължаване на ответната страна да
представи процесния Договор за кредит, както и договор за гаранция и приложенията
към тях, общи условия и погасителен план, както и извлечения за платени от ищцата
суми не е необходимо по отношение на някои от исканията и не е относимо по
отношение на други по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. Процесният договор за
потребителски кредит и общи условия към него са представени като доказателство от
ищцовата страна заедно с исковата молба. Искането следва да се отхвърли, както
следва да се отхвърли и в частта относно задължаването на ответника да представи
погасителен план към договора, тъй като видно от същия, погасителният план е
обективиран в него. Поначало документите за извършени плащания са в държане на
лицето, направило плащанията, но освен това, предявеният иск е за установяване
недействителност на договора за кредит, поради което фактът дали и какви по размер
плащания са правени по договора не е относим.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 29.05.2025 г.
от 10:30 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба
и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
1
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ******* от
23.04.2024 г. поради противоречието му със закона, евентуално поради накърняване на
добрите нрави, и предявен в условията на евентуалност установителен иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на чл. 18 от
договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 3833,80 лева поради
накърняване на добрите нрави.
Ищцата Р. П. Л. твърди, че на 23.04.2024 г. сключила с ответното дружество
„Кредирект“ ЕООД договор за потребителски кредит № *******. По силата на
договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 2000 лв. при фиксиран
ГРП 50 % и ГПР от 62,98 %. Сочи, че на осн. чл. 6 от договора се е задължила да
предостави обезпечение на задълженията си по договора, както следва: 1.
Поръчителство на едно или две физически лица, които кумулативно отговарят на
редица поставени условия и 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция. В чл. 18,
ал. 1 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение дължи неустойка в размер на 3833,80 лева, която
следвало да се заплаща разсрочено с всяка вноска. Счита, че договорът за кредит е
нищожен поради факта, че противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като предвиденият в договора ГПР от 62,98 % надхвърля максимално допустимия
такъв, като освен това в него не била включена и дължимата неустойка, която счита,
че е задължителна част от него. Ето защо, сочи, че действителният ГПР по договора е
неправилно изчислен, в заблуда на потребителя и надхвърля максимално допустимия
размер. Счита освен това, че уговорената договорна лихва от 50 % на година е в
прекомерен размер, поради което противоречи на добрите нрави. Излага подробни
съображения относно начина на формиране на ГПР, липсата на ясното му посочване в
договора и прекомерния размер на договорна лихва. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. В условията
на евентуалност, при отхвърляне на предявения главен иск, моли да бъде прогласена
нищожността на чл. 18 от договора предвиждащ заплащането на неустойка в
прекомерен размер. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че
договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Намира, че
недействителността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, като сочи, че неустоечната клауза не е част от същественото съдържание на
договора. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не
следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и
добрите нрави. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва не е прекомерен, като
освен това е индивидуално договорен с ищцата. Намира, че кредитополучателя е имал
възможност да прецени изцяло риска преди сключване на договора за кредит. Излага
подробни аргументи по наведените от ищцата доводи за нищожност на договора.
Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Поради тези и
останалите подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
По установителните искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК и
евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
2
отношение по договор за потребителски кредит № ******* от 23.04.2024 г., който
противоречи на закона, евентуално – който накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че размерът на уговорената възнаградителна
лихва е индивидуално уговорен.
По установителния евентуален иск по чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ******* от 23.04.2024 г., в който е
уговорено задължение за заплащане на неустойка в посочения размер при
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, която договорна клауза
накърнява добрите нрави.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между Р. П. Л. и „Кредирект“ ЕООД е сключен
договор за потребителски кредит № ******* от 23.04.2024 г., по силата на който
ищцата е получила в заем сумата от 2000 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е
уговорена неустойка в размер на 3833,80 лева поради непредоставяне на обезпечение
на кредитора, размерът на която не е включен при формиране на посочения в договора
ГПР.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3