Решение по дело №9216/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3386
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Елена Димитрова Розалинова
Дело: 20231110209216
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3386
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20231110209216 по описа за 2023 година
Производството е по член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ФИРМА” ЕООД срещу наказателно постановление № 23-
2300185 от 19.05.2023 година на Директора на ДИТ-Софийска област, с което на „ФИРМА”
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева за нарушение на член 415,
ал.1 от КТ.
Жалбоподателят моли да се намали имуществената санкция.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт И. оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският районен съд след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка на 15.12.2022 година на „ФИРМА“ ЕООД е дадено предписание
под номер 4 по протокол ПР2242144 от 06.01.2023 година, а именно да удостовери
изплащането на М.Б.Л., на длъжност „лекар, служба по трудова медицина“, на трудово
възнаграждение за месец февруари 2022 година в размер на 344,00 лева. При извършена
последваща проверка на 14.03.2023 и 22.03.2023 година свидетелката П. Е. констатирала, че
конкретното предписание под номер 4, както и други предписания, не е изпълнено и от
името на работодателя било заявено, че трудовото възнаграждение няма да бъде изплатено,
поради което св.Е. съставила АУАН № 23-2300185 от 22.03.2023 година за нарушение на
1
член 415, ал.1 от КТ, въз основа на което било издадено обжалваното НП. Тказът за
изплащане на дължимото възнаграждение е депозиран в писмен вид в ДИТ-СО на
08.02.2023 година. Свидетелката Е. посочва, че издаденият ПАМ не е обжалван от
работодателя.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установено от АУАН, показанията на
св.Е., протокол за извършена проверка от 06.01.2023 година, платежна ведомост за месец
февруари 2022 година и трудов договор, както и АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона – Заповед № З-0864 от 17.10.2022
година на Изпълнителния директор на ГИТ.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с всички изисквания
на процесуалния закон.
Съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят оспорва
фактическите констатации в АУАН, възпроизведени и в НП, а именно, че не е изпълнил
предписанието, дадени му от контролните органи на ГИТ. Неоснователно е възражението, че
в АУАН и НП контролните органи са изисквали плащането на дължимото възнаграждение да
бъде удостоверено с подпис на лицето във ведомост, което изисква личното му явяване.
Работодателят би могъл да изпълни задължението си чрез изплащане на сумата по банков
път на посочена от работника сметка, каквато М.Л. е посочила и да удостовери
изпълнението на предписанието е представянето на банково извлечение.
Неоснователни са и възраженията за нарушена процедура по оспорване по административен
ред на даденото предписание: съгласно член 84, ал.1 от АПК срокът за оспорване на
предписанията пред Изпълнителния директор на ГИТ е 14-дневен, а не 15-дневен, както се
твърди в жалбата. Освен това член 90, ал.2, т.2, предложение първо от АПК предвижда, че
предварително изпълнение на административния акт се допуска, когато това е предвидено в
закон. В конкретния случай това е предвидено в чл.405 от КТ, че оспорването на
предписанието по член 404, ал.1, т.1 от КТ не спира изпълнението му.
Отговорността на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците
и служителите по член 128 от КТ, както и останалите дължими обезщетения с паричен
характер, включително и това по член 224, ал.1 от КТ да изплати при прекратяване на
трудовото правоотношение обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж, има обективен и императивен
характер, тъй като с посочените норми на КТ се охраняват правата на работниците и
служителите. Освен да наичисли дължимите суми за трудово възнаграждение, работодателят
2
съгласно член 270, ал.3 от КТ е длъжен да удостовери получаването му от работника с
подпис във ведомост или срещу разписка, а по изрично негово искане или на неговите
близки да изплати възнаграждението по банков път. Органите на ГИТ са издали
задължителни предписания в този смисъл – в срок до 06.02.2023 година да удостовери
изплащането на трудово възнаграждение на М.Л. за месец февруари 2022 година, които
дружеството не е изпълнило и с това е нарушило нормата на член 415, ал.1 от КТ.
Наложеният размер на имуществената санкция е минималният, предвиден за нарушението,
размер. Санкцията е индивидуализирана правилно – изминал е период от няколко месеца от
прекратяване на трудовото правоотношение, в рамките на който не е удостоверено
изплащането на трудовото възнаграждение на работника, което от своя страна изключва
приложението на член 28 от ЗАНН.
Тъй като отговорността на ЮЛ е безвиновна съгласно член 83 от ЗАНН, въпросът за вината
не следва да бъде обсъждан самостоятелно.
На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва
да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 21-ви
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2300185 от 19.05.2023 година на
Директора на ДИТ-Софийска област, с което на „ФИРМА” ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500,00 лева за нарушение на член 415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ЕООД, ЕИК НОМЕР, да заплати на ДИТ-СО 80,00 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3