Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 09.10.2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 25.09.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като
разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 1250/16 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.А.С. ***, ЕГН **********
против НП № 17-1006-001144 от 25.05.2017 год. на Началник група в Сектор „ПП”
при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1, т.2 от ЗДП, за
нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
Релевираните
в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност и иска отмяна на НП.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно
призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. Изпраща писмено становище с
административнонаказателната преписка, с което иска НП да се потвърди.
Районният съд провери основателността на
жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че
на
17.05.2017 год., около 14.30 часа, по АМ „Тракия”, 69-ти километър, в посока
гр.София е управлявал личния си автомобил „Ф.Г.” с ДК № . без да притежава
СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство. СУМПС било изтекло на 23.04.2017 година.
Това
съставлявало нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДП, поради което против
жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 190370 от 17.05.2017 година. Въз основа
на този АУАН било издадено атакуваното
НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 25.05.2017г., видно от
направеното отбелязване, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 01.06.2017
година, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията
на актосъставителя – св.К.О..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема:
Жалбата е основателна.
На
първо място, според настоящия съдебен състав НП не отговаря на императивните
изкисвания на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. не е направено ясно, точно и пълно
описание на нарушението, т.е. на обстоятелствата, които очертават неговата
обективна съставомерност. Това е съществено процесуално нарушение, т.к.
привлечения към административнонаказателна отговорност не може да научи конкретните
факти, очертаващи състава на нарушението и да изгради защитна теза срещу тях,
т.е. не може адекватно да упражнява правото си на защита.
Това е така, защото при описване на
нарушението по чл.177 ал.1, т.2 във вр. с чл.150а ал.1 от ЗДП,
актосъставителят, а след това и АНО, са се задоволили да посочат само, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС без да
притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. В същото време никъде не е посочено каква категория е
следвало да притежава водачът, съобразно предвидените в чл.150а ал.2 от ЗДП,
нито пък каква е била категорията на управляваното МПС, съобразно предвидените
в чл.149 от ЗДП, за да се направи преценка каква категория се изисква за него и
дали наистина водачът не е притежавал
такава.
Само това е достатъчно да се приеме, че НП
е незаконосъобразно и следва да се отмени, доколкото непосочването на
конкретните факти, очертаващи съставомерността на вмененото нарушение засягат
правото на защита. Известно е в правната теория и практика, че привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице се брани срещу фактите, като ги
оборва, гради алиби срещу тях и т. н., а липсата на тяхното описване го лишава
от тази възможност.
Дори обаче гореописаното процесуална
нарушение да бъде напълно игнорирано, то е налице и друг основание за отмяна на
НП. То се изразява в това, че с издадения санкционен акт е нарушен материалният
закон.
Очевидно с изписаното в
обстоятелствената част на НП, наказващият орган е приел, че жалбоподателят е
управлявал МПС без да притежава СУМПС,
т.к. притежаваното от него било с изтекъл срок на валидност. Казано с други
думи, АНО е приел, че жалбоподателят е бил неправоспособен водач на МПС.
Веднага следва да се каже, че не са
спорни по делото обстоятелсвата, че на посочените в НП дата, час и място е било
установено, че жалбоподателят управлява процесният автомобил със СУМПС, което е
било валидно до 23.04.2017 година, т.е. към момента на проверката то е било с
изтекъл срок на валидност. Това обаче не означава автоматично, че с поведението
си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДП, нито пък такова по чл.150
от ЗДП, каквото в настоящия казус не е и вменено.
В
ЗДП липсва дефиниция на понятието „съответното” свидетелство, но според настоящия
съдебен състав то следва да се разбира в смисъл - съответно на категорията на
управляваното МПС. Например, при управление на л.а. водачът трябва да притежава
СУМПС за кат. В, за да бъде правоспособен да управлява МПС от съответната
категория. В този смисъл са именно разпоредбите на чл.150
и чл.150а от
ЗДП, които предвиждат, че всяко ППС, участващо в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, притежаващ свидетелство за правоуправление, валидно за
категорията, към която спада управляваното превозно средство. От анализа на
нормите е видно, че двете условия: 1. водачът да е правоспособен и 2. да може
да го докаже с притежаваното СУМПС, валидно за категорията на управляваното от
него МПС, макар действително предвидени в условията на кумулативност, са
различни и самостоятелни. Поради това нарушение по тези текстове би било
осъществено, ако водач с правоспособност за кат. А например, управлява лек
автомобил, за който е необходима кат. В,
какъвто не е настоящият казус.
На
следващо място, от съдържанието на горепосочените текстове не може да бъде
направен и извод, че при изтичане на срока на административната валидност,
както и при изгубване или обявяване на СУМПС за невалидно, водачът става
неправоспособен ex lege, или конкретно - неправоспособен за управление на МПС
от категорията, който той управлява, каквото е съдържанието на административната
норма на чл.150а ал.1
от ЗДвП. Напротив, процесът на придобиването на правоспособност е
уреден с подзаконови нормативни актове, като за такава може да кандидатства
лице, отговарящо на строго определени изисквания, обучението се извършва от
лицензирани организации, завършва с провеждане на изпит по нормативно
установени критерии, едва при чието успешно издържане се издава СУМПС. В този смисъл
свидетелството е официален удостоверителен документ, че посоченото в него лице
притежава качеството на правоспособен водач на МПС за съответната категория, но
не е условие за съществуването и притежаването на такава правоспособност, при
чиято липса тя да се губи.
Иначе
казано, СУМПС не поражда правоспособността, а само я удостоверява. В подкрепа
на горното е и изричният текст на чл.157 ал.4
от ЗДП, според който водачът губи придобитата правоспособност с
отнемането на всички контролни точки и е длъжен да върне свидетелството си за
управление в съответната служба на МВР. В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДП, която приравнява непритежаването на съответното
свидетелство за правоуправление на отнемането му по реда на чл. 171, т.1 или
т.4, а именно - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство във всички изброени в т.1 хипотези, и изземване на СУМПС на
лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал.4 от закона.
От
изложеното до тук следва, че лицето губи правото да управлява МПС, т.е. става
неправоспособно, след изгубване на контролните точки - затова и е длъжно да
върне своето СУМПС. В този ред на мисли изтичането на срока, за който е
издадено СУМПС, само по себе си не прави водача неправоспособен и то за
управляваната от него категория МПС. Вярно е обратното, че правоспособността за
управление на МПС не се губи при изтичане на срока или при изгубване и/или
унищожаване на самото свидетелство като писмен документ, независимо от
причините за това. В първия случай правоспособният водач може да поиска
издаване на ново свидетелство, както е постъпил и жалбоподателят С. и такова му
е издадено на 23.05.2017г, валидно до 23.05.2027г. /виж прието като писмено
доказателство заверено копие на сУМПС на лист 33 от делото/. Във втория случай
правоспособният водач може да поиска издаване на дубликат, без да е необходимо
отново да полага изпити за правоспособност, каквито законът не предвижда. Още
един довод в тази насока е и фактът, че дубликатът на СУМПС винаги се издава
със срок на действие еднакъв с този на оригинала, т.е. изгубването или унищожаването
на СУМПС не променя не само съществуването, но дори и признатата от закона
продължителност на правоспособността, след изтичане на която водачът не следва
да положи отново изпити.
В
контекста на гореизложеното съдът приема, че поведението на жалбоподателят на
инкриминираната дата е извън хипотезата на чл.150а ал.1
от ЗДП. Пак видно от приетото като писмено доказателство по делото заверено
копие на СУМПС, издадено на 23.05.2017г., жалбоподателят С. е правоспособен
водач на МПС с категории АМ, В1 и В от 09.04.1985 година, т.е. както към
посочената в НП дата - 17.05.2017г, така и към настоящия момент той не е
изгубил своята правоспособност по отношение на МПС кат. В. Нещо повече, той
изобщо не е изгубил правоспособността си като водач на МПС.
От
всичко това следва, че към момента на
проверката в действителност той е притежавал СУМПС, валидно за категорията
на управляваното от него МПС, което обаче е било с изтекъл срок на административна
валидност, която неминуемо е различна от „валидността” за съответната
категория, към която спада управляваното МПС.
В
този смисъл следва да се каже и това, че в ЗДП не е предвидена изрична санкция
за такова поведение – управление на МПС със свидетелство за управление с
изтекъл срок на валидност, тъй като то съставлява нарушение, но по друг закон -
чл.81 ал.2,
т.6 от ЗБЛД - използване на нередовен български личен документ по
см.§1, т.2 б.”ж”
от ДР на ЗБЛД)
В заключение
следва да се обобщи, че на инкриминираната дата жалбоподателят С. не е
управлявал МПС без да притежава съответното свидетелство за правоуправление,
т.е. не е бил неправоспособен водач, при което неговото поведение неправилно е
субсумирано под нормата на чл.150а ал.1 от ЗДП и квалифицирано като
административно нарушение, а след това санкционирано на основание чл.177 ал.1,
т.1, предл.1-во от ЗДП.
В този смисъл
има достатъчно еднопосочна практика на административните съдилища в Р България.
Само за пример следва да се посочат: Решение № 8326
от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2014 г., VII о., Решение
№ 390 от 19.07.2017 г. на АдмС - Пазарджик по адм. д. № 367/2017 г., Решение № 105 от 28.06.2017 г. на АдмС - Кюстендил по
адм. д. № 145/2017 г., Решение № 309 от
3.08.2017 г. на АдмС - Враца по адм. д. № 380/2017 г.и мн. др.
Независимо от
отмяната на НП, настоящия съдебен състав не може да удовлетвори искането на
пълномощника на жалбоподателя, за присъждането на сторените по делото разноски
в размер на 600 лева – платен адвокатски хонорар. Това е така, защото според
нормата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
съдопроизводствени правила се прилагат разпоредбите на НПК. Въпросът за
разноските е уреден в чл.189 – чл.190 от НПК. В нормата на чл.190 ал.1 от НПК е
предвидено, че когато подсъдимият бъде оправдан, разноските остават за сметка
на държавата. Казано с други думи, разноските които подсъдимият е направил във
връзка със защитата си не му се присъждат. Той обаче има право да иска да му
бъдат присъдени в отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Пренесено на
плоскостта на административнонаказателното произовдство това означава, че
разноските, които жалбоподателят е направил след отмяна на НП не
могат да му се присъдят, а той
има също правото да ги претендира по реда на ЗОДОВ. Освен казаното до тук,
начинът на разпределение на разноски по АНД е уреден и със задължителното за
съдилищата ТР № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/84г. на ОСНК на ВС на Р България
и ТР № 2 от 03.06.2009г. по т.д. № 7/2008г. на ОСК на ВАС на Р България.
Не може да се удовлетвори искането на
пълномощника на жалбоподателя, направено в хода по същество, ма отмяна на
наложената с АУАН ПАМ. Това искане не би било направено ако се държеше сметка,
че наложените по реда на ЗДП принудителни административни мерки могат да се
обжалват само и единствено пред административните съдилища като първа инстанция
и то по реда на АПК – чл.172 ал.5 от ЗДП.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият
районен съд на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НП № 17-1006-001144 от 25.05.2017 год. на Началник група в Сектор „ПП” при ОД
на МВР-Пазарджик, с което на С.А.С. ***,
ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 100 /сто/ лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: