Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски
районен съд,
осемнадесети състав, на осми юни две хиляди и двадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Димо Колев
Секретар Албена Шишманова
като
разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 275 по описа за
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 23 ал. 1 СК.
Ищецът основава претенцията
си на твърдения, че с ответницата са бивши съпрузи, като брака между тях е
сключен на ***. и прекратен с развод на ***. Същият излага, че през 2008г., по
време на брака им, страните са придобили поземлен имот с идентификатор
57354.300.356, заедно попадащата в него сграда с идентификатор ***, находящ се
на адрес гр. ***, ул. „***” № 5. Заявява, че имота е закупен за сумата от 9000
лв. и че продажната цена е изплатена окончателно през м. февруари 2002г., като
същата е превеждана на вноски, в съответствие с уговореното в предварителния
договор за покупко – продажба от 30.11.2000г. Твърди, че цената е заплатена с
негови лични средства, чрез банковата му сметка, получени от продажбата на
наследствен имот в гр. Габрово. Ищецът изяснява, че окончателния договор е
сключен шест години след изплащане на продажбата цена, тъй като работил в
Гърция и нямал възможност да подпише необходимите документи. По изложените
съображения смята, че е налице случай на пълна трансформация на лично
имущество, поради което процесния имот е негова лична собственост, а не СИО.
Предвид на това отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на поземления
имот, ведно с построената в него сграда, находящи се на адрес гр. ***, ул. „***”
№ 5.
С отговора на исковата
молба ответницата оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Оспорва твърденията на ищеца, че имота е придобит с извънбрачни средства и
оспорва представените вносни бележки да установяват заплащане на покупната
цена, тъй като в тях не е посочено такова основание. Изтъква, че няма житейска
логика при налични средства от продажба на наследствен имот, процесния имот да
не е закупен веднага, а на вноски в продължение на две години. Твърди, че
средствата за закупуването му са брачни и че не е оборена презумпцията за
съвместен принос. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени
доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Липсва спор по делото, че страните са сключили граждански брак на ***., който е прекратен
с развод, с влязло в сила решение № 51/***. по гр.д. № 965/2018г. на РС – Бяла.
Не е спорно между тях, а
и от представения предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот
от 30.11.2000г. се установява, че трето за делото лице /***/ се е съгласила да
им продаде дворно място с площ от 804 кв.м., заедно с построената в него къща,
съставляващо парцел VII – 356 по регулационния план на гр. ***,
за сумата от 8000 лв. В предварителния договор е отразено, че при подписването
му купувачите са платили на продавача сумата от 500 лв., като са се задължили
да му изплатят остатъка от 7500 лв. на равни месечни вноски от по 500 лв., най
– късно до 01.04.2002г.
От представените по
делото 12 броя вносни бележки на „ЦКБ” АД клон *** и ОББ“ АД, гр. Габрово се
установява, че в периода от 31.01.2001г. до 27.02.2002г. ищецът по делото е
извършил в полза на продавача по предварителния договор 12 броя банкови преводи
в общ размер на 6600 лв., с посочено основание „вноска” или „превод”. От
съвпадащите твърдения на страните направени в съдебно заседание се установява,
че за закупуването на имота е платена и една последна вноска от 1000 лв.
По делото не е спорно, а
и от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 170, том I, рег.
№ 2428, дело № 133/18.05.2001г. се установява, че ищецът и брат му Мирослав С.С.
са продали техен сънаследствен имот в гр. Габрово за сумата от 8720 лв., която
им е била платена в брой.
От представеният
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 1341, том VII, рег.
14380, дело № 947/2008г. се установява, а и това не е спорно между страните, че
на 21.07.2008г. същите са закупили от продавача по предварителния договор
процесния недвижим имот, находящ се в гр. Полски Тръмбеш, ул. „***“ № 5, като
вписаната в договора продажна цена е идентична с данъчната оценка и е в размер
на 5263, 10 лв. Съгласно скица на поземлен имот № 15-1128431/11.12.2019г. по
КККР на гр. *** процесния поземлен имот е с идентификатор 57354.300.356, а
построената в него сграда е с идентификатор *** и е със застроена площ от 80
кв.м.
От показанията на свид. ******-
майка на ищеца се установява, че в края на 2000г. последният е искал да купи
къща, в която да живее с ответницата и че тогава свидетелката е работила в
Гърция и му е пратила пари за две – три вноски, според нея около 1000-1500 марки.
Изпратила парите на ищеца по познати, които пътували от Гърция за България.
Дала парите само на ищеца, за да си купи къща, тъй като до тогава нямал негов
имот. През м. май 2001г. същият продал с брат си апартамента на баща си в
Габрово и продължил да плаща вноските по къщата с получените от продажбата
пари, докато я изплати напълно. Остатъка от получените от продажбата пари
ищецът дал на брат си, който си купил къща до него.
От показанията на свид. ***–
приятелка на ответницата се установява, че майката на ищеца е помогнала на
страните за закупуване на процесния имот, като е дала част от сумата. Другата
част от цената е платена от страните, които през процесния период са работели,
включително ответницата, която е работила различна селскостопанска работа.
Свидетелката уточнява, че ответницата е дошла да работи при нея в Германия през
2006/2007г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че бракът на страните е сключен преди
влизане в сила на СК от 2009г., но е прекратен при неговото действие през
2019г., поради което има статута на заварен брак по см. на § 4 от ПЗР на този
закон. Предвид на това имуществените отношения между страните се уреждат от
правилата на новия СК. Доколкото по заварения брак на страните не е избран
някой от уредените в СК режими на имуществени отношения, относно същият следва
да се прилага и действа законовия режим на общност /арг. от чл. 18 ал. 2 СК/.
В тази връзка според чл.
21 ал. 1 и 3 СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи и са съпружеска
имуществена общност, независимо от това на чие име са придобити, като
съвместният принос се предполага до доказване на противното. Всеки от съпрузите
обаче разполага с правна възможност да предяви иск за признаване на пълно или
частично преобразуване на имущество - съпружеска имуществена общност /СИО/ в
лично имущество, която има за цел да обори по съдебен ред установените в чл. 21 ал. 1 и ал. 3 от СК презумпции.
Според чл. 23 ал. 1 и ал. 2 СК вещите придобити по време на брака изцяло с
лично имущество са лични, а ако те са придобити отчасти с лично имущество,
лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото, освен ако тази
част е незначителна. Разпоредбата на чл. 22 ал. 1 СК сочи, че лични на съпруга
са вещните права, придобити преди брака, както и тези придобити по време на
брака по наследство и по дарение.
При предявен иск за
преобразуване на лично имущество по чл. 23 ал. 1 СК в тежест на ищеца е да
обори законовата презумпция за съвместен принос, като проведе обратно
доказване, което следва да е пълно и пряко. Същият следва да установи, че сумите
за закупуване на вещта са били лична негова собственост, че тези средства са
използвани именно за заплащане цената на имота, както и каква е действителната
му придобивната стойност. Критерият за трансформация на
лично имущество е изцяло обективен и при него се изследва единствено характера
на вложените средства, доколкото
ако те са лично имущество на единия съпруг, то придобития по време на брака
имот става негова лична собственост. Ето защо обстоятелството дали другия
съпруг е полагал труд по време на брака и дали е полагал грижи за домакинството
и за отглеждане на децата се явява ирелевантно, тъй като тези факти и
обстоятелства не са относими към предмета на доказване на иска по чл. 23 СК.
В случая от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че процесния имот е придобит на
21.07.2008г. време на съществуване на брака между страните на основание договор
за покупко – продажба, сключен с нотариален акт № 1341, том VII, рег.
14380, дело № 947/2008г. Въпреки, че договора за продажба е сключен на името на
двамата съпрузи е допустимо да се установява наличието на пълна и частична
трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 СК, в каквато насока за
задължителните разяснения на закона дадени с т. 4 на ТР № 5/2013г. по тълк.
дело № 5/2013г. на ОСГТК. В тази връзка, за да установи наличието на пълна
трансформация на лично имущество, ищецът следва да докаже твърденията си по
исковата молба и допълненията си към нея по чл. 143 ГПК, че при закупуване на
процесния имот са вложени негови лични средства получени по дарение от неговата
майка и брат, както и от продажбата на наследствен имот.
По делото няма спор, че във
връзка с придобиването на имота съпрузите са сключили предварителен договор за
покупко – продажба от 30.11.2000г., като уговорената продажна цена е била в
размер на 8000 лв., която е следвало да бъде платена на части, на вноски от по
500 лв., до м. април 2002г. От съвпадащите твърдения на страните и от
представените писмени доказателства – вноски бележки и горепосочения
предварителен договор, който има характера на разписка за плащане на първоначалната
вноска от 500 лв., безспорно се установява, че тази цена е платена на продавача
преди сключването на окончателния договор през 2008г. Съдът намира, че това е
действителната придобивна стойност на имота, макар и в окончателния договор за
покупко – продажба да е посочена друга цена от 5263, 10 лв. По същество между
страните не е налице спор по този въпрос, като сам ищецът сочи по – висок
размер на покупната цена от 9000 лв., което обстоятелство не е изрично оспорено
от ответницата. Доколкото обаче доказателствата по делото установяват
заплащането на сумата от 8100 лв. на продавача на имота, съдът намира, че
реалната му придобивна стойност е покупната цена по предварителния договор от
8000 лв. Разликата между нея и доказано платена сума е незначителна, за да
обоснове друг извод относно размера на действителната продажна цена на имота.
Противно на възраженията
на процесуалния представител на ответницата съдът намира, че представените 12
броя вносни бележки установяват плащане на уговорените по предварителния
договор вноски от покупната цена на имота. Макар и в тях да не е посочено
изрично такова основание за превода на отделните суми, ответницата признава, че
процесния имот е закупен чрез правени от ищеца вноски, а и по делото не се
твърди и не се доказа между него и продавача по предварителния договор да са
налице други отношения, различни от продажбеното, по които тези вноски да се правят.
От обстоятелството, че ищецът е фактически платец на тези вноски обаче не
следва, че парични средства, с които са извършени банковите преводи са негово
лично имущество. В случая е извършено плащане в брой, а не плащане от сметка на
ищеца по сметка на продавача, за да се направи извод, че след като сметката е
на негово име, то и авоарите по нея са лична негова собственост, доколкото при
действието на новия СК паричните влогове на съпрузите са изключени от обхвата
на СИО. Това означава, че ищецът следва да докаже личния произход на
средствата, чрез които е правил банковите преводи в периода 31.01.2001г. –
27.02.2002г.
От съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът успя да докаже пълно
и главно единствено, че е вложил в придобиването на имота лични средства в
размер на 2500 лв. получени по дарение от майка му и от продажбата на
наследствен имот. В съдебно заседание ответницата призна неизгодния за нея
факт, че майката на ищеца е дала част от парите, с които е закупен имота, а от
показанията на последната /свид. ***/ се установява, че е пратила от Гърция на
сина си пари за две – три вноски и това е било преди да продаде наследствения
имот на баща си в гр. Габрово през м. май 2001г. От представените по делото
вносни бележки безспорно се установява, че до този момент ищецът е бил направил
три вноски като на дати 31.01.2001г., 06.03.2001г. и 03.04.2001г. по сметка на
продавача е превел на три пъти по 500 лв. или общо 1500 лв. Тази стойност
съответства на показанията на свид. ***относно размера на изпратените средства.
Същата е категорична, че е изпратила парите на сина си, за да си купи той къща,
тъй като нямал имот дотогава. В случая е налице дарение на сумата от 1500 лв.
по време на брака между страните извършено от родител на ищеца. В тази хипотеза
според трайната практика на ВКС даденото се счита дарено само на този съпруг,
чийто родител е направил дарението. Ако другия съпруг твърди, че е подарено и
нему, негова е доказателствената тежест да установи това обстоятелство, като
докаже пълно и главно, че дарителят е имал намерение да надари и двамата
съпрузи. В този смисъл - Решение № 279
от 15.07.10г.на ВКС по гр. дело № 529/09г. на І г.о., Решение № 125 от
31.03.2011г. на ВКС по гр. дело № 945/10г. на ІV г.о., Решение № 727 от
23.11.10г. по гр. дело № 978/10г.на ІV го. на ВКС. Макар ответницата да твърди,
че това дарение е направено в полза на двамата съпрузи, същата не е ангажирала
каквито и да е доказателства, които да установят с нужната сигурност този факт.
Нещо повече от показанията на свид. ***, ценени през призмата на чл. 172 ГПК,
се установява, че у нея е нямало такова дарствено намерение, което се подкрепя
и от обстоятелството, че същата не е познавала и не е имала отношения с
ответницата, доколкото е била извън страната, когато съпрузите са заживели
заедно. При това положение дарената по време на брака на страните сума от 1500
лв. на ищеца се явява негова лична собственост. Влагането й в закупуването на
процесния имот е категорично доказано, за което свидетелстват направените от
ответницата признания, които са допустимо по ГПК доказателствено средство.
Безспорно се установи по
делото, че след сключване на предварителния договор за покупко – продажба от
30.11.2000г., ищецът заедно с брат си са продали техен наследствен имот в гр.
Габрово срещу сумата от 8711, 90 лв. Не е спорно, че имота е получен по
наследство от бащата на ищеца и че последният на основание чл. 5 ал. 1 ЗН, с
оглед броя на децата на наследодателя, е притежавал 1/2 ид.ч.
от него. Продажбата е извършена на 18.05.2001г., за което е бил съставен
договор в нотариална форма, в който е отразено, че продавачите са получили
уговорената цена. Доколкото в договора липсват други уговорки между същите,
съдът намира, че ищецът съобразно правата си в съсобствеността е получил
половината от цена, а именно 4355, 95 лв. Безспорно по силата на закона /чл. 22
ал. 1 СК/ тези средства имат личен характер, тъй като са получени по време на
брака, след преобразуване на наследствено имущество. Твърденията на ищеца, че действителната продажна
цена на наследствения имот възлиза на 13000 долара и цялата сума е получена от
него останаха изцяло недоказани по делото. Дори
свидетелят на ищеца сочи, че част от получената цена е дадена на брат му, за да
си купи и той имот. Наличието на получени парични средства от продажба на
наследствен имот не е достатъчно да се установи трансформация на лично
имущество, а необходимо да се докаже, че именно същите са вложени в
придобиването на процесния имот.
В случая съвкупният анализ на събраните по делото доказателства сочи, че
ищецът успя да докаже пълно и главно, че от горепосочените средства за
закупуването на имота е отишла само сумата от 1000 лв. Свид. ***дава показания,
че цялата сума от продажбата е вложена в придобиването на имота и с нея същият
е изплатен окончателно. Съдът обаче не дава изцяло вяра на тези показания, тъй
като от една страна свидетелката е заинтересована от изхода на делото, а от
друга същите са в противоречие с безспорно установени обстоятелства относно
действителната придобивна стойност на процесния имот. В тази връзка получената
сума от 4355, 95 лв. е недостатъчна за пълното изплащане на имота при
действителна продажна цена от 8000 лв. От друга страна, при преценка на тези
показания, с представената от ищеца вноска бележка от 19.05.2001г. се налага
извода, че сумата по нея в размер на 1000 лв. е извършена с получените от
продажбата на наследствения имот средства. Извършването на вноска
непосредствено след продажбата на наследствения имот /на следващия ден/, при
съобразяване на правилата на формалната логика, сочи на единствено възможния
извод, че тази сума е платена с лични средства на ищеца.
Последният не успя обаче да докаже, че останалата част от получените от
продажбата на наследствения имот пари са вложени в придобиването на процесния
обект. Житейски нелогично е при наличие на значителната част от дължимия
остатък от цената, същата да продължава да се изплаща на вноски. Само по себе
си това плащане на вноски за период от близо година след продажбата на
наследствения имот лишава от нужната сигурност за пълното и главно доказване,
че същите са правени именно с личните средства на ищеца по наследство. Отделно
от това по делото изобщо не се доказаха твърденията на ищеца, че част от цената
/сумата от 1000 лв./ са платени с дарени от неговия брат средства, получени
след продажба на личен негов автомобил. По делото в тази връзка не са
ангажирани каквито и да е било доказателства. Не на последно място ищецът не
можа да опровергае отразеното в предварителния договор, че първоначалната
вноска от 500 лв. е платена от двамата съпрузи. С подписването на договора
същият е удостоверил неизгоден за себе си факт, който при липсата на други
доказателства, които да установяват противното следва да се приеме за безспорно
доказан.
По изложените мотиви настоящият състав на ВТРС намира, че ищецът не успя
да докаже наличието на пълна трансформация на лично имущество относно
придобития по време на брака, чрез възмезден способ, недвижим имот в гр. ***,
ул. „***” № 5. Същият обаче успя да докаже пълно и пряко, че е налице частично
преобразуване на лично имущество до размера на 2500/8000 ид. части от процесния
имот. Съгласно константната практика на ВКС, намирала израз в Решение №
242/1989г. по гр.д. № 144/89 г. на II г.о., Решение № 885 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2768/2008 г. на I г.о., Решение № 156 от 08.07.2013г. на ВКС по гр.
д. № 1073/2012г. на III г.о., при предявен иск за пълна
трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 ал. 1 СК, когато се
установи само частична трансформация на лично имущество, съдът е длъжен да се
произнесе по чл. 23 ал. 2 СК, като определи идеалната част от имота,
съответстваща на преобразуваното лично имущество на съпруга-ищец.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките да установи частична трансформация по смисъла на чл. 23 ал.
2 СК до размера на 2500/8000 ид. части от процесния имот, тъй като същите са
закупени с лични средства на ищеца и да отхвърли иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 8000/8000 ид. части като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото
и в съответствие с чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за
платена държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 336, 74 лв., съразмерно
с уважената част от иска. Въпреки, че иска отхвърлен в едната си част, съдът не
следва да се занимава със сторените от ответника разноски, тъй като в хода на
делото, същият не е претендирал присъждането на такива.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М. Й., ЕГН **********,***, че Й.С.С., ЕГН
**********,***, на основание чл. 23 ал. 2 СК, е собственик на основание
трансформация на лични средства на 2500/8000 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 356, в
стр. кв. 24 по плана на гр. ***, с площ на поземления имот от 804 кв.м., при
граници на имота: улица, УПИ – XXVIII, стр. кв. 24 – „Комплексно
жилищно строителство” и ПИ № 356а, стр. кв. 24, заедно с построената е този
позмлен имот къща, подробно описани в нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 1341, том VII, рег. 14380, дело №
947/2008г., който поземлен имот съгласно скица на № 15-1128431/11.12.2019г. на
СГКК гр. В. Търново е с идентификатор № 57354.300.356 по КККР на гр. ***,
одобрена със Заповед № РД-18-32/08.06.2010г. на изп. директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, с площ от 792 кв.м., при съседи: 57354.300.2345, 57354.300.355,
57354.300.2347, 57354.300.2635, 57354.300.358 и в който поземлен имот попада СГРАДА
с идентификатор ***, със застроена площ от
ОСЪЖДА К.М.
Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.С., ЕГН **********,*** СУМАТА от 336,
74 лв. /триста тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски
за възнаграждение за един адвокат и платена държавна такса, на основание чл. 78
ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: