№ 30
гр. П., 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200056 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на *** със седалище и адрес на управление с.О., общ. А.о, обл***0, представлявано от
собственика Георги Ефремов, чрез пълномощник адв.М.П. от АК-Л., против електронен фиш за
налагане на имуществена санкция серия Г, № *** издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на основание
чл.638,ал.4,вр. с ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на ЮЛ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за това, че „на 16.11.2021 г., в 12.10 ч., в Област Т.,
в Община П., път II-51 км32+263, е установено нарушение на КЗ – ЮЛ или ЕТ, което притежава
МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, не е сключило
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нарушението е
заснето с АТСС ARH CAM S1, насочено към гр.П., с МПС л.а. “***“ с рег.№ ***, със собственик
*** с. О.“- нарушение по чл.483, ал.1,т.1 от КЗ
В жалбата се оспорва изцяло извършеното нарушение като се сочи, че при издаване
на ЕФ са допуснато съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон
свързани с неправилно /липсващо/ описание на нарушението. Поради това счита издаденият ЕФ за
незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.М.П. от АК-Ловец, който поддържа жалбата на заявените основания,
пледира за отмяна на ЕФ, претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно уведомен, не изпраща представител в
с.з., ангажира писмено становище от гл.юк Л.В., в което оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде
потвърден като законосъобразен, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по реда на чл.37 от ЗПП, вр. с чл.27е от НЗПП.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгл.чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
1
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално
допустима. С електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г, № *** издаден от
ОДМВР гр.Т., жалбоподателят – ЮЛ *** с.О., общ. А.о, обл.*** с управител Г.Б.Е. бил
санкциониран за нарушение по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ за това, че „на 16.11.2021 г., в 12.10 ч., в
Област Т., в Община П., път II-51 км32+263, е установено нарушение на КЗ – ЮЛ или ЕТ, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, не е
сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Нарушението е заснето с АТСС ARH CAM S1 № 11743c4, насочено към гр.П., с МПС л.а. “***“ с
рег.№ ***, със собственик *** с. О.“. Видно от приложената /л.14/ разпечатка от
информационната система на МВР издаденият електронен фиш е бил издаден на 17.11.2021 г. и
връчен на жалбоподателя на 04.01.2022 г. /известие за доставяне, л.16/. Приложена е и снимка, на
която в 12:10:31 ч. на 16.11.2021 г. е заснет отдалечаващ се л.а."Шевролет“ с рег.№ *** в локация
локация с GPS координати: 43.334040º/26.021854º, както е приложена и справка за собствеността
на същия л.а. /л.17/. Приложена е /л.19-20/ и справка за извършена проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 16.11.2021 г., удостоверяваща, че процесният л.а.
с рег.№ *** няма активна застраховка „ГО“. Наред с това са приложени и доказателства за
одобряване на типа средство за измерване – преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 /ведно с приложение за
неговата годност; методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за
нарушения установени с АТС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип;
Протокол за проверка № *** г. на БИМ удостоверяващ съответствие на ARH CAM S1 с одобрения
тип; Протокол за запознаване на служител от ОДМВР за работа със СПУКС и заверени копия от
Google Maps удостоверяващи мястото на позиционирането на ARH CAM S1 с № 11743с4.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът
намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА , като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до отмяна на издадения ЕФ.
Съдът приема, че в макар електронния фиш ясно и разбираемо за нарушителя да е
посочено, че нарушението е установено и заснето с АТСС, от друга страна не е посочено действие,
което да е извършено с л.а. собственост на жалбоподателя. Данните, обстоятелствата и фактите,
които следва да съдържа всеки ЕФ, са изрично регламентирани в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП,
който в случая е приложим съгласно чл.647,ал.3 от КЗ, като един от задължителните реквизити е
„описание на нарушението“. В процесния ЕФ нарушението е описано като такова установено с
АТСС, свързано с движение на л.а., собственост на *** с.О. – ЮЛ, притежаващо МПС, което е
регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, не е сключило договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /по такъв начин е било описано
идентично нарушение предмет на цитирано в становището на ОДМВР Т. решение №16/29.01. 2020
г. по кнахд № 171/2019 г. на ТАС, в което действително не е отчетено нарушение на чл.189,ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП/.
Направеното по този начин описание в процесния ЕФ не се приема от този съдебен
състав като пълно описание на деянието от обективна страна. В този смисъл е било необходимо
едно допълващо описание в ЕФ като например: "не е изпълнило задължението да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите", при което съдът би
2
приел, че изискването на закона за „описание на нарушението“ е изпълнено от АНО. В процесния
ЕФ обаче не се съдържа такова описание и липсва глаголът „управлява“ съответното МПС, за да
се приеме, че е налице пълнота на всички съществени елементи, имащи отношение към
съставомерността на деянието. /в т.см. виж изрично р. №10/04.02.2022 г. по кнахд № 153/2021 г. на
ТАС/.ЕФ несъмнено обективира волеизявление на АНО и следва да съдържа изначално определен
в закона минимален обем информация, от която да става ясно и да може да се разбере какво
нарушение се вменява с него на наказаното ЮЛ. Казано по друг начин, само цифровото изписване
на нарушените норми на КЗ не е достатъчно, тъй като това води до извличане на нарушението по
тълкувателен път, а едновременно с това, посочването на „нарушените правни норми“ е съвсем
самостоятелен реквизит, различен от реквизита „описание на нарушението“, съгласно
чл.189,ал.4,изр.2-ро от ЗДвП. Доколкото формалността на АНП предпоставя максимална
прецизност на АНО при индивидуализацията на конкретното нарушение, е недопустимо за пръв
път в съдебната фаза по обжалване на издаден ЕФ, в който не са описани всички съществени
реквизити, чрез събиране на доказателства, да се "дописват" реквизити на ЕФ, т. е. да се
установява, че макар и неописани, тези елементи от състава на вмененото нарушение са били
налице. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се
установяват от доказателствата по делото, да бъде саниран подобен порок на ЕФ, тъй като би се
променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващият орган е наложил
наказание. Ноторно известно е, че съдебният контрол е за законосъобразност на ЕФ и при него е
недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се излагат доводи, с които се
тълкува, допълва или поправя волята на наказващия орган. /в т.см. виж и р.№164/30.12.19 г. по
кнахд № 151/2019 г. на ТАС/. Неизписването на всички фактически констатации, въз основа на
които АНО е извел правните си изводи, винаги съставлява съществено процесуално нарушение,
тъй като води не само до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, но и на
правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната воля на органа е постановена
в съответствие с материалния закон. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните
правила опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на ЮЛ жалбоподател и е неотстранимо в съдебната фаза на
административнонаказателния процес, поради което издаденият ЕФ следва да бъде отменен с
всички произтичащи от това благоприятни последици за жалбоподателя.
С оглед изхода на делото частично основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което е приложен договор за правна защита и съдействие № 34993 по кочан на
АК-Л.. В случая заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение 600 лв. значително
надхвърля минималния размер съгласно чл.18,ал.2,вр. с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е 370 лв. /определен като
300 лв. при материален интерес от 1000 до 5000 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв./. Доколкото в
становището на АНО е направено възражение за прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН,
съдът с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото намира, че възнаграждението
следва да се редуцира и присъди в минималния размер от 370 лв. /триста и седемдесет лева/.
Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
3
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от
ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в случая е ОДМВР Т., поради което именно ОДМВР Т. следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение по
съразмерност в размер на 370 лв. /триста и седемдесет лева/.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.3,т.2, вр. с чл.58д,т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия Г, № ***, издаден от ОДМВР гр.Т., с който и на
основание чл.638,ал.4,вр. с ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на *** ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление с.О., община А.о, обл.*** представлявано от управителя Г.Б.Е., е
била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение по
чл.483, ал.1,т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД МВР Т. ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление с.О., общ. А.о, обл.*** представлявано от управителя Г.Б.Е., чрез пълномощник
адв.М.П. от АК- Л., със съдебен адрес гр.*** ул.“***, СУМАТА 370 лв. /триста и седемдесет
лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4