№ 17641
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110166608 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В.
А. С., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на
192,41 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г.,
сумата в размер на 29,40 лева – мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г., сумата в размер
на 20,73 лева – главница за цена за услугата дялово разпределение за периода
от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от
06.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 4,72
лева – мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, ч е ответницата е потребител на топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в град София, общ. Сердика, ул.
„..................... аб. № 313562, поради което между страните било възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия,
сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял
топлинна енергия, която ответникът не заплатил, поради което същият
изпаднал в забава и дължал обезщетение. Изложени са съображения, че
ответникът му дължи и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна
лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
1
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна
енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл.
31, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-
дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството
и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по
общата фактура. Поддържа се, че ответникът използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не заплатил дължимите суми. Направено е
искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на искова молба
от ответницата В. А. С., с който се оспорва основателността на предявените
искове. Изложени са твърдения, че ответницата не е собственик на процесния
имот, не е ползвалa услугите на ищеца по доставка на топлинна енергия, както
и че няма качеството „потребител на топлинна енергия“. Твърди се, че в
периода от 1995 г. до 2023 г. не е живяла на адрес. Посочва се, че процесният
имот не е топлоснабден – сградата била с прекъсната топлоснабдителна
арматура и след 2010 г. е била отново частично присъединена към частна
топлопреносна мрежа на фирмата „Топлоремонтстрой“, без съгласието на
етажната собственост и без провеждане на Общо събрание. Оспорва се
вземането на участие на ответницата или предходни и настоящи собственици
в участие в Общо събрание на етажната собственост и вземането на решение
за присъединяване към топлопреносната мрежа. Навеждат се твърдения, че
перото за „сградна инсталация“ било основано на нищожна процедура в
подзаконов нормативен акт. Посочва се, че ищецът не разполагал с право да
получи плащане за такса за дялово разпределение, още по-малко за лихви по
нея, доколкото вземането не било уговорено като лихвоносно. Твърди се, че
правото на ползване на ищцата върху процесния имот било погасено по
давност. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Направено
е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по
делото разноски.
2
Третото лице – помагач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ООД не е взело
становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия
за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответникът е бил собственик или носител на вещно право на ползване през
исковия период върху имот, който е присъединен към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна
енергия.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197, том LXXXX,
дело № 19545/1992, на 30.11.1992 г. Димитър Никифоров Станчев и В. А. С. са
дарили на сина си – Златко Димитров Станчев, правото на собственост върху
3
процесния недвижим имот. Със същия нотариален акт е учредено пожизнено
право на ползване върху имота в полза на дарителите. По делото са налице
фактури и справки, видно от които партидата за имота се води на Димитър
Никифоров Станчев. В представените към отговора на исковата молба писма
от Златко Димитров Станчев към ищеца и от събраните в хода на съдебното
дирене гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Златко Димитров
Станчев, са налице данни, че Димитър Никифоров Станчев е починал преди
началото на исковия период. В показанията си свидетелят Златко Димитров
Станчев посочва, че от 1995 г. процесният имот се ползва от него, като от този
момент ответницата и Димитър Никифоров Станчев живеят в гр. Годеч.
Следва да се посочи, че събраните гласни доказателства касателно ползването
на имота от свидетеля се явяват изолирани и неподкрепени от други
доказателства, доколкото по делото липсват данни свидетелят като собственик
да е заявил пред дружеството – ищец, че същият се явява клиент на
дружеството, изключващо задължеността на ползвателите. Напротив, от
писмените доказателства по делото се установява, че именно на един от
ползвателите - Димитър Никифоров Станчев, е водена партидата за имота.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази част, доколкото отчете и
евентуалната тенденциозност на същия с оглед констатираната родствена
връзка с ответницата и индицията за водени дела между ищцовото дружество
и свидетеля със сходен предмет касателно същия апартамент. Предвид
изложеното съдът не счита за доказано, че учреденото право на ползване на
ответницата е било погасено по давност към исковия период. Оттам именно
ползвателят – ответницата, явяваща се носител на ограниченото вещно право,
следва да отговаря за калкулираните разходи във връзка с ползвания имот.
С Договор от 15.10.2002 г. етажната собственост на сграда с адрес: гр.
София, ул. „Овчарска“ № 22, бл. Б, вх. Г, е възложила на дружеството „МХ
ЕЛВЕКО“ ООД да извършва дейността по „топлинно счетоводство“ за
разпределение на консумираната и фактурирана топлинна енергия. Под ап. №
99 в представения по делото списък на етажните собственици е вписан
Димитър Никифоров Станчев.
Видно от договор от 09.06.2020 г. ищецът е възложил на „МХ ЕЛВЕКО“
ООД извършването на услугата дялово разпределение.
Видно от представените към отговора на исковата молба акт за
4
изключване на отопление и топла вода, декларация от 30.10.1998 г.,
констативен протокол от 10.12.2000 г., писмо на л. 63 и изводите на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза, в имота не се доставя
топлинна енергия за отопление и топла вода.
По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено, и
съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, касаещи
процесния период и имот. Експертът по тази експертиза е посочил, че за
процесния имот се начислява единствено сградна инсталация, като за исковия
период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. дължимата сума възлиза в размер на
192,39 лева. Вещото лице е посочило, че топлинната енергия се измерва в
процесната абонатна станция с общ топломер, като на експерта е представено
свидетелство за проверка на топломера, извършена на 04.06.2021 г., но не и
протокола за монтаж и демонтаж на измервателното средство за проверката.
Вещото лице е посочило, че на всеки 24 месеца се извършват последващи
проверки, но поради представеното само едно свидетелство, вещото лице не
може да посочи дали топломерът е преминавал на 2 години проверки.
Доколкото извършената проверка се явява извършена около месец след края
на исковия период, няма данни за неработещ или грешно отчитащ уред и при
липсата на доказателствени средства за противното, съдът счита, че е
доказано към предхождащия проверката исков период уредът да е отчитал
надлежно, въпреки че не е доказано да е преминавал проверка регулярно.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и
други. Фактически преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти не променя статута на лицето като потребители (клиент) на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
5
Съдът счита за недоказани твърденията на ответницата за това, че
сградата не е топлоснабдена. Видно от писмените доказателства по делото,
собствениците в сградата са взели решения в насока за присъединяване към
услугите на дружеството – ищец, а от изводите на експерта се установява, че
въпреки недоставянето на топлинна енергия за отопление и затопляне на вода,
ответницата продължава да дължи сумата за сградна инсталация, която щом
се отчита от общия топломер в изправност, значи и се доставя до сградата.
Към отговора на исковата молба са представени съобщения за аварии и
прекъсвания на топлоснабдяването, но същите или касаят конкретни
индивидуални обекти в сградата, или имат временен характер поради
аварийни инциденти. Що се отнася до съдебната практика, представена от
ответната страна, следва да се отбележи, че същата касае различен предмет –
различни искови суми и период на консумация, калкулирани по други общи
условия на ищеца. Съдът счита, че не е обвързан от мотивите на други
състави, доколкото силата на пресъдено нещо имат параметрите, заложени в
диспозитива на решението, а всеки съд преценя изхода на делото с оглед
проведеното в хода на производството пред него доказване.
Видно главните отчети на л. 159 и л. 160 от делото, на които е налице и
подпис на лице за процесния ап. 99, е извършвано отчитане за исковия период.
От справката на л. 25 за исковия период дължимата сума за цена на услугата за
дялово разпределение възлиза на 20,73 лева.
За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за
целия исков период са приложими Общите условия на ищцовото дружество от
2016 г. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
2016 г., в сила от 10.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността
по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл.
33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура.
Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество
топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок,
който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.
Съгласно чл. 36 от Общите условия от 2016 г. на ищцовото дружество,
6
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от клиента търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача – в случая, на ищеца.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение за погасяване по
давност на задълженията, което се явява частично основателно.
Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват
периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с
погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Процесните
вземания са периодични, поради което и за тях съобразно чл. 111, буква „в“ от
ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично
изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия и за
лихви върху него. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен
период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези
задължения е различен.
Задълженията за главница за топлинна енергия и дялово разпределение
са срочни, предвид приложимите към тяхната изискуемост общи условия.
Исковата молба е подадена на 06.12.2022 г., с което е прекъсната давността и
всички задължения, станали изискуеми преди 06.12.2019 г., са погасени по
давност. Най-ранно изискуемото месечно задължение за топлинна енергия е
това от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., което е станало изискуемо едва на
16.12.2019 г. Следователно задълженията за главница за топлинна енергия не
са погасени по давност и същите се дължат, като следва да се присъди сумата
в доказания според експертизата размер - 192,39 лева, и да се отхвърли за
сумата над тази до пълната претендирана от 192,41 лева. По отношение на
вземанията за услугата дялово разпределение, задълженията за което също са
срочни, в Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 от
ЗЗД). Ето защо, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента
на възникване на задължението. Следователно всички вземания, станали
изискуеми до 06.12.2019 г. най-късно, са погасени по давност, т.е. само за
периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2019 г. в размер на 2,18 лева, в която част
претенцията следва да се отхвърли. За останалия претендиран период
месечните задължения в общ размер на 18,55 лева се дължат, поради което
7
претенцията следва да се уважи в тази част.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от тях клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът
за плащане на задълженията по общите фактури е определен в приложимите
Общи условия от 2016 г. (чл. 33, ал. 2), не е необходима покана, за да бъде
поставен ответникът в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД). Доколкото лихвата
се претендира за период с начален момент след 06.12.2019 г., давността за нея
не е настъпила. Предвид това, експертните изводи и на основание чл. 162 от
ГПК, съдът счита, че се дължи лихва върху задълженията за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г. в размер на 29,34 лева, до който
размер следва да се уважи претенцията. Искът следва да се отхвърли за
размера над 29,34 лева до пълния претендиран от 29,40 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това акцесорната претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 4,72 лева следва да се
отхвърли изцяло като недължима.
Като законна последица от уважаване на исковете за главници следва да
бъде присъдена законната лихва от образуване на производството – 06.12.2022
г., до окончателно изплащане на вземанията.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
страните се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на
8
100,00 лева за първоинстанционното исково производство, предвид
фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищцовото
дружество сумата в размер на 583,06 лева, представляваща сбор от разноски
за държавна такса за първоинстанционното исково производство,
юрисконсултско възнаграждение, депозит за възнаграждение на вещото лице.
Ответникът също претендира разноски. В списъка по чл. 80 от ГПК се
претендира адвокатски хонорар за безплатно предоставена правна защита от
адвокат Д. в полза на ответницата. По делото са представени както договор за
уговаряне на безплатно предоставена защита – от 17.09.2023 г., находящ се на
л. 117, така и договор, обективиращ и разписка за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 450,00 лева от 01.03.2024 г., находящ се на л. 194
от делото, и двата сключени между ответницата и адвокат Д.. Съдът счита, че
следва да присъдят само исканите разноски – а именно тези, обективирани в
списъка по чл. 80 от ГПК, и явяващ се разход съобразно първоначално
уговорената безвъзмездна защита. Адвокатският хонорар по чл. 38 от ЗАдв. се
определя от съда, като с оглед фактическата и правна сложност на делото
следва да се определи в минимален размер според актуалната редакция на
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. към датата на поемане
и уговаряне на защитата – 17.09.2023 г., а именно – 400,00 лева. С оглед
отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. сумата в размер на 11,29 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„..................... да заплати по предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„..................... аб. № 313562, сума в размер на 192,39 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 29,34 лева -
9
мораторна лихва за забава върху задължението за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г., сумата в размер на 18,55 лева – цена за
услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
...................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, срещу В. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „.....................
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „.....................
аб. № 313562, за сумата над присъдената в размер на 192,39 лева до пълния
претендиран размер от 192,41 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия, сумата над присъдената в размер на 29,34
лева до пълния претендиран размер от 29,40 лева - мораторна лихва за забава
върху задълженията за топлинна енергия, сумата над присъдената в размер на
18,55 лева до пълния претендиран размер от 20,73 лева - цена за услугата за
дялово разпределение, и за периода от 01.10.2019 г. до 30.11.2019 г., сумата в
размер на 4,72 лева - мораторна лихва върху задълженията за цена за услугата
за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„..................... да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
...................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 583,06 лева,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за възнаграждение
на вещото лице, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ...................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати
на адвокат Р. Любенов Д., с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 1-А, вх. Б, ет.
3, кантора 313, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38 от ЗАдв. сумата в размер
на 11,29 лева, представляваща адвокатски хонорар за безплатно предоставена
правна защита и съдействие на ответницата в първоинстанционното
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
10
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11