№ 595
гр. Бургас, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501308 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК.
Постъпила е жалба от К. Г. Б. от гр.Б., ул.“C. п.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, против
действия на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 с район на действие БОС, изразяващи се
отказ за прекратяване на изпълнително дело № 469/2013 г. по описа на ЧСИ Наско
Георгиев, както и разпореждане за приети разноски, обективирани в съобщение изх.№
19583/17.06.2021 г. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на
атакуваните действия на съдебния изпълнител и се иска тяхната отмяна.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя Община
Бургас, не се взема становище по жалбата.
На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК ЧСИ Наско Георгиев е
представил мотиви във връзка с обжалваното изпълнително действие, като е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Прилага копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното
изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело № 20138020400469 по описа на ЧСИ Наско Георгиев е
образувано по представено от Община Бургас Възлагателно писмо за образуване на
изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК против
1
К. Г. Б. въз основа на Акт за установяване на задължение по декларация №
***390/16.07.2012 г., за събиране на сума от 408.27 лв. – главница за неплатени ДНИ и
ТБО и лихва към 05.04.2013 г. от 110.50 лв.
По делото Държавата е присъединена по право като взискател въз основа на
представеното от НАП удостоверение от 15.04.2013 г. за наличие на публични
държавни вземания.
За образуваното изпълнително дело длъжникът Б. е уведомена с покана за
доброволно изпълнение изх.№ 7079/29.04.2013 г., връчена й лично на 03.07.2013 г. в
кантората на съдебния изпълнител.
От преписката по изпълнителното дело се установява, че взискателят
периодично е депозирал молби до ЧСИ Георгиев с искания за извършване на
необходимите справки и за извършване на изпълнителни действия – налагане на
запори и възбрани върху имущество на длъжника за събиране на задълженията. Такива
молби са депозирани на 17.11.2014 г., 27.11.2015 г., 24.06.2016 г., 13.12.2016 г.,
13.12.2017 г., 09.07.2019 г., 16.01.2020 г., 25.02.2021 г.
Със запорно съобщение от 20.08.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки
на длъжницата в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, а със запорно съобщение от
10.03.2021 г. е наложен запор върху сметките й в „Търговска Банка Д“ АД.
С молба вх.№ В-20153/16.06.2021 г., подадена от К.Б., е поискано от ЧСИ
Георгиев да прекрати настоящото изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК. В молбата си длъжницата е посочила, че от образуване на делото през 2013 г. до
2019 г. не са предприети никакви действия по принудително изпълнение, които да
обосновават прекъсването на давността по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което делото е
прекратено по перемпция, настъпила още през 2015 г., като освен това задълженията
по изпълнителното дело са погасени по давност към 16.07.2017 г.
С писмо на Община Бургас от 17.06.2021 г. съдебният изпълнител е уведомен,
че към 17.06.2021 г. актуалният размер на задълженията, установени в АУЗД №
**390/16.07.2012 г. е за ДНИ – 56.84 лв. главница и 56.63 лв. лихва, и за ТБО – 78.81
лв. главница и 78.52 лв. лихва.
Във връзка с постъпилата молба за прекратяване на делото, със съобщение изх.
№ 19583/17.06.2021 г., връчено на длъжницата по електронната й поща, същата е
уведомена от ЧСИ Георгиев, че взискателят редовно е входирал искания за извършване
на изпълнителни действия и не са налице данни за настъпила перемпция, поради което
се отказва делото да бъде прекратено на това основание. Посочено е, че относно
изтичането на погасителната давност за публичните задължения, след справка в
Община Бургас са установени оставащи задължения по АУЗД № **390/16.07.2012 г.
към 17.06.2021 г. в размер на: ДНИ – 113.47 лв. и ТБО – 157.33 лв. Посочено е също, че
дължимите по делото такси и разноски са в размер на 300.44 лв.
2
Против обективирания в горното съобщение отказ да се прекрати
изпълнителното дело и определените с него разноски по изпълнението е депозирана и
настоящата жалба.
При така установените факти, за съда се налагат следните изводи:
Подадената от длъжника жалба е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от
легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ по чл.435, ал.2,
т.6 и т.7 ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство и определените разноски по изпълнението, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство
се прекратява по право, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. В случая, процесното изпълнително дело е
образувано на 05.04.2013 г., като срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е бил прекъснат на
17.11.2014 г., когато взискателят е подал до ЧСИ молба с искане за извършване на
изпълнителни действия – запори и възбрани върху имущество на длъжника. От тази
дата е започнал да тече нов двугодишен срок, който обаче е бил прекъснат на
27.11.2015 г., когато взискателят отново е подал до ЧСИ молба с искане за извършване
на изпълнителни действия. С последващите подадени от взискателя молби от
24.06.2016 г., 13.12.2016 г., 13.12.2017 г., 09.07.2019 г., 16.01.2020 г. и 25.02.2021 г.,
срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК периодично е бил прекъсван и е започвал да тече нов
двугодишен срок, който не е изтекъл до подаване на настоящата жалба. Тук е
необходимо да се отбележи, че перемпцията е период, след който правото на
принудително изпълнение на взискателя престава да съществува в рамките на
конкретното изпълнително производство, а погасителната давност определя срока, в
който правният субект може да търси принудително изпълнение на своето право.
Видно от съдържанието на жалбата, изложените в същата съображения касаят
прилагането на погасителната давност, какъвто не е настоящият казус, поради което
доводите на жалбоподателката са неотносими към перемпцията.
Следва да се има предвид, че изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК води
само до прекратяване на изпълнителното производство, но не и до погасяване на
материалното право, за чието принудително изпълнение то е било образувано, като се
препятства единствено възможността на взискателя да реализира материалното право в
конкретното изпълнително производство. Изводът за осъществяване на предвидените в
закона предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 ГПК предполага установяване бездействие на
взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, като бездействието на съдебния изпълнител относно изпълнението на
действията, за които е валидно сезиран или ефективността на изпълнителното
действие, са ирелевантни (в т.см.- Определение № 449/29.06.2020 г. по гр.д.№
3
2500/2019 г. на ВКС, II т.о.). А както бе посочено по-горе, в случая не е установено
бездействие на взискателя, доколкото с депозираните от него молби е поискано
извършването на изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани върху
имущество на длъжника, поради което тези молби двугодишният срок е бил прекъсван
и е започвал да тече нов двугодишен срок, който към момента на настоящата жалба не
е изтекъл. Ето защо, съдът намира, че взискателят не е бездействал, изпълнителното
дело не се е прекратило по силата на закона и не са настъпили основания за
прекратяването му по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както неправилно се счита от
жалбоподателката. Цитираното в жалбата ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, на което се
позовава жалбоподателката, касае предпоставките за прекъсване на давността за
погасяване на вземането, но въпросът относно давността не може да бъде разглеждан в
изпълнителното производство, нито в съдебното производство по обжалване
действията на съдебния изпълнител, а следва да бъде разрешен по реда на общия исков
процес, поради което изложените в този смисъл доводи в жалбата не следва да бъдат
обсъждани от съда.
Предвид горното, съдът намира, че оспореното действие на ЧСИ Георгиев,
изразяващо се в отказ да прекрати изпълнението на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, е
правилно и законосъобразно, а жалбата следва да бъде оставена без уважение в тази
част като неоснователна.
Що се отнася до обжалването на разноските по изпълнението, за които
длъжницата е уведомена със съобщението от 17.06.2021 г., съдът намира жалбата в
тази част за основателна.
За разноските в изпълнителното производство специалната разпоредба на
чл.79, ал.1 ГПК предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото
основание в случая не е налице, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда, което също не е налице. Извън горепосочените
хипотези разноските по изпълнението се възлагат на длъжника, поради което и такива
са дължими от жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЧСИ, за
събиране на такси по изпълнението съдебният изпълнител следва да изготви сметка,
екземпляр от която се връчва на задълженото лице и която съдържа разпоредбите, въз
основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса,
сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената
предплата и последиците при неплащане. В конкретния случай, по делото не е
приложена издадена от ЧСИ сметка по чл.79 ЗЧСИ, която да съответства на така
посочената в съобщението от 17.06.2021 г. дължима сума от 300.44 лв. От данните по
изпълнителното дело е видно, че единствената издадена от ЧСИ сметка е с №
110436/07.06.2021 г. и същата касае заплащането на такса за издаване на преписи от
материалите по изпълнителното дело по молба на длъжника, т.е. тази сметка няма
4
отношение към таксите и разноските по изпълнението. По делото няма данни
съдебният изпълнител да е изготвил сметка за дължимите разноски към момента на
изпращане на обжалваното съобщение от 17.06.2021 г., поради което и не става ясно
посочената като разноски сума от 300.44 лв. за какво точно е начислена. Макар и в
депозираните пред съда мотиви от ЧСИ Георгиев да са изброени действията, за които
са начислени разноските, налице е разминаване в посочения в мотивите на съдебния
изпълнител размер от 186 лв., който не съответства на посочените в съобщението
разноски от 300.44 лв. С оглед на това и предвид липсата на издадени сметки от ЧСИ
Георгиев по изпълнителното дело, за съда е невъзможно да извърши преценка относно
вида и правилността на определените разноските по изпълнението. В този смисъл,
жалбата е основателна и следва да бъде уважена в тази част.
Предвид горното, обжалваното действие на ЧСИ относно определените
разноски от 300.44 лв., обективирани в съобщението от 17.06.2021 г., е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. Г. Б. от гр.Б., ул.“C. п.“ № *, вх.*,
ет.*, ап.*, против отказ за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
изпълнително дело № 20138020400469 по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 и
район на действие БОС, обективиран в съобщение изх.№ 19583/17.06.2021 г.
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 и район на
действие БОС, извършени по изпълнително дело № 20138020400469, изразяващи се в
определяне на дължими разноски в размер на 300.44 лв. по изпълнителното дело от
страна на длъжника К. Г. Б., обективирани в съобщение изх.№ 19583/17.06.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5