Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ............../08.03.2021 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на девети декември
през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 12011 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 134098 от 05.06.2019 г. постановено по
гр.д. № 50166/2018 г.
на СРС, 81 състав, e признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Л.П.К. дължи на „Т.С.” ЕАД, сума в размер
на 2127,14 лв. - главница за доставена в периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.,
топлинна енергия в имот с абонатен № 180386, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.01.2017 г. до изплащане на вземането, сума в размер
на 177,11 лв. - лихва за забава върху главното вземане за периода 15.10.2015 г.
- 12.12.2016 г., както и сума в размер на 35,69 лв., представляваща дялово
разпределение за имота за периода за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2017 г. до
изплащане на вземането и лихва за забава върху сумата от 35,69 лв. за периода
15.10.2015 г. - 12.12.2016 г. в размер на 6,53 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 526/2017 г. на CPC, III
ГО, 81 с-в, като е отхвърлен иска за главница в останалата част до пълния
предявен размер от 2127,15 лв.
С решението първоинстанционният
съд се е произнесъл и по разноските, дължими между страните съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК. Решението е постановено при участие на трето
лице- помагач на страната на ищеца- „Т.С.” ЕООД-София.
Това решение е обжалвано в срок за ответницата
Л.К. чрез назначения на същата от съда особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК- пълномощник адв.Н.М., в частите, в които
исковете срещу нея са били уважени, с оплаквания за неправилност на решението
като постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон и
необоснованост. Конкретно се правят оплаквания за неправилност поради липса на доказателства за дължимост
на исковите суми поради липсата на доказателства, които да обосноват извод за доставка
на топлинна енергия /ТЕ/ в сочения от
ищеца обем и стойността й, също и относно качеството на температурния режим,
липсата на ответницата в списъка на етажните собственици приложение към
договора между ищеца и третото лице-помагач, липсата на договор между ищеца и
ФДР за извършване на услуга дялово разпределение. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваните
част, вкл. и в частта за разноските, като исковете се отхвърлят изцяло, и за
разноските.
Не са подадени отговори по въззивните жалби от насрещната им страна в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба след този срок, подадена за
открито съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната инстанция вкл. за защита от юрисконсулт, без
списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение, е валидно, а
в обжалваните части, е и допустимо.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013
г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и на приложимите материално правни
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба на ответницата относно преценката на
събраните по делото доказателства и значението на липсващите такива, касаещи
доставката и отчитането на ползвана топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
жилищния имот на ответницата, също и изтогването на
дяловото разпределение от третото лице-помагач.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е основал
решението си на база приетите по делото доказателства за качеството потребител
на ТЕ на ответницата като собственик на топлоснабдено
жилище, за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата по доставка на ТЕ при договор при Общи
условия, обвързващо ги, и за размера и цената на реално доставената и отчетена ТЕ
за жилището й, установен от приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, също и за
възлагане извършването на дяловото разпределение на третото лице-помагач на
ищеца /ФДР/, и е уважил иска за цената
на ТЕ частично, а другите искове, вкл. и тези за лихва за забава, изцяло. Изложените
от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, въззивният
съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо
да ги повтаря.
По оплакванията с
жалбата и твърдението за плащане на главницата,
настоящият въззивен
състав добавя следното:
Събраните по делото писмени
доказателства и съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ сочат размера на
задълженията за цената на ТЕ за исковия период за жилището и ТЕ за
сградата-етажна собственост, в която се намира жилището на ответницата, по показанията на измервателните уреди в абонатната
станция и в жилището, като дяловото разпределение е изготвено при спазване на
нормативните изисквания, установено от приетата СТЕ, СТЕ е дала заключение и
въз основа на документи , приети по делото -
документите за отчет, носещи и подпис на абоната, отчети на топомера в абонатната станция, доказателства за изправност
на СИ в абонатната станция, индивидуалните изравнителните сметки от третото лице-помагач „Техем сървисиз“ ЕООД и др. При
преценката на тези същи доказателства, въззивният съд
прави същите изводи, като тези направени от първоинстанционния
съд, за установеност с тези доказателства на реално доставено количество ТЕ и потребена от ответника
за процесното жилище за исковия период. СТЕ потвърждава правилността
на направените от ФДР изчисления по изравнителните сметки относно ТЕ за
отопление на имота, за топла вода и за сградна
инсталация като съобразени с показанията на измервателните уреди в имота и в
сградата, и нормативната уредба. Ответникът като етажен собственик дължи цената на реално потребената
ТЕ не само за притежаваното от тях жилище в тази сграда-етажна собственост, но
и за ТЕ за отопление на общите части, също и за сградната
инсталация като обща част на ЕС. В този смисъл съдът съобрази т.2 от ТР № 2/
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 Г., ОСГК на ВКС и
ТР № 2/2017 г. по т.д.№ 2/82016 г. на ОСГТК на ВКС, сочещи на липсата на противоречие на ЗЕ с чл.62 от ЗЗП,
вр. пар.1 от ДР на ЗЗП,
съобразно което в сградите-ЕС, присъединени към топлопреносната
мрежа за битови нужди, етажните собственици са задължени да плащат цената на
реално потребената ТЕ, вкл. и за общите части на
сградата, както и на лихва за забава, като по отношение вземането на ищеца за
лихва за забава не са направени оплаквания с въззивната
жалба, при което въззивният съд приема иска за лихва
за забава основателен съгласно чл.269, изр. второ от ГПК.
Неоснователно e е оплакването
по жалбата за неправилност на първоинстанционното
решение предвид това, че не е доказано и в качествено отношение доставената ТЕ.
По делото няма данни за подадени жалби/оплаквания относно качеството на
услугата при отчитане на ТЕ с отговарящ на метрологичната проверка топломер в
абонатната станция и отчет на уредите за дялово разпределение и водомер за
топла вода, както и няма данни, а и няма твърдения, за инициирано и проведено
от ответницата рекламационно
производство по отношение на изготвените изравнителни сметки след отчета на
уредите за двата отоплителни сезона.
Неоснователно е оплакването по
жалбата за отсъствие на името на ответницата в списъка на етажните собственици ,
представен с исковата молба, доколкото ответницата не твърди ОС на ЕС да не е
вземала решение на 16.07.2002 г. за сключване на договор с „Техем
сървисиз“ ЕООД за извършване на услуга дялово
разпределение в ЕС на *****, Кр.Поляна, София, нито
че такова решение е незаконосъобразно, и това нейно възражение не се отразява
върху валидността на решението на ОС от 16.0.2002 г., както е отразено в
приетия в копие договор № 3921/20.09.200. г.
Неоснователно е оплакването за липсата
на договор между ищеца и ФДР за извършване на услуга дялово разпределение. Такъв
в доказателствено копие е приет по делото- договор от
01.11.2007 г.
Събраните по делото писмени доказателства
сочат, че през исковия период е било извършвано дялово разпределение от третото
лице-помагач на ищеца- „Техем сървисиз“
ЕООД, което дружество е било избрано от ОС на Етажната собственост на сградата,
в която се намира процесното топлоснабдено
жилище, да извършва именно услугата дялово разпределение, сключен въз основа на
това решение договор с „Техем сървисиз“
ЕООД, както и договор между ищеца и „Техем сървисиз“ ЕООТ от 2007 г. съгласно изискването на ЗЕ, с което ищецът
възлага на третото лице-помагач, да извършва услугата дялово разпределение на
ТЕ на 01.11.2007 г. със срок на действие 3 години. По делото не са представени
доказателства за нов избор от ЕС на друга ФДР, различно от Техем
сървисиз ЕООД , при което избраната от ЕС ФДР още
през 2002 г. е продължила да извършва валидно дяловото разпределение.
Независимо от липсата на нов
договор между ЕС и ФДР, след изтичане срока на този от 2002 г. вероятно, и на този
между ищеца и ФДР от 2007 г., преди началото на исковия период по делото, не
може да бъде възприето схващането, че направеното от ФДР отчитане и
разпределение на ТЕ в ЕС, е невалидно и услугата дялово разпределение не е иззвършвана.
Съгласно чл. 65, ал. 2 от
отменената през 2020 г. Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, но
действаща в исковия период, при прекратяване на договора за дялово
разпределение, или при заличаване на лицето по чл. 139а ЗЕ от публичния
регистър, потребителите на топлинна енергия или асоциацията по чл. 151, ал. 1
от ЗЕ, са длъжни в едномесечен срок от уведомлението по, ал. 3 на същия член да
изберат друго лице. Ето защо ответникът като етажен собственик, не би могъл да
черпи права от неправомерното си бездействие и това на ЕС, още повече, че
очевидно и от представените документи по делото за отчети и дялово
разпределение/изравнение, изпълнението на задълженията по договора от ФДР,
която е и трето лице-помагач на ищеца по делото, е продължило и след 3 годишния
срок. Този договор касае задълженията на страните по него, а не и тези между
потребител и доставчик на топлинна енергия, и няма изрична форма за валидността
му, когато е сключен с лице, регистрирано по реда на чл. 139б от ЗЕ, а изборът
на ФДР е и удостоверен пред топлопреносното
предприятие-доставчик. Освен това съществува и възможността предвидена в чл.
61, ал. 2 от горната наредба, разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост. По делото не са представени
доказателства за нов избор от ЕС на сградата на *****, Кр.поляна,
София, при което избраната от ЕС ФДР още преди 2014 г. е продължила да извършва
валидно дяловото разпределение. Цената на услугата дялово разпределение обаче,
по силата на чл.32 от ОУ от 2014 г. се заплаща на търговеца-продавач, а не на
ФДР. Ответникът не е установил да е възразил срещу тези ОУ от 2014 г. и те го
обвързват. Ето защо по делото е доказано наличие на задължение на ответницата
към ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение, както и реалното
извършване на тази услуга през исковия период. Ето защо същата се дължи в
размер на исковата сума, който размер се счита то въззивния
съд за правилен, при липсата на оплаквания с въззивната
жалба по размера и съгласно чл.269, изр.второ от ГПК въззивният
съд не може да го променя.
Изложеното сочи, че решението в
обжалваните от ответната страна части като правилно следва да се потвърди, вкл.
и в частта за разноските.
По разноските за въззивната инстанция :
Съобразно изхода на спора, и на основание чл.71 от ГПК, по аргумент от т.7 от
ТР № 6 по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответницата Лиляна К. следва да заплати по сметка на СГС държавна
такса за обжалване в размер на 117,54 лв. съгласно чл.18 от ТТРКССГПК, предвид
и обжалваемия от ответницата интерес, и събраната от първоинстанционния съд държавна такса.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора,
въззиваемата страна-ищец има право на разноски пред въззивната инстанция за възнаграждението на особения
представител на ответницата по чл.47, ал.6 от ГПК– за адв.М.,
в размер на 197,13 лв. Въззиваемата страна- ищеца в
случая би имала право и на разноски съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше
осъществена по делото защита от юрисконсулт съобразно характеристиките на
защита според Закона за адвокатурата. В случая обаче, в полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к.
единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване
на бланкетна молба, след сроковете за отговор по въззивната жалба, с която претендира уважаване на исковете
и възлагане на разноски, което не може да се счита осъществена защита по
делото, за която да се дължи заплащане от противната страна. Искането за
разноски на ищеца за юристконсултско възнаграждение
не може да се уважи за въззивната инстанция.
Решението няма да подлежи на
касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.
първо от ГПК, вр.
чл.113 от ГПК/ ДВ, бр.100/2019 г./, тъй като цената на исковете е под 5000лв. Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134098 от
05.06.2019 г. постановено по гр.д.
№ 50166/2018 г. на СРС, 81 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, В КОИТО е осъдена Л.П.К., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, посочените парични суми по исковете и разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.П.К.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата 197,13 лева – разноски за въззивната инстнация.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ГПК Л.П.К., ЕГН **********, с адрес
*** да заплати по бюджета на
СГС сумата 117,54 лв. - за държавна такса по
жалбата.
Решението е постановено при участието
на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.