Р Е Ш Е Н И
Е № 261490
гр. Пловдив, 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1328 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от А.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***
против “Боспорус” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Станислав Доспевски“ № 7, представлявано от А.К., с която са
предявени обективно, мулулативно съединени искове с
правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекс на труда и чл. 86, ал. 1 от Закон за
задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че ищецът се
намира в трудово правоотношение с ответното дружество, като по силата на трудов
договор № ***** г., заема длъжността „********“. Към ****** г. ищецът извършвал
********************* ********. Работното време на ищеца към датата на
настъпване на ПТП – ****** г. било от 20 часа до 04.00 часа, т.е. работното му
време започнало на 16.07.2018 г. от 20 часа и завършило в 04.00 часа на ******
г. На ****** г. при пътуване на ищеца, с автомобил марка „*****“, модел
„*****“, цвят – бял, с рег. № *****, собственост на ответното дружество, във
връзка с трудовата си функция при движение по обществен път около населеното
място ***** при *****, настъпило пътнотранспортно произшествие. Произшествието
настъпило след опит на А.К. като **************** на работодателя да избегне
удар със заек. При произшествието получил множество увреждания. Ищецът бил
откаран в болнично заведение, където са установени получените от същия
увреждания и започнало лечение. Ищецът бил настанен за лечение в болница
„*****“, където във връзка с ******************, били извършени медицински
изследвания и първични обработки на травмите. При изследванията се установили
******************. Ищецът изпитвал силни болки при ************. Било
проведено оперативно лечение. Било извършено
**************. *************. Твърди се, че от датата на изписване на
ищеца от болница в ******** до настоящия момент след допълнително болнично
лечение и в *****, ищецът не се е възстановил. Твърди се да са налице трайни
последици от получените травми и проведеното лечение. Твърди, че получените
увреждания при произшествието, представляват трудова злополука. Във връзка с
това в ТП на НОИ – гр. Пловдив била подадена декларация за трудова злополука от
***** на ответното дружество, в която същият декларирал настъпването на трудова
злополука при превоз на авточасти с автомобил на дружеството. Във връзка с
декларираните обстоятелства и настъпилото събитие ТП на НОИ – гр. Пловдив с
разпореждане № ***** от ***** г., приема, че събитието съставлява трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Ищецът поддържа, че е бил без пари,
а работодателят му, който тогава бил в ***** така и не изпратил никого на
посещение. След изписването на ищеца от болница „*****“, същият бил
неработоспособен и оставен без трудово възнаграждение от работодателя си.
Същият бил и трудно подвижен. Работодателят не пожелал и не заплатил разходите
за лечение на ищеца, които надхвърляли 8300 евро. Твърди се, че работодателят
не закупил и не осигурил предписаните на ищеца в епикризата лекарства –
антибиотици, като за една седмица му давал парацетамол, защото бил по- евтин.
Изписаните лекарства следвало да подпомогнат възстановяването на ищеца, но поради
липса на навременна употреба мускулите в областта на засегнатия крайник дълго
време не могли да се възстановят. В гр. ***, *****, където дотогава
работодателят осигурявал квартира през време на командироването при извършване
на превози, А.К., заявил, че квартирните разходи всъщност не следва да се
поемат от работодателя в рамките на командировъчните, а се дължат от работника.
Ищецът се прибрал в *******, където молел приятели за пари за да може да купува
лекарства за лечение и да съществува. Ищецът трябвало да се придвижва с помощни
средства /патерици/. До м. септември 2018 г. ищецът носи цялата гипсова
имобилизация, която му била поставена в ********. През м. септември му махнали
поддържащия гипс. След този гипс била поставена шина, също за обездвижване. Тъй
като останал без средства, ищецът не могъл да извършва рехабилитация, тъй като
първоначално не бил лекуван в **** болница. Твърди се, че и до настоящия момент
ищецът търпи болки, страдания и ограничения. Не може да кляка, да тича, да ходи
бързо. Не може да се качва нормално по стълбите и т.н. Уврежданията на ищеца са
трайни и трайно ограничават възможностите му за нормално придвижване. Във
връзка с уврежданията на травмирания крак, ищецът натоварва преимуществено
здравия си крак. В резултат на това след консултация с ****** на ищеца му било
пояснено, че в бъдеще поради неравномерното натоварване на ставите на двата
крака се очаква износване на ставите на левия крак. Твърди се, че ищецът е бил
временно неработоспособен в периода ****** г. – 13.01.2019 г. Във връзка с
изложеното, се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 100 000 лева, от които по настоящото дело се претендира сумата от 40
000 лева. Доколкото работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в
забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука, то се
претендира и законна лихва от датата на настъпване на трудовата злополука, т.е.
от ***** г.
С оглед изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 40
000 лева, представляваща част от общо дължимото в размер на 100 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука
от ****** г., настъпила в ******** около населено място ***** при ****** за
претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на счупвания, представляващи
************************, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
настъпване на злополуката / ******г./ до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е
постъпил писмен отговор на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а и от
представения трудов договор № ***** г., се установява, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
при работодателя длъжността „***“.
Видно от представената Декларация за
трудова злополука, до ТП на НОИ Пловдив, била подадена информация от ***** на
ответното дружество за настъпила трудова злополука с ищеца на ****** г. на пътя
между гр. ***** и град ******, ********. Въз основа на депозираната декларация,
било извършено разследване на злополуката, като с Разпореждане № *****/***** г.
на ТП на НОИ Пловдив било признато, че декларираната злополука се приема за
трудова по чл. 55 ал. 1 КСО. Било установено, че на ****** г. А.Т.К.,
изпълнявайки служебните си задължения на „********” **** от гр. ****** към град
******, ******** ( населеното място е обозначено като ****** в разпореждането
на НОИ и като ***** в исковата молба и декларацията за злополука, подадена от
работодателя). Около 01.00 часа работникът се ударил в крайпътно дърво при опит
да избегне удар с диви животни. Вследствие на удара, пострадалият получил
********************. Разпореждането не било обжалвано от страна на ответното
дружество, видно от представено по делото писмо до ищеца, поради което влязло в
законна сила.
От приобщената по делото медицинска
документация и изготвена съдебномедицинска експертиза, се установяват
уврежданията на ищеца, получени вследствие на трудовата злополука, както
следва: **********************. Вследствие на посочените увреждания, А.К. бил в
неработоспособност за периода от ****** г. до 13.01.2019 г. /в тази връзка
следва да се отбележи, че вещото лице в представеното експертно заключение е
посочило период на неработоспособност ****** г. – 13.01.2020 г., но в
проведеното открито съдебно заседание същият посочи, че се касае за техническа
грешка и следва да се чете 13.01.2019 г./. Експертизата установява, че ищецът е
лекуван оперативно двукратно – в ******** е поставена ****** и след четири
месеца същата е отстранена. Като трайни последици от злополуката са останали
белези по предната част на дясното коляно и все още наличната *************.
Получените увреждания, вследствие на злополуката, са довели до трайно
ограничение на движенията за период от четири – пет месеца, през който период
на ищеца е бил поставен **********************. От извършен клиничен преглед на
ищеца на **** г. се установило, че ищецът се предвижда самостоятелно, с леко
накуцваща походка, отбременяваща с десния крак. Установило се наличие на цикатрикси
на дясна коленна става, първично зараснали, наличие на оток в дясната долна
част на десния крак и ограничена, болезнена крайна флексия с пет градуса и
продължаваща слабост и хипотрофия на мускулатурата на десния крак. Оплаквал се
от болки при по-продължително натоварване, стоене прав и промяна на времето.
Вещото лице заключава, че вследствие на получените увреждания от ищеца не се
очаква износване на ставите на здравия крайник поради по-голямо натоварване,
тъй като лицето е в млада и активна възраст. По-ранно ошипяване на увредената
коленна става и развитие на гонортроза е възможно в голяма процент.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице в неговата цялост, като счита
същото за компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.
По
делото са разпитани двама свидетели – М.А.К. и Н.Б.А..
Свидетелят
М.А.посочва, че с ищеца са били съквартиранти и близки приятели. Спомня си, че
преди две години ищецът му се е обадил по телефона и му съобщил, че е
катастрофирал с ***** в *****. Катастрофата настъпила поради излязло животно на
пътя. Поради тази причина престоял в болнично заведение, претърпял операция и
не можел да се предвижва. Доколкото ищецът не разполагал със средства, за да го
изпишат от болницата и да си закупи патерици, свидетелят К. му изпратил парични
средства. След това ищецът се прибрал в ********* и понеже нямало как да се
прибере до гр. *****, свидетелят К. го посрещнал на ******* и го закарал. При
пристигането, ищецът се придвижвал с патерици, целият му крак бил гипсирал и за
да можел да се придвижва, бутал помощна количка. С инвалидна количка се
придвижили до автомобила на свидетеля. Впоследствие пристигнали в гр. *****, а
на следващия ден посетили ******. Следващите няколко месеца свидетелят К. се
грижил за ищеца, доколкото последният не можел сам да се обслужва, свидетелят
му купувал лекарства и инжекции, тъй като той не получавал възнаграждението си.
Това продължило до декември месец, когато на ищеца била извършена втора
операция. Ищецът няколко пъти поискал от неговия работодател да му изплати
трудовото възнаграждение, но последният отказвал. През месеците януари и
февруари, след като били премахнати имплантите, болките започнали да отшумяват.
Ищецът не провеждал рехабилитация, защото нямал финансовата възможност за
нейното заплащане. Една година след инцидентна вече можел да стъпва
по-свободно. Не можел да натоварва много крака си, имал проблем с качването на
стълбите. Преди извършването на втората операция, ищецът почти не се
придвижвал. Свидетелят изтъква, че към момента ищецът изпитвал болки при
промяна на времето и имал оплаквания при продължително стоене. Свидетелят К.
сочи, че не е виждал работодателя да предоставя суми на ищеца, последният не е
получил и обезщетение от застраховател. Свидетелят си спомня, че малко след прибирането
на ищеца от чужбина, го закарал на среща с ***** на ответника, но в момента, в
който пристигнали, *****т на дружеството посочил, че има ангажимент и си
тръгнал.
Св.
Н.А. сочи, че работи като ***** и осъществява ********* на ответното дружество.
Спомня си, че познава ищеца от момента, в който същият бил интервюиран да
започне работа при ответника. Посочва, че знае за настъпил инцидент с него през
2018 г., като вечерта на злополуката същият и написал съобщение, което да
предаде на *****. Впоследствие, цялата комуникация между ***** на ответното
дружество и ищеца се осъществявала чрез свидетелката А.. ***** се интересувал
какво било състоянието на ищеца. От нейни колеги, св. разбрала, че дружеството
изпращало пари на ищеца под формата на джобни средства. В разговор ***** й
споделил, че не желае да предоставя на ищеца повече средства, за да не си
купува с тях забранени субстанции. Известно време след като ищецът се прибрал в
**********, било уговорено да се яви в офиса на дружеството, за да получи своята
заплата. На посочения ден ищецът не се появил. Отишъл на следващия, но тогава
на А.К. се налагало да пътува за ****. Въпреки това провели разговор, като
***** на дружеството уверил ищеца, че ще съдейства за документацията във връзка
със злополуката и изплащането на заплатите. Св. си спомня, че в този ден ищецът
е бил в добро състояние, бил с гипс на крака. От този момент нататък, св. не
била виждала ищеца.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля М.А.К., доколкото същият пряко и
непосредствено е възприел факти от живота на ищеца. Св. К. се е грижил за
пострадалия и в тази връзка е успял да изгради ясно впечатление за болките и
неудобствата, които е претърпял ищецът. Настоящият съдебен състав кредитира
частично показанията на св. А., като не дава вяра на думите й в частта, в която
посочва, че ищецът е получил средства от ***** под формата на джобни пари. В
тази част показанията на свидетелката не са първичен информационен източник,
доколкото същата посочва, че е узнала за посочения факт от свои колеги, но
лично не е ставала свидетел. В частта, с която посочва, че ***** на дружеството
й е споделил, че предоставя малки парични суми на ищеца, нейните показания
пресъздават изявления на ***** на ответното дружество, които го ползват, поради
което също не следва да се възприемат. Всъщност, изложеното в тази част
противоречи и на показанията на свидетеля М. К., които съдът кредитира в
цялост. Съдът не цени и изявлението на св. А., че ***** на ответното дружество
не е предоставял парични средства на ищеца, тъй като последният употребявал
забранени субстанции. В тази си част, показанията на св. са изцяло плод на
предположения и думи, споделени й отново от ***** на „Боспорус“ ЕООД, без да са
налице каквито и да било обективни находки, които да ги подкрепят.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна
страна следното:
За да възникне имуществена отговорност на
работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука
работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез
пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални
предпоставки: 1) настъпилатрудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни
последици за работника – болки и страдания и 3) причинно-следствена
връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и
страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е
настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството
дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие
при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване
на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е
използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само
да бъде намалена.
В рамките на настоящото производство, работодателят релевира довод за съпричиняване,
но едва с молба от 02.09.2020 г. /л.41/, която е подадена доста след изтичане
на срока за отговор на искова молба ( посочената молба е подадена и след
изготвяне на доклада по делото). По силата на изричната разпоредба на чл. 133 вр. с
чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти ( в
тази насока са и разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС ). Тоест, след като е пропуснал срокът за изготвяне на писмен
отговор, то ответникът не може да ангажира правоизключващи или правонамаляващи
възражения. Надлежно възражение за съпричиняване в първоинстанционното
производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на
исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на
обстоятелствата, на които се основава възражението /така решение № 98 от 29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г.
на I т. о./. В случая липсват новоузнати или нововъзникнали
обстоятелства, поради което възможността за възражение по чл. 201, ал.2 КТ след
срока по чл. 133 ГПК е преклудирана /в
този смисъл Решение № 432 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 392/2009 г.,
IV г. о./.
Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е
настъпило през време и във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца
в ответното дружество се установява по несъмнен начин от представените по
делото писмени доказателства, а именно: Декларация за трудова злополука и
Разпореждане № *****/***** г. на ТП на НОИ Пловдив. В тази връзка,
неоснователно се явява оспорването на основанието на иска. Относно характера на
злополуката е постановено разпореждане на административен орган – ТП на НОИ, в
специално производство, инициирано именно от ответника, като административният
акт, с който производството е приключило е подлежал на обжалване от страните по
настоящето производство и следователно по аргумент от чл. 17, ал.2 ГПК
гражданският съд не може да осъществява косвен контрол за материалната му
законосъобразност. Също така, от заключението на допусната и приета
съдебномедицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно, се установява, че ищецът вследствие на настъпилата трудова
злополука е получил *******************************************.
Следователно, всички юридически факти,
включени в хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, бяха установени в настоящото
производство, поради което искът за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание.
Тъй като обезщетението за неимуществени
вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична
престация, която работодателят дължи на работника като обезщетение за
изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията,
настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение
съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, както и степента на телесното увреждане, възрастта
на увреденото лице и възможността да бъде възстановена неговата
работоспособност, ръководейки се от обществения критерий за справедливост към
момента на възникването на правото на обезщетение, в която
насока са и разясненията на ППВС № 4/1986 г.
При определяне на справедливия размер на обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца, съдът взе предвид продължителността, интензивността на болките и
страданията, изпитвани от ищеца от момента на увреждането на здравословното му състояние от
процесната трудова злополука, до окончателното му преминаване през
курса за лечение и възстановяване. Съдът съобрази и обстоятелството, че за подобряване
здравословното състояние на ищеца са извършени две хирургически интервенции и
произтичащият от това физически дискомфорт.
Взе се предвид и последващата невъзможност на ищеца да се обслужва
самостоятелно за период от около шест месеца, през което време пострадалият не
е могъл и да осъществява трудова дейност, както и затрудненията, които е изпитвал
предвид обстоятелството, че злополуката е настъпила в друга държава и не е имал
средства за завръщането си в **********. Поради гореизложеното съдът счита, че
заместващото обезщетение следва да бъде определено в размер на 20 000 лева. По-
ниският размер на дължимо обезщетение, съпоставено с претендирания, съдът счита
за дължимо, доколкото ищецът е млад, в трудоспособна възраст и трайното
ограничение на движенията в крайника е било за период от около пет месеца.
Допълнително, съобразно заключението на вещото лице по приетата
съдебномедицинска експертиза, то не се очаква износване на ставите на здравия
крайник на ищеца, поради по- голямо натоварване. Действително, в т. 8 от
заключението, вещото лице е посочило, че е възможно по- ранно ошипяване на увредената
става и развиване на гонартроза, но това са бъдещи несигурни обстоятелства,
които не следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението в
настоящото производство. Възникнали впоследствие соматични увреди, свързани с
процесната трудова злополука, биха могли да бъдат релевантни за последващи
претенции, основани на ексцес.
Съобразно изложеното, за разликата над посочения размер, до пълния
претендиран от 40 000 лева, частично от 100 000 лева, предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Уважаването на претенцията по главния иск, води до извод за уважаване и
на акцесорната такава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД – за изплащане на законната лихва
върху определеното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, от датата на
настъпване на трудовата злополука – ****** г., до окончателното погашение на главницата.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски
се поражда и за двете страни.
Доказателства за такива не са представени от
ищеца, доколкото същият е освободен от заплащане на такси и разноски в
производството. Следва да бъде определено възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат в размер на 1730 лева по чл. 38 ЗАдв.
съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но което следва да намалено, доколкото не се уважава пълния
размер на исковата претенция. Поради изложеното, съобразно уважената част от
исковата претенция, на адв. **** следва да бъде заплатено възнаграждение в
размер на 865 лева.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 1300 лева, представляващи
възнаграждение за един адв. в настоящото производство съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция ( на л. 72 от делото фигурира договор
за правна защита и съдействие, удостоверяващ реалното договаряне и заплащане на
адвокатски хонорар).
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на
държавни такси, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати сума в размер на 800 лева - дължима държавна такса, и сума в размер
на 153,10 лева – разноски за СМЕ съразмерно на уважената част от исковата
претенция, които следва да бъдат заплатени в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд Пловдив.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Боспорус” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Станислав Доспевски” № 7, ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, по иска с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ, сума в размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудовата
злополука на ****** г., установена с Разпореждане № *****/***** г. на
длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата-
****** г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата от присъдения размер от 20 000 лева до претендирания от 40 000
лева, представляващ частична претенция от такава в размер от 100 000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Боспорус”
ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. П.И.Г., САК, със съдебен адрес:***, с личен номер **********, в качеството
му на пълномощник на ищеца А.Т.К., ЕГН: **********, сума в размер на 865 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на ищеца безплатно процесуално представителство
в настоящото производство за един адв., определено от съда по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА „Боспорус” ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.6 ГПК сума в размер на 800 лева -
дължима държавна такса, и сума в размер на 153,10
лева – разноски за СМЕ, съразмерно на уважената част от исковата претенция,
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Т.К., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Боспорус” ЕООД, ЕИК: *********, сума в размер на 1300 лева, представляваща разноски в
настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ