Решение по дело №1957/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260019
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 14 септември 2020 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20203110101957
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…

гр. Варна, 13.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на седми август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря Дияна Д. сложи за разглеждане гр. дело № 1957 по описа за 2020 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 143 от СК и чл. 143 от СК вр. с чл. 149 от СК, от С.С.Т., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Д.Д.Н., ЕГН ********** и М.-М.С.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.Д.Н., ЕГН **********, всички с адрес ***, срещу С.Г.Т., ЕГН: **********, адрес: ***,

за осъждане на ответника да заплаща в полза на С.С.Т., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Д.Д.Н., ЕГН **********, сумата от 152.50 лева, представляваща месечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска в съда – 13.02.2020г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване,

за осъждане на ответника да заплати в полза на С.С.Т., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Д.Д.Н., ЕГН **********, сумата от 213.50лв., представляваща издръжка за минало време, считано за периода от 01.01.2020г. до 12.02.2020г. , заедно със законната лихва за забава, считано от  датата на завеждане на иска в съда – 13.02.2020г. до изплащане на задължението

за осъждане на ответника да заплаща в полза на М.-М.С.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.Д.Н., ЕГН **********, сумата от 152.50 лева, представляваща месечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска в съда – 13.02.2020г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване,

за осъждане на ответника да заплати в полза на М.-М.С.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.Д.Н., ЕГН **********, сумата от 213.50лв., представляваща издръжка за минало време, считано за периода от 01.01.2020г. до 12.02.2020г. , заедно със законната лихва за забава, считано от  датата на завеждане на иска в съда – 13.02.2020г. до изплащане на задължението

В молбата ищците твърдят, че ответника е баща на децата. Родителите нямат сключен граждански брак. От месец август 2017г. живеят във фактическа раздяла. След раздялата на родителите децата живеят при майката, която полага пряката и непосредствена грижа и осигурява издръжка.

От раздялата на родителите до месец декември 2019г. ответникът епизодично е предоставял суми за издръжка в размер на 200-300 лв. общо около пет - шест пъти за целия период. След месец декември 2019г. ответникът не е заплащал никакви средства за издръжка и не е полагал грижи. 

И двете деца са ученички, поради което се нуждаят от средства за съществуване, образование и социално - културно развитие.

Не им е известно къде живее и работи ответника. Същият обаче е физически здрав, работоспособен и в трудоспособна възраст, което му позволява да заплаща месечна издръжка поне в размер на установения в закона, минимален размер за всяко дете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника.

В него се сочи, че исковете са допустими.

От описаните в исковата молба обстоятелства става ясно, че ищците С.С.Т. и М.-М.С.Т. /действащи чрез майка си Д.Д.Н./, са ненавършили пълнолетие лица, както и че ответника С.Г.Т. е баща на същите, което е основание за претенция по силата на чл. 143 от СК.

Сочи, че ще се ползва от доказателствата, предоставени от ищцовата страна.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и моли да бъдат уважени, а особения представител на ответника предоставя на съда.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, като прецени по съвест и убеждение, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а видно от представените удостоверения за раждане, ответникът е баща на децата С.С.Т., ЕГН: **********, и М.-М.С.Т., ЕГН **********.

Няма спор и че същите се отглеждат от майката. 

Твърди се и не се оспорва, че нуждите на децата са обичайните според възрастта.

Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 143 ал.1 от СК всеки от родителите има безусловно задължение да участва в издръжката на ненавършилите си пълнолетие деца, като съобразно собственото си материално състояние, осигури условия на живот, необходими за развитието на детето. На основание чл. 149 от СК може да бъде търсена издръжка за минало време най-много за една година назад, считано от завеждане на иска.

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и  възможностите на лицето, което я дължи.

Минималната издръжка на едно дете, съгласно чл. 142 ал. 2 от СК,  е равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Към настоящия момент, считано от 01.01.2020г., съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г., минималната работна заплата за страната е в размер на 610лв., или минималната издръжка е равна на 152.50 лв., колкото се претендира от ищците, както занапред, така и за минал период от време, който отново е в рамките на ПМС № 350/19.12.2019 г., като периодът е от 01.01.2020г. до 12.02.2020г.

Доколкото исканата издръжка е в законово определения минимум, съдът не следва да обсъжда възможностите на ответника да заплаща такава. Исковете се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

          Няма доказателства за сторени от ищците разноски.

На основание чл. 78 ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавни такси, изчислени върху размера на уважените искове или сумата от общо 209.80лв., на основание чл. 69 ал. 1 т. 7 и т. 1 от ГПК.

          Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 242 ал.1 от ГПК /за разлика от ал. 2/ съдът няма право на преценка дали да допусне предварително изпълнение или не, като предвижда, че /във всички случаи/ когато присъжда издръжка, съдът постановява предварително изпълнение на решението. В тази връзка следва да бъде допуснато служебно предварително изпълнение на решението.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                              Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на С.С.Т., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Д.Д.Н., ЕГН **********, сумата от 152.50 лева /сто петдесет и два лева и 50 ст./, представляваща месечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска в съда – 13.02.2020г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,  на основание чл. 143 ал.1 от СК.

 

ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН: **********, адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.С.Т., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Д.Д.Н., ЕГН **********, сумата от 213.50лв. /двеста и тринадесет лева и 50ст./, представляваща издръжка за минало време, считано за периода от 01.01.2020г. до 12.02.2020г., заедно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска в съда – 13.02.2020г. до изплащане на задължението, на основание чл. 149 от СК във вр. с чл. 143 ал. 1 от СК.

 

ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на М.-М.С.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.Д.Н., ЕГН **********, сумата от 152.50 лева /сто петдесет и два лева и 50 ст./, представляваща месечна издръжка, считано от датата на завеждане на иска в съда – 13.02.2020г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,  на основание чл. 143 ал.1 от СК.

 

ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН: **********, адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на М.-М.С.Т., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.Д.Н., ЕГН **********, сумата от 213.50лв. /двеста и тринадесет лева и 50ст./, представляваща издръжка за минало време, считано за периода от 01.01.2020г. до 12.02.2020г., заедно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска в съда – 13.02.2020г. до изплащане на задължението, на основание чл. 149 от СК във вр. с чл. 143 ал. 1 от СК.

 

ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН: **********, адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 209.80лв. /двеста  и девет лева и 80ст./, представляваща д.т. по исковете за издръжка, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК вр. с чл. 69 ал.1 т.7 и т. 1 от ГПК.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242 ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението, в едно с препис от акта.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: