МОТИВИ:                              НОХД № 77/2018 г. на ЕлРС

 

         Подсъдимият Д.Р.Б. *** е обвинен в това, че на 01.10.2016 г. в гр. *****, ул. „*****”, причинил на А.М.Р. с ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – закрито счупване на десния долен клон на долната челюст и в ляво от брадичката на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок около 3 месеца.

         Държавното обвинение е квалифицирало извършеното от подсъдимия Д.Р.Б. деяние като престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

         Пострадалият А.М.Р. *** е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.

         Пострадалият А.М.Р. *** е предявил граждански иск против подсъдимия Д.Р.Б. *** за заплащане на сумата 15000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата 15000.00 лв., считано от 01.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

         Представителят на Районна прокуратура – Елена в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия Д.Р.Б. за престъпление по 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Предлага на подсъдимия Б. за извършеното престъпление да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на не по-малък от една година и шест месеца, като на осн. чл. 66 от НК изпълнението на същото да се отложи за срок от четири години. Счита, че спрямо същия на осн. чл. 67, ал. 3 от НК следва да се наложат пробационни мерки. Представителят на Районна прокуратура – Елена намира, че предявеният от пострадалия А.М.Р. граждански иск следва да се уважи в размер на 3000.00 лв., като основателен и доказан. Предлага и подсъдимият да бъде осъден да заплати направените разноски по делото.

         Гражданският ищец и частен обвинител А.М.Р. се явява в съдебно заседание лично и с повереника си адв. М.В.Н. от ВТАК, упълномощен от фаза досъдебно производство.

         Гражданският ищец и частен обвинител А.М.Р. и повереникът му адв. М.В.Н. от ВТАК в съдебно заседание поддържат повдигнатото от Районна прокуратура – Елена обвинение на подсъдимия Д.Р.Б. за престъпление по 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Считат, че на последния следва да се наложи предвиденото в закона наказание. Молят съда да уважи предявения граждански иск. Претендират присъждане на разноските по делото. 

         Подсъдимият Д.Р.Б. в съдебно заседание се явява лично и с адв. адв. Т.Й.И. от ВТАК, редовно упълномощен на фаза съдебно производство.

         Адв. Т.Й.И. от ВТАК взема становище, че подзащитният му Д.Р.Б. не е извършил престъплението, в което е обвинен. Счита, че липсват доказателства, които да свързват подсъдимия като автор на инкриминираното деяние, т.е. обвинението не е доказано. Адв. И. моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подзащитния му Д.Р.Б. за невинен и да го оправдае по повдигнатото и предявено обвинение. 

         Подсъдимият Д.Р.Б. не се признава за виновен. Същият дава обяснения. Подсъдимият счита, че е невинен и моли съда да го оправдае по повдигнатото и предявено обвинение.

         Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, прие за установено следното:

         Подсъдимият Д.Р.Б. ***. Същият е женен за Р.Р.Б., с която имат едно дете, което е четири години. Подсъдимият и съпругата му работят в „К.“ ООД гр. С., като длъжността на първия е „моторист“, а длъжността на последната е „общ работник“.

         Пострадалият А.М.Р. *** и е женен. Същият живее сам в гр. *****. Пострадалият Р. е пенсионер и работи.

         Подсъдимият Д.Р.Б. и А.М.Р. се познавали и се намирали в добри отношения.

         На 30.09.2016 г., през деня, Д.Р.Б. и съпругата му Р.Р.Б. ***. Вечерта подсъдимият посетил заведение кафе-аперитив „К.“. В същото консумирал алкохол – 200 грама ракия. След като Д.Р.Б. изпил напитките си, се прибрал в дома си. Същият и съпругата му Р.Р.Б. вечеряли и легнали да спят. 

         На 30.09.2016 г., през деня, пострадалият А.М.Р. ***. Със същият се срещнали Б.Р.Х. и съжителстващия на съпружески начала с нея И.Т.В.. Последните двама помолили Р. да ги закара до гр. Л., тъй като трябвало да отидат на сватба. Пострадалият се съгласил и ги превозил с лекия си автомобил „Фолксваген Пасат“ до посоченото населено място, за което му платили 20.00 лв. След извършената услуга А.М.Р. ***. През същият ден пострадалият с лекия си автомобил си извършил услуга и на други негови познати – С.П.Г. и И.С.К.,*** до гр. *****.

         На 30.09.2016 г., вечерта около 21.00 часа, Б.Р.Х. се обадила по мобилния телефон на А.М.Р. и го помолила  да отиде до гр. Л., от където да вземе нея и И.Т.В. и да ги докара до гр. *****. Пострадалият се съгласил. Същият с лекия си автомобил „Фолксваген Пасат“ отишъл до гр. Л., от където взел Б.Р.Х. и И.Т.В. и ги превозил до гр. *****, където около 22.30 часа ги оставил.

         Пострадалият Р., след като се разделил с Б.Р.Х. и И.Т.В., продължил с колата си, като управлявайки я в гр. ***** по ул. „*****“, в района на заведение кафе-аперитив „К.“, намиращо се на № **, същият видял двама мъже. Последните го помолили да ги закара до гр. Елена на автогарата, от където да вземат един човек. Р. се съгласил. Двамата мъже се качили в лекия му автомобил, отишли до гр. Елена, където от автогарата взели един мъж и се върнали в гр. *****. Пострадалият Р. около 23.30 часа оставил тримата мъже на ул. „*****“ № **, пред кафе-аперитив „К.“. Последното вече било затворено и не работело.

         В близост до кафе-аперитив „К.” в гр. *****, ул. „*****” № **, в района на което се намирал А.М.Р. с лекия си автомобил „Фолксваген Пасат“, дошъл един мъж, неустановен по делото. Последният се приближил до пострадалия и му казал, че в циганската махала в гр. ***** е възникнал скандал, в който участвал и сина му. Непознатият мъж се притеснявал за сина си, да не пострада при саморазправа в циганската махала в гр. *****, поради което помолил А.М.Р. да се обади на полицията. На улицата, в района заведението, където двамата разговаряли, се чували викове, идващи от циганската махалата в гр. *****. Пострадалият Р. не отишъл до мястото на скандала. Същият в присъствието на непознатия мъж на 30.09.2016 г. в 23.38 часа от мобилния си телефона с номер ********** подал сигнал на тел. 112 за инцидент в циганската махала в гр. *****. Същият бил приет от оператора. Последният свързал пострадалия и с оперативния дежурен в РУ на МВР – Елена. На служителя на полицията Р. също обяснил за инцидент в циганската махала в гр. *****, като казал, че ще изчака пред кафе-аперитив „К.” да дойде полицейски патрул.

         Пострадалият Р. счел, че докато пристигнат служители на полицията, че ще мине време,  поради което се прибрал в дома си в гр. ***** и се навечерял. След около половин час по телефона му било съобщено, че е изпратен полицейски патрулен автомобил, който ще пристигне до кафе-аперитив „К.”. А.М.Р. веднага тръгнал от дома си и с лекия си автомобил „Фолксваген Пасат“ се придвижил до посоченото заведение в гр. *****, находящо се на ул. „*****” № **. Същият паркирал колата си на улицата в близост до заведението. Мястото било осветено от улична лампа. Около 00.30 часа на 01.10.2016 г. пред заведението кафе-аперитив „К.” пристигнал полицаят от РУ на МВР – Елена М.Х.Т., който бил със собствения си лек автомобил. А.М.Р. познавал последния и му обяснил защо е подал сигнал на тел. 112. Полицаят Т. чул викове и крясъци на хора, идващи от циганската махала в гр. *****. Същият казал на А.М.Р. да го изчака пред заведението. Полицаят Т. се отправил към полицейския участък в гр. *****, за да вземе служебен автомобил.

         А.М.Р. останал пред заведението кафе-аперитив „К.” в гр. *****, за да чака полицая М.Х.. По същото време по улицата към него вървели пеш подсъдимият Д.Р.Б., съпругата му Р.Р.Б. и сестрата на последната Б.Р.Х.. Пострадалият познавал същите и с тях бил в добри отношения. Подсъдимият Б., свидетелката Б. и свидетелката Х. се приближили до А.М.Р., който бил на улицата, на осветено място, пред заведението кафе-аперитив „К.”. Първите двама се скарали на пострадалия и го обвинявали, че бил докарал хора в гр. *****, които били в основата на конфликта в циганската махала.

         Около 01.00 часа на 01.10.2016 г. на улица „*****” № ** пред кафе-аперитив „К.” в гр. ***** пристигнал полицаят М.Х.Т., до което място се придвижил с полицейски автомобил. Същият слязъл от колата и се приближил до А.М.Р., Д.Р.Б., Р.Р.Б. и Б.Р.Х.. Подсъдимият и съпругата продължавали да се саморазправят с пострадалия. Свидетелката Б. бутнала с ръце А.М.Р. по раменете откъм гърба. Подсъдимият, въпреки че не отговаряло на истината, съобщил на полицая Т., че пострадалият е извадил пистолет, с който го е заплашил. А.М.Р. заявил на служителя на реда, че не е вадил оръжие. Първият дал на М.Х.Т. пистолета си и разрешителното за него. Полицаят ги проверил и след като Р.Р.Б. заявила, че А.М.Р. не е вадил оръжие, върнал пистолета и разрешителното за него на пострадалия, който ги прибрал. Свидетелят Т. застанал на около 3 метра разстояние от пострадалия. В близост до първия били и свидетелките Р.Р.Б. и Б.Р.Х.. В този момент подсъдимият Д.Р.Б. се приближил до пострадалия Р., като застанал на близо до него. Двамата били лице в лице. Тогава подсъдимият замахнал с двете си ръце към пострадалия. Д.Р.Б. последователно с двете си ръце, свити в юмрук, нанесъл три силни удара по А.М.Р. в областта на лицето му – от двете страни на брадичката, по долната челюст, засягайки устатата и дясната и лявата бузи. В резултат на ударите първият счупил долната челюст на последния. При нанесените от подсъдимият Д.Р.Б. три силни удара с двете ръце, свити в юмрук, при които разбил устните, контузил дясната и лявата бузи и счупил долната челюст на пострадалия А.М.Р., последният изпитал силна и остра болка. Р. паднал по гръб на земята. Същият успял на каже на полицая: „Т., Б. ме преби“. Пострадалият усетил кръв в устата си, както и че долната му челюст е разместена и хлопа.

         Свидетелите Р.Р.Б., Б.Р.Х. и М.Х.Т. видели нанесените от Д.Р.Б. три удара с двете ръце, свити в юмрук, по А.М.Р., които попаднали в областта на лицето му – от двете страни на брадичката, по долната челюст, засягайки устатата и дясната и лявата бузи, в резултат на които разбил устните, контузил дясната и лявата бузи и счупил долната челюст на последния.

         Полицаят Т. се спуснал към подсъдимия Д.Р.Б.. Първият хванал последния, за да предотврати по-нататъшни негови действия спрямо пострадалия А.М.Р.

         Свидетелката Б.Р.Х. се насочила към пострадалия А.М.Р. и му помогнала да стане от земята. Същият продължавал да изпитва силни болки и имал кръв по себе си, която излизала от устата му.

         Полицейският служител Т. не предприел никакви действия по закон спрямо подсъдимия Б., въпреки че възприел извършеното от последния спрямо пострадалия Р.. Същият наредил на присъстващите да си тръгват.

         Подсъдимият Д.Р.Б. и съпругата му Р.Р.Б. се прибрали в дома си в гр. *****.

       Пострадалият А.М.Р. се качил в лекия си автомобил „Фолксваген Пасат“ и се прибрал в дома си. Същият изпитвал силни болки и не могъл да заспи, въпреки че приел аналгетици.

         Полицаят Т. и свидетелката Б.Р.Х. отишли в циганската махала на гр. *****. В същата заварили около 15-20 човека с колове и брадви. Свидетелят М.Х.Т. не могъл да овладее ситуацията и се обадил на оперативния дежурен на РУ на МВР – Елена за помощ.

         От случващото се в циганската махала на гр. ***** се уплашили свидетелите И.С.К. и С.П.Г.. Същите, от страх да не пострадат, отишли в дома на лице на име М..

         В циганската махала на гр. ***** пристигнали и служителите на РУ на МВР – Елена Б.Н.М. и И.Д.Д.. Същите заедно с полицая Т. успели да усмирят враждуващите и около 03.00 часа на 01.10.2016 г. се прибрали.

         След като приключил инцидента в циганската махала на гр. ***** свидетелката Б.Р.Х. и съжителстващият с нея на съпружески начала И.Т.В. тръгнали да се прибират към дома си. Минавайки покрай къщата на лицето М., Х. казала на В.: „Д. удари бай А.“. Посоченото било чуто от свидетелите И.С.К. и С.П.Г..  

         На 01.10.2016 г., сутринта, свидетелите И.С.К. и С.П.Г. отишли в дома на пострадалия А.М.Р.. Първите двама помолили последния да ги закара с лекия си автомобил на работа до с. М.. Свидетелите И.С.К. и С.П.Г. видели, че челюстта на пострадалият Р. е подута, лицето му било в синини и устатата му била разкървавена. Последният им споделил, че състоянието му е такова, защото Д.Б. го е ударил и го боли челюстта. Пострадалият Р. казал на свидетелите К. и Г., че ще ги закара с колата си до с. М., след което ще продължи до гр. Велико Търново, за да отиде на лекар.

         Пострадалият Р. с лекия си автомобил „Фолксваген Пасат“ превозил свидетелите К. и Г. до с. М. и се отправил към гр. Велико Търново. В посоченото населено място отишъл в МОБАЛ „Д-р С. ***. А.М.Р. не намерил съдебния лекар д-р Г. в кабинета. Първият се свързал с последния по телефона. Д-р Г. казал пострадалия Р., че се намира извън града, поради което не може да го приеме. Първият уведомил последния да се яви в болницата на 03.10.2016 г., когато ще му извърши преглед. Пострадалия Р. ***. Същият продължил да приема аналгетици, тъй като имал болки и било затруднено дъвченето и говореното му.

         На 03.10.2016 г. в гр. Велико Търново пострадалия А.М.Р. посетил д-р Д.Х.Г. – съдебен лекар в СМО при МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД гр. В. Търново. Последният предоставил на първия искане на образно изследване. На пострадалия  Р. било извършено рентгеново изследване в сектор „Конвенционална рентгенология“ в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД гр. В. Търново, резултата от което било закрепено на компакт диск и разчетка от 03.10.2016 г. Със същите първият отишъл отново при д-р Г..  Съдебният лекар от резултата на осъщественото образно изследва и при извършения преглед на пострадалия Р. установил при последния следните увреждания: в областта на дясната буза в средната й една трета и по ръба на долната е налице кръвонасядане с моравосин цвят с диаметър 6 см с оток на меките тъкани и с видима деформация /хлътване/ на меките тъкани и ръба на долната челюст вдясно навътре; в средната и долната трета на лявата буза е налице  кръвонасядане с моравосин цвят с диаметър 8 см; по вътрешната повърхност на горна и долна устни е налице кръвонасядане с моравосин цвят с размери от по 3/1 см с оток на меките тъкани; болки при дъвчене и говорене в дясната половина на долната челюст; закрито счупване на долната челюст с диагноза от образното изследване – „Фрактура на десния клон на мандибулата над ангулус мандибуле с дислокация и в областта на ментума вляво от срединната линия“. За констатираното на А.М.Р. му било издадено СМУ № А-178/03.10.2016 г.

         В резултат от увреждането пострадалият А.М.Р. изпитвал болки; имал проблеми и затруднения при храненето и говоренето.

         По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 189/2017 г., изготвена от вещото лице д-р Д.Х.Г. – съдебен лекар в СМО при МОБАЛ “Д-р С. Черкезов” АД гр. В. Търново. От заключението на същия се установява, че на 01.10.2016 г. на А.М.Р. с ЕГН ********** са причинени следните увреждания: закрито счупване на долната челюст в дясната й половина с разместване на фрагментите; закрито счупване на долната челюст в ляво от брадичката; кръвонасядане с оток на меките тъкани на лявата буза и по вътрешната повърхност на горна и долна устни. Травматичните наранявания на меките тъкани в областта на лицето /на лявата буза и по вътрешната повърхност на горна и долна устни/ и нарушената анатомична цялост на долната челюст /двуполюсно в дясната й половина и в ляво от брадичката/, констатирани при А.М.Р., отговарят да бъдат причинени от и при действието на твърди тъпи предмети с ограничена площ и заоблени ръбове. Такива са и могат да бъдат човешкият юмрук, лакът, коляно. Уврежданията са настъпили в резултат на удари с юмрук, които са не по-малко от два и повече от един /с достатъчна сила на действие/, които са довели до констатираните при прегледа и направеното рентгеново изследване травматични увреждания, получени от пострадалия А.М.Р. с ЕГН ********** по време на инцидента на 01.10.2016 г. Установените увреждания са довели до промяна в клиничното здраве на пострадалия А.М.Р. с ЕГН **********, проявено, както следва: А/ Закритото счупване на десния долен клон на долната челюст и в ляво от брадичката на долната челюст на пострадалия А.М.Р. с ЕГН ********** при инцидента на 01.10.2016 г. е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното за срок около 3 месеца, при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болки и страдания; Б/ Кръвонасяданията с оток на меките тъкани на лявата буза и по вътрешната повърхност на горна и долна устни са причинили болка и страдания по време на възстановително оздравителния процес за срок около 15 дни. Всички травматични увреждания отговарят да са получени единствено и само по време на инцидента и са в пряка и непосредствена причинна връзка с него, възникнал на 01.10.2016 г. Вещото лице д-р Д.Х.Г. поддържа изцяло заключението в съдебно заседание и излага подробни съображения в подкрепа на същото.  

         Така описаната фактическа обстановка напълно се подкрепя от показанията на свидетелите А.М.Р., М.Х.Т., И.С.К., С.П.Г., Б.Н.М. и Д. А.А., писмените доказателства, веществените доказателства и доказателствени средства, и изслушаната съдебно-медицинска експертиза.

         Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Д.Р.Б., включително и в частта, в която заявява, че на 01.10.2016 г. около 00.30 – 01.00 часа в гр. *****, на улицата, пред заведението на К., „Аз А.М.Р. не съм го докосвал даже“. Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушаната СМЕ по писмени данни на вещото лице д-р Г. са установени по категоричен и безспорен начин времето, мястото, начина на извършване на престъпното деяние и извършителя на същото в лицето на подсъдимия Б.. Ето защо обясненията на последния не могат да се приемат за достоверни и кореспондиращи на обективната истина, изложена по-горе под формата на фактическа обстановка в мотивите. По тази причина съдът намира, че обясненията, дадени от подсъдимия Б., следва да се третират единствено като средство, чрез което упражнява и реализира правото си на защита.

         Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите А.М.Р., И.С.К., С.П.Г., Б.Н.М. и Д. А.А. пред съда, в т.ч. и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК и чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НПК, като логични последователни и правдиви. Свидетелят А.М.Р. е пряк очевидец на станалото на 01.10.2016 г. в гр. ***** на улица „*****” № ** пред кафе-аперитив „К.”. Неговите показания, както и показанията на останалите свидетели, посочени по-горе, кореспондират на останалия доказателствен материал, вкл. изслушаната СМЕ, и на установената фактическа обстановка по делото. Свидетелите А.М.Р., И.С.К., С.П.Г. и Б.Н.М. потвърждават изцяло показанията, дадени по същото дело на досъдебното производство пред разследващ полицая и/или пред съдия.

         Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Х.Т. пред съда – в по-голямата си част, в т.ч. и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК, като логични, последователни и правдиви. Но към същите следва да се подходи със съответната критичност. Свидетелят Т. излага, че е бил на разстояние около 3 м от пострадалия Р. и подсъдимия Б. и че същите били един срещу друг, на една ръка разстояние. Първият е видял, че последните се сдърпали, но не си спомнял да е виждал Д.Б. да е удрял А.Р. и не видял някой от двамата да удря другия. Тези показания на свидетеля Т. не следва да се кредитират. Настоящата инстанция намира, че полицаят М.Х.Т. е имал обективна възможност и е видял, че подсъдимият Б. е нанесъл ударите с юмрук на пострадалия Р. в лицето му, в следствие на които му е причинил констатираните телесни увреждания; че в резултат на тези удари последният паднал на земята по гръб, а до него на 1 м е подсъдимия Б.. Именно поради това, че посоченият служител на МВР е видял извършеното от Д.Р.Б. посегателство върху А.М.Р., същият хванал подсъдимия, за да предотврати негови по-нататъшни действия спрямо пострадалия. Настоящата инстанция намира, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Т., приобщени като доказателствен материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НПК. Същите се отличават с изключителна пестеливост, а освен това не кореспондират на останалите доказателства, събрани по делото и установената фактическа обстановка. Освен това, необичайно и притеснително е поведението на полицаят Т., въпреки че е видял извършеното от подсъдимия Б. посегателство спрямо пострадалия Р., и вместо да предприеме следващите се по закон действия, е разпоредил на присъстващите да се прибират.

         Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.Р.Б. и Б.Р.Х.. Първата е съпруга, а последната е балдъза на подсъдимия Б.. Същите са и заинтересовани от изхода на делото. Показанията на двете свидетелки не са подробни, последователни и логични. Същите в показанията си излагат, че А.М.Р. е извадил оръжие – пистолет, с което е заплашил Д.Р.Б. и т.н. Посоченото се опровергава по един категоричен начин от изнесеното от пострадалия и обясненията на подсъдимия. Р.Р.Б. и Б.Р.Х. са видели и възприели осъщественото от Д.Р.Б. деяние спрямо А.М.Р., въпреки че твърдят обратното, т.к. това което се е случило на 01.10.2016 г. в гр. ***** на улица „*****” № ** пред кафе-аперитив „К.”, се е разиграло на около 3 м от тях. Ето защо съдът не кредитира показанията на посочените свидетели като не кореспондиращи на установената фактическа обстановка, която се подкрепя от доказателствения материал по делото, вкл. изслушаната СМЕ и механизма на извършване на деянието.

         Съдът не кредитира показанията на свидетелите Е.А.Д., К.А.Д. и Г.Х.М.. Първите две работят при подсъдимия Б. и са икономически зависими от него, а последният живее на съпружески начала с дъщеря на брата на подсъдимия Б.. Е.А.Д., К.А.Д. и Г.Х.М. не са очевидци на извършеното от Д.Р.Б. посегателство върху А.М.Р., тъй като не са присъствали на мястото, където е осъществено то. Ето защо показанията им са и неотносими към предмета на делото. Освен това изложеното от тях не кореспондира на установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от останалия доказателствен материал по делото.

         Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.А.Г.. Показанията на същия не са подробни, последователни и логични. Същите не кореспондират на установената от съда фактическа обстановка и на доказателствата по делото. Освен това свидетелят А.А.Г. е бил употребил голямо количество алкохолни напитки, поради което, предвид изложеното от него не може да се приеме, че същият е могъл да възприема ясно и правилно случилото и да го възпроизведе. В този смисъл показанията на свидетелят Г. не отговарят на обективната истината.

         Настоящата инстанция не споделя становището на адв. Т.Й.И., че подзащитният му Д.Р.Б. не е извършил престъплението, в което е обвинен, че липсвали доказателства, които да свързват подзащитния му като автор на инкриминираното деяние. Съдът намира, че именно от събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност и поотделно, се налага единствения възможен извод, който е установен по един категоричен начин, че подсъдимият е автор на престъплението, в което е обвинен.

         Съдът приема за установено, че подсъдимият Д.Р.Б. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. На 01.10.2016 г. в гр. *****, ул. „*****“, същият причинил на А.М.Р. с ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – закрито счупване на десния долен клон на долната челюст и в ляво от брадичката на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок около 3 месеца. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Д.Р.Б. нанесъл три силни удара с дясната и лявата си ръка, свити в юмрук, в областта на лицето на А.М.Р. – от двете страни на брадичката, по долната челюст, засягайки устатата и дясната и лявата бузи. В резултат на ударите първият счупил на последния челюстта – закрито счупване на десния долен клон на долната челюст и в ляво от брадичката на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок около 3 месеца.

         Престъплението е извършено от подсъдимия Д.Р.Б. при пряк умисъл на вината. Същият е разбирал свойството и значение на извършеното, съзнавал е общественоопасния му характер и последици и е целял тяхното настъпване.

         Обществената опасност на деянието е висока. Налице е посегателство спрямо обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

         Обществената опасност на подсъдимия Д.Р.Б. следва да се преценява с оглед съдебното му минало. Същият е осъден с Присъда № 21/11.03.1997 г. по НОХД № 162/1996 г. на ЕлРС на осн. чл. 236 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, и на ГЛОБА в размер на 4000.00 лв. в полза на Държавата. Съдебният акт е влязъл в сила на 26.03.1997 г. Подсъдимият Б. е осъден с Присъда № 37/16.02.1999 г. по НОХД № 123/1998 г. на РС – Несебър на осн. чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 54 от НК на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; на осн. 216, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК на пдсъдимия е наложено едно общо наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението на същото за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдебният акт е влязъл в сила на 19.03.1999 г. По присъда по НОХД № 162/1996 г. на ЕлРС и присъда по НОХД № 123/1998 г. на РС – Несебър, които се намират в съвкупност, подсъдимият е реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1 от НК. Подсъдимият Б. е осъден със споразумение № 43/04.03.2004 г. по НОХД № 7/2004 г. на РС – Котел на осн. чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК на ГЛОБА в размер на 600.00 лв. в полза на Държавата и на ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА. Съдебният акт е влязъл в сила на 04.03.2004 г. Подъдимият Б. е осъден със споразумение № 364/07.03.2006 г. по НОХД № 2**/2006 г. на РС – Велико Търново на осн. чл. 343б, ал. 2 във вр. с чл. 26 във във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК на ПРОБАЦИЯ, като са му наложени следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност всяка сряда от седмицата за срок от една година, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно за срок от една година, и на ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Съдебният акт е влязъл в сила на 07.03.2006 г. Подсъдимият Б. е осъден със споразумение от 07.02.2012 г. по НОХД № 379/2011 г. на ЕлРС на осн. чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 36 и 54 от НК на ГЛОБА в размер на 150.00 лв. в полза на Държавата. Съдебният акт е влязъл в сила на 07.02.2012 г. Подсъдимият Б. е осъден със споразумение № 56/22.04.2015 г. по НОХД № 66/2015 г. на EлРС на осн. чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК на ПРОБАЦИЯ, като са му наложени следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от десет месеца, и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца, и на ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от десет месеца. Съдебният акт е влязъл в сила на 22.04.2015 г. Д.Р.Б. е с добра обществена характеристика. Подсъдимият не се признава за виновен и не проявява критично отношение към извършеното деяние. Обществената опасност на извършеното престъпление е висока. Налице са и хулигански подбуди при осъществяването му. Пострадалият не е провокирал подсъдимия и не е извършил никакви действия спрямо него, въпреки това последният, без какъвто и да е повод, освободен от задръжки в резултат на изпитото количество алкохол,  нанесъл три силни удара с дясната и лявата си ръка, свити в юмрук, в областта на лицето на първия – от двете страни на брадичката, по долната челюст, засягайки устатата и дясната и лявата бузи. В резултат на ударите Д.Р.Б. счупил на А.М.Р. челюстта – закрито счупване на десния долен клон на долната челюст и в ляво от брадичката на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок около 3 месеца. Подсъдимият е човек на средна възраст. Същият е работи. Д.Р.Б. е женен и има едно дете, което е на 4 години. За последното същият полага грижи и го издържа.

         Съдът, като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца Д.Р.Б., смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и на осн. чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му наложи наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът определи вида и размера на  наказанието, като взе предвид, че подсъдимият е с положителна обществена характеристика. Д.Р.Б. е човек на средна възраст. Същият работи. Подсъдимият е женен и има едно дете, което е малолетно и за него същият полага грижи и го издържа. Налице са и отегчаващи вината обстоятелства. Д.Р.Б. е с богато съдебно минало. Същият е осъждан многократно за престъпления от общ характер, по част от които е реабилитиран. Настоящата инстанция отчете, че подсъдимият не проявява критично отношение към извършеното деяние. Налице е извършено престъпление, чиято степен на обществена опасност е висока. Налице са и хулигански подбуди при осъществяване на деянието от подсъдимия. Съдът намира, че с така определеното наказание на Д.Р.Б. ще се реализират целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл. 36 от НК.

         Съдът намира, че на този етап Д.Р.Б. не следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно. По присъда по НОХД № 162/1996 г. на ЕлРС и присъда по НОХД № 123/1998 г. на РС – Несебър, които се намират в съвкупност, на подсъдимия са били наложени наказания лишаване от свобода, но по тях същият е реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1 от НК. По останалите съдебно актове, с които Б. е осъждан за престъпления, са налагани наказания, различни от лишаване от свобода.  Подсъдимият е с положителна обществена характеристика. Същият е човек на средна възраст и работи. Подсъдимият е женен и има едно дете, което малолетно и за него същият полага грижи и го издържа. Настоящата инстанция счита, че с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително същият да го изтърпи ефективно. На осн. чл. 66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия Д.Р.Б. следва да се ОТЛОЖИ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

         По гражданския иск, предявен от пострадалия А.М.Р. и претендираните от него разноски по делото:

         От събраните по делото по делото доказателства по безспорен начин се установи, че подсъдимият е причинил на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст – закрито счупване на десния долен клон на долната челюст и в ляво от брадичката на долната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок около 3 месеца, при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдание. Освен това с деянието си първият е причинил на последния и кръвонасядания с оток на меките тъкани на лявата буза и по вътрешната повърхност на горна и долна устни, довели до болка и страдание по време на възстановително-оздравителния процес за срок от около 15 дни. Съдът като преценява степента на телесните увреждания и претърпените болки и страдания от А.М.Р. в резултат на същите – по отношение на увреждането, съставомерно като средна телесна повреда, счита, че гражданският иск е основателен и доказан до размер на 6000.00 лв. Основателна е и претенцията на пострадалия за присъждане на разноски по делото. Същият е направил разноски по последното в размер на 300.00 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение на наетия от него адвокат. С оглед изложеното подсъдимият Д.Р.Б. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец А.М.Р. сумата 6000.00 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 6000.00 лв., считано от 01.10.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща направени разноски по делото.

         Предявеният граждански иск за разликата от уважения размер от 6000.00 лв. до претендирания размер от 15000.00 лв. се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.

         Веществено доказателство, а именно: 1 бр. (един брой) компакт диск на МОБАЛ „Д-р С. ***, с надпис на него „ASEN, RADEV, ID: **********, ОСТ 3, 2016 CR(3)”, приложен на лист 129 в НОХД № 77/2018 г. по описа на Районен съд – Елена, след влизане на Присъдата в сила следва да се върне на пострадалия А.М.Р. *** и настоящ адрес ***.

         Веществено доказателство, а именно: 1 бр. (един брой) компакт диск „СD-R, 700 МВ/80 MIN, 52Х”, съдържащ записи на ЕЕН 112, приложен на лист 129 в ДП № ЗМ-195/2016 г. по описа на РУ на МВР – Елена, след влизане на Присъдата в сила следва да се предаде на Дирекция „Национална система 112 МВР”, „Районен център 112 – Русе”, гр. Русе, пл. „Свобода” № 6.

         Причини за извършване на престъплението – ниска обща и правна култура на подсъдимия Д.Р.Б., употреба на алкохол от страда на последния, както и наличие на хулигански подбуди.

         При този изход на делото подсъдимият Д.Р.Б. следва да бъде осъден да заплати сумата 145.80 лв. (сто четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща направени разноски по същото на фаза съдебно производство, както и сумата 240.00 лв. (двеста и четиридесет лева), представляваща държавна такса за уважения граждански иск по сметка на Районен съд – Елена.

         При този изход на делото подсъдимият Д.Р.Б. следва да бъде осъден да заплати сумата 105.80 лв. (сто и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща направени разноски по същото на фаза досъдебно производство по сметка на ОД на МВР – Велико Търново.

         В този смисъл съдът постанови Присъдата си.

 

 

 

 

                                                 Районен съдия: