№ 3996
гр. Варна, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502131 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба вх.№ 55237/11.08.2022 г. от „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Света Неделя“ № 7, чрез пълномощника адв. И. И., срещу Определение
№ 7279/05.07.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 16655/2021 г. на ВРС, 41-ви с-
в, с което е спряно принудителното изпълнение на издадената по делото
Заповед № 6625/25.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №
4257/26.11.2021 г. срещу длъжника П. Т. Г., с ЕГН **********, на основание
чл. 420, ал. 2 от ГПК.
В жалбата се излага становище за недопустимост на обжалваното
определение, тъй като заповедта за изпълнение е стабилизирана спрямо
длъжника П. Т. Г. предвид липсата на подадено от него в срок възражение
срещу заповедта. Изложени са фактите във връзка с връчването на заповедта
на солидарните длъжници Г. И. Д. /кредитополучател по процесния договор
за кредит/ и П. Т. Г. /солидарен длъжник/, по отношение на който
жалбоподателят претендира, че заповедта е връчена в хипотезата на отказ за
получаването й от лицето на 15.02.2022 г. Сочи се също и последващо
връчване на заповедта на П. Г. чрез лицето, с което живее на семейни начала
Г. Д. – на 08.02.2022 г. Узнаването за заповедта от длъжника жалбоподателят
обосновава и с твърдения за връчени на 11.05.2022 г. на настоящия му адрес в
с. Водица съобщения за предприети изпълнителни действия по образуваното
изп. дело № 1276/2021 г. по описа на ЧСИ П. И., с рег.№ 883 на КЧСИ.
Твърденията са, че считано от всяка от посочените дати, длъжникът не е
упражнил правото си на възражение в законовия едномесечен срок, до който
извод е стигнал и заповедният съд с постановеното от него Разпореждане №
26999/29.07.2022 г., с което е върнато като просрочено възражение вх.№
1
45843/06.07.2022 г. на П. Т. Г.. Жалбоподателят излага и аргументи за
неправилност на обжалваното определение във връзка с обективния факт на
настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит и липсата на
погашения от страна на кредитополучателя. Моли за обезсилване на
обжалваното определение като недопустимо, а в условията на евентуалност за
отмяната му като неправилно.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК насрещната страна П. Т. Г., чрез
пълномощника си адв. П. Н., депозира отговор, с който изразява становище за
неоснователност на частната жалба. Счита, че предвид извършените от
кредитополучателя Г. Д. плащания, не са били налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съответно спирането е
законосъобразно. Моли за потвърждаване на обжалваното определение и
присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Заповедното производство по ч.гр.д. № 16655/2021 г. на ВРС е
образувано въз основа на подадено от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, гр. София, срещу длъжниците Г. И. Д., ЕГН **********, П. Т. Г.,
ЕГН ********** и И. Г. Д., ЕГН **********, заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК, което е уважено от съда с
разпореждане № 25048/25.11.2021 г. и е издадена заповед Заповед №
6625/25.11.2021 г. и изпълнителен лист срещу длъжниците Г. И. Д. и П. Т. Г.
за солидарно заплащане за претендираните суми.
Срещу процесната заповед е постъпило подадено в срок възражение по
чл. 414 от ГПК от длъжника Г. И. Д. и разпореждането, с което е постановено
незабавно изпълнение на заповедта по отношение на нея е отменено с влязло
в сила Определение № 1578/20.04.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 760/2022 г. на ВОС, с
което е обезсилен и издадения против нея изпълнителен лист.
Постъпила е частна жалба с вх. № 43596/28.06.2022 г. от длъжника П. Т.
Г., която ВРС е приел и за подадено възражение по смисъла на чл. 414 от
ГПК. С мотивите, че липсват данни за връчване на заповедта за изпълнение
на длъжника П. Т. Г., съдът първоначално е приел същото за подадено в
законоустановения едномесечен срок с Разпореждане № 23913/07.07.2022 г.,
което впоследствие е отменил с Разпореждане № 24483/12.07.2022 г. Причина
за това са получените впоследствие от заявителя по делото доказателства
относно началото на срока за обжалване, относим спрямо П. Т. Г..
С писмо вх. № 51024/26.07.2022 г. от ЧСИ П. И. са представени
доказателства за връчване на заповедта за незабавно изпълнение спрямо
длъжника П. Т. Г.. По образуваното изпълнително дело № 20218830401276
частният съдебен изпълнител с писмо до кметство Водица, общ. Аксаково,
обл. Варна, е изпратил за връчване на длъжника П. Т. Г. покана за доброволно
2
изпълнение с изх. № 967/21.01.2022 г., която е връчена на 15.02.2022 г. при
отказ съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 ГПК. Налице са данни
и за това, че при посещение на кантората на ЧСИ П. И. лицето Г. И. Д. е
получила ПДИ, адресирана до длъжника П. Т. Г., на 08.02.2022г. със
задължение да я предаде на адресата, съгласно чл. 46, ал. 2 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, с Разпореждане №
26999/29.07.2022 г. първоинстанционният съд е върнал възражение с вх. №
45843/06.07.2022г. от П. Г., констатирайки че е подадено извън срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Разпореждането е връчено на длъжника на 03.08.2022 г., чрез
пълномощника му адв. П. Н., като същото е влязло в сила.
С обжалваното определение, постановено преди констатацията на
заповедния съд, че подаденото от П. Г. възражение е просрочено, съдът е
спрял принудителното изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение
спрямо длъжника на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, като е приел, че от
представените към молбата за спиране писмени доказателства се установява,
че не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Съставът на въззивния съд намира искането за спиране на изпълнението
за недопустимо, по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 419 от ГПК, вр. с чл. 415 и чл. 420 от
ГПК, длъжникът, срещу когото е издадена заповедта за незабавно
изпълнение, може да подаде възражение срещу заповедта, което не спира
нейното принудително изпълнение, освен когато длъжникът представи
надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. Длъжникът, има възможност да поиска и спиране
на незабавното изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК, когато искането е
подкрепено с убедителни писмени доказателства, разколебаващи
удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание; или
от които следва, че: вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител; или че неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител. В актуалната редакция на закона
(изм., бр. 100 от 2019 г.) искането за спиране не е ограничено със срок, но
същото предполага наличие на висящ спор по заповедта.
В конкретния случай, искането за спиране е подадено след изтичане на
срока за възражение, както и след влизане в сила на заповедта по отношение
на длъжника П. Г.. От представените в заповедното производство
доказателства се установява, че заповедта е връчена редовно на длъжника на
15.02.2022 г., на основание чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 от ГПК, следователно
срокът за подаване на възражение срещу нея е изтекъл на 15.03.2022 г.
Депозираното от П. Г. възражение срещу заповедта едва на 28.06.2022 г. е
върнато като просрочено с влязло в сила Разпореждане № 26999/29.07.2022 г.
на ВРС. Изложеното обуславя извод за влизането в сила на процесната
заповед спрямо длъжника П. Г., считано от 16.03.2022 г. Следователно
искането за спиране нейното изпълнение от 30.06.2022 г. е недопустимо на
основание чл. 416, вр. чл. 420 от ГПК. Производството по чл. 420 от ГПК има
3
несамостоятелен характер с обезпечителна цел да предотврати
незаконосъобразното изпълнение на вземане, за което е налице висящ спор
между страните по заповедта, който приключва с влизането й в сила.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че изначално не са били налице
предпоставките на чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението, поради което
молбата се явява недопустима.
При така формираните изводи настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение на ВРС следва да бъде обезсилено, а молбата за
спиране на изпълнението от П. Т. Г. - оставена без разглеждане.
С оглед изхода на спора разноски в полза на частния въззиваем не се
следват.
По изложените съображения и на основание чл. 274 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 7279/05.07.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 16655/2021 г. на ВРС, 41-ви с-в, с което е спряно принудителното
изпълнение на издадената по делото Заповед № 6625/25.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист № 4257/26.11.2021 г. срещу длъжника П. Т. Г., с ЕГН
**********, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК., като:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 44349/30.06.2022 г. на П.
Т. Г. по ч.гр.д. № 16655/2021 г. на ВРС, за спиране изпълнението по изп. дело
№ 20218830401276 по описа на ЧСИ П. И., с рег.№ 883 на КЧСИ, по
отношение на П. Г., образувано въз основа на влязла в сила спрямо последния
Заповед № 6625/25.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист № 4257/26.11.2021 г., като недопустима.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок пред Апелативен съд Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4