Р Е Ш Е Н И Е
№ 873/03.05.2019 година, град
Бургас
Административен съд – Бургас, на девети април две
хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.
разгледа
административно дело № 2351/2018 година.
Производството е по реда на чл.156 от ДОПК във връзка
с чл.144 ал.1 и чл.107 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят „С.“ АД – Пловдив с ЕИК ********* и
адрес – град Пловдив, район „Северен“, булевард „Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет.
3, представлявано от Н.И.Б., е оспорил акт за установяване на задължения по
декларация (АУЗД) № МДТ - 675/24.04.2018 година, издаден от главен експерт в
отдел „Местни данъци и такси” при община Н., мълчаливо потвърден от началника
на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н. (лист 16 - 17).
С АУЗД на жалбоподателя е определена такса върху
битовите отпадъци (ТБО) за 2013 година, 2014 година и 2015 година по подадени
декларация № 14019341/11.11.2013 година, и допълнителна коригираща декларация
вх. № 14030334/30.12.2014 година по партида № 1158491310039 (лист 21 - 30) за
търговски обект – ресторант „Перла“ с идентификатор 27454.502.75.7.100,
деклариран първоначално в землището на село Е., а впоследствие в обхвата на
ваканционно селище „Е.“, община Н., с разгърната застроена площ от 1 020
м² (лист 21 стр.2, лист 22 стр. 2 и лист 26 стр.2).
Жалбоподателят твърди, че АУЗД е нищожен, издаден при
съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалноправни
норми. Изтъква, че актът е необоснован, защото в него липсват факти,
установяващи дължимостта на определената ТБО, тъй като не е посочена
декларацията, въз основа на която е извършено определянето на таксата и данъка.
Поддържа, че в сумата на ТБО не са различими отделните компоненти, а това води
до невъзможност за проверка на констатациите на издателя на акта.
Иска се отмяна на АУЗД. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва жалбата.
Представя административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по
делото, от фактическа страна приема следното.
Конкретният поземлен имот е разположен в землището на
село Е. (местността „Козлука“) и в рамките на ваканционно селище „Е.“, съгласно
саморъчно декларираното от представляващия „С.“ АД в декларациите по чл. 14 от ЗМДТ и установеното в АУЗД. Няма спор, че жалбоподателят е декларирал
предназначението на имота като свързано с търговската дейност на дружеството –
„ресторант“ (лист 24).
В раздела за служебно попълване на информация на
декларация № 19341/11.11.2013 година е посочено, че имотът не е разположен в местен/национален
курорт; отстои до 1 км от републиканска пътна мрежа, ж.п. гара, въздушни или
морски пътища; разположен е в строителните граници на населеното място и
представлява УПИ. По тези факти между страните също няма спор (лист 23 стр.2).
С процесния АУЗД, главен експерт в отдел „МДТ“ при
Община Н. е установил задълженията на „С.“ АД за ТБО по декларациите, подадени
от името на дружеството. В акта имотът е посочен с номер, площ и
местоположение, а е описана и индивидуалната му партида, по която той е
индивидуализиран от общинската администрация за облагане с ТБО.
Задълженията на търговеца са определени в общ размер –
18 758,78 лева, както следва:
ТБО – за 2013 година – 141,98 лева главница и 64,63
лева лихва;
ТБО – за 2014 година – 10 222,20 лева главница и
3 788,17 лева лихва и
ТБО – за 2015 година – 3 580,20 лева главница и
961,60 лева лихва.
ТБО е определена в промили върху отчетната стойност на
имота на „С.“ АД – за съответната календарна година, съгласно обяснителна записка,
като за 2013 година таксата е изчислена само за „такса депо в райони, в които
няма организирано сметоизвозване“ (лист 117).
Актът е връчен на жалбоподателя по пощата на
26.04.2018 година с писмо № Н4 – МДТ – 2361/24.04.2018 година (лист 19) и е обжалван
пред началника на отдел „МДТ“ при Община Н., изпълняващ функциите на решаващ
орган в общинската администрация на 11.05.2018 година, като жалбата е изпратена
по пощата (лист 15 и 9 - 14).
Решаващият орган не се е произнесъл в срока по чл. 155
ал.1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл. 4 ал.1 от ЗМДТ.
В съдебното
производство от ответника е представена преписката по издаването на АУЗД.
От нея се установява, че за 2013, 2014 година и 2015
година Общински съвет – Н. (ОбС) е одобрявал план – сметки за дейността
„Чистота“, за съответната календарна година за насЕ. места и местности на
територията на общината.
Размерът на ТБО – за нежилищни имоти на юридически
лица (както е прието в АУЗД), определен през 2014 година, не е бил променен
през 2015 година – той е бил в размер общо 5,4 ‰ върху отчетната стойност на
съответния обект (3,4 ‰ – за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,6 ‰ – за
поддържане на територии за обществено ползване и 0,4 ‰ – за обезвреждане на
отпадъци, изграждане и поддържане на депо (лист 32 - 35). За 2013 година се
установява, че съгласно т. ІV от решение № 47 по протокол № 4/21.12.2011
година, Общински съвет – Н. е определил такса за обезвреждане на отпадъци,
изграждане и мониторинг на депо – 0,3 промила за районите, в които няма
организирано сметоизвозване на битови отпадъци, приложима на основание чл. 24
от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени, на
услуги на територията на Община Н. и за 2013 година.
Представени са заповеди по чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ на
кмета на общината и приложения към тях, с които са определени (поотделно за
2014 година и 2015 година) конкретните райони на територията на община Н.,
включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които се
извършва сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване. В тези заповеди и приложенията към тях е посочено, че
дейностите (събиране на битови отпадъци, извозване, обезвреждане в депо и
поддържане на обществени територии) се извършват както непосредствено до
територията на имота в рамките на който се намира процесната земя на
дружеството – жалбоподател – в местността „Козлука“, ваканционно селище „Е.“,
така и в село Е., където е декларирано, че се намира имота. Определена е
честотата на извършване на отделните дейности, съставляващи отделните
компоненти на ТБО (лист 36 – 55).
Ответникът е представил актове за публична общинска
собственост, в които са описани поземлени имоти – „сметище“, съставляващи
доказателства, че на територията на общината функционира депо за битови
отпадъци (лист 69 - 76).
В преписката се съдържат доказателства – справки за
закупени дълготрайни материални активи (ДМА) за общинското предприятие
„Благоустройство, комунално стопанство“ (ОП „БКС“), от които се установява, че
общината разполага с товарни камиони и автомобили – сметосъбирачи, както и че е
закупила кофи, контейнери и чували за смет през 2013 – 2016 година, в рамките
на процесните периода (лист 82 - 85).
С административната преписка са представени
доказателства за извършено механизирано сметосъбиране и извозване на битови
отпадъци, събрани от контейнери на общината, разположени в близост до
поземления имот, в който е имота на дружеството – жалбоподател в местността „Козлука“.
За отчитане на извършената работа са представени пътни листове на автомобилите
на общината, осъществявали дейността през 2014 – 2015 година в обхвата около
територията на ваканционно селище „Е.“ (местността „Козлука“), обозначен като
„района на Е.“ или с равнозначни съкратени изписвания „р-на на Е-те“, „Е-ните
р-на“, „Е. р-на“, „Е-ните района“, „Е.“ и т.н. (лист 118-337 и лист 570-1345).
Представено е доказателство за списъчния състав на
общинските служители, ангажирани с поддържането на чистотата в района на селище
„Е.“ и от това доказателство се установява, че на работа са били назначени „озЕ.ли“
и „метачи“, на които е било възложено извършването на работата по утвърден
график – работници, които непосредствено отговарят за тази част от услугата, за
която е дължима таксата (лист 414 - 457).
С решение № 610 по протокол № 20/12.05.2016 година ОбС
– Н. е одобрил проект за ПУП – ПРЗ на ваканционно селище „Е.“, с който са
образувани квартали при конкретни градоустройствени показатели. Имотът на
жалбоподателя е разположен непосредствено в границите на ваканционното селище,
селищно образувание - урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ (лист 100 –
104).
Като доказателство за компетентността на издателя на
административния акт са представени заповед № 342/02.04.2018 година към трудов
договор № 52/17.09.2007 година и заповед № 394/26.04.2012 година на кмета на
община Н., от които се установява, че З.С. е служител на общината – главен
експерт в отдел „МДТ“, а служителите в този отдел са надлежно оправомощени като
органи по приходите от кмета (лист 56-57).
При така
изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното.
Оспорването е допустимо.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат
на акта. За АУЗД е предвидена възможност за съдебен контрол. Жалбата срещу АУЗД
е изпратена на 10.05.2018 година по пощата и е постъпила в Община Н. на
11.05.2018 година. В съответствие с чл. 146 от ДОПК, издателят на акта е
следвало да окомплектова преписката в срок до 18.05.2018 година. От своя
страна, решаващият орган в административното производство е следвало до се
произнесе до 18.07.2018 година, по аргумент от чл. 155 ал.1 във връзка с чл.
146 от ДОПК, но не го е сторил. Жалбата, инициирала настоящото съдебно
производство, е подадена на 03.08.2018 година в срока по чл. 156 ал.5 от ДОПК,
поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Относно компетентността и формата на АУЗД.
Според чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните такси се извършва по реда на чл.4 ал.1 – 5 от ЗМДТ от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Нормата на чл.4 ал.3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на
кмета на общината.
АУЗД е издаден от главен експерт в отдел „Местни
данъци и такси” в Община Н., съобразно правомощията, предоставени със заповедта
на кмета на общината.
Оспореният акт е издаден по реда на чл.107 ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава АУЗД, при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато
не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. В конкретния случай, актът е издаден след като е установено, че
жалбоподателят не е заплатил в срок задълженията си за ТБО по отношение на
процесния имот.
АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички
реквизити на писмения административен акт, посочени в чл. 59 ал. 2 от АПК.
Предвид изложеното, обжалваният АУЗД е издаден в предвидената от закона
писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по
издаване не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По делото няма спор относно площта на имота,
собственост на жалбоподателя. Не се спори по неговите характеристики (имот с
определена отчетна стойност), по които са определени задълженията на „С.“ АД за
ТБО. В жалбата – бланкетна в по –
голямата си част, в обща форма е посочено, че „част от имотите“ са с
местоположение село Е., а там част от услугите - компоненти на ТБО не са били
предоставяни, поради което не е се дължи и част от таксата. В конкретния случай, съдът приема, че имотът,
макар и в землището на село Е. (но извън границите на населеното място), е
разположен във ваканционно селище „Е.“ и на практика се обслужва от неговата
пътна мрежа. Този факт се установява от представените извлечения от базата –
данни на АГКК, част от преписката (лист 1373 и лист 1375).
Спори се по обосноваността на акта – възможността да
се установи реалното доставяне на услугите, представляващи отделните компоненти
на ТБО, съответно – по дължимостта на таксата.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се
заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в насЕ. места.
Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за
всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности.
Условията, при които не се събира такса за някоя от
услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината,
а по отношение на обезвреждането на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. С оглед посочените
разпоредби, за да бъде дължима ТБО, за всяка една от услугите е необходимо да
бъде доказано от ответника наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки
– принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и
реалното предоставяне на услугите, компоненти на таксата.
Съгласно чл. 67 ал. 1 – 2 от ЗМДТ (в редакцията му към
2013 – 2015 година), размерът на таксата се определя в левове според
количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството
на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
ОбС – Н. е приемал ежегодни решения, с които, на
основание чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ, е определял размера на дължимата ТБО. За 2014 година ТБО за нежилищни имоти
е 5,4 ‰, от които за сметосъбиране и
сметоизвозване – 3,4 ‰, за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване – 1,6 ‰, за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо – 0,4‰. За
2015 година ТБО е също е 5,4 ‰, от
които за сметосъбиране и сметоизвозване – 3,4 ‰, за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване – 1,6 ‰, за обезвреждане на отпадъците и
поддържане на депо – 0,4 ‰. В решенията е посочено, че основата, върху която се
определя таксата за жилищните имоти, е „данъчната оценка“ на имота, а за нежилищни имоти – „върху отчетната
стойност на обекта“ (както е прието и в АУЗД).
Съгласно чл. 24 ал. 1 от Наредба № 11 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Н.
(Наредба № 11), когато до края на предходната година общинският съвет не е
определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се
събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.
Доколкото за 2015 година размер на ТБО не е бил определян изрично, приложими са
останали промилите за предходната календарна година.
Отчетната стойност на имота на „С.“ АД през 2013 –
2014 година е била 1 893 000 лева (лист 24), а през 2015 година е била
663 000 лева (лист 29).
От доказателствата, че общината е разполагала с депо
за битови отпадъци през 2013 – 2015 година (актовете за публична държавна
собственост), съдът прави извод за дължимостта на тази част от таксата, която е
свързана с услугата „обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на
депо“, както и „такса депо в райони, в които няма организирано сметосъбиране“.
От ответника по делото са представени множество
доказателства за редовното целогодишно извършване на сметосъбиране и
сметоизвозване в района на в.с. „Е.“, в което е разположен и процесния
нежилищен имот на жалбоподателя – пътни листове, от които се установява, че
общинската администрация своевременно, съобразно одобрения график, е извозвала
събраното количество битови отпадъци.
Не са представени, обаче, безспорни доказателства за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в района на
имота, а и в районна на в.с. „Е.“ – като цяло, която дейност съставлява друг
компонент на ТБО. Действително, по делото е представено доказателство за
списъчния състав на общинските служители, ангажирани с поддържането на
чистотата в района на имота на жалбоподателя и от това доказателство се
установява, че на работа са били назначени „озЕ.ли“ и „метачи“, на които е било
възложено извършването на работата по утвърден график – работници, които
непосредствено отговарят за тази част от услугата, за която е дължима таксата.
За фактически извършваната дейност от тези служители – в частта „поддържане на
териториите за обществено ползване“ ответникът не е представил доказателства.
Не са представени протоколи за отчитане на извършената работа (напр. за метене,
миене на улици или пространства около контейнери, озеленяване и отстраняване на
изсъхнала растителност и др.), доклади от проверяващи служители, с които да се
констатира факта на поддържането на чистотата в съответните площи и обема на
извършената работа, наблюдавана при проверката и т.н. Затова, настоящият
съдебен състав прави извод, че в обхвата на имота, за който е определена ТБО са
били доставяни услугите „сметосъбиране и сметоизвозване“, както и „поддържане
на депо за битови отпадъци“, но не и „поддържане на територии за обществено
ползване“. Предвид изложеното, съдът приема, че размерът на ТБО следва да бъде
редуциран с размера на сумата, определена за услугата „поддържане на територии
за обществено ползване“.
Съдът
споделя възражението на жалбоподателя, че задължението за ТБО в АУЗД е
определено общо, а не по отделните му части, което го прави трудно проверимо.
Въпреки това, в преписката се съдържа механизма, по който таксата е определена
– в това число и размера на отделните й компоненти, а това обстоятелство прави
констатациите в АУЗД достъпни за контрол по законосъобразност. Отделното
посочване на сумите, съставляващи елементите на цялата ТБО е въпрос на коректно
отношение на общинската администрация към гражданите и търговците на територията
на общината. От пестеливото съдържание на АУЗД не може да се приеме, че такова
отношение е налице. Липсата на разделно посочване на размера на компонентите на
ТБО, обаче, не може да бъде основание за отмяна на АУЗД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в
АУЗД не присъстват фактическите основания за определяне на ТБО. Основания са
посочени, макар и накратко, а отделно такива се съдържат и в административната
преписка, приложена по делото. В теорията и в съдебната практика се приема за напълно
допустимо фактическите основания на административния акт да не се съдържат в
текста му, ако е възможно те да бъдат извлечени от административната преписка
към него. Така е процедирал и издателя на АУЗД, като е представил с преписката
фактическите основания за определяне на таксата.
Съгласно чл. 71 т.1 от ЗМДТ (в редакцията ѝ към
периода на възникване на задълженията), не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота.
Текстът на закона не поставя допълнителни условия към
потребителите, за да ползват това свое право.
Съдът приема, че оспореният АУЗД, е издаден в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона, в частта, в която са
установени задължения за „поддържане на територии за обществено ползване“,
компонент от ТБО, тъй като е установено задължение за услуга, която реално не е
била предоставена от Община Н. в района на ваканционно селище „Е.“ и в частност
– в имота на дружеството - жалбоподател.
Така за 2014 година общият размер на задължението на
жалбоподателя е бил 10 222,20 лева (в това число и 3 028,80
лева за поддържане на територии за обществено ползване = 1,6 ‰ върху отчетната
стойност на УПИ). Задължението на „С.“ АД за 2014 година, обаче, следва да бъде
намалено именно с общия размер на начислените 1,6 ‰, защото осъществяването на
тази част от услугите по ТБО не е доказано.
Съответно, за 2015 година, на същото основание
задължението на жалбоподателя (3 580,20 лева) следва да се намали със
сумата от 1 060,80 лева, начислени в ТБО за поддържане чистотата на
територии за обществено ползване (1,6 ‰ от отчетната стойност).
Дължимата ТБО за 2013 година е 141,98 лева (0,3 ‰ – от
13.09.2013 година), за 2014 година е общо 7193,40 лева (3,4 ‰ + 0,4 ‰) и за 2015
година ТБО е 2519,40 лева (3,4‰ + 0,4 ‰).
Различният размер на главниците, дължими за отделните
периоди, води до различен размер на дължимите лихви върху тях. За 2014 година,
вместо лихва 3788,17 лева, жалбоподателят дължи лихва 2665,75 лева, а за 2015
година, вместо 961,60 лева лихва, лихва в размер на 676,68 лева.
Изходът от оспорването обуславя разпределяне на
разноските по делото между страните съобразно уважената част от жалбата
(уважени 29,30 %). В конкретния случай, жалбоподателят е представил единствено
доказателство за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, от които
разноски следва да му бъдат присъдени 14,65 (четиринадесет лева и шестдесет и
пет стотинки) лева. Възнаграждението на процесуалния представител на ответника
следва да се определи по реда на чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във връзка със ЗМДТ и ДОПК.
Жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 927,86
(деветстотин двадесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното, на основание чл. 9б във връзка
с чл. 4 от ЗМДТ и чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ акт за установяване на задължения по декларация
№ МДТ - 675/24.04.2018 година, издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци
и такси” при община Н., мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни
данъци и такси“ при община Н., като вместо
ТБО – за 2014 година – 10222,20 лева главница и 3788,17 лева лихва, и ТБО – за
2015 година – 3580,20 лева главница и 961,60 лева лихва, ОПРЕДЕЛЯ ТБО – за 2014 година – 7193,40 лева главница и 2665,75
лева лихва, и ТБО – за 2015 година – 2519,40 лева главница и 676,68 лева лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.“ АД –
Пловдив с ЕИК ********* и адрес – град Пловдив, район „Северен“, булевард
„Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3 против акт за установяване на задължения по
декларация № МДТ - 675/24.04.2018 година в останалата ѝ част - за
определеното задължение за 2013 година и за сумите над изменението за 2014
година и 2015 година.
ОСЪЖДА Община Н. да заплати на „С.“ АД – Пловдив с ЕИК
********* сумата от 14,65 (четиринадесет лева
и шестдесет и пет стотинки) лева - разноски.
ОСЪЖДА „С.“ АД – Пловдив с ЕИК ********* да заплати на
Община Н. сумата от 927,86 (деветстотин двадесет и седем лева
и осемдесет и шест стотинки) лева - разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: