Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260001
гр. Перник, 02.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд Перник - Гражданска колегия, в публично заседание на 10.06.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.дело
№ 00074 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1731 от 01.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 1167 по описа на РС гр. Перник за 2019 г., първоинстанционният съд е
признал за установено по отношение на по отношение на Р.К.В., с ЕГН: **********
***, че дължи на „Топлофикация – София”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“, 23Б, представлявано от изп. директор К.Г., сумата от 958.27 лева,
представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия за топлофициран
имот находящ се в ***, за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2017 г. законна лихва за забава на месечните плащания
в размер на 161.37 лева, за периода от 28.02.2016 г. до 16.05.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -
30.05.2018 г., до окончателното и изплащане, като в посочените суми
главници и лихва са включени съответните главица и лихва за дялово
разпределение съобразно издадената заповед за изпълнение, като за разликата до
пълния предявен размер от 168.64 лв. лихви за забава отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан.
Със същото решение предвид изхода на делото Р.К.В. е осъден
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от общо 650 лева – разноски в
исковото и заповедно производство.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба
с
вх. № 36136 от 12.12.2019 г., подадена
от особения представител на Р.К.В. – адв. Н.Х. ***, с която същото се оспорва.
В жалбата се оспорват по същество основанието и основателността на предявените
искове. В тази насока се навеждат подробни съображения, че при постановяване на
атакуваното решение районният съд не се е съобразил със задължителната съдебна
практика, а освен това е нарушил и материалния закон.
Излагат се доводи, че не е
доказано, че ответника има качеството „клиент“ на топлинна енергия. Твърди се,
че ЕТ „Р.В. – Равик“ е собственик на
недвижимия имот, за който се претендира заплащане на доставена в имота
топлоенергия, като ответникът Р.К.В. като физическо лице не е потребител на ТЕ
за стопански нужди за посочения в исковата молба „топлоснабден имот“ - ***.
Оспорва се размера на исковата претенция.
Оспорват се истинността и
съдържанието на приложените към исковата молба Заявление рег. № ***/*** за сключване на договор
с ищцовото
дружество и Договор № *** за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
при общи условия.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.
1 ГПК насрещната страна не е подала писмен отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да
бъде разгледана по същество.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е
образувано по повод на искова молба до Районен съд Перник, подадена от „Топлофикация-София“
ЕАД. Със същата е предявен установителен иск съгласно чл. 422,
вр. чл.
415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че Р.К.В. дължи на дружеството сумата от 958.27
лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия за
топлофициран имот находящ се в ***, за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2017
г. законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 168.64 лева, за периода от 28.02.2016 г. до 16.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.05.2018 г., до окончателното и изплащане.
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за
посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 4454 от 29.08.2018 г. по
ч.гр.д. № 6005 по описа на РС Перник за 2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК. С Разпореждане от 02.01.2019 г. заповедният
съд е указал на заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса,
тъй като заявлението е връчено на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Съобщението е връчено на 21.01.2019 г., като в
указания срок на 19.02.2019 г. е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК да влезе в сила, след установяване съществуването на вземането по
съдебен ред в исково производство.
В исковата
молба се твърди, че съгласно действащите към процесния период общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация-София“ ЕАД,
между ищеца и ответника е налице облигационна връзка относно продажбата на
топлинна енергия. Посочва се, че доколкото ответната страна не е изразила
несъгласието си с тези общи условия по нормативно установения за това ред, тя е
обвързана от тях и следва да се счита за абонат на топлопреносното дружество.
Уточнява се, че с оглед действащата правна уредба на съществуващото между
страните отношение е бил сключен индивидуален договор. Твърди се, че през
процесния период ищецът е изпълнил нормативно установеното си задължение да
доставя топлинна енергия, но същата не е заплатена от ответника.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът чрез назначения му особен представител е оспорил исковете по
основание и размер, като моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: Договор от извлечение от сметка за абонат с № ***, общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация-София“ ЕАД, Нот.
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 164, том I В,
дело № 148/2000 г., на нотариуса Р. Р. с район на действие СРС, Заявление
с вх. № ***/***, Договор № *** от *** между „Техем сървисис“ ЕООД и Етажна
собственост, Протокол от Общо събрание на етажна собственост от 10.09.2001 г. и
Извлечение от сметка на абонат с аб. № ***
В хода на делото пред първостепенния съд са извършени
и приети две експертизи – съдебно икономическа експертиза (СИЕ) и съдебно
техническа експертиза (СТЕ), които са оспорени от ответника. От заключението на
СИЕ се
установява размерът на дължимите суми за потребената топлинна енергия в
посочения от ищеца имот в процесните периоди – съответно за главница и за
обезщетение за забава.
От СТЕ става ясно, че начислените
суми са пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна
уредба през процесуалният период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна
енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или
нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните
периоди. През времето на процесния период, фирмата за дялово разпределение на
топлинната енергия, редовно е провеждала годишно отчитане на индивидуалните
уреди монтирани в имотите на потребителите от СЕС. Същата е изготвяла
изравнителни сметки ежегодно, които са връчвани на представител на СЕС за
запознаване на отделните собственици на имоти (абонати). Спазени са принципите
и методиката за разпределение, залегнала в Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването. Начислените суми за разход на топлинна енергия в
процесният имот отговарят на действащата нормативна уредба през процесуалния
период. Топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни.
От заключението на вещото лице по
съдебно счетоводна експертиза се установява, че начислените суми за топлинна
енергия, са правилни и изравнителните сметки са изготвени съобразно действащата
нормативна уредба
Към гр.д. № 1167 по описа на РС Перник за 2019 г. е
приложено ч.гр.д. № 6005 по описа на същия съд за 2018 г.
Въз основа на събраните доказателства и твърденията на
страните първоинстанционният съд е приел за установено, че през процесния
период фирмата за дялово разпределение редовно е отчитала показанията на
съответните топломери в сградата, където се намира имотът. След като е
изследвал приложимата нормативна уредба ПРС е стигнал до извода, че между ищеца
и ответника е налице валидно облигационно отношение спрямо което се прилагат
приетите от топлопреносното дружество и одобрени от държавен орган общи условия. В тази връзка е посочил, че съгласно тези
общи условия ответникът като собственик на топлоснабден имот има качеството на
абонат и следва да заплаща потребената топлинна енергия, отчетена и изчислена в
съответствие с приложимата правна уредба. На следващо място въз основа на
извършената съдебно икономическа експертиза първостепенният съд е приел, че
сумите претендирани от ищеца за процесния период, са изчислени правилно и
законосъобразно, но не са били заплатени в срок от ответника. По тези
съображения първостепенният съд е приел за установено, че Р.К.В. дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД, сумата от
958.27 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия за
топлофициран имот находящ се в ***, за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2017
г. законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 161.37 лева, за
периода от 28.02.2016 г. до 16.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 30.05.2018 г., до окончателното и изплащане, като в
посочените суми главници и лихва са включени съответните главица и лихва за
дялово разпределение съобразно издадената заповед за изпълнение, като за
разликата до пълния предявен размер от 168.64 лв. лихви за забава отхвърлил
иска като неоснователен и недоказан.
С жалбата е направено искане въззивният
съд на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК
да бъдат допуснати доказателствени
искания, а именно: На основание чл. 183 от ГПК въззивният
съд да задължи „Топлофикация София“ ЕАД гр. София да представи по делото
оригинала на Заявление с вх. № ***/***, както и на основание чл. 193 от ГПК да
открие производство по оспорване истинността на Договор № *** за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. С Определение от 04.02.2020 г. въззивният съд е указал на „Топлофикация
София“ ЕАД, да представи в оригинал Заявление
с вх. № ***/*** и Договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № ***
от ***, както и в 7 дневен срок от уведомяването да заяви с писмена молба с
препис за ответника, ще се ползва ли от оспорените документи, като ако не стори
това в указания срок представените преписи ще бъдат изключени от
доказателствата по делото. След представяне на документите съдът е открил
производство по оспорването им по реда на чл. 193 от ГПК и във връзка с това
оспорване е допуснал изслушването на съдебно графологическа експертиза, със
задача, формулирана във въззивната жалба. Видно от заключението на вещото лице Е.К.
подписите положени за „Купувач“ в Договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № *** от *** и в Заявление с вх. № ***/*** не са изпълнени от Р.К.В..
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части,
като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от
съдия от РС-гр. Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата
компетентност, поради което същото е валидно и допустимо.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение
въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
Следва да се посочи, че едноличният
търговец не е персонифициран по българското законодателство, поради което
физическото лице и търговеца притежават едно и също имущество и отговарят с
него за своите задължения, поради което е неоснователно и изложеното в жалбата,
че ЕТ „Р.В. – Равик“ е собственик на
недвижимия имот, за който се претендира заплащане на доставена в имота
топлоенергия, а ответникът Р.К.В. като физическо лице не е потребител на ТЕ за
стопански нужди за посочения в исковата молба топлоснабден имот.
Изложеното в жалбата, че ответника има качеството „клиент“ на топлинна енергия е
неоснователно. Действително след успешно проведено оспорване по реда на чл. 193
от ГПК на представените от ищцовото дружество Договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди № *** от *** и в Заявление с вх.
№ ***/*** се установи, че същите не са подписани от ответника Р.В.. Сключването на договор
без представителна власт обаче не води задължително до недействителност на
договора. Законодателят допуска да бъдат извършвани волеизявления от чуждо име,
без представителна власт и урежда последиците от тях – чл. 60
– 62
от ЗЗД урежда воденето на чужда работа, без пълномощие.
Тъй като ответникът е едноличен търговец, по
отношение на него е приложим чл. 301
от ТЗ, съгласно който, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай не са ангажирани
доказателства ответникът да се е противопоставил на действията на ищцовото
дружество веднага след тяхното узнаване, липсват доказателства да е информирал
„Топлофикация-София“ ЕАД, че счита Договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди № *** от *** за недействителен. Дори да се
приеме, че в случая не е спазена писмената форма за действителност на договора
за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, сключен между ищеца и
ответника, по силата на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ ответникът не може
да се позовава на нищожността, тъй като от установеното по делото негово
поведение може да се заключи, че не е оспорвал действителността на договора, а
е приел без възражения изпълнението на доставки на топлинна енергия. Ето защо,
настоящият състав на въззивния съд счита, че между страните е била налице
валидна облигационна връзка и ответникът дължи на ищеца заплащане на
доставената му топлинна енергия за процесния период.
Като приема, че между страните е налице валидно
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия по смисъла на
чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, по силата на което ответникът дължи заплащане на
потребената топлинна енергия, съдът следва да разгледа останалите възражения на
ответника, насочени към оспорване на претенцията на ищеца по размер.
Както се установява от изготвените по
делото СТЕ и СИЕ, отчетените от ищеца количества потребена топлинна енергия за
процесния период са действително отчетени от монтираното сертифицирано средство
за търговско измерване за обекта, и за тях са начислени суми, съответстващи на
одобрените цени на топлинна енергия, съгласно действащите одобрени условия от
ДКЕВР. За така начислените суми са били издадени фактури на ответника. От
приетата СИЕ се установява, че общия размер на неплатените задължения за
заплащане на продадената от ищеца на ответника топлинна енергия за процесния
период е в претендирания размер от общо 958.27 лв. Както се установява от
заключението на СИЕ, а също и от приложеното към исковата молба Извлечение от
сметка, ищецът е начислил лихва за забава на задължението за плащане, за който
са начислени лихви за забава върху всяко месечно плащане. Общият размер на така
начислените лихви за забава, съобразно изчисленията на СИЕ, са в претендирания
размер от общо 161.37 лева. Въпреки че ответникът е релевирал възражения за
неправилно начислени суми за потребената топлинна енергия, по делото не са
събрани доказателства, които да опровергават изводите на изготвената по делото
СИЕ, или да внасят съмнение в нея. Ето защо съдът намира, че ответникът не е
провел успешно насрещно доказване на възраженията си.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото разноските в първоинстанционното производство остават така, като са изчислени от районния
съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива за въззивното
производство.
Въззиваемата
страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл.
26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният
съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.
Жалбоподателят/ответник
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество/ищец и сумата от 300
лв. внесена по сметка на ОС Перник за особен представител.
Жалбоподателя Р.В.
дължи в полза на ОС Перник държавна такса по въззивната жалба в минималния
размер от 25 лв., както и сумата от 165.10 лв. възнаграждение на вещото лице.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1731
от 01.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1167 по описа на РС гр. Перник за 2019
г.
ОСЪЖДА Р.К.В., с ЕГН: **********
***, да заплати на „Топлофикация
– София” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“, 23Б, представлявано от изп. директор К.Г., сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство и сумата от 300 лв. за особен представител.
ОСЪЖДА Р.К.В., с ЕГН: **********
***, да заплати по сметка на ОС Перник, сумата 25 лева – държавна такса за въззивната жалба и сумата от 165.10 лв.
възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.