Р Е Ш Е Н И Е  № 9

 

гр.Тополовград, 19.03.2020 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на единадесети март  през  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

при секретаря: К.Памукова

 

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 239 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод предявената искова молба от “Т./Б./” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда 6, подадена чрез пълномощник адв.В.П.Г. от САК против В.И.М. ***, с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, като се претендира да бъде установено с решение на съда спрямо ответника В.И.М. , че към него съществува изискуемо вземане на ищеца: за сумата в размер на 147,77 лв./сто четиридесет и седем лева и 77 стотинки/ - за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, за периода от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 59,80 лв./петдесет и девет лева и 80 стотинки/ - представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 24.10.2016 г. за устройство TELENOR, модел    Smart Plus II Black, взето във връзка с мобилен номер 0896/977937 за периода след м.03./2017 г. до м.09./2018 г., с абонатен номер № *********.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител, но в писмено становище по същество подробно обосновава претенцията си и претендира да бъде уважен иска, като се присъдят и направените разноски по заповедното и по настоящото производство.

Ответника чрез назначения му особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК в писмен отговор по чл.131 от ГПК оспорва основателността на иска, като твърди, че не е спазена процедурата по връчване на книжата и срока за подаване на иска, не е допустимо съединяване на осъдителен с установителен иск, както е в случая и на него като особен представител не са му известни фактите касаещи погасяване на задължението, наличието на платежни документи в тази връзка, като се твърди, че евентуално такива документи се намират у ответника и може да се окаже, че задължението е изплатено или че задължението не е станало предсрочно изискуемо, тъй като предсрочната изискуемост не настъпва автоматично. От друга страна се твърди, че е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, която е довела до неравноправие между страните и е основание за отхвърляне на предявеният иск. Поради което се претендира да бъде отхвърлен иска с всички законни последици.

         В съдебно заседание особения представител на ответника подържа изцяло и доразвива обстоятелствата изложени в писмения отговор и по същество в писмена защита претендира отхвърляне на предявеният иск изцяло с всички законни последици.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:   

         Между ищеца и ответника е сключен Договор за мобилни услуги от 24.10.2016 г., като ответника е станал абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги, титуляр на мобилен номер с избрана абонаментна програма и при възползване от преференциални условия на оператора абоната е взел и мобилно устройство на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски съгласно погасителен план по лизингов договор. Срока на сключения договор за мобилни услуги е 24 месеца и съответно е изтекъл на 24.10.2018 г., но абоната – ответник не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 147,77 лева, за периода от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г. Поради което дружеството е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във вр. с чл.75, във вр. чл.19 б, в от ОУ на мобилния оператор Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер на дата 15.03.2017 г. крайна фактура с № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 728,18 лева, в която сума се включва начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите – 520,61 лева; цената дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 59,80 лева и сумата за потребените мобилни услуги за предходните три отчетни периода в размер на 147,77 лева. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги на основание т.12, ал.2 от Общите условия приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство са обявени за предсрочно изискуеми, като те са дължими след месец март 2017 г., когато е издадена крайната фактура посочена по-горе, съгласно уговорения погасителен план и съответно периодът за който са дължими тези вноски е до месец септември 2018 г.

 Тъй като М. не е погасил дължимите от него суми е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 148/2019 г. на ТгРС и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 207,57 лева. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С определение на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок. В този срок е подаден настоящия иск.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”.

 От материалите по ч.гр.д. № 148/2019 г. се установява, че с разпореждане № 219/23.05.2019 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 207,57 лева, от която 147,77 лева дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 59,80 лева незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Издадена е заповед със същият номер и дата.

  Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК с оглед на което съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, за  сумата по заповедното производство, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно сключено договорно правоотношение по договор за мобилни услуги, който договор е породил съответна валидна правно-облигационна връзка. 

         По силата на това валидно сключено договорно правоотношение  ответника дължи претендираните суми, посочени в исковата молба.   

         За да бъде признато от съда и установено със сила на присъдено нещо вземането на дружеството по сключения договор за мобилни услуги е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните положителни предпоставки: наличие на валидно сключено договорно правоотношение между страните; доказан размер на претендираното вземане; възникване на предсрочна изискуемост и спазена законова процедура за издаване на заповед за изпълнение  срещу длъжника преди изтичане на давностния срок. В случая съдът намира, че всички тези положителни предпоставки са налице и те са доказани от ищеца по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства.   

         Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане по сключен договор за мобилни услуги.

         Самият договор, който е сключен между страните към момента на подаване на заявлението по заповедното производство от ищеца е с изтекъл срок и съответно прекратен, но по делото не са налице доказателства, че ответника е заплатил фактурираните услуги за предпочетените мобилни номера под клиентски номер ********* за който са издадени процесните фактури, за периода 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 150,01 лева, фактурирани за отчетния месец януари 2017 г. С кредитно известие от 15.02.2017 г. е извършена корекция на дълга, като е сторнирана сумата в размер на 5,23 лева с ДДС за върнати на абоната такси. Начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 2,99 лева и е отразен незаплатения баланс в размер на 150,01 лева за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 147,77 лева. Такъв е и размера на едната от сумите които претендира ищеца.

         Безспорно е установено по основание и размер и другото вземане на ищеца, което произтича от сключен между страните договор за лизинг от 24.10.2016 г. Същият е валиден и поражда правни последици. Не е и оспорен от ответника. Изпълнението на задължението на лизингодателя е удостоверено в чл.4, съгласно който с подписването на договора лизингополучателя декларира, че е получил устройството и то е годно за употреба съобразно предназначението му. Следователно за абоната на основание чл.345, ал.1 от ТЗ във вр. чл.233, ал.2, предл.1-во от ЗЗД е възникнало задължението да плати уговорените лизингови вноски, чиято изискуемост настъпва след издаването на съответната месечна фактура за отчетните периоди по договора за мобилни услуги и на падежа указан във фактурата. В издадените месечни фактури от 15.12.2016 г., от 15.01.2017 г. и в кредитното известие от 15.02.2017 г., са начислени дължимите месечни лизингови вноски, като в крайната фактура от дата 15.03.2017 г. са фактурирани лизинговите вноски дължими след месец март 2017 г. когато е издадена крайната фактура, до месец септември 2018 г., съгласно уговорения погасителен план. Съгласно ал.2 на чл.12 от Общите условия към договора за лизинг, действително месечните лизингови вноски стават предсрочно изискуеми при прекратяване на абонамента за мобилната услуга. Съответно при прекратяване на договора за мобилни услуги, считано от месец март 2017 г., когато е издадена крайната фактура за абоната е възникнало задължение да плати преди уговорения падеж всички непогасени лизингови вноски. Съгласно уговорения погасителен план, цената на неплатените лизингови вноски възлиза на 59,80 лева, каквато и сума се претендира. Не са представени доказателства, че сумата е заплатена от ответната страна.

         Съдът не възприема възраженията направени от ответната страна относно настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, както и относно наличието на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. По делото липсват каквито и да е данни и доказателства за наличието на такава клауза, която да противоречи на морала и добрите нрави. Ответника е запознат със всички условия на договора, последиците от неизпълнението им, с Общите условия на които се позовава ищцовото дружество и се е съгласил полагайки подписа си, с всички договорени клаузи, договорите и Общите условия. С декларация-съгласие подписана от ответника, същия е удостовери, че е запознат, приема и се задължава да спазва Общите условия, представляващи неразделна част от договора. Също така по повод възражението за ненастъпване на предсрочна изискуемост, следва да се има предвид, че в случая се касае за прекратен договор между страните с оглед уговорените от тях условия, а не за разваляне на писмен договор и за самото прекратяване на договора законът не изисква форма, нито за валидност нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски по настоящото дело и по производството по ч.гр.д. № 148/2019 г. на ТгРС, съгласно приложения списък в молбата-становище от 11.03.2020 г.  

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                         Р  Е   Ш   И :

 

УВАЖАВА предявения иск от ищеца на  “Т./Б./” ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда 6, подадена чрез пълномощник адв.В.П.Г. от САК КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника В.И.М. с ЕГН ********** ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца: за сумата в размер на 147,77 лв./сто четиридесет и седем лева и 77 стотинки/ - за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, за периода от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 23.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в размер на 59,80 лв./петдесет и девет лева и 80 стотинки/ - представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 24.10.2016 г. за устройство TELENOR, модел    Smart Plus II Black, взето във връзка с мобилен номер 0896/977937 за периода след м.03./2017 г. до м.09./2018 г., с абонатен номер № *********.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски по настоящото производство в общ размер 505,00 лв. /петстотин и пет лева/ и разноски от заповедното производство в общ размер 205,00 лв. /двеста и пет лева/.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: