О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 29.06.2020
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. д. № 231 по описа за
две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Съдът е сезиран с жалба, подадена
от „Л.П.” ЕООД и „Р.П.“ ЕООД, срещу постановление на ЧСИ Н. Дангова,
рег. № 793, с район на действие СОС, за прекратяване на изп.
д. № 20137930400077 от 14.11.2019 година. Искането е за отмяна на атакуваното действие.
Взискателят „Райфайзенбанк /България/” ЕАД
намира жалбата за недопустима.
Останалите страни не изразяват
становище по жалбите.
Частният съдебен изпълнител е
представил мотиви по обжалваното действие, като намира жалбата за недопустима.
Софийският окръжен съд, за да се
произнесе, намира за установено следното.
Изпълнителното производство
по дело № 20137930400077 по описа на
ЧСИ Н.Д. с рег. № 793 в КЧСИ, с район
на действие СОС, е образувано по молба
на „Р.б. /Б./” ЕАД против „В.П.” ЕООД (сега „Р.П.“
ЕООД), Р.Ж.Б. и „Л.П.” ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2013 г., издаден
въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по гр. д. №
55 482/2012 г. по описа на
СРС, 36 състав, за сумите: 248 772, 96 евро - главница по сключен
на 17.03.2008 г. договор за
кредит, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
22.11.2012 г. до окончателното
плащане, 1 000 евро - лихва за периода 25.01.2011 г. до
09.07.2012 г., 2 326, 72 евро -наказателна лихва за периода 20.10.2012 г. до 21.11.2012 г., 5 568, 38 евро – редовна
лихва за периода от 10.07.2012 г. до 19.10.2012 г., 1 003, 06 евро .
застрахователна премия, както и 15 598, 76 лева за разноски за дължима и внесена
държавна такса за разглеждане на заявлението и юрисконсулско възнаграждение.
По делото са изпратени покани за доброволно
изпълнение и е наложена възбрана върху следния недвижим имот, находящ се
в землището на с. Р.
п., спирка Верила, община Елин Пелин, а именно: УПИ XLII – за ПСД, кв. 4 по плана на
селото, целият с площ от 2 310 кв. м., при съседи на целия имот: улица,
УПИ ХХХII за ПСД, УПИ XLI – за ПСД, и УПИ IV – за ПСД, заедно с построения в
имота склад за инертни материали за строителна индустрия със застроена площ от
896 кв. м., състоящ се от складово помещение и санитарно – битова зона със стая
за почивка, съблекалня, баня и тоалетна. От представен
по делото договор за ипотека,
отразен в нотариален акт № 25/2008г на нотариус с район на действие Районен съд – гр. Елин Пелин, се установява, че собственик на
описания недвижим имот към 2008 г. е „В.П.” ЕООД (сега „Р.П.” ЕООД) и същото е учредило договорна ипотека за задължението
си към банката.
На 03.06.2013 г. е извършен опис
на горепосочения недвижим имот, видно от съставения за това протокол.
На 12.06.2014 г. „В. П.” ЕООД е
конституиран като присъединен взискател на основание
чл. 456 ГПК.
С протокол от 23.07.2013 г. е
определена начална цена на имота, като след проведени неуспешни няколко публични продани при последната от 09.09.2014 г. до 09.10.2014 г. при
начална цена в размер на 132 000 лв. и след продължило устно наддаване
за купувач на имота е обявен „Ви Паркет” ЕООД за сумата от 238 600 лева.
На купувача е указано, че следва
да внесе цената по разпределението в 1 – седмичен срок от влизането му в сила.
Изискана е справка от община Елин
Пелин за задължения относно имота, като е
насрочено предявяване на разпределение на 27.10.2014 г. от 15, 00 часа,
за което страните са били надлежно уведомени.
На 08.10.2014 г. от „Ви Паркет”
ЕООД е депозирана молба за конституирането му като присъединен взискател на основание чл. 459, ал. 2 ГПК, към която е
представен заверен препис от решение № 273/17.06.2014 г. по гр. д. № 706/2013
г. по описа на СОС, влязло в сила на 23.09.2014 г., с което е бил уважен
предявен от „Р. И.” ЕООД против Р. Д. Д. иск по чл. 108 ЗС относно склад за
инертни материали за строителна индустрия със застроена площ от 896 кв. м.,
състоящ се от складово помещение без санитарно – битова зона със стая за
почивка, съблекалня, баня – тоалетна, построен в УПИ XLII – за ПСД, кв. 4 по плана на с. Р.
п., сп. Верила, целият с площ от 2 310 кв. м., при съседи на целия имот:
улица, УПИ ХХХII за ПСД,
УПИ XLI – за ПСД, и УПИ IV – за ПСД. С решението в полза на
Р. Д.Д. е признато право на задържане върху този
склад до заплащането от „Р. И.” ЕООД на сумата от 36 879, 60 лв., представляваща увеличение в стойността на
този имот поради извършени от Р.Д.Д. подобрения в
него, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2013 година. Представен е и
препис от исковата молба, по която е постановено посоченото решение, вписана на
24.10.2013 година. С договор за прехвърляне на вземане от 25.09.2014 г. Р.
Димитров Деянов е прехвърлил на „В.П.” ЕООД вземането си в размер на
36 879, 60 лв., представляващо дълг на „Р. И.” ЕООД, установен с
посоченото по-горе съдебно решение, включително съдебно признатото право на
задържане върху процесния склад, за което „Р. И.”
ЕООД било надлежно уведомено. Като взел предвид, че решенията по исковите
молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди наложената по
делото възбрана, не могат да се противопоставят на взискателя,
съдебният изпълнител отказал конституирането на
„В. П.” ЕООД като присъединен взискател на
основание чл. 459, ал. 2 ГПК, позовавайки се на ограниченията на чл. 453, т. 2 ГПК.
Изготвено е разпределение
на постъпилата сума, като в т. I е посочено,
че на основание чл. 136, ал. 1, т.1 ЗЗД са сумите за
вземанията за разноски по принудителното
изпълнение, в т. II на осн.
чл. 136, ал. 1, т.2
ЗЗД са сумите за вземанията на
държавата за данъци върху продажната цена в размер на
39 766, 67 лева, вземането на общината за дължим данък за недвижимия
имот от 12 748, 58 лева, 2 лева такса за банков превод, 1 181, 89
лева такса по т. 26 ТТР към, в
т. III е сумата за вземането на ипотекарния
кредитор „Р.б. /Б./” ЕАД частично за сумата от 177 222, 06 лева и 15.00 лв. за банков превод. Като крайна
сума за „Райфайзенбанк /България/” ЕАД е определена
183 819, 66 лв., за НАП – 39 766, 67 лева, за
община Елин Пелин – 12 748, 58 лева, за ЧСИ Н. М.– 72, 00 лева, за АВ –
35, 00 лева, за ЧСИ Н.Д. – 2 131, 09 лева, такси банков превод – 27 лева.
Посочено е, че присъединеният взискател „Ви Паркет”
ЕООД следва да плати предложената от него цена в пълен размер– 238 600
лева.
С молба от 25.10.2019 г. взискателят е поискал на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК
прекратяване на делото, а на 14.11.2019 г. съдебният изпълнител е уважил това
искане.
При така
установените по делото факти съдът намери следното от правна
страна.
Жалбата на длъжниците
е недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК
длъжникът може да обжалва и постановлението за възлагане поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. Друга хипотеза, при която определено
изпълнително действие да подлежи на обжалване от страна на длъжника, законът не
предвижда.
Ето защо
жалбата се явява процесуално недопустима и като такава следва да
бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство – прекратено.
Така мотивиран, Софийски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
„Л.П.” ЕООД и „Р.П.“ ЕООД срещу
постановление на ЧСИ Н. Д., рег. № 793, с район на действие СОС, за
прекратяване на изп. д. № 20137930400077 от
14.11.2019 г, И ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 231/2020 г. по
описа на Софийски окръжен съд.
Определението може да се обжалва
пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.