Решение по дело №562/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     27.04.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на втори април                                                           две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 562 по описа за 2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24 / 002209 от 12.02.2019 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” град Стара Загора, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

                              

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 24 / 002209 от 12.02.2019 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” град Стара Загора.

                        В жалбата и в хода на делото се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.          

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002209 от 15.01.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда („Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева…”) за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ („При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател (легалната дефиниция на понятието „работодател” е дадена в пар.1, т.1 от ДР на КТ) не е изплатил трудовото възнаграждение за м.октомври 2018 год. на деветте си работника, без да се изброяват последните, в размер на 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, възлизащо на 4 578.91 лева, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, в срока съгласно утвърдените на 21.07.2016 година правила, (макар и да не е налице изрично позоваване от страна на административно-наказващия орган на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, съгласно последната работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа).

                        Видно от гореизложеното, административно-наказателното обвинение не е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, щото да гарантира адекватното упражняване на правото на защита на нарушителя и последващия съдебен контрол. Това е така, тъй като според чл.245, ал.1 от КТ гарантирането на изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение или на не по-малко от минималната работна заплата за страната са две различни хипотези в зависимост от особеностите на конкретния случай (например, когато 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на работника или служителя надхвърлят размера на минималната работна заплата за страната, работодателят е длъжен гарантира изплащането на трудовото възнаграждение именно в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение), но в случая наказващият орган се е позовал в НП и на двете хипотези, с което е допуснал неяснота във фактическото формулиране на административното обвинение. Същевременно цитираната като нарушена разпоредба на чл.245, ал.1 от КТ визира единствено минималния размер на трудовото възнаграждение, чието изплащане работодателят е длъжен да гарантира, но не и срока за изплащането му. Последният е уреден именно в разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ – „в установените срокове”, имаща поради това пряка връзка с договорения такъв с индивидуалния трудов договор на работника/служителя, цитиран в НП, и датата на извършване на самото нарушение, но в случая същата не е посочена като нарушена във връзка с чл.245, ал.1 от КТ, с което наказващия орган е допуснал непълнота в юридическото формулиране на административно-наказателното обвинение.

                        Предвид на това съдът намира, че не следва да разглежда делото по същество, защото дори и да приеме, че е извършено административно нарушение, то с оглед изложеното по горе не може да се обоснове наличието на законосъобразност у обжалваното наказателно постановление.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: