М О Т И В И
Към Присъда № 260005
от 24.02.2021 г. по НОХД № 194/ 2020 г.
на Районен съд -
Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла
обвинителен акт след проведено досъдебно производство № 34/ 2020 г. по описа на
РУ МВР Луковит, с който срещу подсъдимия М.И.Ш. е повдигнато обвинени, за това,
че на 14.12.2019 г. около 02.30 часа, в с. Бежаново, област Ловеч, от двора на
бившето ТКЗС, отнел чужда движима вещ – 1 брой теле порода „Българско черно
шарено говедо“ с тегло 250 кг., на стойност 875.00 лева, собственост на М.Р.А. ***,
без съгласието му, с намерение противозаконно да го присвои, като откраднатата
вещ не е под постоянен надзор - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
194, ал. 1 от НК.
Пострадалият от
деянието М.Р.А. е предявил против подсъдимия граждански иск за имуществени
вреди в размер на 875.00 лева, причинени от престъплението, приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство и същият е конституиран като граждански
ищец и частен обвинител по делото.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура Ловеч, Териториално отделение Луковит
поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия М.И.Ш. обвинение и излага становище
за неговата доказаност, тъй като по делото са събрани категорични и безспорни
доказателства относно вината му по така повдигнатото обвинение. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението и му наложи наказание към
минималния размер предвиден в нормата на чл. 195 НК, изпълнението на което бъде
отложено за изпитателен срок от 3 години. По отношение на предявения граждански
иск за причинени имуществени вреди на гражданския ищец и частен обвинител,
излага доводи, че същите не са възстановени и искът следва да бъде изцяло
уважен.
Гражданският ищец
и частен обвинител М.Р.А. счита, че има престъпление и подсъдимият заслужава
присъда за кражбата на телето от фермата му. Поддържа исковата претенция и
желае подсъдимият да му заплати телето, тъй като не е използвал месото и го
изхвърлил на кучетата.
Защитникът на
подсъдимия адв. Н.Л. пледира, че от събраните по делото доказателства по един
безспорен начин се установи, че М.И.Ш. е извършил кражбата, което е описано в
описателната част на обвинителния акт. Поддържа тезата на прокурора, че обстоятелствата
и фактите посочени в обвинителния акт са безспорни и подсъдимият признава
вината си.
Твърди, че правната
квалификация на деянието извършено от Ш. е неправилна, не е налице квалифицирано
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 194, ал. 1 НК, тъй като вещта
предмет на кражбата не е била без постоянен надзор. Телето е било в обор със
затворени врати, с монтирани наблюдателни камери за пряко наблюдение върху
вещта. Счита, че такава квалификация не може да бъде направено и деянието е
една обикновена кражба по чл. 194, ал. 1 НК, която е значително по-леко
престъпление, съобразно разпоредбите на НК.
Оспорва гражданския
иск и твърденията на ГИ и ЧО, че месото не било годно за употреба. Обръща
внимание на съда, че животното е било заклано при условия, при които във всеки
един дом се извършва клане на животни, след което месото се консумира. Оспорва
твърденията, че месото е било пълно с кал и слама, тъй като на снимковия
материал не се вижда да има слама и кал по него. Твърди, че размерът на щетата
е задължителна за доказване съобразно разпоредбите на НПК, но по делото не е
доказан. По този начин нейният подзащитен не е могъл да се възползва от
привилегированата процедура по НПК, да сключи споразумение и получи по-ниско
наказание.
Моли съда да
наложи справедливо наказание на нейния подзащитен, като се съобрази и с
обстоятелството, че до момента той не е осъждан, няма престъпни прояви, указал
е съдействие на разследването, млад е и също така е имал желание да възстанови
щетите, които са посочени в обвинителния акт.
Подсъдимият М.И.Ш.
се явява и лично участва в наказателното производство. Поддържа защитната теза
на защитника си, в последната си дума заявява, че иска по-леко наказание.
Съдът, след като
обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
М.И.Ш. е роден на *** ***, български гражданин, без образование, неженен, но
живее на семейни начала, не работи и не е осъждан, с ЕГН **********.
Пострадалият
М.Р.А. живее със семейството си в с. Бежаново, област Ловеч. Заедно със семейството
си отглеждат животни в собствена ферма, намираща се в двора на бившето ТКЗС в
с. Бежаново. Към датата - 14.12.2019 г. отглеждали около 100 животни в т.ч. и
20-30 телета черношарени, селектари, тежащи около 250-300 кг. на възраст около
6-7 месеца, като семейството на А. нямало регистрация за животните. На входа и
други части на фермата били поставени камери за видеонаблюдение. На 13.12.2019
г. вечерта пострадалият А. и членове на семейството му нахранили животните,
заключили фермата и си тръгнали.
В
ранните часове на 14.12.2019 г. след като употребил алкохол с приятели,
подсъдимият М.Ш. решил да отиде в обора на А. и да открадне нещо. Около 02.30
часа същият отишъл във фермата, като в
02.31 часа проникнал в помещение представляващо обор, в който се
отглеждали телетата, през врата, която не била заключена. В помещението-обор
имало монтирана камера за видеонаблюдение, било осветено и вътре се намирали
отглежданите от А. животни - едър добитък.
Подсъдимият
бил облечен с тъмен анцуг с червени кантове отстрани, като в обора започнал да
извършва некоординирани движения, изразяващи се в обикаляне на оборното
помещение. В крайна сметка Ш. хванал едно от телетата, намиращи се обора,
порода „българско черно шарено говедо“ с тегло около 250 кг., отвързал
синджира, с който телето било вързано и след като изпитал трудности, изпускайки
телето и гонейки го, в крайна сметка около 03.00 часа го извел от обора. След
това с телето се отправил към дома си, където на двора го заклал. Разделил
телето на две половини и го прибрал в стая в дома си, а кожата, копитата,
главата и вътрешностите хвърлил на кучетата.
Рано
сутринта на 14.12.2019 г., около 07.00 часа, свидетелят М.Р.А. и неговият син Р.М.Р.
отишли в обора и установил, че едно от телетата липсва. Двамата изгледали
записите на охранителната камера и разпознали подсъдимия Ш., който влиза във
фермата, след това в обора и взима телето. Възприели, че Ш. влиза във фермата
през врата, която не се заключвала, а на нея имало подпрени някакви материали,
за да не може да се отвори. Възприели, че след като Ш. извежда телето от обора
го изпусна и започнал да го гони из фермата, после го хванал и дърпайки го
изкарва през врата, която не била заключена.
След
като възприели, кой е влязъл във фермата и откраднал телето, М.Р.А. веднага
подал сигнал на тел. 112.
За
да извършат проверка по случая в обора на А., намиращ се двора на бившето ТКЗС
в с. Бежаново, още същият ден на место пристигнали полицейските служители –
свидетелите И.Т.И. и И.П.Д., на които А. разказал какво е видял на камерите.
Полицейските служители установили, че във фермата на А. има изградена система
за видеонаблюдение. Същите прегледали записа на охранителната камера и
разпознали лицето, което извежда теле от обора – подс. М.Ш.. Установило се, че
лицето откраднало телето е влязло в обора през метална порта, която не се
заключва.
За
да издирят извършителя на кражбата, свидетелите И.И. и И.Д. тръгнали към адреса
на подсъдимия Ш.. Срещнали го по пътя, той признал за кражбата и ги завел към дома
си, който се намира в края на селото. В дома на подсъдимия, в една от стаите
имало прясно заклано трупно месо. Същото било увито в чаршаф, а отгоре имало
нещо като одеяло. Подсъдимият им обяснил, че това е месото от телето, което е
взел. Полицейските служители го попитали къде е синджирът, главата и копитата,
но той им казал, че всичко е изхвърлил на кучетата.
Подсъдимият
предал доброволно месото на полицейските служители, които го натоварили в
патрулния автомобил. Заедно с подсъдимия отишли до смесен магазин „Преси“ в с.
Бежаново на ул. „П.“ № 82, който се намира на центъра на селото, собственост
/стопанисван/ на „ИВКО 2008“ ЕООД с. Бежаново. Там на електронна везна, бяла на
цвят, без марка и модел премерили месото и установили, че същото е с тегло - 48
кг. прясно заклано трупно месо от теле, предна половина и 39 кг. прясно заклано
трупно месо от теле, задна половина. По време на измерването на месото
свидетелят И.П.Д. направил 8 броя снимки със собствения си мобилен телефон
марка „Хуавей П30 про“.
Още
на същия ден – 14.12.2019 г. пострадалият М.А. и синът му Р.Р. отишли в полицейското
управление в гр. Луковит, за да им бъде върнато месото. Месото било поставено в
багажника на полицейски автомобил. На А. полицейските служители върнали четири
бута - двата бута задните и двата предните. Когато двамата се прибрали на село,
нарязали месото и го изхвърлили на кучетата, тъй като било много мръсно.
От
съставения Протокол за доброволно предаване от 14.12.2019 г. е видно, че подсъдимият М.И.Ш.
предал доброволно на полицейския служител И.Т.И. - 48 кг. прясно заклано трупно
месо от теле, предна половина и 39 кг. прясно заклано трупно месо от теле,
задна половина, което трупно месо било измерено на електронна везна, бяла на
цвят, без марка и модел, собственост на „ИВКО 2008“ ЕООД с. Бежаново, ул. „Б. “
№ **. Измерването се извършило в смесен магазин „Преси“ находящ се в с.Бежаново
на ул. „П.“ № **.
С
разписка от 14.12.2019 г. в сградата на РУ Луковит месото от закланото теле /48
кг. от предна половина и 39 кг. от задна половина/ било предадено на М.Р.А..
В
хода на разследването М.Р.А. предал ДВД диск съдържащ два броя видеоклипове
заснети от видеокамера монтирана в обора, за което бил съставен Протокол за
доброволно предаване от 16.12.2019 г.
От
предоставената информация от Районен център 112 – Монтана се установява, че на
14.12.2019 г. е регистрирано повикване към ЕЕНСП 112 за кражба на теле от двор
на ул. „Н. Ц. “ № * в с. Бежаново, постъпило в 08.39.04 часа от мобилен телефон
********** с подаващ сигнала М.А.. Инцидентът е предаден на ОДЧ на ОД МВР Ловеч
в 08.43.13 часа.
В
хода на разследването на 25.03.2020 г. е извършен оглед на веществено
доказателство - DVD + R диск, марка „ridata” с № **********, предаден е
протокол за доброволно предаване от 16.12.2019 г., от М.Р.А. и съдържащ
видеозаписи от камери за видеонаблюдение, негова собственост, монтирани във
фермата в с. Бежаново. При огледа е установено, че DVD + R дискът съдържа
записани 2 броя видео файла, като тях са разпечатани 17 броя снимки приложени
към протокола. В съдържанието на протокола е посочено, че на снимка № 1 от дата
14.12.2019 г. от 02.31.47 часа се наблюдава, помещение наподобяващо на обор с
осветление, монтирано в горен ъгъл в близост до ламаринената врата. В дъното на
помещение се забелязва друга врата, от която се вижда силует на влизащо лице в
помещението. В дясно в помещението се наблюдават силуети на оборни животни -
едър добитък. На снимка № 2 от дата 14.12.2019 г. от 02.33.43 часа се наблюдава
приближаващото се лице от гореописаната снимка. На снимки с номера 3, 4, 5, 6, 7,
8, 9, 10, 11 и 12, от дата 14.12.2019 г. за времето от 02:33:52 часа до
02:54:08 часа се наблюдава лице облечено с тъмен анцуг /с червени кантове
отстрани/, извършващо некоординирани движения, изразяващи се в обикаляне на
оборното помещение. На снимка № 13 от дата 14.12.2019 г. от 03.00 часа се
наблюдава как същото лице извежда от оборните животни извън обхвата на
помещението - обор.
В
хода на разследването била назначена и изготвена оценителна експертиза,
съгласно заключението на която, стойността на отнетата вещ – 1 брой женско теле
порода „българско черно шарено говедо“ с тегло около 250 кг., към момента на
извършване на кражбата 14.12.2019 г. възлиза на 875.00 лева. На поставена
задача вещото лице е дало заключение, че пазарната стойност на 87 кг. телешко
прясно трупно месо, към датата на деянието, възлизала на 739.00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства - показанията на М.Р.А.,
И.Т.И., И.П.Д., А.А.М., К.М.М., С.К.Д., В. В. В. и Р.М.Р.,
съдебно икономическата експертиза, протокол от 25.03.2020 г. за оглед на веществени
доказателства, справки за съдимост, автобиографии и другите писмени
доказателства по делото.
Всички
доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението,
владението върху вещите и разпореждането с нея, както и авторството на
подсъдимия в извършване на кражбата на телето.
Показанията
на свидетелите са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата
обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт, поради което съдът ги
намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът
кредитира изцяло.
От
разпита на пострадалия М.Р.А. се установява, че притежава ферма за оглеждане на
животни, която се намира в бившето стопанство на ТКЗС в с. Бежаново, като
разстоянието от дома му до фермата е някъде около 300-400 метра. Самата ферма
се охранява от три камери. Към датата на кражбата отглеждал към 20-30 телета,
черношарени, селектари. Според показанията му откраднато теле тежало между
250-300 кг., било на около 6-7 месеца, угоено и същият имал намерение да го
остави за майка. В с.з. същият поясни, че е възприел от камерата кой влиза и
кой краде телето. Възприел, че този който влиза в обора и взима телето,
първоначално стигнал до вратата, но опуснал телето и започнал да го гони из
фермата, после го хванал и дърпайки го изкарал през врата, която не била
заключена. Според неговите показания, крадецът е влязъл във фермата през врата,
която не се заключвала, а на нея имало подпрени някакви материали, за да не
може да се отвори. Но той я отворил, без да разбива нищо и от там изкарал
телето. Пак според неговите показания, полицаите му върнали четири бута - двата
бута задните и двата предните, без ребрата, глава и без карантия. Прибрал се в
село, но децата му като видели месото, въобще не искали да го сваля от колата.
След това изхвърли /сварил/ месото и го дал на кучетата.
От
разпита на свидетелите И.Т.И. работещ като инспектор „криминална полиция“ в РУ
Луковит и И.П.Д. младши полицейски инспектор ППД се установява, че заедно
отишли в бивши постройки на ТКЗС в с. Бежаново, където има обори, за да
разкрият извършителя на кражбата телето от обир, стопанисван от М.Р.А.. На
място установили, че е изградена система за видеонаблюдение на обора.
Прегледали записа на охранителната камера и разпознали лицето, което извежда
теле от обора. Установи се, че лицето откраднало телето е влязло в обора през
метална порта, която не се заключва. Установили, че подсъдимият е извършил
кражбата и тръгнали към дома му. Срещнали подсъдимия по пътя и той ги завел към
дома си, който се намира към края на селото. В къщата в една от стаите имало
трупно месо, прясно заклано трупно месо. Същото било увито в чаршаф, а отгоре
имало нещо като одеяло. Подсъдимият им обяснил, че това е месото от телето,
което е взел. Полицейските служители го попитали, къде е синджира, главата и
копитата, но той им казал, че всичко е изхвърлил на кучетата.
Установява
се, че пред полицейските служители подсъдимият разказал, че се е черпил с
алкохол и е решил да иде да открадне теле, защото го е яд на пострадалия. През
металната врата влязъл вътре в обора и взел черно теле. Обяснил им, че е взел
черно теле за да не го виждат като го води. Установява се, че полицейските
служители натоварили месото в багажника на служебния автомобил и заедно с
извършителя отишли на кантар за да премерят и установят килограмите му. След
това закарали с полицейския автомобил месото до РУ Луковит, което било
поставено в багажника на служебния автомобил. След известно време дошъл
пострадалия и му върнали месото.
Според
показанията на свидетеля И.Т.И., при преглеждане на записите на видеокамерите
за наблюдение се виждало, че подсъдимият изпуска телето и започва да го гони.
Според този свидетел трупното месо било разделено на две половинки, като по
него си личало, че има пръст или още нещо друго. Личало си, че телето е клано
на земя, а не на бетонна площадка. Месото било завито с един чаршаф и отгоре имало
нещо като одеяло, видимо му нямало нищо, било топло още, пушело и си личало, че
е прясно заклано.
Съдът кредитира
както безпристрастни и непротиворечиви с останалите гласни доказателства
показания на свидетелите А.А.М. и К.М.М. от които се установява, че живеят в
съседство с дома на подсъдимия и видели полицаите да изкарат от дома на
подсъдимия месо носейки го с един бял чаршаф, както и че месото било кално и полицаите
го качили в колата им.
От показанията на
свидетеля С.К.Д., които съдът кредитира като безпристрастно дадени, се
установява, че живее в с. Бежаново и е частен лицензиран лесовъд, и негов внук
притежава хранителен магазин в селото. Установява се, че със служебен автомобил
полицейски служители докарали в хранителния магазин в с. Бежаново окървавено
меса, оцапано и поставено в чували, като го помолили да го премерят. Месото
било премерено на електронна везна в негово присъствие, било мръсно и той попитал
полицейските служители, как купуват такова меса, но те му казали, че месото е
от откраднато теле от фермата на М. и работят по случая.
От показанията на
свидетеля Васил Венков В., по професия ветеринарен лекар, които съдът кредитира
като безпристрастно дадени, се установява, че в момента живее в с. Бежаново и познава
М.Р.А., който го търси по повод неговата професия да наглежда животните му и да
ги обслужва, че животните са семейни и сега са регистрирани на сина му.
Установява се, че към момента на кражбата, семейството на Ангелов имали само
телета за угояване, може би 10-15 и повече, различни по тегло, като имало
животни от 200-300 кг, някои повече, някои по-малко. Установява се, че телето
обект на кражбата не е го виждал, но преди да го откраднат животните от стадото
не били маркирани. Според показанията на този свидетел,
че към момента на кражбата семейството на А. нямало регистрация за животните,
но телетата ги имало.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
Р.М.Р., син на ГИ ЧО М.Р.А., който даде едни кратки, но в логична
последователност и безпристрастни показания. От разпита му се установява, че
семейството му гледат крави и телета във ферма в с. Бежаново, в бившето ТКЗС,
където има поставени камери за видеонаблюдение, на входа и в цялата ферма. На
сутринта отишли с баща му за да нахранят и напоят животните. Видели, че едно
теле го няма, пуснали камерите и видели, че М. влиза във фермата взима едно
теле и излиза. Установява се, че когато дошла полицията им показали записите от
камерите. След това полицаите отишли при М. и видели, че телето е заклано. Според
показанията на този свидетел, месото било пълно със слама и пръст, негодно за
употреба, прибрано в чаршафи, било много мръсно и омурдарено. От полицията им
се обадили и с баща му отишли до районното в Луковит. Месото било в багажник на
патрулен автомобил, видели го, взели го и след като го нарязали го изхвърлили
на кучетата, тъй като било мръсно.
По безспорен начин
от изготвената по делото оценителна експертиза се установява стойността на
инкриминираната вещ. Експертизата е пълна, ясна и обоснована, дава точен
отговор на поставените задачи, предвид на което се споделят изцяло от съда.
От приложените по
делото писмени доказателства - Протокол за доброволно предаване от 14.12.2019
г., разписка от 14.12.2019 г., Протокол за доброволно предаване от 16.12.2019
г. Протокол от 25.03.2020 г. за
извършен оглед на веществено доказателство и осем броя цветни снимки, изискани
в хода на съдебното следствие, се установява начинът на установяване на
извършителя на кражбата, мястото където е намерено месото от закланото теле,
какво представлява иззетото месо и начинът, по който е измерено неговото
количество, както времевият период и действията на подсъдимия в обора през
нощта на 14.12.2019 г.
Анализът на
доказателствата налага следните правни изводи:
От обективна
страна подсъдимият М.И.Ш. е
осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК,
тъй като на дата 14.12.2019 г. около 02.30 часа, в с. Бежаново, Ловешка област,
от двора на бившето ТКЗС, е отнел чужда движима вещ – един брой теле порода
„Българско черно шарено говедо“ с тегло 250 кг., на стойност 875.00 лева,
собственост на М.Р.А. ***, без съгласието му, с намерение противозаконно да го
присвои.
С оглед
гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 194, ал 1
от НК извършен от подсъдимия М.И.Ш.. Установява се, че на дата 14.12.2019 г. около 02.30
часа, в с. Бежаново, Ловешка област, от двора на бившето ТКЗС, е отнел чужда
движима вещ – един брой теле порода „Българско черно шарено говедо“ с тегло 250
кг., на стойност 875.00 лева, собственост на М.Р.А. ***, без съгласието му, с
намерение противозаконно да го присвои.
Налице са
съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл. 194 от НК.
Престъплението е довършено, тъй като подс. Ш. е извел телето от обора, където
било вързано и го завел до дома си в с. Бежаново. По този начин било прекъснато
владението на владелеца върху вещта, сторено без съгласието му, и така била
осъществена фактическа власт върху нея от подсъдимия, които се разпоредили с
нея като заклал телето и разфасовал месото му.
Не е налице
квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК - вещ оставена
без постоянен надзор. Съгласно ППВС 6/1971 предмет на кражбата по чл. 195,
ал. 1, т. 2 НК могат да бъдат само вещи, които по обичай, по естество, по
предназначение или поради други наложили се обстоятелства са оставени на
обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират
тези вещи - на поле, в населено място и пр.
По безспорен начин се установи по
делото, че предметът на престъплението - телето на пострадалия, е било
затворено в обор на ферма и вързано със синджир, а не е било оставено /телето/
на обществено място или на обществено доверие, като свободен достъп до
животното не е имал всеки, поради което съдът намира, че квалифицираният
признак на престъплението кражба на „вещ без постоянен надзор“ не е реализиран
от подсъдимия.
От субективна
страна при осъществяването на престъплението подс. М.Ш. е действал при пряк
умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Знаел е, че вещта
е чужда и че няма разрешението на нейния владелец да се разпорежда с нея, но
въпреки това през нощта я отнел и се разпоредил с тях в свой личен интерес.
Умисълът за
кражбата се обективира от последващото действие на подсъдимия след
противозаконното отнемане - умъртвяването на телето и прибиране на месото на
съхранение в дома му.
Ето защо, съдът
призна подсъдимия М.И.Ш.,
за виновен, в това, че на 14.12.2019 г. около 02.30 часа, в с.
Бежаново, Ловешка област, от двора на бившето ТКЗС, е отнел чужда движима вещ –
един брой теле порода „Българско черно шарено говедо“ с тегло 250 кг., на
стойност 875.00 лева, собственост на М.Р.А. ***, без съгласието му, с намерение
противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Същевременно съдът
намери подсъдимия Ш. за невиновен, в това, с деянието си да е откраднал вещ, която не е била под постоянен надзор. Повдигнатото
обвинение с обвинителния акт срещу подсъдимия е за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 2 от НК, който предвижда откраднатата вещ да не е била под
постоянен надзор, но съдът не споделя становището на прокурора, че вещта
предмет на кражбата е била без постоянен надзор.
Ето защо и
доколкото престъплението по на чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК касае хипотеза
на кражба на вещ без постоянен надзор, което не се установява от обективна
страна в конкретния случай, то извършеното от подсъдимият Ш. деяние не е
съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК – при което на основание чл. 304 от НПК съдът го оправда по първоначално повдигнатото му в този смисъл
обвинение.
Относно наложеното наказание:
При решаване на
въпросите за индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието по чл. 194, ал. 1 НК, следваща от уредената в закона
наказуемост, е висока, тъй като за това престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода до осем години. Личната обществена опасност на подсъдимия М.И.Ш.,
следваща събраните характеристични данни и в частност от представената справка
за съдимост, е относително висока, тъй като не е бил осъждан за извършено
престъпление от общ характер. Обстоятелства характеризират конкретното
престъпление с висока степен на обществена опасност, заради причинената и
невъзстановена щета и интензитета на този вид престъпни посегателства.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, но не
намери да са налице други такива. При оценката за наличието на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът се съобрази със задължителните указания
дадени с т. 7 от Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/ 2008
г. на ВКС, НК. Преценявайки релевантните фактически данни за личността на
подсъдимия и процесуалното му поведение в хода на наказателното производство, съдът
намира, че от страна на подсъдимия не беше оказано съдействие при установяване
на обективната истина по делото, нито пък той е спомогнал своевременно и
съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговият извършител още
в хода на досъдебното производство. Разкриването на престъплението и неговият
извършител е следствие от действията на самия пострадал и ефективната дейност
на компетентните органи.
Настоящият
съдебен състав, като отчете гореизложените обстоятелства, материалното и
социалното положение на подсъдимия, който е неработещ, намира, че предвиденото
в закона наказание лишаване от свобода следва да се определи при условията на
чл. 54 от НК, и като най-справедлив е размерът от една година лишаване от
свобода.
Изпълнението на
така определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година,
следва да бъде отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото подсъдимият не е
осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето на осъдения, не
е наложително същото наказание да бъде изтърпяно - извод за което се прави
относно събраните по делото данни за личността на подсъдимия, които вече бяха
коментирани и които не го описват като лице с висока степен на обществена
опасност и съответно - с утвърдени престъпни навици.
По предявения гражданския
иск:
Предвид приетото
за установено от фактическа и правна страна, настоящият състав намира, че
предявеният за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия
за имуществени вреди, претърпени в резултат от деянието предмет на
обвинението е основателен, както по основание, така и по размер, и следва да
бъде уважен.
Налице са всички
пет кумулативно изискуеми елемента от деликтния фактически състав по чл. 45 ЗЗД, а именно: 1. деяние; 2. противоправност; 3. вреда); 4. причинна връзка и 5.
вина.
Установи се, че в
резултат на виновните /умишлени/ и противоправни действия на подсъдимия - прекъснал
фактическата власт на законния владелец на инкриминираната вещ и установил своя
такава, без за това да е имал правно основание или да е получил съгласието
на владелеца затова - пострадалото лице М.Р.А., конституиран като граждански
ищец, е претърпял имуществени вреди в размер на 875.00 лева. Тази сума отговаря
на размера на съставомерните имуществени вреди от престъплението по чл. 194,
ал. 1 НК и изцяло кореспондира на претендирания от гражданския ищец размер,
поради което и гражданския иск следва да бъде изцяло уважен. Като законна
последица от уважаване на гражданския иск на деликтно основание, на гражданския
ищец следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер от датата на
деянието до окончателното изплащане на дължимата сума.
Неоснователен е
доводът за защитата, че размерът на претърпените имуществени вреди бил
по-малък, респективно, че част от същите са били възстановени, тъй като трупното
месо е предадено на пострадалия А..
Приетият
за установен размер на имуществените вреди се доказва не само от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, а и от назначената по делото
стоково-оценителна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена
и отговаряща на изискванията на процесуалния закон.
Действително
на досъдебното производство /л.47/ е приложено експертно заключение, според което
иззетото трупно месо възлиза на стойност 739.00 лева. От приетия за годен в
процесуален смисъл доказателствен материал не съществува обаче противоречие
досежно стойността на телето от 875.00 лева.
Неоснователен е
доводът на защитата, че доколкото на пострадалия е върнато част от месото от
телето, то следвало вредите да се считат за възстановени в размер на 739.00
лева.
Принципно, всеки
един собственик има възможността да поиска да му бъде върната вещта, тоест да
поиска пълно обезщетяване на причинените имуществени вреди – принцип прогласен
в чл. 51 ЗЗД.
Инкриминираната
вещ /телето/ е годен предмет на имуществено престъпление и като индивидуално
определена непотребима вещ е претърпяла физическа увреда в резултат от деянието.
Непотребими са тези вещи, които могат да бъдат използвани или употребявани
според предназначението им в по-дълготраен период от време. Такива са,
например, сградите, леките автомобили, дрехите и животните. В настоящия случай вещта
предмет на престъплението, не е била поставена, върната на разположение на
законния й владелец, за да се считат вредите възстановени.
Принципът за пълно
обезщетяване на вредите изисква законният владелец да получи или паричния
еквивалент на отнетата вещ, или самата вещ, но в състоянието, в което тя
се е намирала преди извършване на кражбата. В този случай връщането на повредена
вещ или някакви останки от инкриминираната вещ /в случая част от месото на
телето/, не може да се приравни на възстановяване на вредите, доколкото
имущественият интерес на законния владелец остава неудовлетворен.
Точно такъв е и
процесният случай. Предмет на кражбата е угоено теле порода „Българско черно
шарено говедо“ с тегло 250 кг., което след отнемането е умъртвено от страна на
подсъдимия, за да вземе само най-хубавото му месо - така че предаденото на
пострадалия месо не може да се обособи като самостоятелна движима вещ и годен
предмет на престъплението кражба. В такъв случай вредите следва да са възстановени
в натура, при което владелецът да получи вещта в състоянието преди
противозаконното отнемане, тоест да му е върнато живо телето. Поради умъртвяването
на телето обаче това е обективно невъзможно и единственият възможен вариант за
възстановяване на вредите в тази хипотеза е чрез заплащане на паричния му
еквивалент. Икономическата стойност за владелеца представлява отнетото теле в
състоянието му преди кражбата, но не и месото от умъртвеното теле след
кражбата, за което има категорични данни по делото, че е заклано и съхранявано
/в дома на подсъдимия и полицейският автомобил/ при лоши хигиенични условия –
така че той не може да бъде принуден да приеме като възстановяване на вреди
нещо, което не отговаря на икономическия му интерес.
Ето защо не може
да се приеме, че след намирането в дома на подсъдимия на част от месото от
умъртвеното теле, вредите са били частично възстановени в размер на пазарната
стойност на месото от 739.00 лева.
Изхождайки от
гореизложените съображения, съдът намира, че доводите на защитника на
подсъдимия - че част от стойността на инкриминираната вещ е била възстановена,
и на подсъдимия не е дадена възможност да възстанови останалата част /само
сумата от 136 лв./, както и да се възползва от привилегированата процедура по
НПК да сключи споразумение и получи по-ниско наказание - се явяват голословни.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са направените по делото съдебни разноски
в размер на 114,28 лева, в полза на Районен съд гр.Луковит, както и сумата в
размер на 91,50 лева, в полза на ОД МВР Ловеч разноски на досъдебната фаза.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: