№ 32
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502915 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №262636 от 04.08.2022г., постановено по гр.д.№456/2021г., СГС е
отхвърлил иска по чл.439, ал.1 от ГПК на Б. Б. С. срещу „Фронтекс интернешънъл“ЕАД за
недължимост на следните суми по изп.д.№20218440401770 на ЧСИ С. Я. : 24 990.5евро –
главница по договор за кредит от 29.05.2008г., ведно със законната лихва от 12.07.2013г. до
окончателното изплащане на сумата ; 1 313.73евро – възнаградителна лихва от 05.06.2012г.
до 04.04.2013г. ; 1 161.92евро – наказателна лихва от 05.07.2012г. до 11.07.2013г. ; 169.02лв.
– възнаградителна лихва от 05.04.2010г. до 03.06.2010г. ; 2 070.99лв – разноски по делото
Срещу решението е постъпила жалба от ищеца Б. С., в която се правят оплаквания за
неговата неправилност.Не е спорно по делото, че въз основа на издаден в полза на
„Райфайзенбанк“ЕАД изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№20138520402709 по описа на ЧСИ К.П., като на 01.10.2013г. е изпратено запорно
съобщение до работодателя на ищеца „Секюрити Алианс“ЕООД за налагане на запор върху
получаваното от него трудово възнаграждение.Запорът не е изпълняван, по изпълнителното
дело не са постъпвали никакви суми от длъжника и работодателя.След посочената дата не са
били извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца в продължение на повече от две
години, които да доведат до прекъсване на давността, поради което следва да се приеме, че
на 01.10.2015г. изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона.Всички
1
извършени след тази дата действия, които по начало биха могли да прекъснат давността, не
са породили този ефект, тъй като са били предприети след настъпилата по силата на закона
перемпция на изпълнителното производство.Изложеното означава, че извършеното на
07.04.2016г. изпълнително действие – запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,
получавано от СОТ, не е прекъснало давността, тъй като е извършено по прекратен
изпълнителен процес.С т.10 от ТР№2/26.06.2015г. на ОСГТК се отменя ППВС№3/1980г.,
според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес за
принудително осъществяване на вземането, което означава, че давността за процесните
вземания е изтекла на 01.10.2018г., която дата предхожда подаване на исковата молба.С
оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по
същество, с което да уважи предявения иск.
В срок е постъпил отговор от ответника „Фронтекс интернешънъл“ЕАД, в който се
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното
решение.Моли съда да потвърди обжалваното решение и му присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищеца е срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна.
От представените по делото доказателства се установява, че на 30.09.2013г. е била
подадена молба от „Райфайзенбанк/България/“ЕАД до ЧСИ К.П. за образувано на
изпълнително дело срещу длъжниците Б. С., В. Н. и Б. М., която е била с предмет
принудително изпълнение на вземания, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№30153/2013г. по описа на СРС.На 01.10.2013г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя на Б. С. „Секюрити Алианс“ЕООД, като не е спорно по делото, че по
изпълнителното дело не са постъпвали суми от третото задължено лице.Последващо
изпълнително действие спрямо длъжника Б.С. е било извършено на 05.04.2016г., когато е
било изпратено нова запорно съобщение до „СОТ-Сигнално охранителна техника“ЕООД –
работодател на ищеца.
От изложеното по-горе се установява, че след 30.09.2013г. взискателят не е поискал
да бъдат извършени нови изпълнителни действия по отношение на длъжника Б.С. в
продължение на повече от две години, поради което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство спрямо него е било прекратено по силата на закона, считано
от 01.10.2015г.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже извършването на новото
действие.Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане прекъсва давността независимо от това дали
2
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал такова/ Решение № 37
от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/
Давността за процесните вземания е започнала да тече от 30.09.2013г., когато е било
извършено последното изпълнително действие по първоначално образуваното изпълнително
производство.Давността е 5г. както по отношение на главницата, така и спрямо акцесорните
вземания.Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е установено
с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.Последната
установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.Давността е
била прекъсната на 05.04.2016г., когато е предприето последващо изпълнително действие
спрямо длъжника Б.С./запор на вземане/, което независимо от това, че е било извършено по
прекратено изпълнително производство е породило своето действие.Както към този момент,
така и към подаване на исковата молба в съда не е изтекла предвидената от закона давност,
поради което предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 300лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262636 от 04.08.2022г., постановено по гр.д.№456/2021г. на
СГС.
ОСЪЖДА Б. Б. С., ЕГН********** да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД,
ЕИК200644029 сумата от 300/триста/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС
по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3