Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 30.04.2019 г.
В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 2715/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 145 ТЗ.
Ищецът С.м.л.Д.Д. ЕООД, представляван от едноличния собственик Т.П. съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ, твърди, че ответникът В.М.Д. бил негов органен управител до 24.09.2014 г. и като такъв не изпълнявал надлежно задълженията си във връзка със стопанисване на притежаваната от дружеството медицинска техника (в частност - спирален компютърен томограф Picker PQ 500). Поддържа, че в резултат от лошото стопанисване скенерът се повредил и с това управителят нанесъл на дружеството имуществена вреда (вж. уточнителна молба от 30.03.2018 г., л. 43, и от 12.06.2018 г., л. 52). Ето защо претендира обезщетяването й чрез предявяване на частичен иск за сумата от 26 000 лв.
Ответникът В.М.Д. твърди, че искът е недопустим, тъй като към момента на предявяването му не е било взето решение за търсене на отговорност от управителя. По същество оспорва иска при твърдението, че повредата на скенера не се дължи на негови противоправни действия, а след настъпването й бил препятстван от едноличния собственик да осъществи необходимите действия по ремонт на скенера. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта:
Възражението на ответника за недопустимост на иска поради липса на решение за ангажиране на отговорността на управителя към момента на предявяване на исковата молба е неоснователно – на първо място, когато вредите се претендират от еднолично дружество, сезирането на съда с искова молба от едноличния собственик на практика съставлява обективиране на неговото решение за търсене на отговорност на управителя; на второ място – решение е представено в хода на процеса и няма процесуална пречка неговият ефект да бъде зачетен (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК).
По основателността:
Предявеният иск е за обезщетяване на вредите, причинени от управителя на търговското дружество в резултат от противоправно поведение, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа към дружествените дела.
Безспорно между страните е, че: 1). на 07.02.2014 г. ответникът Д. в качеството си на едноличен собственик на дружеството-ищец продал на Т.П. притежаваните от него дялове от капитала на ищеца, като запазил качеството си на органен управител с оглед специфичните изисквания, произтичащи от предмета на дейност на дружеството; 2). дружеството-ищец е собственик на компютърен томограф Picker PQ 5000, с който ответникът осъществявал медицински прегледи; 3). скенерът се развалил докато ответникът изпълнявал длъжността „управител“ и до заличаването му като такъв работата на скенера не била възстановена.
Спорен е въпросът дали ответникът в качеството си на управител е положил дължимата грижа при стопанисване на имуществото на дружеството и в частност - дали повредата на скенера и настъпилата в резултат от нея невъзможност за ползване на вещта се намират в причинна връзка с противоправни действия/бездействия на управителя.
За отговор на този въпрос съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели В., Д. и Д.. Свидетелят В. сочи, че процесният апарат бил обслужван от ответника, който обучавал свидетеля за работа със скенера предвид съществувала уговорка В. да замести Д. в извършването на образна диагностика на пациентите на дружеството. При един от прегледите обаче апаратът се развалил внезапно. Ответникът веднага се свързал с „инженера“, който извършил оглед в присъствието на свидетеля, ответника, Т.П. и лаборанти. Свидетелят Д. – техникът, извършил оглед на скенера в деня на повредата му, сочи, че проблемът бил свързан с рентгеновата тръба, но не бил отстранен, тъй като не било заплатено за това. Д. потвърждава, че при посещението си в лабораторията съставил сервизен отчет № 000131/28.03.2014 г. (л. 156), в който е обективирал констатациите си във връзка с повредата. Тези факти се потвърждават и от показанията на свидетеля Д., която, макар и имаща качеството на заинтересована от изхода на делото предвид отношенията й с ответника, дава сведения за факти, напълно припокриващи се с показанията на другите свидетели, а също и със събраните писмени доказателства.
От изложеното съдът приема, че повредата на скенера е настъпила на 28.03.2014 г., когато Д. е бил извикан от ответника за оглед и е съставил сервизния отчет. Този извод косвено се подкрепя и от удостоверението от НЗОК, съгласно което последната отчетена медико-диагностична дейност е извършена на 25.03.2014 г. Следва да се установи, дали тази повреда се дължи на поведението на управителя-ответник.
От писмените доказателства, както и от свидетелските показания се установява, че до настъпване на повредата на скенера ответникът е полагал за него грижа, съответна на добрата – сключил е договор за абонаментно обслужване, с което е осигурил извършване на „профилактични прегледи и техническа ревизия на апарата по график“ (чл. 4 от договора). Действително, договорът е прекратен поради неплащане, но това е станало след датата на повредата на скенера и не би могло да е в причинна връзка с настъпилата вреда. До датата на повредата скенерът е бил поддържан съобразно изискването на добрата практика.
Не се установява повредата на скенера да се дължи и на неправилната му експлоатация – от сервизния отчет, изготвен от свидетеля Д., е видно, че повредата е резултат от „дефектирал модул развъртане“ и намалено съпротивление. Няма обективирани данни за човешка намеса, в причинна връзка с която да е настъпила повредата.
От друга страна, представените от ищеца писмени доказателства сочат като дата на настъпване на повредата 22.05.2014 г. – след сключване на нов договор за абонаментно сервизно обслужване от едноличния собственик П. (л. 78) и след обследване на скенера, извършено на 03.04.2014 г., при което съгласно представения сервизен отчет (л. 80) била установена изправност на скенера. Както беше посочено, достоверността на тези дати е опровергана от показанията на свидетеля Д. (за което няма пречка, тъй като ограничението по чл. 181 ГПК касае доказване на достоверността, но не й нейното опровергаване от третото за документа лице). Независимо от това обаче, следва да се отчете, че констатациите относно причината за настъпване на повредата, изложени и в представения от ищеца констативен протокол от 22.05.2014 г., също не са свързани с противоправното поведение на ответника по повод стопанисването и експлоатирането на вещта – посочено е, че „вероятни причини за настъпилите дефекти са „токов удар“ и „свръхнапрежение в еректропреносната мрежа“.
Не е налице и противоправно бездействие във връзка с незастраховането на вещта. На първо място, предвид сключения договор за абонаментно обслужване и обстоятелството, че вещта е била с подменени нови части (виж показанията на свидетеля Д.) не може да се заключи, че добрата грижа е налагала и застраховане на скенера. От друга страна, при поддържаното от ищеца твърдение, че повредата е настъпила на 22.05.2014 г. (както е заявено и пред застрахователя), вещта би се явила застрахована, а отказът на застрахователя не би могъл да се вмени във вина на управителя, тъй като е мотивиран с посочване на неверни данни при сключване на застраховката от самия едноличен собственик (л. 21).
Следователно не се доказва причинна връзка между противоправното поведение на ответника в качеството му на органен управител и настъпилата повреда на притежаваното от дружеството имущество. Няма причинна връзка и между последвалата невъзможност за използване на скенера и дейността на ответника като управител – тъй като от свидетелските показания на Д. се установява, че след повредата едноличният собственик е ограничил достъпа на управителя до кабинета, като е сменил патрона на вратата и не е отговарял на телефонните му обаждания. Наред с това свидетелят Д. сочи, че повредата не била отстранена поради липса на плащане, а според свидетеля Д. едноличният собственик П. заявил, че „ще мисли дали да го поправи“ предвид стойността на ремонта. Ето защо бездействието на ответника във връзка с ремонтиране на повреденото имущество не може да бъде окачествено като противоправно.
Поради изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника сумата от 3330 лв. разноски за адвокат и свидетел (половината от внесения депозит не е усвоена и подлежи на възстановяване, поради което не може да се присъди в тежест на насрещната страна).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.м.л.Д.Д. ЕООД, ЕИК********, срещу В.М.Д., ЕГН **********, частичен иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинените вреди от неполагане на дължимата грижа при стопанисване и експлоатация на собственото на ищеца имущество – компютърен томограф Picker PQ 5000.
ОСЪЖДА С.м.л.Д.Д. ЕООД, ЕИК********, да заплати на В.М.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3330 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: