РЕШЕНИЕ
№ 772
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330112689 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от И. Я. Д. чрез адв. Ат.П., с която е предявен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на решенията на
общото събрание на Етажна собственост в сграда с административен адрес: ****,
представлявана от „Вход Мениджър” ЕООД, проведено на 01.07.2021 г.
При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за
отмяна на посоченото решение на ОС на ЕС поради неговата незаконосъобразност.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект Ателие D2-01 със застроена
площ 97,35 кв.м, находящо се в секция „Д“ на жилищен комплекс, построен в поземлен имот
с идентификатор ****, с адрес на поземления имот ****.
Сочи, че на 01.07.2021 г. е проведено общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в Етажна собственост на секция „Д“, състояща се от два входа – вход
1 и вход 2, по предварително обявен дневен ред.
Ищецът твърди, че взетите решения по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от проведеното на
01.07.2021 г. ОС на ЕС са нищожни, незаконосъобразни и противоречащи на нормите на
ЗУЕС, че са взети при липса на необходимия кворум за провеждане на ОС на ЕС, както и от
орган извън неговата компетентност. Излага твърдения, че съгласно таблицата за
площообразуване на секция „Д“, двата входа представляват една етажна собственост, като с
вземане на решение по т. 1 от дневния ред на ОС на ЕС за отделяне на вход 2 като отделна
етажна собственост, е създаден правен субект, който няма изискуемата от закона
правосубектност.
1
Твърди се, че при вземане на това решение няма данни дали са присъствали най-
малко 2/3 от собствениците на самостоятелните обекти във входа, както и на
пълномощници. Изтъква, че липсата на правосубектност на новоучредената ЕС води до
порочност на всички решения, взети от представителния орган – ОС на ЕС.
Във връзка с незаконосъобразността на взетите решения ищецът посочва, че е
налице порок в свикването на общото събрание на етажната собственост, а именно липсата
на покана. Отделно от това, сочи, че не била налице друга необходима предпоставка за
редовното провеждане на ОС на ЕС – минимален изискуем кворум. Твърди, че при
установяване на необходимия кворум са взети предвид само и единствено общите части на
присъстващите собственици от вход 2, което не било достатъчно, за да бъде формирано
изискуемото присъствие. Оспорва се представителната власт на пълномощниците. Твърди
се, че няма данни дали присъстващите собственици на самостоятелни обекти да притежават
валиден титул на собственост, в която връзка оспорва и качеството собственици на
присъстващите на общото събрание. Относно вземане на решението по т. 5 за избор на
управител на ЕС – юридическо лице, което не е собственик на самостоятелен обект в ЕС
изтъква, че се изисква специален кворум и мнозинство, което изискване също не било
спазено. Изискването за кворум не било спазено и при вземане на решенията по т. 6 и т. 7.
Твърди се, че решенията по т. 8 са взети извън обявения дневен ред, като в протокола
липсвали направени предложения за гласуване на решения или дискутирани такива. Сочи, че
по този начин са нарушени правата на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС.
Предвид изложеното, моли да бъде прогласена нищожността на взетите решения на
общото събрание на ЕС, взети на 01.07.2021 г., а при условията на евентуалност – за отмяна
на същите поради тяхната незаконосъобразност.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, чрез „Вход
мениджър“ ЕООД, представлявано от управителя В. С., в качеството на управител и
представител на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, намираща се в режим на
етажна собственост, находяща се *****, с който оспорва предявения иск като недопустим, а
по същество – като неоснователен и недоказан.
Изложени са съображения, че правото на иск е упражнено ненадлежно. Направено е
искане производството по делото да бъде прекратено като недопустимо поради липса на
пасивна процесуална легитимация, а именно надлежен ответник.
Счита за неоснователен предявения иск за прогласяване нищожността на приетите
решения.
Твърди, че решенията на ОС на ЕС не са сделки и за тях ЗЗД е неприложим, като
законосъобразността на тези решения се определя от правилата на ЗС и ЗУЕС.
Счита за неоснователен и предявения иск за отмяна на приетите решения на ОС на
ЕС поради тяхната незаконосъобразност.
Посочва, че общото събрание било свикано по надлежния ред, както и че всички
изискуеми реквизити на поканата били посочени в същата. Изтъква, че видно от списъците
на присъстващите собственици на самостоятелни обекти на посочения административен
адрес – входове Д1 и Д2, е налице минимално изискуемият кворум за провеждане на общото
събрание.
2
Възразява, че ищецът не може да оспорва съдържанието на протокола от общото
събрание, включително относно достоверността на отразените в него решения, доколкото е
уредена специална процедура за това в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. В тази връзка сочи, че ищецът не
е ангажирал доказателства в насока оспорване съдържанието на протокола от проведеното
общо събрание, поради което счита, че той обвързва етажните собственици, третите лица и
съда относно взетите решения.
Твърди, че решенията по т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 са взети от общото събрание с
изискуемия от закона кворум, като посочва, че същият е отчитан и пресмятан в съответствие
и прилагане на преизчислените идеални части съгласно взетото решение по т. 2 от дневния
ред на проведеното ОС.
Изтъква, че с поставянето на поканата с обявения дневен ред, съгласно чл. 16, ал. 7
ЗУЕС, се предполага, че ищецът се е запознал в пълна степен със същия. В тази връзка е
могъл да прецени дали да присъства на общото събрание или не. Сочи, че ищецът не е
присъствал на ОС, за да обяви своята позиция по дадените теми като точки от дневния ред
нито е оспорил протокола от общото събрание по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС.
В тази връзка, твърди се, че ищецът се е дезинтересирал от всички предложения,
разисквания и оферти, поставени на общото събрание, както и от решенията, които
предстояло да бъдат взети на същото. Предвид изложеното, моли да бъде прекратено
производството по настоящото дело като недопустимо. В случай, че съдът приеме иска за
допустим, моли за неговото отхвърляне.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Ищецът установява при условията на главно и пълно доказване, че има качеството на
етажен собственик в процесната сграда в режим на етажна собственост тъй като е
собственик на ателие D2-01 с площ от 97.35 кв.м въз основа на покупко-продажба оформена
в нотариален акт № 76/19.10.2018г., което представлява самостоятелен обект с
идентификатор 56784.514.9516.4.48 по действащата КК и КР на гр. Пловдив.
По отношение на главния иск с правна квалификация чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС от 01.07.2021г. в практиката на ВКС
по решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. е дадено следното тълкуване:
Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е
персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно
на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се
формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от
лице, което не е съгласно с общо формираната воля. (Решенията за учредяване на
гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички
съдружници” - чл. 357 и чл. 360 ЗЗД.) При решенията на етажната собственост няма
насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на
решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на
многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували
против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които
вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те
са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към
3
постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на
тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт
гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност
на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на
решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е
основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да
се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а
не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на
сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно,
контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен
е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2
ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само
на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на
съда са ясно дефинирани.
Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да
бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не
подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да
вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС,
уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за
уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения
засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията.
Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на
общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои
пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на
съда в рамките на съдебното производство.
С това решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е дадено тълкуване по
противоречивата съдебна практика за възможността решение на общо събрание на етажна
собственост да бъде атакувано с иск по чл. 26 ЗЗД с оглед на което и настоящата инстанция
намира, че тази съдебна практика е задължителна поради което и предявеният иск по чл. 26,
ал.1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен тъй като законосъобразността на оспорените
решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС и по реда на чл. 40 ЗУЕС, а не по реда
на ЗЗД.
По отношение на евентуалния иск по чл. 40 ЗУЕС – същият е предявен в
преклузивния едномесечен срок – 30.07.2021г. като проведеното събрание е било на
01.07.2021г. поради което и е безпредметно обследването на въпроса затова кога ищецът е
бил уведомен за взетите решения;
Видно от списъка на присъствалите собственици на самостоятелни обекти в
процесната сграда в режим на ЕС за Общо събрание състоящо се на 01.07.2021г. етажният
собственик Ч. Ш. е вписана като пълномощник на собствениците на апартаменти: D2-13,
D2-07, D2-06, D2-05 като за апартаменти D2-05 и D2-06 пълномощното за Ш. е подписано от
Р. В. Т., за апартамент D2-07 пълномощното за Ш. е подписано от М. Б. Р., респ. П. М. В.,
посочва, че е собственик на апартамент № 23, вх. Д2 и упълномощава Ш.
Следователно, първо, неясно е собственикът на апартамент D2-13
упълномощил ли е надлежно Ш. тъй като по делото няма приобщено такова
4
пълномощно, няма данни и затова кой е собственика на този апартамент, и
второ, за апартамент D2-23 въобще не е посочено, присъствието на
пълномощник т.е за настоящата инстанция е неясно как веднъж П. В.
упълномощава Ш. да я представлява на ОС на ЕС от 01.07.2021г., а друг път в
графата срещу апартамент D2-23 / под номер 31 от списъка/ въобще не
фигурира нито името на собственика, нито името на пълномощника и
същевременно в списъка под номер 21 фигурира името на Ш. като
пълномощник на собственика на апартамент D2-13 без по делото въобще да е
предоставено пълномощно от този собственик, нито пък да е установено, кой
е той;
Вън от горното съгласно изискването на чл. 14, ал.4 ЗУЕС допустимо е п
представителство по пълномощие на до 3- ма собственика/ ползвателя – Ш. представлява 3
лица по пълномощие, за едно от които Р. Т. е прието, че е собственик на два апартамента
D2-05 и D2-06 без обаче по делото правото на собственост да е установено, че принадлежи
на този етажен собственик и за двата имота, а от там и неясно е до колко изискването на чл.
14, ал.4 ЗУЕС е спазено;
Предвид на гореизложеното не може да се установи с категоричност дали кворумът
от 34,58% ид.части от общите части е постигнат, за да бъде проведено общото събрание от
01.07.2021г. За настоящата инстанция възниква съмнение относно достоверността на
отразения кворум в представения частен писмен свидетелстващ документ, който не се
ползва с материална доказателствена сила относно това обстоятелство като ответникът в
хода на процеса не отстранява това съмнение чрез ангажирането на съответните
доказателствени източници. При наличието на такова съмнение е неясно и въобще дали е
спазено изискването на чл. 15, ал.2 ЗУЕС етажната собственост да е представена най-малко
с 33% ид.части, което пък и компрометира валидността и законосъобразността на всички
взети решения до колкото при по-малко от 33% ид.части от общите части липсва
изискуемия кворум и се процедира на чл. 15, ал.3 ЗУЕС и като събранието се отлага.
Ето и защо искът по чл. 40 ЗУЕС се явява доказан и следва да бъде уважен като
всички решения взети на ОС на ЕС от 01.07.2021г. бъде отменени като незаконосъобразни.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски в размер на сумата от 1431 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Я. Д. с ЕГН ********** с адрес: **** иск с правна
квалификация по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Решенията на
Общото събрание на Етажна собственост в сграда с административен адрес: ****,
представлявана от управителя „Вход Мениджър” ЕООД с ЕИК ********* с управител Е. Н.
със съдебен адрес: *****, проведено на 01.07.2021 г. като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ всички Решения взети на проведеното на 01.07.2021г. Общото събрание
на Етажна собственост в сграда с административен адрес: ****, представлявана от
управителя „Вход Мениджър” ЕООД с ЕИК ********* с управител Е. Н. със съдебен адрес:
**** като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Етажна собственост в сграда с административен адрес: ****
представлявана от управителя „Вход Мениджър” ЕООД с ЕИК ********* с управител Е. Н.
със съдебен адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И. Я. Д. с ЕГН ********** с адрес: ****
5
сумата от 1 431 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 12689/2021г. по описа на
РС – Пловдив;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
6