№ 1374
гр. Пловдив , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330202298 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-1030-000617 от 05.02.2021 г., издадено от ** *** към ОД на МВР Пловдив, с което
на С. Д. В., ЕГН ********** с адрес ****, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на
основание наредба № Із-2539 са му отнети 10 контролни точки от талона.
В жалбата са релевирани оплаквания, че издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно и неправилно тъй като водачът на автомобила не знаел за
прекратената регистрация.В съдебно заседание жалбоподателя не се явява
представлява се от процесуален представител, който доразвива аргументите в жалбата
като посочва, че НП е издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила
тъй като актосъставителят бил посочен и като свидетел.
Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание
не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Товарен автомобил –Мерцедес 210 Д с рег. № *** бил собственост на Й. С. М..
Последният придобил въпросния автомобил на 25.09.2020 г. от А. Г. С.. В срок от 1
месец, М. следвало да представи МПСто и необходимите документи за пререгистрация
в отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, а именно придобиване на
собственост по чл. 3 и чл. 4 на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
1
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. М.
не сторил това и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 26.11.2020 г. регистрацията на
товарен автомобил –Мерцедес 210 Д с рег. № *** била служебно прекратена.
На 12.01.2021 г. в 15:14 ч. товарен автомобил Мерцедес 210Д с рег. № **** бил
управляван от С. Д. В. на път ІІ-56, км. 90, посока Пловдив и това било установено от
свид. Л.Н.. Същият извършил справка в ОДЧ и установил, че товарният автомобил бил
с прекратена регистрация, поради което съставил АУАН серия GA № 46473, който бил
връчен на нарушителя. На основание този АУАН е съставено атакуваното НП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя и се установява от гласните доказателства, а именно разпита на
актосъставителя Н., както и от писмените доказателства – АУАН, справка за на ****, 2
бр. справки за собственост и регистрация, справка за нарушител/водач, Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., Заповед 8121з -825/19.07.2019 г.
Показанията на свидетеля съдът намира за логични, последователни и
непротиворечиви. Свид. Н. изяснява обстоятелствата около установяване на
нарушението. Тъй като не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват
установената фактическа обстановка съдът се ползва от презумптивната сила на
съставения АУАН дадена му от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от т. 2.11 на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР и на актосъставителя следва от така
представената заповед т. 1.2.
В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно
наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата
на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и не се е възползвал от това си право.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя към момента на
установяване на нарушението. Съдът не счита, че липсата на свидетел по акта влече
отмяна на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Твърда е
практиката на касационната инстанция, че фигурата на свидетеля посочван в АУАН не
е условие за валидност на съставения документ, а единствената функция която има е за
установяване на фактите по описаното нарушение. В тази връзка неправилното
посочване на имена или идентификационни данни на свидетел на нарушението не е
съществено нарушение на процесуалните правила доколкото няма спор по фактите в
настоящото производство и те се доказват от писмените източници.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
2
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено) включително
и релевантния поднормативен акт, а именно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно
е ангажирана отговорността му –за управление на МПС, което не е било регистрирано,
тъй като регистрацията му е била служебно прекратена.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието визирано в наказателното постановление
нарушение, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя като нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Същата изрично вменява на
водачите задължение да управляват регистрирани МПС-та и като не се е съобразил с
това, жалбоподателя е осъществил чрез действията си по управление на посочения лек
автомобил състава на вмененото нарушение. НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. в чл. 3
и чл. 4, вменява на собствениците задължението да представят за пререгистрация
МПСтата които са придобили, ведно с релевантните документите в едномесечен срок.
Съгласно чл. 143, ал. 15 на ЗДвП администрацията на ОД на МВР Пловдив
законосъобразно е прекратила служебно регистрацията на МПС товарен автомобил
Мерцедес 210 Д с рег. № ***, тъй като е изтекъл двумесечен срок от промяна на
собствеността без МПСто да е представено за пререгистрация и издаване на ново
свидетелство за регистрация първа и втора част.
От субективна страна обаче остана недоказано жалбоподателят да е осъществил
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да бъде извършено виновно то нарушителят
следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за
обстоятелствата релевантни за нарушението. Същият не е бил страна по
прехвърлителната сделка и му е било абсолютно невъзможно да узнае от кога е
започнал да тече срока за изпълнение на задължението за регистрация, кога е изтекъл
същия и кога е било законосъобразно дерегистрирано превозното средство. Такова
задължение за регистрация за него не възниква и обективно той няма задължение да
изследва нито собствеността, нито валидността на регистрацията на управляваното от
него МПС, доколкото същото е с регистрационни табели поставени на съответните
места и със свидетелство за регистрация първа и втора част, от които не може да се
направи извод за прекратената регистрация. Т.е. водачът е положил грижата на добър
стопанин да се увери, че управляваното от него МПС е регистрирано по надлежния
ред. Липсата на доказателства за отрицателния факт на незнанието за съставомерното
обстоятелство не може да води до извод за знание. Липсата на индиции за това
обстоятелство, които са можели да бъдат сведени до знанието на водача, наказан за
нарушението води на извод за неговото незнание по отношение на прекратената
регистрация. Законът не въвежда изискване за водачите преди да управляват чуждо
МПС да извършват в отдел ПП справка за регистрацията на същото, поради което той
не е имал задължение и не е могъл да узнае за прекратената служебно регистрация.
Не така стои въпросът със знанието на собственика, същият е придобил
собствеността върху МПС и като правоспособен водач и собственик следва да е наясно
3
със задължението си да представи МПС и документите за пререгистрация. Същият
следва да е запознат и кога изтича двумесечния срок за служебна дерегистрация,
поради което съдът не намира за необходимо неговото уведомяване за прекратяване на
регистрацията на МПС, но това не обвързва водачът несобственик.
От субективна страна нарушителят е не съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, тъй като водач на МПС не е бил наясно с неизпълнението на
задължението на собственика да пререгистрира по надлежния ред конкретното МПС,
не е предвиждал е, че управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред може да доведе до настъпване на общественоопасни последици за ефективността
на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса на
изискуемата регистрация. Затова съдът намира, че деянието му е извършено невиновно
и поради това несъставомерно.
За размера на наложеното наказание:
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че по отношение
на санкционната норма съдът счита, че същата е правилно определена. Правилно е
определен и размерът на наложеното наказание, а именно на минимума, доколкото не
са изложени аргументи за по-висока санкция, а и съдът не установи наличието на
такива. Административно-наказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл.27 от ЗАНН. Правилно е посочена санкционната
разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо,
посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. По
отношение на санкцията за лишаване от право да управлява МПС за шест месеца съдът
намира, че при липсата на мотиви за определянето на размера същата е правилно
определена на минимума, посочен от нормата на чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 5 предвижда
отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, за което е конкретното производство. Съдът установи, че за
извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които
следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой
контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство
в НП има характер на констативен административен акт.
Във връзка с посоченото по-горе съдът намира, че Наказателното постановление
следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-000617 от 05.02.2021 г.,
издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, с което на С. Д. В.,
ЕГН ********** с адрес ****, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
4
управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на основание
наредба № Із-2539 са му отнети 10 контролни точки от талона.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5