РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Благоевград , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210200706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. П. В. с ЕГН **********, с адрес: с.,
община , подадена чрез адв. Д М. против Наказателно постановление № 38 от
20.04.2021 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Благоевград
(РЗИ-Благоевград), с което за административно нарушение по т.7 от Заповед
№ РД-01-675 от 25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването във връзка с
чл.63 ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ), на основание чл.209а ал.4 във връзка с
чл.209а ал.1 от Закона за здравето й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
С жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като в същото липсва описание на нарушението и
обстоятелствата , при които е извършено и не става ясно въз основа на какви
данни е прието, че мястото е закрито обществено. Сочи се, че при издаване на
санкционния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, както и такива
довели до нарушение на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Развиват се съображения, че в случая е налице маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, което не е съобразено от санкционния орган. Иска
се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
1
В съдебното заседание жалбоподателя редовно и своевременно
призован не се явява лично, представлява се от адв. М., която поддържа
жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и изразява
становище по същество на делото, като моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Административнонаказаващият орган чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Янка Калпачка оспорва жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на наказателното постановление, изразява и
становище по същество, като моли съдът да постанови решение, с което да го
потвърди.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно уведомени, не ангажират
представители, и становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 26.01.2021 г. в 09.50 часа длъжностно лице при Регионална здравна
инспекция – Благоевград, Ф. И. Я. - инспектор в РЗИ – Благоевград,
съвместно с В. Б. Д. – служител в РЗИ – Благоевград и К. Л. Р. – служител на
ОДМВР – Благоевград, извършили проверка в закрит обществено място –
фризьорски салон „.“, находящ се в гр.Б.., ул. „“ № , стопанисван от „– “
ЕООД с ЕИК , относно спазване на въведената на територията на цялата
страна със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г. на министъра на
здравеопазването, противоепидемични мерки, по повод обявената с Решение
на Министерски съвет извънредна епидемиологична обстановка. При
проверката е установено, че Д. П. В. с ЕГН **********, клиент в обект
фризьорски салон „VB“, която в момента на проверката стои отстрани на
фризьорския стол и наблюдава работата на фризьора Б И Б, няма поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго
средство, покриващо носа и устата, което е в нарушение на задължителните
противоепидемични мерки, въведени със Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020г. на министъра на здравеопазването. За извършената проверка,
проверяващите в присъствието на Б. И. Б. съставили Констативен протокол от
26.01.2021 г. (лист 7 от делото), в който отразили констатираните
обстоятелства. За констатираното нарушение, на място на проверката
свидетелката Ф. И. Я. – инспектор в РЗИ – Благоевград в качеството на
актосъставител и в присъствието на свидетелите при установяване на
нарушението В. Б. Д. и К. Л. Р., и в присъствието на нарушителя Д. П. В.,
съставила на последната АУАН № 17 от 26.01.2021 г. (лист8 от делото) за
това, че при извършена проверка на 26.01.2021 г. в 09.50 часа в закрито
обществено място фризьорски салон „.“, находящ се в гр.Б., ул. „“ № ,
стопанисван от „– “ ЕООД с ЕИК , относно спазване на противоепидемични
мерки въведени със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г. на министъра на
2
здравеопазването установили, че Д. П. В. с ЕГН **********, клиент в обект
фризьорски салон „“, която в момента на проверката стои отстрани на
фризьорския стол и наблюдава работата на фризьора Б. И. Б., няма поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго
средство, покриващо носа и устата, което е в нарушение на задължителните
противоепидемични мерки, въведени със Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020г. на министъра на здравеопазването, с което е извършено
нарушение на т.7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г. на министъра на
здравеопазването във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за здравето. Актът е
връчен на Д. П. В. срещу подпис на същата дата – 26.01.2021 г., като в графата
за възражения е записано, че „причината поради неносене на маска е, че е
преболедувала болестта“. Писмени възражения не постъпили в
законоустановения за това срок. Въз основа на съставения акт, на 20.04.2021
г. Директорът на Регионална здравна инспекция – Благоевград издал
атакуваното Наказателно постановление № 38 от 20.04.2021 г. (лист 4 от
делото), с което за нарушение на т.7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г.
на министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за
здравето, на основание чл.209а ал.4 във връзка с чл.209а ал.1 от Закона за
здравето наложил на Д. П. В. административно наказание „глоба“ в размер на
300 /триста/ лева. НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Д.
П. В. на 26.04.2021 г. чрез пощенска разписка лист 9 от делото), като в
законоустановеният срок, на 28.04.2021г. постъпила по пощата (лист 6 от
делото) и разглежданата в настоящото производство жалба (лист 2-3 от
делото).
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават изцяло от
разпита на актосъставителя Ф. И. Я. и свидетелите по акта В. Б. Д. и КР. Л. Р.,
които са категорични, че на посочената в акта дата извършили физическа
проверка в закрит обществен обект фризьорски салон „“, находящ се в гр.Б.,
ул. „“ № , стопанисван от „– “ ЕООД, при която констатирали описаното
нарушение. Свидетелите сочат, че около 09.50 часа са установили клиент,
които бил на стола, а нарушителката стояла до стола и наблюдавала работата
на фризьора. Съобразно действащите към този момент противоепидемични
мерки в търговските обекти, които са и закрито обществено място следвало
клиентите да бъдат с маски да еднократна или многократна употреба или с
друго средство покриващо носа и устата. Сочат, че за констатираното
нарушение е съставен акт на място на проверката, който е връчен срещу
подпис на работещото във фризьорския салон лице.
От съдържанието на общоизвестната Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 г., т.7 се установява, че със същата се въвежда противоепидемична
мярка изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни
и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учредения и други места, в които са
3
обслужват или имат достъп гражданите, железопътните гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3 (1. Защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата -
от основата на носа до брадичката. 2. Преди поставяне на маската ръцете се
измиват със сапун и вода или се обриват с дезинфектант за ръце на алкохолна
основа. 3. Защитната маска за лице се сваля отзад напред като се хванат
връзките (ластиците) и се избягва докосването на предната й страна. 4. След
сваляне на маската ръцете незабавно се измиват със сапун и вода или се
обтриват с дезинфектант за ръце. 5. Защитната маска за лице за еднократна
употреба се изхвърля в кош за отпадъци, веднага след сваляне. 6. Защитните
маски от текстил за многократна употреба е необходимо да се обработват по
следния начин: а) чрез изпиране с гореща вода (термодезинфекция) и перилен
препарат (детергент) при температура на водата 60-90 °С за не по-малко от 20
минути; или б) чрез изпиране с хладка вода при температура под 60°C с
препарати с дезинфекциращо действие (биоциди) с концентрация съгласно
указанията на производителя (химио-термодезинфекция). 7. Защитната маска
се сменя с нова веднага щом се навлажни. 8. Защитните маски за еднократна
употреба не се носят повторно.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания са
еднопосочни, логични и последователни и се подкрепят и от събраните
писмени такива и съдът кредитира безрезервно, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган, съгласно чл.209а ал.4 от Закона за
здравето. Както в акта, така и в НП изрично е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение по Закона за здравето,
съставен от материално и процесуално компетентни лица – инспектори към
РЗИ - Благоевград, съгласно чл.209а ал.3 от Закона за здравето. От
внимателното проучване на акта и обжалваното НП се установява, че и в
4
двата документа при съставянето им подробно, точно и ясно са посочени
всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи и
обстоятелства. Именно наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 от ЗАНН и
чл.57 ал.1 от ЗАНН. Изложеното мотивира съда да приеме, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството и ограничаване на правото му на
защита.
Съгласно разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по
чл.63 ал.4 или 7 и чл.63а ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, като препращането и
към чл.63 ал.1 от Закона за здравето е коректно. Нормата на чл.209а ал.1 от
Закона за здравето съдържа в себе си както правило за поведение, така и
санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е
напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на
деянието е изпълнено. Отделно от това наказващият орган коректно е
цитирал кои точно разпоредби от коя точно заповед на министъра на
здравеопазването не е била изпълнена, поради което и съдът приема
нарушението осъществено от жалбоподателката. От обективна страна,
безспорно е установена самоличността на нарушителя, респ. авторството на
разглежданото деяние, като извършено от жалбоподателката Д. П. В.. Същото
представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган по чл.209а ал.1 във връзка с чл.63 ал.4 от
Закона за здравето във с т.7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г. на
министъра на здравеопазването, посочена в АУАН. Правилно
актосъставителят е приел, че жалбоподателката Д. П. В. се е намирала в
„закрито обществено място – търговски обект“ по смисъла на заповедта, „в
което се обслужват или имат достъп гражданите“. Изрично в т.10 от същата
Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г. на министъра на здравеопазването е
посочено, че за нуждите на забраните по т.7 и 8 от заповедта, „обществени“ са
местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за
обществено ползване. Няма спор, че мястото в което е била установена
жалбоподателката Д. П. В. е било общодостъпно – факт, който се установява
от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта и не се оспорва от
защитата. Без значение е дали това общодостъпно място е било пусто,
безлюдно и т. н., като в конкретния случай посредством събраните гласни
доказателства се установява, че същото е било посещавано от клиенти,
5
включително и от проверяващите го лица, където са се намирали клиенти,
които са били обслужвани към момента на проверката. Фактът, че мястото е
било общодостъпно го прави „обществено място“ по смисъла на Заповедта,
поради което и задълженията по т.7 от същата е била в сила за намиращите се
в обекта лица, включително и за обслужващият клиентите персонал. В случая
се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателката Д. П. В.
към момента на проверката е била клиент и е осъществявала наблюдение на
работата на обслужващият в обекта персонал, не е носила изискуемата маска
или средство за покриване на устата и носа, като е била наясно със
съществуването на забраната и не е имала такова средство, поради което и
правилно контролните органи са приели, че се касае за административно
нарушение с посочената правна квалификация и правилно са ангажирали
административнонаказателната й отговорност. Възражението на
жалбоподателката, че липсва описание на нарушението и липсва яснота
относно това, че мястото е закрито обществено такова, съдът намира за
неоснователно. Установи се от разпитаните свидетели-очевидци на
нарушението, че Д. П. В. е извършвала наблюдение на действията на
фризьора обслужващ друг клиент в търговския обект, а от друга страна
същата е била без маска или друго, каквото и да било защитно средство
поставено на устата и носа, като липсват каквито и да било доказателства
формиращи изводи в различна насока. Представеното възражение по акта на
жалбоподателката също не променят направените от съда изводи, че именно
тя се е намирала в момента на проверката в самия търговски обект –
фризьорски салон, като клиент без наличие на защитна маска за лицето си за
еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и
устата й, поради което съдът прие възражението за недоказано и
неоснователно. В тази връзка от една страна липсват доказателства, че Д. П.
В. в действителност е преболедувала въпросната болест, но дори и това да е
установено по делото, то липсва в цитираната по-горе заповед,
регламентирани изключения за освобождаване от това задължение за такава
категория лица. Ето защо, съдът намира, че от събраните доказателства по
безспорен начин се установи, че на 26.01.2021 г. около 09.50 часа, при
действието в страната на обявена от Министерски съвет извънредна
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19,
жалбоподателката Д. П. В., като клиент в закрит обществен обект –
фризьорски салон „“, находящ се в гр.Б., ул. „“ № , стопанисван от „– “ ЕООД
е стояла отстрани на фризьорския стол и наблюдавала работата на фризьора Б.
И. Б. без наличие на защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство покриващо носа и устата, поради което и се
установява по безспорен и категоричен начин извършването от обективна
страна на разглежданото нарушение.
Съдът намира, че разглежданото нарушение е доказано и от субективна
страна, тъй като жалбоподателката е била наясно с въведената в страната
извънредна епидемична обстановка по повод разпространението на COVID-
6
19 и установените с това задължения от страна на министъра на
здравеопазването, но въпреки това престоявайки в закрит обществен обект
фризьорски салон, като клиент и наблюдавайки извършваната в него дейност
е била без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство покриващо носа и устата.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение,
административно наказващият орган правилно и законосъобразно е
определил административната санкция по вид и размер, съобразно чл.209а
ал.4 във връзка с чл.209а ал.1 от Закона за здравето. Законодателят в тази
разпоредба е предвидил за такова нарушения налагане на наказания „глоба”
от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
Административнонаказващият орган, като е съобразил, че нарушение като
процесното е осъществено за първи път от Д. П. В. е определил наказанието в
минимален размер, поради което съдът го приема за съобразено с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Именно наказание в такъв вид и размер
съдът намира, че ще осъществят целите на административното наказание по
чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира за нужно да отбележи и това, че конкретното нарушение,
за което жалбоподателката е била санкциониран не е маловажно и за него не е
приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. В случая
конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид,
поради което и приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно.
Нещо повече по делото посредством показанията на разпитаните свидетели-
очевидци се установява, че Д. П. В. като клиент е наблюдавала как се
обслужват други клиенти на обекта без да спази задължението си за носене на
маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата й, което
обстоятелство допълнително утежнява случая и увеличава риска от зараза.
Самото място на проверката – закрит обществен обект фризьорски салон,
находящ се в централната градска част, където е налична интензивна
концентрация на хора допълнително повишава обществената опасност на
деянието и дееца, от обичайната такава за нарушения от същия вид.
Действително нарушението е първо на Д. П. В., но това е взето предвид, при
индивидуализацията на наказанието, което е наложено в минималния
възможен размер. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с
разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето са особено значими и
неспазването им създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Д. П. В.,
като издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова
7
следва да се потвърди изцяло.
Направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита за основателно. С оглед
изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва на РЗИ-
Благоевград да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото продължи в
едно съдебни заседания, с разпит на трима свидетели, като фактическата и
правна сложност не е значителна, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на 100 лева, който размер според съда
съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 предл.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38 от 20.04.2021 г. на
Директора на Регионална здравна инспекция – Благоевград, с което на Д. П.
В. с ЕГН **********, с адрес: с., община за административно нарушение по
т.7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за здравето, на основание
чл.209а ал.4 във връзка с чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Д. П. В. с ЕГН **********, с адрес: с., община да заплати на
Регионална здравна инспекция – Благоевград юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8