РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Плевен, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 155 по описа за
2023 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 вр. чл. 268,
ал. 1 от ДОПК.
Административното дело е образувано по жалба на А.М.С.,***
срещу Решение по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№33/02.02.2023г., постановено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което
е оставена без уважение жалба на жалбоподателя и потвърдено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. №С230015-022-0000624/11.01.2023г.,
издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Велико Търново, офис Плевен и оставена без разглеждане и прекратено
производството по жалбата срещу Запорно съобщение с изх.
№С230015-119-0000099/11.01.2023г. издадено от старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, поради липса на
правен интерес от обжалване.
В жалбата се посочва, че Жалбоподателят не е съгласен с издаденото
решение, като сочи, че се намира в затвора Плевен и е с влошено здравословно
състояние, сочи че сумата от 481 лева, която му е присъдена като обезщетение от
ГДИН по адм. дело № 423/2021г. му е необходима за да си покрие нуждите от първа
необходимост. В жалбата посочва, че задълженията които има към НАП ще бъдат
погасени когато С. започне работа.
От ответника не е
изразено становище по жалбата с изпращане на административната преписка.
В съдебно заседание Жалбоподателят - А.М.С. се явява
лично и със служебния си защитник адв. Й.Д. ***, която поддържа подадената
жалба, заявява, че обжалваният административен акт и постановлението за
налагане на обезпечителна мярка са незаконосъобразни и по тази причина моли да
бъдат отменени. Посочва, че по делото не е установено въз основа на какво
изпълнително основание е образувано описаното в решението и в постановлението
за налагане на обезпечителна мярка изпълнително дело № 1518/2005 година по
описа на ТД на НАП - Велико Търново. Сочи, че са налице публични задължения в
размер на 1925,04 лева, без да е посочено какво е изпълнителното основание, а изпълнителното
дело, по което е длъжник е жалбоподателя е образувано през 2005 година, тоест
от датата на образуването му до датата на предприемане на обезпечителната мярка
са изминали повече от 17 години, като съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с
изтичането на 10-годишния давностен срок се погасяват всички вземания
независимо от спирането и прекъсването на давността и в този случай публичните
вземания следва да бъдат отписани служебно. Жалбоподателят счита, че публичното
вземане към настоящия момент не съществува, тъй като обезпечението се налага,
когато без него ще бъде невъзможно и ще се затрудни събирането на публично
вземане, то към настоящия момент предвид на това задължението на жалбоподателя
подлежи на отписване и че не е налице обезпечителна нужда. На следващо място се
сочи, че част от сумата, върху която е наложена обезпечителната мярка
представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 3 от ДОПК, където е предвидено, че сумите по банковите сметки в размер до 250 лева
на член от семейството не подлежат на принудително изпълнение, а от
удостоверението, което е приложено по делото е видно, че жалбоподателят няма
членове на семейството, които издържа, поради което се счита, че сумата от 250
лева, която се отнася за С., не подлежи на принудително изпълнение, тъй като
представлява несеквестируем доход. В този смисъл се сочи, че дори да се приеме,
че решението е основателно, то се счита, че само частично може да бъде такова и
в тази връзка се моли да се произнесе съда.
В съдебно заседание ответникът
– Директора на ТД на НАП Велико Търново, не се явява, представлява се от
Гл. юрисконсулт Цветелин Гатев, който заявява, че жалбата следва да се остави
без уважение и да се потвърди Решение срещу постановление за налагане на
обезпечителни мерки № 33/02.02.2023 г., с което е потвърдено постановление за
налагане на обезпечителни мерки на старши публичен изпълнител при ТД на НАП –
Велико Търново, офис гр. Плевен. Представена е и писмена защита, в която се
сочи, че безспорно по делото е, че срещу А.М.С. има образувано изпълнително дело
№15050001518/2005г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Плевен за наличието
на изискуеми и установени публични задължения от страна на жалбоподателя. Сочи
се, че на 05.01.2023г. в ТД на НАП-В.Търново е постъпило писмо с вх. №232 от
Началника на Затвор-Плевен, с което НАП е уведомена за предстоящо плащане от
страна на ГДИН към А.М.С., като изпълнителното основание е издаден изпълнителен
лист от Административен съд-Плевен по адм. д. № 423/2021г. за сумата от 481,00 лева.
С писмото НАП е
уведомена, че при наличие на изпълнително дело за публични задължения на А.С.,
същата следва да предприеме действия предвид разпоредбата на чл. 202, ал.2 от ДОПК и с Постановление за налагане на обезпечителна мярка с изх. №С230015-022-
0000624/11.01.2023г. е наложен запор върху вземането от трето задължено лице
ГДИН по изпълнителен лист, издадено от Административен съд Плевен по
административно дело № 423/2021г. за сумата от 481,00лв., като е изпратено и
Запорно съобщение на основание 202, ал.2 от ДОПК с изх. №С230015-119-0000099/11.01.2023г.
до третото задължено лице, като същото е получено на 11.01.2023г.
Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл.195 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми
публични вземания, като според разпоредбата на чл.195, ал.2 от ДОПК обезпечение
се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането
на публичното задължение. В конкретният случай в ПНОМ са изложени
материалноправни предпоставки за налагане на обезпечителна мярка-обезпечителна
нужда и затруднения при събиране на публичните задължения в размер на 1925,04
лв. и запорът върху вземането на длъжника от трето лице е предвиден като вид
обезпечителна мярка в разпоредбата на чл. 198, ал.1, т.2 предложение второ от ДОПК. Сочи се, че съгласно чл. 202, ал. 2 от ДОПК запор са налага върху
ликвидно и изискуемо вземане от трето лице. Вземането е ликвидно, когато е
определено по основание и размер и изискуемо, когато е настъпил неговия падеж.
Съгласно разпоредбата на ал. 3 на същия член, запорът се смята за наложен от
деня и часа на получаване на запорното съобщение, а към момента на налагане на
обезпечителната мярка, спрямо жалбоподателя има образувано изп. д. №15050001518/2005г.
за събиране на ликвидно и изискуемо публично задължение в размер на 1925,04 лева,
тоест налице са всички процесуални предпоставки за налагане на обезпечение.
В писмената защита се
сочи още, че съгласно разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК обезпеченията трябва
да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми
по реда на ал.5, като тази норма задължава публичните изпълнители при
определяне на мярката да съблюдават както обезпечителната нужда, така и
определената мярка да не засяга прекомерно интересите на длъжника и изискването
произтича пряко от принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, според който
административния орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като административния акт не може да засяга
права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която
е издаден акта. Сочи се, че в конкретният случай обезпечителна мярка са явява
подходяща, с оглед частичното удовлетворяване на изискуемото и ликвидно вземане
на жалбоподателя към държавата и се явява съразмерна предвид изискването на
чл.6 от АПК. Заявява се, че жалбата на А.М.С., срещу Решение по жалба срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №33/02.02.2023г. на Директора
на ТД на НАП-В.Търново, следва да бъде отхвърлена
като
неоснователна и недоказана и да се потвърди обжалваното решение, като правилно
и законосъобразно.
Административният съд - Плевен, осми състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като
извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Срещу жалбоподателя в настоящото съдебно производство А.М.С.,***
било образувано изпълнително дело № 15050001518/2005 г. по описа на ТД на НАП –
Велико Търново относно публични задължения на А.М.С..
С Постановление изх. № С230015-022-0000624/11.01.2023г.
на Симеон Данев на длъжност старши публичен изпълните в ТД на НАП – Велико
Търново, офис Плевен /л.14/ е наложен запор върху вземане от: вземане от трето
задължено лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ЮЛ в сферата на
държ. власт, Булстат ********* по изпълнителен лист издаден от АС- Плевен по
адм. дело №423/2021г. за сумата от 481 лева.
Със запорно съобщение на основание чл.202, ал.2 от ДОПК изх. №С230015-119-0000099/11.01.2023г. издадено от Симеон Данев на
длъжност старши публичен изпълните в ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен
/л.17/ е наложен запор за 481 лева върху вземането, цялото в размер на 481
лева, което А.М.С. има от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по
изпълнителен лист издаден от АС- Плевен по адм. дело №423/2021г. Запорното
съобщение е адресирано до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и до А.М.С..
Постановление изх. № С230015-022-0000624/11.01.2023г.
и Запорно съобщение на основание чл.202, ал.2 от ДОПК изх.
№С230015-119-0000099/11.01.2023г. са получени от С. на 18.01.2023г. /л. 16/,
като на 24.01.2023г., видно от пощенското клеймо /л.11/, С. е подал жалба до
Директора на ТД на НАП – Велико Търново срещу Постановление изх. №
С230015-022-0000624/11.01.2023г. и Запорно съобщение на основание чл.202, ал.2
от ДОПК изх. №С230015-119-0000099/11.01.2023г.
По постъпилата жалба от С., сезираният административен
орган, Директор на ТД на НАП – Велико Търново постановил Решение по жалба срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №33/02.02.2023г., постановено
от Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба
на С. и потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.
№С230015-022-0000624/11.01.2023г., издадено от старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен и оставена без
разглеждане и прекратено производството по жалбата срещу Запорно съобщение с
изх. №С230015-119-0000099/11.01.2023г. издадено от старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, поради липса на
правен интерес от обжалване.
Решението е връчено на неговия адресат, на 07.02.2023
г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне /л. 6 гръб и л.32/
и жалбата е в срок.
Към доказателствата са приобщени Справка за общите
задължения на А.М.С. към НАП към 25.01.2023г. /л.19 – л.20/, от която е видно,
че към 25.01.2023г. А.М.С. има задължения в размер на 1623,00 лева – главница и
305,96 лева – лихва или общо задължения в размер на 1928,96 лева. От същата
справка става ясно, че към 25.01.2023г. А.М.С. има погасени по давност/
отписани задължения в размер на 1248,80 лева – главница и 157,61 лева – лихва
или общо задължения в размер на 1406,41 лева, които са погасени по давност/
отписани.
Представено е Разпореждане
№С230015-125-0052076/16.02.2023г. /л.97/ на С.Д. на длъжност старши публичен
изпълните в ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, с което е разпоредено
разпределение на плащането в размер на 481 лева, постъпило на 14.02.2023 г.,
като сумата е разпределена за задължения на А.М.С. и Разпореждане за изпълнение
на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК изх. №С230015-009-0001000/08.02.2023г.
/л.98/ на С.Д. на длъжност старши публичен изпълните в ТД на НАП – Велико
Търново, офис Плевен, с което е разпоредено на ГДИН, в 3 дневен срок да
прехвърли запорираната сума от 481 лева.
Към доказателствата е приобщено и удостоверение за
семейно положение, съпруг/а и деца изх. № ГР.83-1870/06.04.2023 г. от Община
Плевен /л.106/, от което е видно, че А.М.С. е неженен и без деца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения
в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
По аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК, във вр. чл. 200 от ДОПК, съдът извършва преценка на законосъобразността
на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът,
съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на
оспорвания акт по чл. 168 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при
издаването на административния акт-постановлението за налагане на обезпечителни
мерки, запорно съобщение и решението на директора на ТД на НАП са спазени
всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа;
спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им;
изискването за форма и съобразяване с целта на закона (чл. 160, ал. 2 вр. чл.
144, ал. 2 ДОПК).
Обжалваното решение е издадено от
материално, териториално и персонално компетентен орган по смисъла на чл. 267
от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, което го прави валиден акт.
Решението е издадено в производство по
обжалване на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. №С230015-022-0000624/11.01.2023г., издадено от
старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново,
офис Плевен и Запорно съобщение с изх. №С230015-119-0000099/11.01.2023г.
издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Велико Търново, офис Плевен.
С потвърденото от ответника постановление за налагане
на обезпечителни мерки е наложен запор върху вземане от третото задължено лице
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което вземане произтича от
изпълнителен лист издаден от Адм. съд- Плевен по адм. дело № 423/2021г. за
сумата от 481 лева, като обезпечената сума е в размер от 481 лева.
Според чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на обезпечение
подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
Съгласно чл. 209, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, принудително
изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в
съответния закон акт за установяване на вземането. Изпълнителните основания са
визирани в чл. 209, ал. 2 от ДОПК и това са ревизионен акт, независимо дали е
обжалван, декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения
за данъци или задължителни осигурителни вноски, актовете по чл. 106 и 107,
независимо дали са обжалвани, решение, издадено от митническите органи,
независимо дали е обжалвано, влязло в сила наказателно постановление, влезли в
сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на
Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските
общности и на Европейската централна банка, разпореждане за събиране на суми,
издадено от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е
обжалвано разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.
В настоящият случай съдът намира, че адм. орган не е представил
доказателства относно изпълнително основание - посочва се, че е изпратено писмо
от началник на затвора Плевен, че ГДИН следва да заплати на А.С. сумата от 481
лева по адм. дело № 423/2021 г. въз основа на изпълнител лист, но няма доказателства
в тази насока, както доказателства относно соченото във всички актове, че е
образувано и висящо изпълнително дело № 15050001518 по описа на ТД на НАП
Велико Търново, офис Плевен от 2005 година, като по делото, въпреки задължението
на ответника да се представи административната преписка в цялост, не са
представени доказателства за образуването на изпълнителното дело, нито пък
доказателства за присъединяване на вземанията към С. към изпълнителното дело.
Жалбоподателят възразява, че не е установено, въз
основа на какво изпълнително основание е образувано изпълнителното дело, не е
посочено и изпълнителното основание на публичните задължения от 1925,04 лева,
като заявява, че е изтекла 10 годишна давност и публичните задължения следва да
бъдат отписани служебно, т.е. публичните задължения не съществуват. Без да са
налице доказателства за образуването на изпълнително дело № 15050001518/2005 по
описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, както и за присъединяване на
вземанията към С., за които се твърди, че подлежат на принудително изпълнение, съдът
не може да направи преценка за правилно прилагане на материалния закон, а подобни
възражения не са изложени пред Директора на ТД на НАП Велико Търново, респ. не
са развити мотиви в тази насока в оспореното решение, поради което съдът не
следва да се произнася по възраженията в съдебното решение за първи път. Както
бе посочено по-горе по делото не са представени, нито доказателства за
образуването на изпълнителното дело № 15050001518/2005, нито такива за
присъединяване на задълженията на С. към изпълнителното дело, за отписване на
задължения погасени по давност и др. с оглед предприетите действия във връзка с
изпълнителното дело.
Жалбоподателят
възразява, че не е налице обезпечителна
нужда,
според съда това възражение е неоснователно, в случай, че се приеме, че е
налице изпълнително дело спрямо длъжника (по делото не са ангажирани
доказателства от ответника, че е налице висящо изпълнително дело), доколкото действително, разпоредбата на чл. 195 от ДОПК поставя такова изискване, с оглед формулираните в нея
предпоставки, но то касае налагането на обезпечителни мерки в рамките на
обезпечителното производство, преди започването на действията на публичните
изпълнители в рамките на производството по принудително изпълнение. В
настоящият случай, обаче сме изправени пред хипотезата на обезпечение на дълга,
извършено в рамките на производството по принудително събиране на задължението
и изискване за наличие на обезпечителна нужда няма, но както бе посочено по
делото не са представени доказателства, относно висящността на изпълнителното
дело, поради което и съдът не може да се произнесе по така направеното
възражение.
Отделно се прави възражение за несеквестируемост на
част от сумата в размер на 250 лева на основание чл. 213, ал.1, т.3, което
възражение според съда е неоснователно, доколкото несеквестируемостта се
прилага по отношение на сумите по сметки в банки в размер на 250 лева на член
от семейството, но в случая се касае за вземане от трето лице – ГДИН, а не за
вземане от сметка в банка, поради което не е налице несеквестируемост, като
цялото вземане в размер 481 лева, произтичащо от изпълнителен лист издаден от Адм.
съд- Плевен по адм. дело № 423/2021г. срещу ГДИН е секвестируемо и няма правни
пречки да се насочи изпълнение спрямо това вземане.
Посоченото постановление за
налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ е оспорено пред ответника, който
в решението си е приел, че ПНОМ е формално законосъобразно, с оглед изложените
фактически основания за налагането на мярката, като била налице обезпечителна
нужда, тъй като е налице обективна възможност задължението да се събере, респ.
възможно е и събирането на дълга да бъде затруднен. Развити са теоретични
съображения за функцията на обезпечаването на дълга и за пропорционалността на
мярката, както и за служещото за удовлетворяване на дълга имущество на
длъжника. Но както е посочено по- горе, не са изложени мотиви, с оглед
изложените директно пред съда възражения, че не е установено въз основа на
какво изпълнително основание е образувано изпълнителното дело, не е посочено и
изпълнителното основание на публичните задължения от 1925,04 лева, като жалбоподателят
заявява, че е изтекла 10 годишна давност и публичните задължения следва да
бъдат отписани служебно, т.е. публичните задължения не съществуват, а за съда е
невъзможно да извърши преценка, тъй като не са представени доказателства за
образуването на изпълнителното дело № 15050001518/2005, за присъединяване на
задълженията на С. към изпълнителното дело, за отписване на задължения погасени
по давност, както и други документи с оглед предприетите изпълнителни действия по
изп. дело № 15050001518/2005.
В оспореното пред съда решение, Директора на ТД на НАП
Велико Търново е оставил без разглеждане и е прекратил производството по
жалбата срещу Запорно съобщение с изх. №С230015-119-0000099/11.01.2023г.,
издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Велико Търново, офис Плевен, поради липса на правен интерес от обжалване.
Изложени са мотиви, че запорното съобщение не е самостоятелен
административен акт и не подлежи на обжалване, тъй като, то е действие на
публичния изпълнител, насочено до третото задължено лице, с което му се съобщава,
че от датата и часа, в който го е получило - 11.01.2023 г., следва да не
изплаща на длъжника сумата, а тя, до размера, посочен в запорното съобщение,
следва да остане блокирана, тъй като ще служи за обезпечение на установени и
изискуеми публични вземания, които държавата има срещу г-н С.. Посочено е, че жалбоподателят
не е адресат на Запорното съобщение, поради което за него липсва правен интерес
от обжалване на действието на публичния изпълнител, с което е задължено едно
трето лице.
Настоящият състав на
съда не споделя изложените мотиви, тъй като според съда запорното съобщение,
като действие на публичния изпълнител подлежи на самостоятелно обжалване по
реда на чл. 266 от ДОПК, защото засяга правната сфера и интересите на длъжника,
най малкото защото е насочено към имущество/вземане на длъжника. Възможно е
освен това, изпълнението да е насочено към несеквестируемо имущество и за
длъжника няма да е налице възможност за защита, ако не подлежеше на обжалване.
За пълнота следва да се отбележи, че процесното запорно съобщение е адресирано
както до ГДИН, така и до А.М.С., т.е. А.С.
е адресат на съобщението, а не както е посочил Директора на ТД на НАП Велико
Търново, че същия не е адресат и за него липсва правен интерес. Следователно
неправилно Директора на ТД на НАП Велико Търново е оставил без уважение жалбата
в тази част и е прекратил производството, вместо да се произнесе, дали жалбата
е основателна или ако прецени, че жалбата е неоснователна да я остави без
уважение.
С оглед изложеното, решението на Директора на ТД на НАП
Велико Търново се явява немотивирано и в
нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени.
С оглед естеството на акта, съдът не може да се произнесе по същество, а посочените пред съда възражения не са изложени пред Директора на ТД на НАП Велико Търново, респ. не са развити мотиви от него в тази насока в оспореното решение, поради което за съда е невъзможно да направи правни изводи по така наведените възражения за първи път пред съда, освен това не са представени доказателства за образуването на изпълнителното дело № 15050001518/2005, за присъединяване на задълженията на С. към изпълнителното дело, за отписване на задължения погасени по давност и др. с оглед предприетите действия във връзка с изпълнителното дело, за да може съда на направи преценка на възраженията, поради което решението следва да се отмени, а делото като преписка следва да се върне на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, който да се произнесе, при съобразяване с мотивите на настоящето решение по жалбата срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки от 11.01.2023 г., включително частта по възражението за изтекла погасителна давност, доколкото възражението е направено едва пред съда, при съобразяване с мотивите на настоящето решение, а по жалбата срещу запорно съобщение от 11.01.2023 г., делото като преписка следва да се върне на Директора на ТД на НАП Велико Търново, който следва да се произнесе по същество по жалба на лицето срещу запорно съобщение от 11.01.2023 г.
Съгласно чл.174 от АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото чл. 267, ал. 2 от ДОПК е предвидил срок в който директорът следва да се произнесе по жалбата, то и при връщането на преписката решаващият орган следва да се произнесе в същия срок или 14-дневен срок от получаване на преписката, като същият 14-дневен срок от получаване на преписката следва да бъде определен и на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен за поизнасяне по жалбата срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки от 11.01.2023 г., вкл. по възражението за изтекла погасителна давност.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2,
чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК съдът
РЕШИ:
Отменя Решение по жалба
срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки №33/02.02.2023г.,
постановено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, в частта му, с която е
оставена без уважение жалба на А.М.С., както и потвърденото Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. №С230015-022-0000624/11.01.2023г.,
издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Велико Търново, офис Плевен.
Връща преписката за произнасяне на старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, с
оглед мотивите на съда, в 14-дневен срок от получаване на преписката.
Отменя Решение по жалба срещу Постановление за налагане на
обезпечителни мерки №33/02.02.2023г., постановено от Директора на ТД на НАП
Велико Търново, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на А.М.С.,
в частта й, с която е обжалвано запорно съобщение №С
230015-119-0000099/11.01.2023 година и е прекратено производството в тази част.
Връща административната преписка на Директора на
Териториална дирекция на НАП – В Търново за произнасяне по тази част от жалба с
вх. №1706/25.01.2023 година, с оглед мотивите на съда на настоящото решение, в 14-дневен срок от получаване на
преписката.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: