Определение по дело №1382/2019 на Районен съд - Разград

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 433

                                                        31.01.2020 г., гр.Разград

                                              В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тридесет и първи януари                                                        две хиляди и двадесета година

В закрито съдебно заседание в състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №1382/2019 г.

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Депозирана е молба от ти Би Ай Банк ЕАД против Е.К.И., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 1477,72лв. главница по договор №********** от 05.05.18г., сумата 330,59лв. лихва за периода от 05.08.2018г. до 06.10.2018г., сумата 56,76лв. обезщетение за забава за периода 05.08.2019г. – 05.11.2019г. Както и за признаване на установено, че ответникът по ДПК №********** от  11.06.18г., дължи сума в общ размер на 6265,52лв., от които: 4166,22лв. главница, 1964,01лв. договорна лихва за периода от 15.07.18г. до 19.09.18г., 135,19лв. обезщетение за забава за периода от 15.07.18г. до 14.11.18г., законната лихва върху главницата. В условията на евентуалност да заплати сумата 3029,25лв. главница за периода от 15.08.19г. до 15.06.2021г. ведно със законната лихва. Иска и разноски. Сочи, че с ответника е сключен договор за потребителски кредит №********** на 05.05.2018г., като банката предоставила на същия кредит в размер на 1624,95лв. Кредиторът е превел средствата по кредита на Продавача на стоката на фактура № **********/05.05.2018 г. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 1624,95 лв., която сума е разсрочена,  съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 18 погасителни месечни вноски - 17 вноски всяка по 113,02 лв., ведно с последна, изравнителна в размер на 113,01 лв. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя следвало да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното между страните   възнаграждение - договорна лихва в размер на 29,77 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 05.08.2017 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.08.18г., 05.09.18г. 05.10.18г. В Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, въпреки това сме изпратили и на постоянния и на настоящ адрес на длъжника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид.  В конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила на 05.08.2018г., поради неплащането на три поредни месечни вноски: 05.08.2018 г., 05.09.2018 г. и 05.10.2018 г. След тази конкретна дата длъжникът загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 1808,31 лв. (1477,72 лв. главница и 330,59 договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно изискуемо. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК - 28.11.2018 г., задължението на Е.К.И. по Договора, е било в размер на 1808,31 лв. (1477,72 лв. главница и 330,59 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 ответникът дължи и обезщетение за забава, което към 14.11.2018 г. е било в размер на 56,76 лв. По образувано по чл.417 ГПК гр.д.№2505/18г. на РРС срещу ответника.

На 11.06.2018 г. сключен Договор за потребителски кредит № ********** с ответника. Като е предоставил сума в размер на 3000 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит, като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 446,39 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 446,39 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. Като в настоящия случай ответникът е пожелал да сключи застраховка „Живот” в размер на 356,40 лв. и застраховка „Безработица” в размер на 363,53 лв.. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 6130,33 лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни- 35 вноски всяка в размер на 170,28 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 170,53 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 27,09%. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 15.07.2018 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.07.2018г. 15.08.18г., 15.09.2018г. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 15.07.2018 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора. В Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски  чл. 16, ал.2. Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Уведомлението за предсрочна изискуемост, изпратено до посочените в договора за кредит адреси, но не е получено от адресата.

Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Сочи, че фактическите твърдения на ищеца не кореспондират с представените писмени доказателства, като представения договор  от 05.05.2018г. е неотносим, молбата по отношение на тази претенция да се остави без движение. По втория договор сочи, за вероятно основателност за дължимост на сумата 3000лв., прави възражение на неравноправни клаузи за определяне на еднократна такса за оценка на риска,сключената за застраховка „Живот такса по застраховка „Безработица“ както и прекомерно заложения годишен лихвен процент от 27,09% .

            Представените писмени доказателства са допустими /предвидени от закона за установяване на тези обстоятелства/, относими /установяват правнорелевантни факти/ и необходими /за тези факти не са представени други доказателства/.

            По гореизложените съображения, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ДОПУСКА за събиране в първото съдебно заседание приложените към молбата писмени доказателства.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 10.03.2020 г. от 10,30 часа. Да се призоват страните като им се връчи и препис от определението. На ищеца да се връчи отговора на ответника

ПРИЛАГА ч.гр.д.№2505/2019г. и ч.гр.д.№2505/18г.  двете на РРС

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

            Чл.146 ал.1 т.1 от ГПК

            Обстоятелствата, от които ищецът извежда претендираните права и задължения: че   ответникът е страна-кредитополучател по два договора за потребителски кредит, че е изплънил задълженията и е предоставил заемните суми по тях, че ответникът не е изпълнил задълженията си за погасяване на месечни вноски, че е изпаднал в забава и че дължимите вноски по двата договора в т.ч. и лихви са в претендирания размер, както и че за тези суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника-  неравноправни клаузи по втория договор за потребителски кредит за определяне на еднократна такса за оценка на риска, както и такса за застраховка, прекомерност на лихвения процент.

            Чл.146 ал.1 т.2 от ГПК.

            Правна квалификация на установителния иск във връзка с двата договора - чл.422 от ГПК вр. с чл.79 чл.86 от ЗЗД; чл.240 вр. с чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД - за евентуалния осъдителен иск по втория договор.

            Правна квалификация на възражението-чл.143 ал.1 ЗЗП вр. с чл.146 ЗЗП

            Чл.146 ал.1 т.3 от ГПК

            Ответникът не оспорва сключените договори.

            Чл.146 ал.1 т.4 от ГПК

            Всички обстоятелства се нуждаят от доказване с изключение на посоченото.

            Чл.146 ал.1 т.5 от ГПК

            Ищецът следва да докаже обстоятелствата, които твърди: наличие на валидно облигационно отношение с ответника - кредитополучател по договорите за потребителски кредит, че е изпълнил задълженията си по договорите, че ответникът е изпаднал в забава за плащанията и че дължи сумите по двата договора в претендирания размер.

            Ответникът следва да докаже погасяване на задължението.

           

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: