№ 273
гр. К., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ***И ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510100594 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Д. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р.,
общ. К., ул. “*********“ ***, чрез адв. С. Г. – Ч., АК С.З., против Д. Ц. Т.,
ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. К., ул. “***********, с правно
основание в 49 СК
Процесуалният представител на ищеца сочи, че страните в настоящото
производство сключили граждански брак в с. Р., общ. К. на
*******г.,заживели в жилището на съпруга Д. Т.. Бракът им бил първи и за
двамата, нямали деца.
Сочи, че три месеца по-късно, след сключването на брака им, през
лятото на ***., ищецът и ответницата отишли на разходка до гр. Р., като
вечерта, докато чакали влака на жп гарата, ищецът заспал, а през това време
ответницата взела личните му документи, всички налични пари, които имал и
изчезнала. Когато се събудил, установил, че освен парите и личните
документи, останал и без съпруга. Един поп на жп гарата му дал пари, за да
се прибере до гр.К..
От онзи момент, до днес, ищецът нито е чул, нито е видял съпругата си
Д.. Години по-късно той създал ново семейство, без сключен граждански
брак, имал две пълнолетни деца и неговото желание било бракът му с
ответницата да бъде прекратен.
През всички изминали години ищецът правил опити да намери
законната си съпруга, за да могат да се разведат, но не успял.
Моли съда предвид изложеното по-горе, както и обстоятелството, че
повече от 30 години ищецът и ответницата не са живели заедно, като едно
семейство, което довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
им отношения, да постанови решение, с което да прекрати брака между Д. Р.
1
Т. с ЕГН ********** и Д. Ц. Т., с ЕГН **********, като дълбоко и
непоправимо разстроен, изчерпан от съдържание, вреден не само за тях , но и
за обществото, без да се произнася по въпроса за вината; Моли съда да
предостави ползването на семейното жилище, находящо се в с. Р., общ. К., ул.
“*********“ *** на съпруга Д. Р. Т.;
Отправя предложение за споразумение на ответницата Д. Ц. Т., като в
случай, че се яви в с.з. производството да премине по чл.50 от СК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата
На същата са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията
към нея.
В откритото съдебно заседание по делото ищецът, редовно призован, се
явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Ответницата, редовно призована, не се явява, не се представлява.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански
брак на ******* г. в с. Р., общ. К. /удостоверение за сключен граждански
брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 1 от *******
г., на община С.З./.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят Стефка Стоянова Т., заявява, че не познавала Д., от 30
години не били заедно с Д.. През *** г. тя го оставила на гарата в Р. без багаж
и без пари и от тогава той нямал връзка с нея. Бил категоричен в желанието
си да се разведе.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът
прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и
непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът,
въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е
налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната
връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала
съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът
прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че
същите от над 30 г. не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало
усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал
2
свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на
брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на
взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че
няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй
като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за
преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не
съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо,
съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и
следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира,
че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения
материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това
състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се
постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и
настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква
възстановяване на нормални съпружески отношения между страните, поради
което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и
обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищецът
заявява, че не желае съдът да се произнася по този въпрос
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Семейното жилище на съпрузите е било в с. Р., общ. К., ул. „*********“
***, собственост на съпруга, предвид което същото ще остане за ползване от
него.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови
фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на
съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно.
Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви
желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва
брачната фамилия.
В настоящото производство ответницата не е взела становище по този
въпрос, поради което ще продължи да носи брачната си фамилия Т..
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на
40,00 лв., платима по сметка на РС-К.. Същата следва да бъде платена от
3
страните по равно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ******* г. в с. Р., общ. К. граждански
брак между Д. Р. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., общ. К., ул.
“*********“ *** и Д. Ц. Т. , ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. К., ул.
“***********, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по
въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. Р.,
общ. К., ул. „*********“ ***, на съпруга Д. Р. Т., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи
брачното си фамилно име – Т..
ОСЪЖДА Д. Р. Т. , ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева/
окончателна държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА Д. Ц. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева/
окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4