Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по реда на , във вр. с , т. 2 и т. 3, във вр. . Жалбоподателят О. Б. Д. О., обжалва Решение № ...../21.8.2012 г постановено по гр. д. № ...../2012г, с което са уважени предявените от Д. С. искове за признаване на уволнението, извършено със Заповед № ...../4.4.2012г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по за оставане без работа, поради незаконното уволнение за период от шест месеца, през който след уволнението е останал без работа в размер на 76663,32 лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончÓтелното й изплащане. Моли да бъде отменено изцяло като неправилно. Въззиваемата страна депозира писмено възражение. В хода на съдебното производство, чрез адв. С., заема становище, че обжалваното съдебно решение е правилно. Представя подробна писмена защита. ВТОС, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред първоинстанционния съд ищецът твърди, че е работел в ответната кооперация като шофьор на трактор. С процесната заповед трудовото правоотношение му е било прекратено, на осн. . Твърди, че не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата, защото от една страна, не е налице невъзможност да изпълнява работата си, поради болест, довела до трайна неработоспособност или инвалидност или по здравни противопоказания. Също така, не му е предложено друга работа, подходяща за здравословното състояние. По делото самата фактическа обстановка не е спорна: а именно , че между страните е съществувало ТПО, като въззиваемият е изпълнявал длужността водач ССМ , че същото е прекратено с процесната заповед , издадена, на осн. . По делото е прието като доказателство решение на ТЕЛК № ....../14.2.2012г., в което е определено заболяването на работника,болест на двигателния неврон, като му е призната 60% инвалидност за две години. В самото решение не се съдържа заключение дали работникът може да изпълнява трудовата си функция, нито каква работа е подходяща за него. В последствие пред въззивната инстанция е представено решение на ТЕЛК от 4.10.2012г. ,което е допълнено с мотивите за противопоказни условия на труд. и две служебни бележки на Контролно техническа испекция, че работникът не може да изпълнява тази трудова функция, както и такава от Медик косултинг ООД служба по трудова медицина със заключение ,че не може да изплянява длъжността водач на ССМ. Представена е трудовата книжка, в която няма отбелязвания на нововъзникнали ТПО. ВТОС, в настоящия съдебен състав, намира жалбата за неоснователна. Видно от Заповед № ..../4.4.2012г. , изд. от Председателя на кооперацията, като правно основание за прекратяване на трудовия договор е посочена разпоредбата на , а като мотиви е записано - поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест, въз основа на Решение на ТЕЛК. Съгл. - Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: т. 9 - при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни показания въз основа на заключение на ТЕЛК. Според константната практика на ВКС, за да е изпълнен фактическият състав на посочената разпоредба на , следва да са налице всички елементи на фактическия състав. Първият елемент - е невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа. В случая, този елемент е налице, доколкото няма данни и дори твърдение, че решението на ТЕЛК да е обжалвано, поради което може да се приеме за безспорно обстоятелство между страните, че е влязло в сила. Невъзможността обаче има още един елемент, а именно в самото решение на ТЕЛК по безспорен начин следва да се установявява, че конкретно посочената за трудостроявяне длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения/ приложено решение №266/2010г. на ВКС/ съгл. . Това не може да се доказва по- късно от експертизи или с други писмени доказателства. В конкретната хипотеза този факт е останал недоказан, като това произтича от задължителния характер на решението на ТЕЛК и чл. 317 от КТ, като представеното пред втората инстанция решение на тЕЛК не може да бъде взето предвид , тъй като тези факти следва да се установявяват към момента на издаване на заповедтта, тъй като към този момент се преценява нейната законосъобразност. В конкретния случай, обаче не е налице друг елемент, който кумулативно също трябва да е изпълнен - липса на друга, подходяща за здравословното състояние работа. Работодателят е длъжен да поддържа всяка година списък на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност, какъвто за конкретната година не е представен. Няма доказателства , че на работника е предлагана друга работа, подходяща за трудоустроени лица. Следователно решението на ГОРС, с което е уважен първият иск за обявяване на азповедтта за уволнение за незаконосъобразна и нейната отмяна правилно е уважен от РС . Досежно уважаването на следващия иск, за обезщетение за времето през което работника е останал без работа, съдът възприема , че РС е присъдил такова за цялото време от 6 м, поради което не следва да се допълва с нов диспозитив решението на въззивнаат инстаниця. Освен това неоснователно е възаржението ,че този факт на оставане без работа не може да се доказва само с препис от трудовата книжка. В този смисъл е ицтираната практика на ВКС ,постановено по чл. 290 от ГПК-394/2010г., което има задължителен характер за настоящата инстанция, а именно, че в тежест на работодателя е да докаже, че работникът е работил на друго място, този отрицателен факт не може да се установява от работника. Подадената въззивна жалба се явява неоснователна и следва да се потвърди обжалваното решение на РС. Разноски.Съобразно правния резултат, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 1140 лева за направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение. По мотивите, ВТОС, РЕШИ: ПОТВРЪЖДАВА Решение № ..../21.8.2012 г постановено по гр. д. № .../2012г на ГОРС. Осъжда "К. О. Б. Д. О. с ЕИК ..... със седалище гр.Д.О. ул Г.И. 11, да заплати на Д. А. С. от гр.Д.О. ул В. 27 с ЕГН: *, сумата 1140 /хиляда сто и четиридесет / лв. за направени разноски по делото. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Председател: Членове:1. 2- |