№ 99
гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000291 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №74 от 11.06.2020г., постановено по т.д. №208/2019г.,
Окръжен съд-Плевен е отхвърлил предявените от М. В. Р., с ЕГН **********,
срещу Застрахователна компания Уника АД-гр.София, ЕИК *********,
искове на основание чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ и чл.86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта при ПТП на 20.09.2016г. на Л. В. Г. в размер на сумата 100 000 лева,
заедно с компенсаторна лихва от деня на увреждането до изплащането на
сумата, като неоснователни. Осъдил е М. В. Р. да заплати на Застрахователна
компания Уника АД-гр.София деловодни разноски за производството в
размер на 363 лева разноски за вещо лице и 200 лева юрисконсултско
възнаграждения.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищцата М.Р., чрез
адвокат С.С. Ч., САК. Жалбоподателката ищца Р. моли Апелативният
съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен, като
1
неправилно и да постанови друго, с което да осъди ответното дружество да й
заплати сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП-то от
20.09.2016г., при което е причинена смъртта на Л. В. Г., заедно със законната
лихва, считано от датата на ПТП-то.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски.
Моли Апелативният съд по реда на чл.38 ал.2 от ЗА да присъди на
пълномощника й адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на
сумата 1 716 лева, представляваща минимален адвокатски хонорар за
изготвяне на въззивна жалба и представителство във Въззивната инстанция.
Правилно Окръжният съд бил приел, че водачът на лек автомобил ВАЗ
е допуснал нарушение на ЗДвП, в резултат на което е настъпило процесното
ПТП, както и че е налице причинно следствена връзка между смъртта на Л. В.
Г. и ПТП-то. Неправилно обаче Окръжният съд бил приел, че ищцата няма
право на обезщетение. По делото било доказано наличието на особено близка
и трайна емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, която
обуславяла правото на същата да получи обезщетение за търпените от нея
неимуществени вреди.
В писмени бележки въззивницата поддържа жалбата. Не изпраща
представител в съдебното заседание на Апелативния съд.
Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение
на процесуалния представител на Застрахователната компания.
Въззиваемият ответник в Първата инстанция Застрахователна компания
Уника АД-гр.София, представлявана от главен изпълнителен директор Н. Г. и
изпълнителен директор Д. Т., чрез юрисконсулт Г. П., в писмен отговор и
писмена защита, моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната
жалба, като неоснователна и да потвърди обжалваното решение, като
правилно.
Първостепенният съд бил обсъдил изцяло и в съвкупност събраните в
хода на съдебното дирене доказателства. Първоинстанционното решение
съответствало на дадените от Върховния касационен съд указания в ТР
2
№1/21.06.2018г. на ОСГТНК. Не била доказана трайна и дълбока
емоционална връзка между брат и сестра, която да е изключителна по своя
характер.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на сумата 300 лева.
В съдебното заседание на Апелативния съд процесуалният представител
на въззиваемия юрисконсулт П. поддържа изцяло въззивната жалба.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, съобрази
становищата на страните , прецени събраните по делото доказателства, и
извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си,
Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищцата М. В. Р. твърди в исковата молба и по делото, че при ПТП на
20.06.2016г. е причинена смъртта на Л. В. Г.. Инцидентът станал в района на
с.Радомирци, област Плевен като при управление на автомобил марка Ивеко
от чуждестранен водач по път с предимство, лек автомобил ВАЗ, с рег.№ ОВ
67****, му отнел предимството, вследствие на което настъпил удар между
двете МПС. Виновен бил водачът на лекия автомобил. Същият нарушил чл.50
ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП. От ПТП-то Л. Г. получил несъвместими с живота
травми и починал. Ищцата е негова сестра. Между тях съществувала
изключително силна връзка, ищцата се грижела за отглеждането на брат си, а
като възрастни хора се подкрепяли при всички случаи. Изгубила не само брат,
но и добър приятел. Починалият брат и неговата подкрепа й липсват много.
След смъртта на брат си се променила рязко – станала затворена и
раздразнителна, изпитва безпокойство, получила безсъние, приема
успокоителни лекарства, спомня си с мъка трагедията. Загубата била внезапна
и това още повече й тежало.
Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да
3
осъди ответната застрахователна компания да й заплати сумата 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
вследствие смъртта на брат й Л. Г. на 20.09.2016г., при ПТП, заедно с
компенсаторна лихва от деня на увреждането.
Ответникът Застрахователна компания Уника АД-гр.София, в писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва иска изцяло. Счита, че
същият е недопустим доколкото няма предявена преди завеждане на исковата
молба доброволна претенция от ищцата до ответника по реда на чл.380 от КЗ,
Счита, че между ищцата и загиналия вследствие на ПТП-то неин брат не е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на ТР
№1/21.06.2018г. на ВКС, само в който случай се дължи застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на преживелия брат или
сестра. Не било доказано с влязла в сила присъда виновно поведение на
водача на лекия автомобил. Вина за настъпването на ПТП-то имал и водачът
на товарния автомобил, тъй като управлявал с несъобразена скорост в
населено място. Починалият бил съпричинил вредоносния резултат, тъй като
пътувал без поставен предпазен колан. Евентуално прави възражение за
приложение на разпоредбата на §96 ал.3 от ДР на КЗ във връзка с чл.493а от
КЗ, в смисъл че нормативно определеният лимит за обезщетение в този
случай е 5 000 лева. Оспорва предявения иск по размер – бил неоснователно и
прекомерно завишен, в разрез с принципа на справедливостта по чл.52 от
ЗЗД. Оспорва искането за присъждане на мораторна лихва от посочената дата,
като неоснователно. Не бил изпаднал в забава, тъй като ищцата не била
предявила претенция пред него по реда на чл.380 от КЗ и не била посочила
банкова сметка, по която евентуално да се преведе обезщетение, поради което
застрахователят не бил изпаднал в забава. Възразява, че Директива
2009/103/ЕО няма пряко действие в правото на държавите-членки, по
аргумент за противното от чл.15 ал.2 от ЗНА.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва приложението на
разпоредбата на §96 и чл.493а от КЗ.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
4
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението, тъй
като по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в
обжалваната част, която в случая е решението в отхвърлителната му част за
сумата 30 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.
В отхвърлителната част, с която предявеният иск за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 30 000 лева
до 100 000 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е
подадена въззивна жалба в тази негова част.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение съдът
е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането
от ищцата М.Р. срещу ответника ЗК Уника АД-гр.София за сумата 100 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на брат й Л. Г., настъпила при пътно транспортно
произшествие на 20.09.2016г. в с.Радомирци, Плевенска област, с участието
на лек автомобил, застрахован по валиден договор за застраховка Гражданска
отговорност при ответника.
Безспорно е и се установява със събраните по делото доказателства и
преди всичко от заключението на съдебно автотехническата експертиза и от
заключението на съдебно медицинската експертиза, че пътно транспортното
произшествие е станало в района на с.Радомирци, област Плевен като при
управление на автомобил марка Ивеко по път с предимство от чуждестранен
водач, лек автомобил марка ВАЗ, с рег.№ ОВ 67****, му отнел предимството,
5
вследствие на което настъпил удар между двете моторни превозни средства.
Вина има водачът на лекия автомобил, тъй като същият нарушил чл.50 ал.1
и чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно не спрял на пътен знак Б2-Стоп, не пропуснал
да мине движещия се по път с предимство товарен автомобил, с румънска
регистрация, както и се движел с несъобразена скорост, вследствие на което
между двете моторни превозни средства се реализирал удар, при който Л. Г.,
пътувал на задна дясна седалка, получил несъвместими с живота травми и
починал. Предната дясна седалка, при удара, изпаднала извън автомобила.
Вещото лице-лекар установява, че Л. Г. е получил вследствие на ПТП-то
съчетана механична травма – глава, разкъсно контузна рана, счупване на
черепната основа, гръден кош – пукване на гръдната кост, девет леви ребра,
счупване на първо дясно ребро, сътресение на гръдните органи, крайници –
пълна ампутация на крайните фаланги на първи и втори пръст на дясното
ходило, счупване на лява подбедрица. От заключението на вещото лице
автоинженер се установява, че и при поставен обезопасителен колан, при
процесното преместване на тялото на загиналия надясно, към задна дясна
колона, към задна дясна врата и същевременно към облегалката на предна
дясна седалка, както е в случая, предпазният колан не би предотвратил
уврежданията на Л. Г..
Заключенията на САТЕ и на СМЕ са компетентни, обосновани и
Апелативният съд ги приема.
Безспорни по делото са следните обстоятелства, които отделно от това
се установяват със събраните доказателства, а именно: Л. Г. е починал на
20.09.2016г., същият и ищцата са брат и сестра, към момента на
произшествието лекият автомобил ВАЗ е бил валидно застрахован по
застраховка гражданска отговорност при ответната застрахователна
компания.
Съгласно Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСГТНК на
Върховния касационен съд, за да бъде присъдено застрахователно
обезщетение в полза на ищцата, като сестра на загиналия при процесното
пътно транспортно произшествие неин брат, е необходимо и задължително да
се докаже наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между тях,
6
която да е изключителна по своя характер и да е повече от нормалните
взаимоотношения между брат и сестра.
Апелативният съд намира, че в случая, със събраните по делото
доказателства, не се установява съществуването на такава връзка между
ищцата и нейният брат Г..
За установяване взаимоотношенията между брата и сестрата, ищцата е
ангажирала гласни доказателства – по нейно искане Окръжният съд е
разпитал двама свидетели. От показанията на същите – св.И. С. и св.С. С. – се
установява че ищцата и брат й са живеели в две различни села, срещали са се
епизодично, имали още три сестри и двама братя, създали са били свои
семейства, дори Л. Г. имал седем деца, действително ищцата приела тежко
смъртта на брат си.
Съгласно Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
най-близките на починалия /по смисъла на Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. на ВС, а именно низходящите, възходящите,
съпруг, фактически съпруг и отглеждан/ се ползват с право на обезщетение,
тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да
се предполага, че търпят пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Справедливо е да бъдат обезщетени и други лица, извън близкия семеен и
родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради която търпят морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. В Тълкувателното решение е посочено, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Съгласно Тълкувателното решение
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик т.е. не е достатъчна формална връзка на родство, а да са налице
такива болки и страдания, които да са изключения спрямо нормално
7
присъщите за тази родствена връзка.
Настоящата инстанция е на становище, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед на събраните доказателства дали между починалия и ищцата
е била налице особена емоционална връзка, трайна и дълбока, с изключителна
привързаност между двамата.
При конкретните данни от фактическа страна за случая, установени с
ангажираните от ищцата двама свидетели, Апелативният съд приема, че
ищцовата страна не е доказала при условията на пълно и главно доказване,
което е в нейна тежест, съществуването в случая на трайна и дълбока
емоционална връзка между нея и брат й Л. Г., довела до продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай да е справедливо да бъдат
обезщетени. По делото ищцовата страна не е ангажирала доказателства, от
които да се установяват изключително близки отношения, повече от
нормалните между брат и сестра.
Като недоказани, предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ, за обезщетение
за неимуществени вреди, както и искът по чл.86 от ЗЗД за присъждане на
законна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
В обжалваното решение Първоинстанционният съд е стигнал до същия
краен решаващ извод.
Като правилно същото следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата 30 000 лева, обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие смъртта на брата на ищцата при ПТП-то
на 20.09.2016г., по вина на водача на застрахован при ответника лек
автомобил, с валидна застраховка към датата на инцидента. С въззивната
жалба ищцата поддържа предявения иск само до размер на обезщетение от
30 000 лева, с посочения произход, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.
Първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен
предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата 70 000 лева,
представляваща разликата между претендираните в тази инстанция 30 000
8
лева, обезщетение за неимуществени вреди и първоначално предявените
100 000 лева, обезщетение, както и за законната лихва върху тази разлика, не
е обжалвано, поради което е влязло в сила.
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в частта му за присъдените разноски. Тъй като с определение
№799 от 17.09.2019г., постановено по т.д. №208/2019г., Плевенският окръжен
съд е освободил по реда на чл.83 ал.2 от ГПК ищцата М.Р. от заплащане на
държавна такса, такава не се присъжда, както за Първа, така и за тази
инстанция, независимо че предявените искове са изцяло отхвърлени. При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ
въззивницата ищца следва да заплати на ответната Застрахователна компания
сумата 300 лева, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №74 от 11.06.2020г., постановено по т.д.
№208/2019г., на Окръжен съд-Плевен В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която
са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса
за застраховането на М. В. Р., с ЕГН **********, срещу Застрахователна
компания Уника АД-гр.София, ЕИК *********, за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта при пътно транспортно
произшествие на 20.09.2016г. на Л. В. Г. в размер на сумата 30 000 лева, както
и по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху тази главница,
считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която са отхвърлени искове с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ за разликата от 30 000 лева до претендираните
100 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
при пътно транспортно произшествие на 20.09.2016г. на Л. В. Г., както и по
чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане РЕШЕНИЕ №74 от 11.06.2020г.,
9
постановено по т.д. №208/2019г., на Окръжен съд-Плевен Е ВЛЯЗЛО В
СИЛА, КАТО НЕОБЖАЛВАНО.
ОСЪЖДА М. В. Р., с ЕГН **********, да заплати на Застрахователна
компания Уника АД-гр.София, ЕИК ********* сумата 300 лева,
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10