Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 17.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 4139 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от Б.Н.Б. против „З.”Б.и.”АД иск с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищецът твърди, че на 19.07.2016г. настъпило
пътно-транспортно произшествие по вина на водача на л.а „Фолксваген Голф” с
рег. № *********, чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното
произшествие на ищеца били причинени телесни повреди, от които претърпял
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Стойността на неимуществените
вреди ищецът определя на 40 000лв. Твърди, че поканил ответника да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
40 000лв., но ответникът не се произнесъл по искането. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017г./ датата на
изтичане на тримесечения срок за произнасяне/ до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, като поддържа
следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; поведението на сочения от ищеца деликвент не било противоправно и
виновно; оспорва ищецът да е претърпял вредите, описани в ИМ; не съществувала
причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и твърдяните от
ищеца вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
извършил маневра ”ляв завой” на непозволено за това място и пътувал без поставен обезопасителен колан;
оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът трябва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че
отговорността на водача на л.а „Фолксваген Голф” с рег. № ********* е
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество към
датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Страните не спорят, че
ищецът е предявил застрахователна претенция срещу ответника, по която е
образувана щета № **********./становища в исковата молба и в отговара на
исковата молба – т.1, второ изречение/.
От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, и
представените по делото констативен и огледен протокол, се установява, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило на 19.07.2016г. на кръстовището, образувано от
пресичането на път ТП ІІІ 813 Годеч-София и път отляво, водещ за махала „Странето”.
Лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *********, управляван от В.Н.Б., движещ се в посока към гр.София е
настигнал и блъснал в задната лява част движещия се пред него и завиващ наляво
л.а „Фолксваген Пасат” с рег. № *********, управляван от ищеца. Нормативно
разрешената скорост за този участък от пътя е 90 км/час, а безопасната надлъжна
динамична дистанция е 45 м. В конкретния случай пътната маркирова на място
забранява изпреварването, поради което водачът на л.а „Фолксваген Голф” е
следвало за предприеме намаляване на скоростта и спиране. Вместо това водачът
на л.а „Фолксваген Голф” е предприел маневра „изпреварване” и сам се е поставил
в невъзможност да предотврати удара, тъй като при скорост от 90 км/час опасната
зона за спиране е 82 м. Според вещото лице, от техническа гледна точка, при
удар в задната лява част на автомобила, тялото на водача и главата му биха се
ударили с лявата си страна в областта на предната лява врата. При такъв удар
предпазният колан не задържа странично тялото. Разделителната линия на място е
непрекъсната тип М1, като само в района на кръстовището има прекъсване. Преди
кръстовището участъкът от пътя е прав с
дължина от около 130 метра. Двамата водачи са имали видимост един към друг -
единият чрез пряко наблюдение на автомобила
пред себе си, а другият - посредством
огледалата за обратно виждане. Водачът на л.а. ”Фолксваген Голф” е имал
възможност да възприеме светлините от стоповете на л.а „Фолксваген Пасат”, който е пътувал пред
него.
В своите показания св. Б. – водач на л.а. ”Фолксваген
Голф”, заявява, че е ударил лекия автомобил, пътуващ пред него. Забелязал
автомобила отдалече, видял, че възнамерява да свие в пряката. Той самият
предприел маневра ”изпреварване”, но тъй като автомобилът пред него се забавил,
свидетелят „избрал да удари” моторното превозно средство в задната част. Имало
и вариант да „ скочи в канавката”, но там имало дете, което пасяло животни.
Свидетелят твърди, че се движел с 50 км/час, не знаел дали е разрешено
изпреварването в този участък от пътя. Автомобилът пред него не можел да се
прибере вдясно, защото там имало други коли.
От заключението на медицИ.ката експертиза, което съдът
приема, се установява, че при пътно-транспортното произшествие, ищецът е
претърпял следните телесни повреди: травма на ляво рамо и на гръдния кош, както
и неразместено закрито счупване на средната трета на лявата ключица. Според
вещото лице, травмите са в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие. Не е възможно травматичното счупване на ключицата да настъпи
вследствие на неправилна стойка и наднормено тегло. Травмите на гръдния кош и
лявото рамо са причинили болки и страдания на ищеца за период от около 2-3
седмици. Счупването на лявата ключица е довело до трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник. Поставена е била имобилизация на ръката на
ищеца за 4-5 седмици. При благоприятно протичане на оздравителния процес
възстановяването настъпва за около 2 месеца от датата на травмата. Според
експерта, ищецът страда от съпътстващи заболявания: остоехондроза и артериална
хипертония, които могат да се отразят неблагоприятно на възстановителния процес
и да го удължат повече от средностатистическия, но в конкретния случай липсват
обективни данни за това.
От показанията на св.Б.– съпруга на ищеца, се установява,
че видяла съпруга си непосредствено след ПТП – същият изпитвал болки в лявата
половина на тялото си, имал хематом на главата, не можел да се движи, оплаквал
се от болки в гърдите, изпаднал в шок. В болницата свидетелката го карала с
количка из кабинетите, хоспитализирали
го за два дни. След изписването му не можел да спи, не можел да се обслужва сам,
свидетелката му помагала при къпане, при ползване на тоалетна. Изпитвал
неописуеми болки в продължение на три месеца, поради което приемал силни болкоуспокояващи.
Получил рани от шините за обездвижване, които допълнително мажел с мехлеми. Счупването
на ключицата зарастнало накриво, поради което лекарите му предложили операция,
но той отказал. Метални импланти не му
били поставени, тъй като той не се съгласил.
При така събраните по делото
доказателства съдът приема за доказан по делото фактическия състав на чл.432,
ал.1 от КЗ. От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът кретидира, се установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило
в резултат на противоправното и виновно поведение на водача на л.а. ”Фолксваген
Голф” с рег. № ********* – В.Н.Б., който се е движел с несъобразена скорост от
90 км/час и е предприел маневра ”изпреварване” на място,
на което е забранено изпреварването, вместо да предприеме намаляване на
скоростта и да спре, за да избегне удара със завиващия наляво пред него л.а ”Фолксваген Пасат” с рег. № *********.
Водачът на л.а ”Фолксваген Голф”
с рег. № ********* е имал видимост към л.а
„Фолксваген Пасат” от 130 м. и е забелязал своевременно, че водачът на ”
Фолксваген Пасат” с рег. № ********* възнамерява да завие наляво, но въпреки това
Б. не е намалил скоростта си на
движение. Съдът не кредитира показанияата на св.Б. в частта, в която заявява,
че се е движел със скорост от 50 км/час, тъй като те не съответстват на
обективните данни по делото за видимостта между двата автомобила и настъпилия
удар между тях, който, според автотехническата експертиза, е последвал, поради
движение с несъобразена скорост, спрямо опасната зона за спиране. Съгласно
чл.20, ал.1 и ал.2 от З.вП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. С
поведението си водачът на л.а ”Фолксваген
Голф” е допуснал нарушение на чл. 20, ал.1 и
ал.2 от З.вП, в резултат на което е
предизвикал настъпването на пътно-транспортното произшествие.
От заключението на гореобсъдената медицИ.ка експертиза и показанията
на св. Б.се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
При определяне размера на иска, съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищеца по време на настъпване на произшествието –
58г., вида на причинените телесни повреди: травма на ляво рамо и на гръдния
кош, както и неразместено закрито счупване на средната трета на лявата ключица,
продължителността на възстановителния период от 2 месеца, силните болки, които
е изпитал от счупването на ключицата и през възстановителния период;
обстоятелството, че е бил безпомощен по време на лечението, зависел е изцяло от
грижите на съпругата си за поддържане на хигиена и извършване на обичайни
дейности в ежедневието. От друга страна, съдът отчете обстоятелството, че към
настоящия момент ищецът е възстановен, не се установяват трайни последици от
травмите. Съдът не кредитира показанията на св.Б./съпруга на ищеца/ в частта, в
която твърди, че счупването на ключицата е зарастнало накриво, тъй като подобно
усложнение на травмата не е установено от медицИ.ката експертиза.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗ.,
по справедливост на 13 000лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 30 000лв., следва да бъде
отхвърлен.
По възражението за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
извършил маневра ”ляв завой” на непозволено за това място и пътувал без
поставен обезопасителен колан.
Възраженията за съпричиняване на вредите не бяха доказани в хода на
процеса. По делото бе установено чрез автотехническата експертиза, че ищецът,
като водач на л.а ”Фолксваген Пасат” с рег. № *********,
е извършил маневра ”ляв завой” на кръстовище. Не бяха ангажирани доказателства
да съществува забрана за извършване на тази маневра, а тежестта на
устаноявавена на посоченото обостоятелство е върху ответника. Автотехническата
експертиза, която съдът приема, сочи, като причина за настъпване на произшествието,
едИ.твено поведението на водача на л.а ”Фолксваген
Голф” с рег. № *********, не и на ищеца.
Второто от възраженията също е неоснователно. Според медицИ.ката
експертиза, теоретично счупването на ключицата в средната трета може да се
причини от пряко травматично въЗ.ействие с удар върху нея или непряко при удар
върху рамото, протегната ръка, както и по механизъм на притискане, при
използване на предпазен колан. Според вещото лице, всички травматични
увреждания на ищеца могат да настъпят и при поставен предпазен колан.
По претенцията за законна лихва:
Ищецът претендира законна лихва, считано от 23.02.2017г. – датата, на
която, според него, изтича три месечния срок за произнасяне по предявената от
него застрахователна претенция по щета № **********. В отговора на исковата
молба ответникът не оспорва, че пред него ищецът е предявил застрахователна
претенция, по която е образувана щета № **********. /отговор на исковата молба
- т.1, изречение второ/. Самата застрахователна претенция не е представена по
делото, но предвид изразените становища от страните съдът прие, че такава
претенция действително е била предявена с вх. № ОК -734341/23.11.2016г. преди
датата на подаване на исковата молба. Съгласно
чл.409 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. С
оглед изявленията на страните, съдът приема, че ответникът е бил поканен да
заплати застрахователно обезщетение от ищеца на 23.11.2016г., поради което
срокът за произнасяне е изтекъл на 23.02.2017г. Следователно, законна лихва се
дължи, считано от от 24.02.2017г. до
окончателното изплащане, не и преди тази дата.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
130лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица, за
свидетел и за адвокатско възнаграждение в размер общо на 1204.73лв., съобразно
отхвърлената част от иска. При определяне размера на разноските, съдът уважи
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намали неговия
размер до минималната стойност по чл.7,
ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ от 1430лв.,
които с ДДС са 1716лв., тъй като делото не представлява фактическа
и правна сложност.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.
В.Д.,*** с адрес за призоваване: гр.София, ул.” *********, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на
619.66лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ
върху уважения иск в размер на 520лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Б.Н.Б., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, на основание чл. 432,
ал.1 от КЗ, сумата от 13 000лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили
се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: травма на ляво рамо и на гръдния кош, както и неразместено
закрито счупване в средната трета на лявата ключица, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.07.2016г., по вина на водача на
л.а„Фолксваген Голф” с рег. № ********* – В.Н.Б.,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2017г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 30 000лв. и в частта, в
която се претендира законна лихва за периода 23.02.2017г. - 24.02.2017г., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.” АД да заплати на Б.Н.Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 130лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б.Н.Б. да заплати на „ЗД „Б.И.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1204.73лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.” АД да заплати на адвокат Г. В.Д.,*** с
адрес за призоваване: гр.София, ул.” *********, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 619.66лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *********, да заплати на държавата, по сметка на СГС,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 520лв. върху
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :