№ 20223
гр. София, 08.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20231110145920 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са от „Банка ДСК“ЕАД срещу А. К., ЕГН **********, по реда на чл.415,
ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
430, ал. 1и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на следните суми: сумата в размер на 3 537,10 евро - главница, ведно със
законната лихва от 16.08.2023 год. до окончателното й заплащане; сумата в размер на 350,93
евро - представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.04.2020 год. до 25.01.2021
год.; сумата в размер на 14,45евро - представляваща санкционираща лихва /неустойка/ за
периода от 16.04.2020 год. до 25.01.2021 год., сумата в размер на 857,91 евро -
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.01.2021 год. до 29.05.2023 год.,
както и сумата от 60 евро - представляваща разходи при изискуем кредит.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.12.2015 г. бил сключил с ответника
Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който бил предоставил на
кредитополучателя кредит в размер 5 000 евро със срок за издължаване 120 месеца до дата
на краен падеж на 16.12.2025 г. Твърди, че кредитът бил усвоен в пълен размер на 16.12.2015
г. по разплащателна сметка на кредитополучателя. За предоставянето на кредита страните
били договорили, че същият се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора за кредит бил 11 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 0,049 % и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 10,951 % при изпълнение на Условията на програма за обвързана продажба „ДСК
Партньори“. При нарушаване на условията кредитополучателят губел правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал, чрез
увеличаване на надбавката. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент, бил стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, в размер на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер 13,401 %. Твърди, че кредитополучателят бил
направил заявка за ползване на преференциални условия и учредил, чрез Договор от
1
16.12.2015 г. залог върху вземанията за трудово възнаграждение и други трудови
правоотношения и залог върху вземанията на залогодателя по банкова сметка. За падежна
дата било определено всяко 16-то число на месеца. Сочи, че съгласно чл. 19.1 от Общите
условия към договора за кредит, при забава на плащането на месечна вноска от деня,
следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер 10 процентни пункта.
Ищецът твърди, че длъжникът бил изпаднал в забава в плащанията на месечните
погасителни вноски повече от 90 дни /поне 4 броя от дължимите погасителни вноски/,
поради което на 26.01.2021 г. и на основание чл. 19.1 и чл. 19.2 от Общите условия за
предоставяне на кредит за текущо потребление към Договора за кредит, банката била
упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, след надлежно връчване
на покана-уведомление за предсрочна изискуемост до А. К.. Евентуално, ако съдът счете, че
предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила на твърдяната дата и на основание
представената покана-уведомление, получена от А. К. на 26.01.2021 г., поради наличие на
неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите месечни вноски за
главница и лихва от страна на кредитополучателя, заявява, че с предявяването на
настоящата искова молба, „Банка ДСК“ АД обявява предсрочната изискуемост по Договор
за кредит за текущо потребление от 16.12.2015 г. на ответника, в размер на пълния му
неизплатен остатък. Сочи, че бил предприел действия по събиране на вземането си чрез
подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по чл. 417 от ГПК. По така подаденото заявление на дата 30.05.2023 г. било образувано
ч.гр.д. № 30518/2023 по описа на Софийски районен съд, 65 състав. С Разпореждане №
72913/13.06.2023 г. Софийски районен съд отхвърля подаденото от Банката заявление вх. №
156389/05.06.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГГ1К на осн. чл. 411,
ал. 2, т. 5 ГПК. Счита, че е в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което е налице
интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск, за сумите по заявлението. Моли съда
да осъди ответника да заплати посочените суми. Претендира деловодни разноски,
включително сумата от 188,56 лв., д.т. в заповедното производство и юрисконсултско
възнаграждение от 150лв.
Ответникът А. К., призован при условията на чл. 48 от ГПК - чрез публикация в
неофициалния раздел на ДВ, се представлява от особен представител адв. Д. П. И., САК,
назначена от съда. Депозирал е писмен отговор, в който оспорва основателността на
исковете. Оспорва, че е налице сключен договор за кредит между ищеца и ответника.
Оспорва автентичността на подписа, положен за А. К. в представените документи: Договор
за кредит за текущо потребление от 16.12.2015г., Общи условдия за предоставяне на кредити
за текущо потребление, Договор за залог върху вземане от 16.12.2015г., Промоционални
условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по
трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка, Заявка за ползване на
преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление от 16.12.2015г.,
Погасителен план и ГПР, Такси по кредит за текущо потребление, Декларация по чл. 5 ал. 2
ЗПК. Твърди, че подписът, положен за кредитополучател в посочените документи, не е
положен от ответника А. К.. Моли съда да открие производство по чл. 193 ГПК за проверка
на истинността на оспорените документи досежно авторството на подпис на
кредитополучателя. Прави и възражение за недействителност на Договор за кредит за
текущо потребление от 16.12.2015г. и ОУ към него, който е с характер на потребителски
договор, съгласно е § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите. Твърди, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК в
относимата редакция във връзка с чл. 11 ЗПК във връзка с чл. 10 ал. 1 ЗПК и/или чл. 5 ал. 4
ЗПК, тъй като договорът и съпътстващите го приложения - Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление, Договор за залог върху вземане от 16.12.2015г.,
Промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог
2
на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка, Заявка за
ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление от
16.12.2015г. , Погасителен план и ГПР, Такси по кредит за текущо потребление, Декларация
по чл. 5 ал. 2 ЗПК на хартиен носител не са изпълнени на формат и размер на шрифта, равен
или по-голям от размер 12 pt, което противоречи на императивна разпоредба на ЗПК. Също
така не били написани на ясен и разбираем език, което да позволи на кредитополучателя и
потребител обективно да се информира за икономическите последици от поемането на
задължението по кредита. Договорните клаузи били също и неравноправни, като те не били
уговорени индивидуално. Направено е и възражение, че договорните клаузи за
възнаградителна лихва по т. 8, 8.1 от Договора за банков кредит и чл. 7.1., 7.1.2, 7.2.2., 7.2.3,
7.2.4, 7.3., 7.4., 7.5 и 7.6 от ОУ към Договора за банков кредит, договорните клаузи за ГПР по
т. 9 от Договора за кредит и т. 9.1, 9.2. и 9.3 от Общите условия към Договора за банков
кредит, както и договорните клаузи за заплащане на лихва за забава /санкционни лихви / по
т. 19.1. и 19. 2 от Общите условия към договора за кредит, са нищожни като противоречащи
на чл. 11ал. 1 т. 9 до 16 ЗПК. Същите не били индивидуално уговорени, върху съдържанието
им кредитополучателят не бил могъл да влияе и същият се е намирал в по-слабо защитена
позиция, като същите договорни разпоредби на основание чл. 24 ЗПК във връзка с чл. 143
ал. 1 т. 5, 10, 11, 12 и 13 ЗЗП във връзка с чл. 146 ал. 1 ЗЗП са неравноправни и като такива
нищожни. Оспорва и клаузата за възнаградителна лихва като невравноправна, предвид че
предпоставките за промяна на лихвения процент не били обективни, а зависели от
субективната преценка на банката като липсвала яснота, относно методиката и
математическия алгоритъм както на първоначално начисляване, така и в условията на
промяна. Клаузата на т. 8.1 от договора била във вреда на потребителя и не отговаряла на
изискването за добросъвестност, тъй като водела до значително неравновесие между правата
на банката и потребителя. В процесния договор не били посочени лихвообразуващите
компоненти, не била разписана методология за определяне вида, тежестта и количествените
измерения на ценообразуващите компоненти, които да са публични и обективни и да се
променят автоматично, а не по волята на банката. С уговорената промяна на EURIBOR като
лихвообразуващ компонент или замяната му с друг индекс по усмотрение на Банката,
възнаградителната лихва била не само неопределена, но и неопределяема. Оспорва
действителността на клаузата на т. 8 от Договора за кредит във връзка ст. 19.1 от Общите
условия към него като счита ,че наказателната лихва в размер минимум 23.401 % годишно е
с необосновано висок размер, което е в нарушение на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Размерът на
уговорената наказателна лихва противоречал и на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК,
съгласно който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно, ал. 2 на същата разпоредба
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Оспорва същата като нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД или че противоречи и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
преди. 3 от ЗЗД, Оспорва и клаузата на т. 19.2 от Общите условия към Договора за кредит
като неравноправна. Уговореното обезщетение за забава във вид на мораторна неустойка и
основен компонент, формиращ обезщетението за забава, е договорения лихвен процент по
кредита, т.е. възнаградителната лихва, с втори компонент - надбавка за забава в размер от 10
процентни пункта. Сочи, че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем се стигало до
резултат, при който длъжникът ще дължи както възнаградителната лихва по договора, макар
и същата да е посочена като компонент от мораторното обезщетение, така и допълнителна
надбавка за забава. Оспорва твърдението на ищеца, че предоставил на ответника А. К.
банков кредит в размер на 5000 евро по посочения в процесния Договор за кредит банкова
сметка и че същият кредит е бил усвоен, както и той да е получил преддоговорна
информация с оглед процесния кредит Оспорва и претендираната от ищеца сума от 60 евро
представляваща разходи при изискуем кредит, като счита, че същата е нищожна поради
3
противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Оспорва, че е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането на твърдяната от ищцовото дружество дата -
26.01.2021г. с оглед заявената за връчена от ЧСИ Стоян Якимов по искане с вх. №
040536/11.12.2020г. Покана - уведомление от Банка ДСК АД до А. К. при условията на чл. 18
ал. 5 ЗЧСИ във връзка с чл. 47 ал. 5 ГПК,като счита тази разпоредба за неприложима
относно извънсъдебно връчване на изявления на кредитора до длъжника. Оспорва и
изявлението в Искова молба за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит
с връчването на същата на особен представител на длъжника да е надлежно упражнено
право на за обявяване на предсрочна изискуемост. По изложените съображения моли съда
да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ,
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Още с доклада по делото съдът е указал на страните, че съгласно повелята на чл. 7,
ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител и в тази връзка е указал на страните да вземат становище по делото.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ЗЗД:
Според чл. 9, ал. 1 ЗПК с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на паричен заем, които
последният се задължава да върне чрез извършването на периодични парични вноски през
целия период на неговото предоставяне.
Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално
изпълнение на задължението за връщане на паричния заем включва следните елементи: 1.
Възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание; 2.
Предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя; 3. Размерът
на задължението и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост или
обявяване на предсрочна изискуемост.
Установява се въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното
прозводство наличието на сключен между страните по делото Договор за кредит за текущо
потребление от 16.12.2015 г. и приложими общи условия (ОУ) към него. Кредиторът "Банка
ДСК" ЕАД се е задължил да предостави на кредитополучателя А. К. паричен кредит в общ
размер на 5 000 евро, които ответникът следвало да върне на различни по стойност
ежемесечни вноски в размер между 69,57 евро (най-малка) до 91,43 евро (най-голяма) за
срок от 120 месеца за периода 16.12.2015 г. – 16.12.2025 г. Уговореният годишен лихвен
процент е 11 % - променлив. Падежът на всяка погасителна вноска е определен на 16-то
число на съответния месец, следващ месеца, за който се отнася, с изкл. на първоначалната
вноска. Падежът на последната вноска е 16.12.2025 г.
Съгласно погасителния план към договора, крайният срок на договора е падежът на
последната вноска 16.12.2025 г. Падежът на всяка погасителна вноска е определен на 16-то
число на съответния месец. Съгласно чл. 9.3 от ОУ към договора - месечните погасителни
вноски включват главница по заема заедно с разходите по чл. 9.1 от договора, т.е. – лихви,
такси, които клиентът дължи на Банката, съгласно Приложение – извлечение от Тарифата на
Банката; такса за поддържане на разплащателната сметка, чрез която се обслужва
предоставеният кредит и такси за допълнителни услуги, ползването на които представлява
изпълнението на условия за получаване на преференциална лихва по кредита. Съгласно чл.
19.1. при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Съгласно чл. 19.2. от договора при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от
4
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Последиците по
предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление
до клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред –
остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Посочено е в последния
абзац на договора че потребителят е получил необходимата по ЗПК преддоговорна
информация.
По делото са приложени и Промоционални условия по стандартен кредит за текущо
потребление, обезпечен със съответни обезпечения, като видно от приложената по делото
Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление от
16.12.2015 г., същите са релевантни в настоящия случай.
Съгласно неоспореното от страните и прието от съда заключение на
съдебносчетоводната експертиза в първоинстанционното производство, което настоящият
съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и неопровергано от останалите
доказателства по делото, банката е отпуснала на ответника сума в размер на 5 000 евро.
Сумата в размер на 5 000 евро е преведена по личната банкова сметка кредитополучателя
видно от приетото по делото извлечение от банковата сметка на кредитополучателя, а
именно на: BG24STSA93000021644917 с титуляр А. К.. Установено е още, че
кредитополучателят е извършвал ефективни плащания по кредита в общ размер на 3 581,06
евро, посочени по дати, размер и вид на погасеното задължение в Таблица 1, като така са
погасени главница в размер на 1462,90 евро, възнаградителна лихва – 2 116,90 евро, 1,26
евро – санкционна лихва. Всички месечни вноски с падеж до 16.03.2020 г. са изцяло
погасени. Установява се, че последното плащане по кредита е постъпило на 16.04.2020
година, т.е. от тази дата процесният кредит е в просрочие, като не е платена дължимата
вноска за главница от 35,87 евро и възнаградителната лихва от 19,80 евро. Изтъква, че
неплатеният остатък от цялата главница в размер на 3 537,10 евро включва в себе си и
неплатена просрочена главница в размер на 358,74 евро – 10 неплатени вноски за периода от
16.04.2020 г. до 16.01.2021 г. (дата на последна начислена неплатена вноска). Върху тази
неплатена главница за 10-те месеца е начислена санкционна лихва (неустойка) в размер на
14,45 евро. Сочи, че неплатената възнаградителна лихва, отнасяща се за процесния период
от 16.04.2020 г. до 28.01.2021 г. е в размер на 350,93 евро (вж. колона 8 на Приложение 1 към
заключението). Посочена е цена от 60 евро, начислена за неплатена такса за предсрочна
изискуемост – начислението датира от 28.01.2021 г. Експертът е направил още следните
констатации, защитени устно и пред съда и страните в хода на проведеното на 10.07.2025 г.
открито съдебно заседание по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК. Обяснено е, че за периода от
16.12.2015 г. до 15.01.2016 г. кредитът е олихвяван с 11 %, за периода от 15.01.2016 г. до
16.02.2018 г. той е олихвяван с 10.95 %, а за периода от 16.02.2018 г. до 28/.01.2021 г. – с
11,95 %, Вещото лице изрично е обърнало внимание, че Банката е отчитала кредита, не
както е било заложено в първоначалния погасителен план, приложен по делото, с регулярно
намаляване на остатъчната главница, без значение дали има плащане или не – а е отчитал
намаление на остатъчната главница само когато е имало реално плащане и погасяване по
главницата. Още, афиширано е, че върху падежиралите неплатени вноски за главница,
ищецът е начислявал само надбавка за забава в размер на 10 % годишно, а не ГЛП +
надбавка, както е посочено в ОУ. Тоест, не е налице начисляване на две лихви върху една и
съща сума, т.е. приложен е друг модел на отчитане на кредита, различен от този в
погасителния план. В случая, с оглед този начин на отчитане на кредита от ищеца, върху
просрочената главница е начислявана само надбавка за забава в размер на 10 % годишно. За
периода от 16.01.2021 г. до 29.05.2023 г., включително, изчислената законна лихва върху
целия неплатен остатък за главница (3 537,10 евро) е в размер на 958,23 евро. Най-после,
вещото лице афишира, че ефектът, който се получава е, че има по-малко начислена лихва за
забава – банката е обединила всичко, под думите на експерта.
По делото е изслушано и заключение по ССгЕ, вещото лице по която категорично
уведомява, че подписите, положени по изследваните документи, изхождат от ответника А.
К.. Нещо повече, в хода на съдебното заседание, проведено на 30.10.2025 г. експертът
посочва, че подписът на изследваното лице е много специфичен и съставен от различни
съставни елементи, респективно трудно би могъл да бъде изимитиран, което още повече
затвърждава представата, че именно Акце К. е подписал договора за кредит и
5
съпътстващите го документи. В аспекта на констатациите на вещото лице, притежаващо
единствено измежду страните и съда, специални знания от областта на науката графология,
съдът приема за напълно неоснователни възраженията на ответника за липса на валидна
облигация между страните поради липса на обективирана воля за това от кредитополучателя
К..
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10,
ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация).
Предвид обстоятелството, че на ответника е предоставен потребителски кредит,
който е сключен при общи условия и няма данни да е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност, същият има качеството на потребител по смисъла на
действащите разпоредби към договора за кредит § 13, т. 1 ДР ЗЗП и § т. 1 ДР ЗЗППТ.
Същевременно ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП и § т. 2 ДР ЗЗППТ.
В конкретния случай, договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата
форма – писмена форма на хартиен носител, като е посочен общият размер на кредит,
лихвеният процент, налице е погасителен план, информация за правата на потребителя,
както и общите условия са подписани от потребителя.
На първо място, съдът намира, че следва да вземе отношение по инвокираното от
ответника възражение за липса на валидно уведомяване до ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост по кредита. Същото, по мнение на настоящия съдебен състав, е
неоснователно. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по
друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното настъпване (така и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.
о., Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 156
от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.).
Второ - относно нищожност на договора, евентуално – на отделни клаузи:
Съгласно чл. 8 от договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който
кьм датата на сключване на договора за кредит е 11% годишно или 0.03 % на ден, формиран
от стойността на 6-месечен SOFIBOR/ EURIBOR 0.049% и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 10.951 %. При изпълнение на Условията на програма за обврзана продажба "ДСК
Партньори", подробно описани в Приложение 2 кьм договора (по-нататьк наричани
"Условията"), кредитът започва да се олихвява с преференциален променлив лихвен процент
чрез намаляване на надбавката, съгласно Условията. При нарушаване на Условията
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ губи правого си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно
Условията. Максималният лихвен процент, до който може да достигне лихвеният процент в
резултат на неизпълнение на Условията, е стандартният променлив лихвен процент,
приложим по стандартните потребителски кредити, в размер на 6-месечен SOFIBOR/
EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.401 %.
6
Лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR/ EURIBOR при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в ОУ. Крайният лихвен процент не може да
бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на
фиксираната стандартна надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на
Условията. Според настоящия съдебен състав, тази клауза от договора не е неравноправна,
доколкото макар да дава право на кредитора да изменя базовия лихвен процент и годишния
процент на разходите (ГПР), то тази промяна стои в пряка връзка с поведението на
длъжника, респ. длъжникът има контрол върху процеса. В посочената клауза е точна
конкретика в критериите, с което фактически се предоставя възможност за изменение на
размера на цената на кредита от кредитодателя, но това не е произволено. Основанията за
изменение на цената на банковата услуга (възнаградителната лихва) са ясно и разбираемо
формулирани за средния потребител. Последният би могъл да прецени, дори и без
специални познания, дали едностранната промяна на възнаградителната лихва се базира на
основателно съображение от страна банката. По същество е уговорена промяна на
възнаградителната лихва от кредитодателя-финансова институция – по своя преценка, но
при обективна даденост, стояща във волята и поведението на длъжника (който отговаря,
респ. изпълнява преференциалните условия или не) – с прилагане на съответна методика,
посочваща по какъв начин ще се измени възнаградителната лихва, както и с установени
обективни критерии, които да обосновават изменението. Затова и съдът прецени
коментираната клауза за равноправна. Същата не води до дисбаланс между интересите на
страните по договора в полза на по-силната икономически страна – кредитодателят.
Отделно, макар наистина да се касае до клауза, която дава право на търговеца да увеличава
цената на заемния ресурс, потребителят в най-лошия случай ще получи условията
(конкретно лихвен процент), който е приложим по стандартните потребителски кредити.
С оглед на изложеното първоинстанционният съд намира, че ответникът дължи
предоставената главница, лихвите, но не и върху начислените върху тях лихви (такива не са
и начислени според експерта по ССчЕ). Поради това и като кредитира изцяло заключението
по ССчЕ, съдът приема следното. неплатеният остатък от цялата главница в размер на 3
537,10 евро включва в себе си и неплатена просрочена главница в размер на 358,74 евро – 10
неплатени вноски за периода от 16.04.2020 г. до 16.01.2021 г. (дата на последна начислена
неплатена вноска). Ето защо искът за главница следва да бъде уважен в цялост, предвид че
исковата претенция за това вземане възлиза на екзактно изчислената стойност от вещото
лице.
По-горе вече се прие, че изискването за съставяне на договорната клауза на ясен и
разбираем език се прилага и по отношение на клаузата, попадаща в обхвата на понятието
„основен предмет на договора“ или „съответствие на цената и възнаграждението, от една
страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга“ по смисъла на член 4, §
2 от Директива 93/13/ЕИО, в случая е изпълнено касателно дължимата от
кредитополучателя възнаградителна лихва. При условие, че такава клауза е изразена на ясен
и разбираем език, същата не се счита за неравноправна и не се прави преценка на
неравноправния й характер /решение по дело С-186/16, т. 1 изр. 2 от диспозитива; решение
по дело C-484/08, EU:C:2010:309, т. 32; решение по дело C-26/13, т. 68/. Ето защо като
дължима съдът прецени и възнаградителната лихва в размер на 350,93 евро, начислена за
периода от 16.04.2020 г. до 25.01.2021 г., поради което и това вземане следва да бъде
присъдено на ищеца.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Видно е от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът
претендира да е кредитор на вземане, основано на клаузата на чл. 19.1 от ОУ към процесния
договор. В тази клауза от съглашението се урежда, че при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако Кредитополучателят погаси дължимата
месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Съгласно чл. 19.2. от договора при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
7
(десет) процентни пункта. Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а
ако законът го изисква – след уведомление до клиента. След предявяване на молбата за
събиране на вземането по съдебен ред – остатъкът от кредита се олихвява със законната
лихва по чл. 86 ЗЗД. При тези твърдения настоящият съдебен състав приема, че се касае за
иск за кумулативна мораторна неустойка по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД. С
разглежданата клауза от договора страните са постигнали неустоечно съглашение, което да
обезщети кредитора за вредите, които той претърпява при забавено плащане на главницата.
Това е и целта на неустойката – да мотивира към добросъвестно изпълнение, вкл. чрез
включване на наказателен елемент, свързан с нейния размер. Тази цел се постига, когато
санкцията за длъжника е съотнесена към забавената част от задължението. Същевременно с
оглед начина на формиране на неустойката /като сбор от два компонентна – възнаградителна
лихва и надбавка/, тя се явява достатъчна освен да обезщети кредитора, също да изпълни и
наказателната си функция – тъй като предвидима вреда за банката е невъзможността да
предостави кредит другиму срещу възнаградителна лихва, тази вреда се обезщетява само от
единия компонент на уговорената в чл. 19.1. неустойка, а надбавката съставлява
наказателният елемент в нея. В случая се претендира неустойка за забава върху главницата
за период, в който кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си за заплащане на
анюитетни вноски.
Според вещото лице, работило по ССчЕ, за периода от 16.04.2020 г. до 16.01.2021 г.
санкционната неустойка върху главницата в размер на 358,73 евро възлиза на 14,45 лева –
санкционна лихва или неустойка. Ищецът претендира точно тази сума, поради което и
предвид дадените по-горе разяснения, последната му се дължи.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 78 ЗЗД за такси:
Неоснователна е претенцията на ищеца за "разходи за изискуем кредит". На първо
място претендираната такса не е включена нито в индивидуалния договор, нито в ОУ на
банката, доколкото в чл. 9.1. и др. от ОУ са предвидени редица такива (за обслужване –
еднократна или на етапи, за управление, за предсрочно погасяване и др.), но липсва такса за
разходи за изискуем кредит. На следващо място по делото не е доказано извършване на
разходи за събиране на вземането извън разноските в заповедното и настоящото
производство, чиято дължимост е на основание е чл. 78 ГПК и не е предмет на отделен иск.
Изложеното формира извода на съда за неоснователност на исковата претенция в размер на
60 евро за дължими такси по кредита и този иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е
забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на
кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора
мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Съгласно
изчисленията на експерта по ССчЕ, за периода от 26.01.2021 г. до 29.05.2023 г. включително
изчислената законна лихва върху целия неплатен остатък от главницата в размер на 3 537,10
евро е в размер на точно 958,23 евро. Ищецът претендира по-малка сума от изчислената от
експерта и по-конкретно – 857,91 евро, като с оглед правилото, закрепено в чл. 6 от ГПК,
съдът следва да уважи акцесорната претенция за лихва в цялост, като се съобрази с
границите и предмета на делото, поставени от ишцовата страна.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни по арг. от чл. 78, ал. 1
и ал. 3 от ГПК.
Ищецът претендира разноски, както следва: 238,16 лв. – държавна такса; 1242,60 лв.
– възнаграждение за особен представител; 30 лв. – държавна такса за ДВ; 687 лв. – депозит
за ССчЕ; 300 лв. – депозит за СГЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на общо 280 лв. за заповедното и за исковото производство в приложение на
правилото, установено в чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ (изм. от 01.10.2025 г.) или общо 2 777,76 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената част от иска на ищеца се следват
разноски в общ размер на 2 743,18 лв.
8
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
********* срещу А. К., ЕГН **********, по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1и ал. 2 от ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че А. К. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД,
следните суми: сумата в размер на 3 537,10 евро - главница, ведно със законната лихва от
16.08.2023 год. до окончателното й заплащане; сумата в размер на 350,93 евро -
представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.04.2020 год. до 25.01.2021 год.;
сумата в размер на 14,45 евро - представляваща санкционираща лихва /неустойка/ за
периода от 16.04.2020 год. до 25.01.2021 год., сумата в размер на 857,91 евро -
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.01.2021 год. до 29.05.2023 год., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 60 евро - представляваща разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА А. К., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на 2 743,18 лева, представляваща
сторени разноски в хода на заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9