О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 33
14.01.2020г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Албена Зъбова - Кочовска
Като разгледа докладваното от съдия Христова ч.гр.дело №448 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на „Е“, ЕИК *, чрез адв. Р. , против определение № 780/26.09.2019 г. по в.гр.дело № 1400/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действия на ЧСИ Т. Д. по изп.дело № 191/2014 г - постановления за отмяна на постановления за възлагане, разпределение на суми, представляващо удостоверение за размера на дълга и отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се оплаквания за неправилно оставяне на жалбата без разглеждане поради липса на правен интерес в резултат на неправилно тълкуване на съдържанието и .
За да остави без разглеждане жалбата в частта, с която се иска отмяна на постановленията на ЧСИ с които биват отменени постановления за възлагане на недвижими имоти, съдът е приел, че липсва правна норма, която да предоставя такава възможност . Игнорирано е обстоятелството, че обжалваните актове на ЧСИ не са предвидени в ГПК и поради това не е предвидена възможност за обжалването им. Съдебният изпълнител е надхвърлил материалната си компетентност и обжалваните постановления са нищожни. Мотивите на обжалваното решение в тази част са противоречиви, тъй като съдът констатира, че постановленията не подлежат на съдебен контрол, но не изследва правната им природа.
Няма съдебна практика,която да урежда актовете на съдебния изпълнител, надхвърлящи пределите на неговата компетентност и на страните следва да се признае възможността да осъществят защитата си против тях посредством обжалването им пред съда. Съдът е приложил закона формално, без да осъществи дължимото правораздаване . Нищожността им е призната и от съдебния изпълнител в мотивите, депозирани към жалбата.
По отношение на обжалваното удостоверение за дълга, съдът неоснователно е приел, че то не е разпределение на суми по смисъла на чл.460 ГПК. В него е отразено получаването на сумите по отменените постановления за възлагане, въпреки последващата им отмяна, т.е то отразява настъпилото плащане, което не е разпределено и за длъжника е налице правен интерес от обжалването му.
Отговор на частната жалба е подаден от „Т“А. , ЕИК *, чрез адв. Т. . Счита я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Твърди, че сезиращата жалба е била нередовна поради липса на реквизитите, посочени в чл.260, т.2 и т.4 ГПК вр. с чл.436, ал.4 ГПК и поради липса на доказателства за своевременното и подаване.
По същество излага доводи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Обжалваните пред Бургаския окръжен съд постановления за отмяна на постановления за възлагане не са изпълнителни действия по смисъла на т.8 ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и поради това не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Постановленията не подлежат на обжалване и съобразно разпоредбата на чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение действията по обявяване на купувача след наддаването не подлежат на обжалване, освен в хипотезите на възлагане на имота не по най - високата предложена цена или при нарушения на разпоредбите на чл.489 и чл.490 ГПК. Недопустимо е и обжалването на отмяната на обявяването на единствения участвал в наддаването купувач , инкорпорирана в постановлението за обявяване на публичната продан за нестанала.
Оспорват се твърденията в частната жалба за противоречие в мотивите на решението. Счита за несъмнено правомощието на съдебния изпълнител да отмени с постановление по реда на чл.434 ГПК предходно свое постановление. Постановлението за възлагане не е правораздавателен акт. Ако жалбоподателят приема обжалваните постановления за нищожни, то те не засягат правната му сфера и поради това е лишен от правен интерес да ги обжалва.
Отменените от съдебния изпълнител постановления за възлагане, издадени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила според страната също са „правно нищо“ и не задължат взискателя да заплати цената чрез прихващане на дълга му с „Е“ . Поради това взискателят се е възползвал от възможността да се откаже от наддавателните си предложения преди приключване на процедурата по възлагане на имотите.
Определението на съда е правилно и в частта, с която е констатирано, че удостоверението за размера на дълга не е разпределение на суми, подлежащо на обжалване по реда на чл.463 ГПК, тъй като не съдържа белезите на разпределение .достоверението сочи, че към датата на издаването му разпределение не е изготвено и не са издадени постановления за възлагане. Към датата на връчване на жалбоподателя на съобщението за дължимите от него такси, не е имало изготвена сметка по чл.79 ЗЧСИ.
В удостоверение № 3946/01.08.2019 г. ЧСИ за трети път е потвърдил, че не са издадени постановления за възлагане и не е извършено разпределение на сумите, получени от публична продан на 28.04.2015 г. и на 31.07.2015 г.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището, постъпило по нея и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледаната.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалба на „Е“, ЕИК *, длъжник по изпълнително дело № 191/2014 г. по описа на ЧСИ Т. Д. , против действия на съдебния изпълнител - постановления, с които са отменени влезли в сила постановления за възлагане на три недвижими имота по изпълнителното дело с искане за прогласяване на тяхната недопустимост , против разпределение на суми, обективирано в удостоверение за размера на дълга и против мълчалив отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за недопустима, постановил е оставянето и без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да достигне до този извод, съдът е намерил, че жалбата е насочена против актове на съдебния изпълнител, които не подлежат на съдебен контрол, тъй като не са посочени сред изрично изброените в чл.435,ал.2 ГПК и ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д І 2/2013 г- на ОСГТК .
По отношение обжалваното по делото удостоверение за размер на дълга настоящата инстанция споделя изцяло доводите в определението, че то не е сред лимитативно и изчерпателно изброените действия на съдебния изпълнител, които длъжникът е оправомощен да обжалва, изброени в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК.достоверението не е и разпределение на суми, подлежащо на обжалване по реда на чл.463 ГПК, тъй като с него не е разпределена сума, между взискателите съгласно реда на привилегиите на признатите вземания, а само е посочен техния размер към датата на издаването му.
Не подлежи на съдебен контрол и мълчалив отказ на съдебния изпълнител, тъй като ГПК предвижда обжалване на писмени актове, изрично обективирани.
Относно постановленията за отмяна на постановления определението също е правилно.
С постановления от 01.08.2015 г. и от 30.07.2015 г. съдебният изпълнител е възложил на взискателя „Т“А. три недвижими имота - жилище и земеделска земя. По молба на взискателя изпълнителното дело е спряно с постановление на ЧСИ от 28.08.2015 г. С друго постановление от 18.02.2016 г. изпълнителното дело е спряно и по молба на длъжника съгласно приложено към нея решение на ВКС, с което е обезсилено решението на БАС, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, послужил за образуването му.
С постановления от 01.03.2016 г., по молба на „Т“А. ЧСИ е отменил собствените си постановления за възлагане от 01.08.2015 г. и от 30.07.2015 г.
След възобновяване на изпълнителното дело по молба на взискателя вх. №2389/26.07.2019 г с постановления изх. № 3* и 3919, всички от 31.07.2019 г. съдебният изпълнител е обявил публичната продан върху имотите за нестанала и отново е отменил постановленията за възлагане от 01.08.2015 г. и от 30.07.2015 г.
Предходната инстанция основателно е приела, че жалбата против отменителните постановления е недопустима поради липса на правна норма, която да предоставя възможност за обжалването им по съдебен ред. Подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител са изброени изрично и лимитативно в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК и ал.3 ГПК и постановлението за отмяна на постановление на възлагане не е сред тях. Бургаският окръжен съд е съобразил и относимостта на ТР№ 2/26.06.2015 г. по т.д № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и правилно е констатирал недопустимостта на жалбата, с която е сезиран и в тази и част.
При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Е“, ЕИК *, чрез адв. Р. , против определение № 780/26.09.2019 г. по в.гр.дело № 1400/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ