№ 19488
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20221110142879 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Oбразувано e по искова молба на И. С. С., действащ лично и със съгласието на своя
баща С. М. С., срещу Е. В. Евтимова-Начева.
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на ищеца, като същата е задължена
по силата на решение № III-117-399/11.11.2014 г., постановено по гр.д. № 29541/2014 г. по
описа на СРС, 117-ти състав, влязло в сила на 21.06.2016 г., да му заплаща месечна издръжка
в размер на 85,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от
време от определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване, както и
увеличения размер на минималната работна заплата. Претендира се увеличаване на
месечната издръжка от 85 лв. на 200 лв. месечно, в т.ч. и за минал период една година назад
от подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, като счита
иска за издръжка по чл. 150 СК за основателен.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
От приетото по делото удостоверение за раждане се установява, че ищецът И. С. С. е
дете на С. М. С. и Е. В. Евтимова-Начева.
С решение № III-117-399/11.11.2014 г., постановено по гр.д. № 29541/2014 г. по описа
на СРС, 117-ти състав, влязло в сила на 21.06.2016 г., ответницата е осъдена да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 85 лв.
1
Видно от постъпилата по делото справка от НАП няма данни за действащи трудови
договори, осигуряване по извънтрудови правоотношения и регистрация като
самоосигуряващо се лице по отношение на С. С..
От събраните по делото доказателства относно трудовата заетост и доходите на
ответницата се установява, че последният трудов договор на същата е прекратен на
10.02.2016 г., като след този период няма данни за осигуряване и данни за изплатени доходи
в справки по чл. 73 ЗДДФЛ. Няма и подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2016 г.
до 2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е свързано с
каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството, ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин –
например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи
от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението
на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка, като това
зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това
означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си
екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете.
Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 195 лева към настоящия момент. Размерът на
издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на
издръжка, и възможностите на задълженото лице – чл. 142, ал.1 СК. В същото време
обичайните за дете на възрастта на ищеца (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински
грижи и т.н.) нужди, както и общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в
което е отглеждан, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновават специално. По делото не се установяват специални
здравословни и образователни потребности на детето.
По предявения иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал.2 СК в тежест на ищеца е
да докаже, че ответникът е родител (майка) на ищеца; че последният не е навършил
пълнолетие към датата на исковата молба; че ответницата е осъдена с влязло в сила решение
да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 85 лв.; материалните възможности на
ответницата да дава месечна издръжка в претендирания размер в процесния период;
трайното съществено увеличаване на нуждите на ищеца след определяне предишния размер
на издръжката му.
Съдът намира иска за основателен.
Безспорно по делото се установява, че ищецът е непълнолетно лице, а ответницата е
2
негова майка, като с решение № III-117-399/11.11.2014 г., постановено по гр.д. №
29541/2014 г. по описа на СРС, 117-ти състав, влязло в сила на 21.06.2016 г. е осъдена да
заплаща издръжка на детето си в размер на 85 лв. месечно. Към датата на устните
състезания в настоящото производство ищецът е на 15 години, като от присъждане на
досегашната издръжка са изминали над 7 години. С оглед настъпилия период от време – над
7 години, съдът намира, че е налице съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо
и увеличение на размера на издръжката, доколкото потребностите на детето от средства за
съществуване и образование значително са нараснали предвид изминалия период от време.
В настоящия случай претенцията на ищеца е в размер на 200 лв. месечно, т.е. близко до
законоустановения минимум. По делото не са ангажирани доказателства досежно
реализирания от ответницата доход, като следва да се вземе предвид и че същата не оспорва
иска в претендирания размер. Ето защо, искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед онсователността на иска, основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва.
Що се отнася до претенцията за издръжка за минало време с правно основание чл. 149
СК, същата е недопустима. Нормите на чл. 149 и чл. 150 СК /аналогични на чл. 82, ал. 1 и чл.
86 от отменения СК/ са ясни, а съдебната практика по приложението им е константна. Само
ако не е присъдена издръжка изобщо може да се търси такава за минало време - една година
преди предявяване на иска. Основанието на този иск по чл. 149 СК е неплащане на
издръжката. Изменението на обстоятелствата е основание да се търси увеличение на
издръжката, съгл. 150 СК и то винаги е от предявяване на иска за увеличение на издръжката.
Определената първоначална издръжка се дължи и по размера й е формирана сила на
присъдено нещо, а основанието на иска за увеличение на издръжката е дали има изменение
на обстоятелствата. При доказване на това основание се определя новия размер от
предявяване на иска по чл. 150 СК /Определение № 16 от 23.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
16/2013 г., I г. о., ГК/.
В настоящия случай безспорно се установи, че с влязло в сила решение е определен
размер на месечна издръжка, което прави недопустимо претендирането на такава за минал
период. Дали ответницата е заплащала редовно издръжката или не, е ирелевантен за
настоящото производство въпрос. С оглед изложеното, производството по иска с правно
основание чл. 149 СК следва да бъде прекратено като недопустимо.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 200,00 лева.
3
Относно направените разноски по делото:
Страните не са претендирали разноски.
Ответницата, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в размер на 165,60 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на
издръжката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката, определена с
решение № III-117-399/11.11.2014 г., постановено по гр.д. № 29541/2014 г. по описа на СРС,
117-ти състав, влязло в сила на 21.06.2016 г., като я УВЕЛИЧАВА и
ОСЪЖДА на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Е. В. Евтимова-Начева, ЕГН
**********, да заплаща на непълнолетното си дете И. С. С., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своя баща С. М. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 200,00 /двеста/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба /04.08.2022 г./ до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законна лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на И. С. С. издръжка.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 42879/2022 г. в частта по иска с правно
основание чл. 149 СК за осъждане на Е. В. Евтимова-Начева, ЕГН ********** да заплати на
И. С. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща С. М. С., ЕГН
**********, сумата от 200,00 лв. месечно за периода 04.08.2021 г. - 03.08.2022 г. издръжка за
минало време.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Е. В. Евтимова-Начева, ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на
издръжката в размер на 165,60 лева.
Решението в частта, с която се прекратява производството има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от съобщаването му, а в останалата част подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4