Решение по дело №8811/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2726
Дата: 23 август 2022 г.
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20213110108811
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2726
гр. Варна, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110108811 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от М. П. К. срещу ХР. Т. Д. иск с правно
иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с решение по гр.д. №
9570/2020 год., по описа на РС-Варна, мерки относно упражняването на родителските права
по отношение на детето П. Х. Д., като родителските права бъдат предоставени на майката
М. П. К., да се определи местоживеенето при нея в К. В., а на бащата да се определи режим
на лични отношения, като същият бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лева
месечно и за постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата за издаване на
международен паспорт на детето П. Х. Д. и за разрешаване на детето да пътува с неговата
майка на територията на държавите членки от ЕС, Кралство Великобритания, Турция,
Сърбия, Северна Македония, Черна гора за срок от 7 години от влизането на решението в
сила, на осн. чл. 127а от СК и по насрещен иск, предявен от ХР. Т. Д. срещу М. П. К. за
изменение на определената с решение по гр.д. № 9570/2020 год., по описа на РС-Варна,
издръжка, която М. П. К. е осъдена да заплаща в полза на детето П. Х. Д., чрез неговия баща
и законен представител от 155 лева на 200 лева, с падеж 5-то число на месеца, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
В исковата молба ищцата М.К. излага, че с влязло в законна сила решение по гр.д. №
9570/2020 год., по описа на ВРС, ХХХ-ти състав бракът между страните е прекратен, като
родителските права по отношение на роденото от брака дете са възложени на бащата, а на
майката е определен режим на личен контакт. При одобряване на споразумението по
горното дело страните са постигнали договореност споразумението да е формално, а в
действителност детето да живее при майката във Великобритания. Още преди решението за
допускане на развод майката се била установила заедно със своите родители в Литъл
Хемптън, Западен Съсекс. П. също пребивавала там. След развода станало ясно, че
1
ответникът няма намерение да спази уговорката между страните, тъй като отказал да
разреши на детето да замине заедно с майка си в Англия.
Сочи се, че от 2019г. ищцата живее в Кралство Великобритания, като работи по
трудово правоотношение с „Сингъл Рисорс“ при гъвкаво работно време. Поддържа, че може
да осигури добри битови условия за детето. Семейството на ищцата е наело къща в Източен
Престън. Живеейки съвместно с родителите си, г-жа К. може да разчита на тях за грижите за
Пресияна. По време на пребиваването си в Кралство Великобритания П. е посещавала
Начално училище „Хейн Чърч ъф Ингланд“, като се е справяла отлично.
Ищцата се позовава на високия си родителски капацитет и оспорва този на
ответника. В тази връзка излага, че бащата има целодневни работни ангажименти. Освен
това ответникът е футболен съдия и е ангажиран с тази си дейност в събота и неделя. С
оглед заетостта на бащата, дето било оставяно на грижите на неговите родители, които
живеят в гр.С.. Неведнъж П. споделяла с майка си, че прекарва цели дни в камиона на дядо
си, придружавайки го по време на изпълнение на служебните му задължения.
По изложените съображения, позовавайки се на собствения родителски капаците, на
желанието и възможностите си да се грижи за детето, както и на пола на последното,
ищцата настоява да й се възложат родителските права. В случай на отхвърляне на иска в
частта за измение на титулярството на родителските права, настова за предоставяне на по-
широк режим на лични отношения.
Ищцата се позовава, че в интерес на детето е да пътува в държавите членки от ЕС,
Кралство Великобритания, Турция, Сърбия, Северна Македония, Черна гора. Пътуването би
благоприятствало психо-емоционалното развитие на детето, би обогатило неговите
светоглед и култура. Настоява искането да се уважи за срок от 7 години, като се допусне
предварително изпълнение на решението.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва иск. Възразвя след влизане в сила на решението по допускане на развод да е
настъпила съществена промяна на условията, при което е определено титулярството в
родителските права и режима на личен контакт с родителя, който не упражнява правата.
Оспорва одобреното споразумение по гр.д. № 9570/2020 год. да е сключено формално
между страните. В противен случай, ищцата не би изплащала определената с решението
издръжка в периода септември 2020-февруари 2021г. В споразумението страните са
фиксирали режим на личен контакт във времето, в което майката пребивава на територията
на Република България, както и отделно за случаите, в които е извън страната, с което се
опровергава довода за формалност на споразумението.
Поддържа се, че П. не е живяла трайно в Кралство Великобритания и не говори
английски. Детето е посещавало училище в страната едва 5 дни до обяд. Навежда се, че
ищцата заминала за Великобритания при родителите си през м. октомври 2019г. и взела
детето със себе си. Тъй като ищцата е нямала възможност да се грижи за П. в Обединеното
Кралство, детето се е върнало с баба си в България през януари 2020г. В действителност
детето е живяло известно време при родителите на ответника в Силистра, тъй като бащата
бил ангажиран с довършването на семейната къща в с.Долище. След лятото на 2020г., обаче
г-н Д. поел изцяло грижите за дъщеря си. Позовава се, че разполага с добри битови условия
за отглеждането на детето, както и на добър родителски капаците.Твърди,че може да
разчита на подкрепа за отглеждането на детето от семейството на брат си. Признава, че
работи като футболен съдия в неработните дни, но твърди, че общият му ангажимент е за
около три часа, през което време детето остава на грижите на своите баба и дядо по бащина
линия. Възразява детето да е прекарвало дни наред в камиона на дядо, като сочи, че се касае
за единичен случай.
Поддържа, че майката не разполага с необходимия родителски капацитет, за да поеме
основните грижи за детето. Последната не познава нуждите и навиците на П. По време на
2
съвместното им живеене ищцата забравяла да вземе детето от детска градина.Оспорва
майката да разполага с битови условия в Великобритания за отглеждането на детето. В
къщата в Източен Престън ищцата е живяла само за периода 1.10.2020г.-30.06.2021г.
Ищцата не живее с родители си, а сменя партньорите си през няколко месеца и съответно
разчита на тях финансово. М. не може да отговори на нужите на детето, връща го мръсно, не
го храни редовно, а самата тя пуши пред П.. Ищецът изнася за случай през март 2021г., при
който ищцата е взела детето със себе си в София и не я е върнала навреме, което наложило
бащата да подаде жалба в полицията. Когато ищцата върнала детето, П. била със силна
кашлица и температура. Счита, че ищцата не може да поддържа нормални хигиенни навици
на детето.
Оспорва искането за предоставяне на заместващо съгласие за пътуване на детето със
своята майка извън пределите на страната. В тази връзка сочи, че ищцата не зачита
установения правов ред, съответно ответникът изразява съмнение, че в случай на
положително решение, майката би върнала детето в страната.
По предявения насрещен иск за изменение на определената с решение по гр.д. №
9570/2020 год., по описа на ВРС, ХХХ-ти състав издръжка се позовава на настъпило сред
постановяване на горното решение изменение в обстоятелствата, при които е определена
издръжката, а именно: нормативно изменение по отношение на МРЗ за страната, променена
икономическа обстановка, нарастали нужди на детето, което посещава детска градина, а от
друга страна на промяна относно трудовата ангажираност на ответницата по насрещния иск.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора. Претендират разноски. Ищцата е развила доводите си по
съществото на спора в писмена защита.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно т. V от ППВС № 1/12.11.1974 година основание за изменение на
определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след
определяне на иска изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на
детето. Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. При това
изменението може да се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които определен
първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са
изцяло нови и са настъпили след този момент.
В съдебната практика е залегнало, че под "изменение на обстоятелствата" се разбират
както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при ново разрешение като следва да се обсъди дали новите
обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите
мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. В
този смисъл решение № 65/28.02.2014 г. по гр.д. № 4202/2013 г. по описа на четвърто г.о. на
ВКС решение № 288/15.03.2016 година по гражданско дело № 2640/2015 година на 4-то г.о.
на ВКС.
В случая, доколко с решение от 01.10.2020 год., постановено по гр.д. № 9570/2020
год., по описа на ВРС, ХХХ-ти състав родителските права по отношение на детето П. са
предоставени на бащата, то следва промяната в обстоятелствата, значими при преценката за
упражняване на родителските права да е настъпила именно след датата на влизане в сила на
горното решение, тоест след 01.10.2020г.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че понастоящем детето
3
живее при баща си- ответника по делото, който разполага със собствено жилище,
подходящо оборудвано според социалния доклад. Детето е обгрижвано адекватно от бащата,
като са задоволени неговите образователни и здравни потребности. Доводите, че детето е
неглижирано с оглед изпълнение на служебните ангажименти на бащата останаха
недоказани по делото.
Същевременно не се установява по делото подобряване на условията на живот при
родителя, на когото не е възложено упражняване на родителските права. Ищцата и към
датата на постановяване на решението по реда на чл. 50 от СК е живяла съвместно с
родители си в къща в Англия, което е видно както от разпитаните по делото свидетели, така
и от изготвения по делото социален доклад. Съдът намира поначално за неотносими към
предмета на доказване доводите, черпени от ответника от обстоятелствата във връзка с
местоживеенето и битовите условия. Същественото е, че не е налице промяна след
постановяване на бракоразводното решение.
От заключението на назначената по делото СПЕ става ясно, че детето е привързано и
има доверителна връзка и с двамата си родители. Двамата разполагат с необходимия
родителски капацитет, за да осигурят адекватното му отглеждане. Не се установи да е
настъпило родителско отчуждение спрямо майката. В действителност вещото лице е
установило известни внушения от страна на бащата, но с оглед на обстоятелството, че
детето трайно се отглежда от този родител, реципирането на поведението и отношението на
бащата е неминуемо. Съществено е, че детето не е прекъснало емоционалната си връзка с
майката, което сочи, че бащата не се противопоставя на отношенията между майката и
детето. В този аспект не е налице промяна на обстоятелства засягащи положението на
детето в контекста на отношенията родители- дете.
Съдът съобразява, че от заключението на допусната по делото съдебно-психологична
експертиза, чието заключение е неоспорено от страните се установява, че отношението на
детето към промяната на неговото местоживеене и преместването му във Великобритания е
негативно. Детето се е адаптирало към живота с баща си, чувства се сигурно и защитено.
Като тук е мястото да се подчертае, че за да се запази това благоприятно положение, е
необходимо бащата да не се опитва да конкурира майката.
При тези данни съдът намира, че исковата претенция са изменение на мерките
относно упражняване на родителските права, определени с решение 01.10.2020 год.,
постановено по гр.д. № 9570/2020 год., по описа на ВРС, ХХХ-ти състав следва да бъде
отхвърлена, като неоснователена.
С оглед отхвърляне на искането за промяна в титулярството, следва да се разгледа
искането за изменение на режима на личен контакт, определен в полза на ищцата с
горецитираното решение. За основателността на искането, е необходимо да се установи
промени касателно ефективността на мерките за правилното упражняване на родителски
права в светлината на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 година.
Видно от решението, с което е определен първоначалния режим, сега действащия
режим на лични отношения/ доколкото е изтекъл първия месец от постановяване на
решението/ всяка първа и трета събота и неделя от петък 17,00 часа до неделя 12,00 часа с
две нощни преспивания; през лятото - всяка година за по 30 /тридесет/ дни, съвпадащи с
лятната ваканция на детето, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, както и по
половината ваканционни дни от ваканциите - зимна/коледна/ и пролетна /великденска/,
както и когато майката е извън пределите на Република България да разговаря всяка събота
вечер в периода от 18,00 часа до 20,00 часа с детето по телефон или чрез интернет телефония
/скайп, фейсбук или други/, както и при промяна на номера, скайп име или фейсбук
регистрация - бащата ще уведомява майката за това.
Съдът намира, че предвид настъпилата промяна по силата, на която ищцата трайно се
е установила извън територията на страната посоченият режим се явява нерационален. Този
4
режим осуетява по-интензивния контакт между майката и детето, който безспорно е нужен
за поддържане и развитие на връзката им. От друга страна съдът намира, че определяне на
режим „при всяко завръщане на майката“ е необосновано. Подобна регламентация на
отношенията би възпрепятствaло бащата да организира ежедневието си, вкл. възможности
си за пътуване и почивка. Мислима е хипотеза за недобросъвестно упражняване на права,
при която майката „се завръща“ всяка седмица. Ето защо съдът намира, че режим при
завръщане не следва да се определя.
Същевременно с оглед на обстоятелството, че ищцата не би имала възможност да
упражнява всеки път определения й режим на личен контакт, следва този режим да се
измени, като се продължи периода на среща в неделя до 18,00 часа. За да се компенсират
възможностите на майката да общува с детето, следва да й се предостави режим през всяка
пролетна и есенна ваканция, както и да се удължи режима през лятото на два пъти по
двадесет дни. Както се посочи по-горе предвид местоживеенето на майката извън България,
турбулентните времена на здравна криза и военни действия в Европа, съвсем възможно е
ищцата да не може да упражнява винаги общия режим – две седмици месечно от петък до
неделя. По тези причини и за да не се прекъсне връзката между майка и дете от съществено
значение е да се предостави по-широк режим.
Предвид конфликтните отношения между страните следва да се конкретизира и
режима през коледната ваканция и великденските празници.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато последните не постигнат съгласие по тези въпроси, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. При разрешаване на
възникналия спор основен критерий за преценка винаги е интересът на детето. За уважаване
на молбата по чл.127а ал.2 СК следва да бъде установено, че страните са родителите на
детето, че не са постигнали съгласие относно издаването на задграничен паспорт и за
излизането му извън страната, както и че заместващото съгласието на родителя разрешение
е в интерес на децата.
В случая съдът приема, че доколкото майката трайно живее в чужбина и не са
налице данни, които да сочат риск за детето да пътува с нея, то в негов интерес е да пътува
до посочените в исковата молба държави. Безспорно е в интерес на детето да пътува, да види
и опознае други култури. Държавите членки на ЕС и останалите посочени европейски
държави традиционно се приемат за страни с нисък риск от конфликти и безредици.
Относно срока, в който следва да се даде разрешение на майката да извежда детето, същият
следва да бъде ограничен в рамките на 5 –години, за колкото е валиден издавания
международен паспорт. Трайно е разбирането в съдебната практика, че разрешението за
неограничено извеждане на детето не е в негово интерес.
Пътуването следва да е само в рамките на режима на майката.
Основателен е иска за изменение на издръжката. Възрастта на детето и положението
на майката предполагат нужда от издръжка в размер на 200 лева месечно, която ответницата
по насрещния иск може да осигури.
Разноски в производството не се присъждат.
На осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът по насрещния иск за издръжка следва да се
осъди да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. К., ЕГН: ********** срещу ХР. Т. Д., ЕГН:
********** иск с правно иск с правно основание чл. 51, ал. 4 СК за изменение на
постановените с решение по гр.д. № 9570/2020 год., по описа на РС-Варна мерки относно
упражняването на родителските права по отношение на детето П. Х. Д. чрез промяна в
титулярство на правата.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 51, ал. 4 СК, определения с решение № 260471/
01.10.2020 год., постановено по гр.д. № 9570/2020 год., по описа на ВРС, ХХХ-ти състав
режим на лични отношения на М. П. К., ЕГН: ********** с детето П. Х. Д., ЕГН
**********, като
ОПРЕДЕЛЯ следния режим:
1)всяка първа и трета събота и неделя от петък 17,00 часа до неделя 18,00 часа с две
нощни преспивания;
2 ) Два пъти по двадесет дни през лятото ( съобразно утвърдените от МОН учебни
ваканции), когато бащата не е в платен годишен отпуск, като майката следва да уведоми бащата за
дните, в които ще вземе детето през лятото в срок до 30.04 за съответната година;
3 ) Всяка пролетна и есенна ваканция ваканция ( съобразно утвърдените от МОН учебни
ваканции) за времето от 10,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден от ваканцията,
като майката се задължава да уведоми бащата две седмици предварително за възможността си да
упражни режима;
4) Всяка нечетна година през Коледните празници за времето от 11 часа сутринта на 21.12
до 19,30 часа на 26.12;
5) Всяка четна година през Новогодишните празници за времето от 11 часа сутринта на
27.12 до 18,00 часа на 03.01;
6) Всяка четна година през Великденските празници. В случай, че режимът през
Великденските празници съвпада с режима през пролетната ваканция, прилага се режима по
настоящата точка;
7) всяка четна година на рождения ден на детето П. Х. Д., ЕГН **********;
8) когато майката е извън пределите на Република България бащата осигурява
възможност на майката да общува с детето чрез телефонна, скайп, вайбър и т.н връзка два
пъти в седмицата между 19,00 и 19,30 часа.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата ХР. Т. Д., ЕГН:
********** детето П. Х. Д., ЕГН ********** да пътува придружавано от своята майка М. П.
К., ЕГН: ********** до държави-членки на Европейския съюз, Турция, Сърбуя, Северна
Македония, Черна Гора и Кралство Великобритания за срок от пет години в периода, в
който има право да упражнява режим на лични отношения с детето П. Х. Д., ЕГН
**********, считано от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 127а, ал. 2
СК.
УВЕЛИЧАВА на основание чл. 150 СК определената с решение № 260471/
01.10.2020 год., постановено по гр.д. № 9570/2020 год., по описа на ВРС, ХХХ-ти състав
месечна издръжка, платима от М. П. К., ЕГН: ********** в полза на детето П. Х. Д., ЕГН
**********, чрез неговият баща и законен представител ХР. Т. Д., ЕГН: ********** в
размер от 155 лева на 200 лева с падеж 5-то число на месеца, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката.
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд– Варна,
държавна такса в размер на 32,40 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка, на осн.чл. 242, ал.1 от ГПК.
6

Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7