Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 05.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета
година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Поля Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 8292 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на 258-273 от ГПК.
С решение № 94226 от 18.04.2017 г. по
гр.д.№ 63380/2016 г. на СРС, І ГО, 34 състав съдът е признал за установено по
предявения от В.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против "С.в." АД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сграда 2-А, представлявано от М.И.и Г.П., иск при квалификацията на чл.124, ал.1 от ГПК, че В.М.Г. не дължи на "С.в." АД сумата в размер на 1 250.00 лв. /хиляда
двеста и петдесет лева/,
представляваща главница за ползвани ВиК услуги за жилище, намиращо се в гр. София, жк „Н.",
ул. „********, с аб. № ********** за периода
от 13,05,2016г. до 12,10,2016г., предявен като частичен иск за
сума в общ размер от 21 627.44 лева. С решението ответникът "С.в." АД е осъден да заплати на В.М.Г.
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски за първоинстанционното производство в
размер на 52.40 лв., както и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения да заплати на
адвокат В.В.Т.от АК - гр. София
възнаграждение в размер на 317.50
лв.
Недоволен от постановеното решение е
останал ответникът „С.в.” АД, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва
при твърденията, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Искането
към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения
иск.
Въззиваемата страна В.М.Г. чрез пълномощника си оспорва въззивната
жалба в депозирания от нея по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС.
Съгласно
чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
Настоящият въззивен състав приема, че в правилно
приложение на материалния закон първостепенния съд приема, че ищецът е собственик на процесния
недвижим имот - жилище,
находящо се в гр. София,
жк „Н.", ул. „********, с аб. № **********,
както и че между страните е налице валидно облигационно правоотношение възникнало по силата на публично известни общи условия,
предложени от оператора и
одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния
регулаторен орган, в съответствие с изискванията
на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (в
този смисъл са и Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО;
Решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановени по реда начл. 290 ГПК и др.). Законосъобразен е извода
на СРС, че в качеството си на
собственик, ищецъте се явява потребител на В и К услуги.
В тежест на
ответника по предявения отрицателен установителен иск – „С. в."АД, е да установи основанието и размера на претендираната парична сума.
За установяване размера
на вземането, по което ответникът С.в. АД претендира да е кредитор по делото
пред първоинстанционния съд е приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която, основано на
събраните по делото
доказателства, счетоводните записвания при ответника и изготвените клиентски листове (карнети), не е оспорено от
страните и съдът кредитира като вярно и компетентно изготвено. Видно заключението и приложените опис фактури, се установява, че за процесния период -
от 13.05.2016 г. до 12.10.2016 г. отразените
във фактурите количества питейна вода са
общо 11 913 куб. м.; съгласно представен контролен лист № ЕНВ 0098164/21.03.2016г. от 21.03.2016г. е отчетено
показание на водомера 13 3215 куб. м.
като посоченото показание е включено във фактура № **********/13.05.2016г.;
количеството изразходвана питейна вода, отразено във фактура
**********/13.05.2016г. е на база реален отчет, представен с контролен лист № ЕНВ 0098164/21.03.2016г., съпоставен с
данни от самоотчет на потребителя; останалите фактури са на база служебно
изчислени данни. Експертът е посочил още, че във фактура №
**********/13.05.2016г. за определяне
стойността на отчетеното количество вода 11807 куб. м. са приложени определените с Решение № Ц-21/29.06.2012г.
от ДКЕВР цени, действащи до
30.04.2016г., а във фактурите от м.07.2016г. до м.10.2016г. са приложени
определените от ДКЕВР цени с Решение № Ц-8/28.04.2016г. Вещото лице е посочило
още, че относно процесния имот информацията във фактурите се е набирала по три начина - чрез реален отчет, чрез
самоотчет /информация подадена от
потребителя/ и чрез служебно изчисляване на база данни от предходните месеци.
Вещото лице изрично е посочило, че
количеството изразходвана питейна вода, отразено във фактура с № **********/13.05.2016г. е на база реален отчет, като данните са коректни, доколкото
показанията на водомера на 29.09.2015г. и на 21.03.2016г. са прочетени правилно
/л. 54/. Вещото лице по
съдебно-счетоводнатаекспертиза е установило стойността на потребените В и К
услуги за период, който е по-дълъг от процесния, доколкото издадената фактура с № **********/13.05.2016 г. обхваща
отчетен период от 30.09.2015 г. до 21.03.2016г., който е преди
процесния период. Същевременно вещото лице
изрично е посочило, че фактура № 65832186/08.06.2016
г. е заплатена от ищеца. По отношение на останалите фактури: фактура с № 66494641/08.07.2016г.;
фактура с № 67132814/08.08.2016г.;
фактура с № 67756616/10.09.2016г.; фактура с № 68459049/12.10.2016г., следва да се посочи, че сумите във фактурите са изчислени чрез служебно изчисляване на база данни от предходните месеци.
При изложената фактическа
обстановка въззивният състав споделя изводите изложени от СРС. Нормата начл. 39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
допуска начисляването на изразходвано количество вода на база брой потребители в имота само по изключение за
потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери. Към приложението на същата норма препраща и разпоредбата
на чл. 34 „а", ал.5 от Наредбата, в случаите, когато длъжностното лице на
оператора установи при проверка непроверени индивидуални водомери /подлежащи съгласно ал.1 на цитирания член на
периодични проверки след изтичане на
10 - годишен период на ползване/ и след изтичане на 3 - месечен срок от
констатацията на проверителя потребителят не е инициирал проверка на средствата
за техническо измерване от БИМ. По делото липсват твърдения, а и доказателства за наличието на такива
обстоятелства. От изготвеното
заключение на ССчЕ се установява, че в имота
са били извършвани реални отчети и самоотчети, т.е. налице са доказателства за монтирани индивидуални водомери.
Няма твърдения и доказателства по
делото, че средствата за техническо измерване са били и повредени, в който случай съгласно чл. 24, ал.2 и
чл. 23, ал.5 от ОУ на оператора месечното количество изразходвана вода
се определя на база на обитателите в обекта. Не
се установява и отказ на потребителя да осигури достъп на служители до средствата за техническо измерване
за реален отчет, който отказ да е обективиран с Констативен протокол по
смисъла на чл. 22, ал.4 от ОУ на оператора. По настоящото дело не се
установяват обстоятелства, които да дискредитират
годността на уредите за измерване, предвид което и съдът приема, че същите са
били изправни и изразходваното количество вода е следвало да бъде реално отчетено от оператора. Ето защо настоящият състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че ответникът,
чиято е доказателствената тежест не е успял да установи реалния размер на
доставените в имота ВиК услуги през
процесния период, доколкото потребената вода за обекта е определяна на база, за което обстоятелство, както беше изложено,
ответното дружество не доказа
валидно правно основание.
На основание гореизложеното и при прилагане на
последиците от доказателствената тежест искът по чл.124, ал.1 от се явява
основателен и следва да бъде уважен.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиввинкът следва да заплати на въззиваемата страна сторените в
настоящото производство разноски в размер на 400.00 лв., представляващи възнаграждение
за един адвокат.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94226 от 18.04.2017 г. по гр.д.№ 63380/2016
г. на СРС, І ГО, 34 състав, вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА С.В., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, ********, да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на В.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сторените пред въззивната инстанция разноски в размер
на 400.00 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.