РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120103554 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № *** – Търговски фирмен
регистър на Париж, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – ***, против
Р.О.Р. за установяване на дължимост от ответника на суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № *** г. по описа на БРС.
С определение № *** г. на ответника е назначен особен представител,
като за такъв АК – Бургас определя адвокат В.В., който депозира отговор на
исковата молба, който обаче е входиран в съда след изтичане на
едномесечния срок.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по
същество, депозира писмено становище, с което моли съда да уважи
претенциите и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да
отхвърли претенциите.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Считано от 31.01.2018 г. ищецът е универсален правоприемник на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК ***.
На 29.05.2015 г. между ищецът и Р. е сключен договор за потребителски
1
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** (за краткост Договора). Според т.12 от
Договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Кредиторът ще
издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит. Във всеки случай
издаването на кредитната карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца
от първата погасителна вноска по кредита. Всички задължения, свързани с
ползването на платежния инструмент, ще възникнат само след активирането
му.
Според т.14 от Договора всяка трансакция с кредитната карта, чрез
въвеждане на ПИН, представлява усвояване по договор за револвиращ
потребителски кредит. В т. 15 от Договора е посочено, че контрактът е
безсрочен и не се влияе от срока на валидност на платежния инструмент.
Съгласно т.16 от Договора за ползването на кредитния лимит
кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената
част от кредита, както и такси за ползване на картата, като техният размер ще
бъде визиран в приложението по т.21 от договора и кредиторът може да
преразглежда техните стойности всеки месец (т.19) със задължение да обяви
промените на интернет страницата си. Всяка трансакция от
кредитополучателя след изнасяне на информацията, се третира като съгласие
с новите условия. В т. 21 е посочено, че приложението се явява неразделна
част от договора и следва да съдържа всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата, и ще бъде
връчено на заемополучателя заедно с платежния инструмент.
По делото е прието като доказателство Приложение към договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** (за краткост
Приложението), в което е посочено, че на Р. се предоставя кредитна карта ***
с лимит от 1 000 лева, при годишна лихва и такси за ползване, посочени в
този документ. В т. 17 от Приложението са визирани параметрите на
револвиращия кредит досежно лихвен процент, ГПР, такси и др.
Приложението е подписано само от представител на търговеца.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че по кредитната карта са усвоени суми в общ
размер на 3 077,09 лева. Тази сума е усвоена от ответника, като той плаща
(връща) 2 073,00 лева от тях. Възстановена е сума на ответника в размер на
70,69 лева. За периода 15.03.2016 г. – 13.10.2017 г. ищецът начислява:
3 077,09 лева главница, 412, 27 лева лихви; 28,00 лева месечни такси; 99,71
лева застраховки. Към датата на депозиране на заявлението – 28.10.2020 г., от
заключението на вещото лице се установява, че неизплатените суми възлизат
на: 933,41 лева главница; 412,26 лева лихви за периода от 01.10.2016 г. –
13.10.2017 г.; 28 лева месечни такси за периода от 01.11.2016 г. – 13.10.2017
г.; 99,71 застраховки за периода от 01.10.2016 г. – 13.10.2017 г.; 279,01 лева
мораторна лихва върху главницата от 933,41 лева за периода от 13.11.2017 г.
– 23.10.2020 г. и 29,80 лева мораторна лихва върху неизплатените
2
застраховки от 99,71 лв. за периода от 13.11.2017 г. – 23.10.2020 г.
На 28.10.2020 г. ищцовото дружество входира в БРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу Р., по което е образувано ч. гр. дело
№ *** г. по описа на съда. На 27.11.2020 г. съдът издава заповед за
изпълнение № 261032, с която разпорежда Р. (ответник в настоящото дело) да
заплати на дружеството следните суми: 1033,12 лева главница, дължима по
договор за револвиращ потребителски кредит № *** от 10.03.2016 г.; 440,26
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.10.2016 г. –
13.11.2017 г.; 296,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода
13.11.2017 г. – 23.10.2020 г.; законната лихва върху главницата от 28.10.2020
г. до окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът е уведомен за
заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява
установителни искове за вземанията си пред БРС, по които е образувано
настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване
два установителни иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 9 от ЗПК
и установителен с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10 от
ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Тези изисквания са спазени само по отношение на договора за
потребителски паричен кредит. Точки от 12 до 21 от Договора имат характер
на съгласие от страна на длъжника да получи предложение за сключване на
договор за револвиращ потребителски кредит. Това е така, защото в тях няма
конкретизация на същественото съдържание на бъдещия договор. Нещо
повече, изрично се посочва, че това съдържание ще намери място в
Приложението. Приемането на Приложението следва да стане изрично – чрез
подпис върху него или чрез писмо до кредитора, в което длъжникът
обективира волята си, че е съгласен с тези условия. Такова приемане не е
налице.
От заключението на вещото лице не става ясно кредитната карта да е
активирана, но на 13.03.2016 г. е усвоена първата сума. В този смисъл Р.
приема предложението на кредитора, обективирано в Приложението, с
конклудентни действия, поради което писмената форма на договора не е
спазена и на основание чл.22 от ЗПК договорът за револвиращ потребителски
3
кредит е недействителен. В този случай потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита – чл.
23 от ЗПК. Разпоредбата е израз на общия принцип, че когато един договор
бъде обявен за недействителен, всеки е длъжен да върне на другата страна
това, което реално е получил по него, за да не се допусне неоснователно
обогатяване – в случая чистата стойност на кредита, но не и лихвите и
надбавките към нея.
Установи се, че ответникът е усвоил сума в размер на 3 077,09 лева,
като е погасил такава в размер на 2 073,00 лева, която следва да бъде отнесена
към погасяване именно на усвоената сума от 3 077,09 лева, като се вземе
предвид, че му е била възстановена сумата в размер на 70,69 лева.
Следователно, Р. дължи главница в размер на 933,41 лева, като до този размер
искът за главница следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния
претендиран размер от 1033,12 лева отхвърлен. Отхвърлени следва да бъдат
исковете за присъждане на възнаградителна и на мораторна лихви.
Съдът не разглежда направеното в отговора на исковата молба
възражение за погасителна давност, тъй като отговорът е подаден извън срока
по чл. 131 ГПК. Съгласно т. 4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по силата
на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти. Недопустимо е и разглеждането на направено от
ответника възражение за давност извън срока по чл. 131 ГПК. В случая
ответникът е пропуснал да ползва правото си да подаде отговор на исковата
молба в законоустановения срок, поради което и всичките му възражения,
направени извън срока за отговор и касаещи оспорвания основани не на
нововъзникнали или новоузнати обстоятелства, не следва да бъдат
разглеждани.
Тук се налага следното уточнение:
В исковата молба дружеството прави искане, заявено в условията на
евентуалност, ако установителните искове бъдат отхвърлени поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът да се
произнесе по осъдителни искове за същите суми за главница, възнаградителна
и мораторна лихви. Както вече се посочи, съдът прие, че договорът за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта е
недействителен, поради което не подлежи на изследване въпросът дали
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Ето защо не се е сбъднало
процесуалното условие за произнасяне по евентуалните осъдителни искове.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество се дължат разноски в
заповедното производство в размер на 45,03 лева, част от заплатената
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съответна на уважената
част от исковете.
Ищцовото дружество претендира като разноски в исковото
4
производство юрисконсултско възнаграждение и заплатените суми за
допълнителна държавна такса от 114,60 лева, възнаграждение за особения
представител в размер на 300 лева и възнаграждение за вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза в размер на 180 лева. Съдът намира за
справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева на
основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед
фактическата и правна сложност на казуса. В този смисъл и с оглед изхода на
делото, Р. следва да заплати разноски на ищцовото дружество в настоящото
производство в размер на 366,27 лева, съответен на уважената част от
претенциите.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради
което такива не му се дължат.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Р.О.Р., ЕГН – **********,
дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № *** –
Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, упражняващо дейност в
България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“,
ЕИК – ***, сумата от 933,41 лева (деветстотин тридесет и три лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща дължима главница по
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
***, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 28.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № *** г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от
1033,12 лева (хиляда тридесет и три лева и дванадесет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № *** – Търговски фирмен регистър на Париж,
Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – ***, против Р.О.Р., ЕГН –
**********, искове за приемане за установено, че Р. дължи на дружеството
следните суми: 440,26 лева (четиристотин и четиридесет лева и двадесет и
шест стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода 01.10.2016
г. – 13.11.2017 г. по револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта ***; 296,77 лева (двеста деветдесет и шест лева и
седемдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
13.11.2017 г. до 23.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № *** г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Р.О.Р., ЕГН – **********, да заплати на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № *** – Търговски фирмен регистър на
Париж, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК – ***, следните суми:
45,03 лева (четиридесет и пет лева и три стотинки), представляваща разноски
5
по ч.гр. дело № *** г. по описа на БРС; 366,27 лева (триста шестдесет и шест
лева и двадесет и седем стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, и двете суми съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
6