№ 769
гр. Разград, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330100880 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.
Депозирана е искова молба от И. К. З., с която моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че не му дължи сумата от 5420лв, от които 3462.87 лева, за
топлинна енергия за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., на адрес гр. Разград,
***************, сумата от 701.54 лева, представляваща общ сбор за мораторна лихва в/у
главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.02.2015г. по ч. гр. д №
392/2015г. до окончателното плащане, сумата в размер на 83.29лв. разноски по заповедно
производство, сторени по ч. гр. д № 392/2015г., сумата в размер на 402.90лв.
представляваща съдебно деловодни разноски и адв. възнаграждение и 590лв., направени
пред ОС-Варна разноски (всичко това посочено в издадения ИЛ № 10066/27.01.2017г.),
поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
Твърди,че „ Топлофикация - Разград “ ЕАД е подало на 27.03.2017г. молба за образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ С. за събиране на суми по издаден Изп.лист от 27.01.2017г. от
РС- Варна на основание Решение № 724/13.10.2016г., постановено по в.т.д. №1039/2016г. по
описа на ОС-Варна и Решение 1310/04.04.2016г. по гр.д. № 10127/2015г. по описа на РС-
Варна, влязло в законна сила на 13.10.2016г., по Заповед № 555/25.02.2015г. по ч.гр.д №
392/2015г. на РС-Разград, влязла в сила на 13.10.2016 г., по която е образувано изп. дело №
210/2017г. на ЧСИ С..
В молбата за образуване е посочено, че взискателят възлага правомощия на основание чл.18
от ЗЧСИ, ЧСИ да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника в т.ч.
цитирам „ да извършвате справки и изисквате необходимите документи, както и да
1
определяте способ за принудително изпълнение и да предприемете необходимите
изпълнителни действия“.
След молбата, липсва акт на ЧСИ с които да е определен способ и да е бич осъществен
такъв и към настоящия момент.
При възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител няма задължение служебно да
извършва същински изпълнителни действия и не освобождава взискателя от задължението
му да бъде активната страна в изпълнителното производство и да посочва конкретен способ
за удовлетворяване на вземането си, включително и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В последните две хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде
проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е страната, която може
да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено от него изпълнително действие,
което съд.изпълнител не е направил, въпреки че е бил длъжен да го стори, или пък да
обжалва отказа на извършване на действие на осн. чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се
преодоляла липсата на движение в процеса по принудително изпълнение.
Така, че и при възлагане по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ, намира приложение чл.433, ач. 1, т.8 от ГПК и
настъпването на перемция не отпада.
От приложеното копие на изп.д. Ns 210/2017г. на ЧСИ С., се установява, че последното
подготвително действие е възбрана в/у имуществото на длъжника, вписана на 11.04.2017 г.
по инициатива на ЧСИ, без да е зататена от кредитора авансовата такса по т. 10 от ТзЧСИ
както е посочено и в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 гр.София, 26.06.2015г.
Към датата на образуване на изп.д. длъжника не разполага с движимо имущество МПС
което се установява от решение Ns 1959/31.12.2020г. по адм.д №1881/2020г. по описа на
АС- Варна.
На 16.05.2017г. ЧСИ е присъединил друго вземане на същия кредитор, което към момента
на присъединяването е било погасено по давност и това му действие се явява
незаконосъобразно ( Решение №160 гр. Разград от 22.11.2021г. по в.гр.д. № 287/2021г. и
решение № 379/21.07.2021г. по описа на РРС по гр.д. №348/2021г.)
На 23.11.2018г. по молба на взискателя „Топлофикация - Разград“ ЕАД, изп.д. №210/2017г.
на ЧСИ С. е изпратено при ЧСИ Л.С. с район на действие Окръжен съд Варна, като на
26.11.2018г. е преобразувано в изп.дело Ns 2373/2018г. по описа на ЧСИ Л.С..
До 11.04.2019г. вкл. по изп.д. № 2373/2018г. на ЧСИ Л.С. взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Налице е бездействие на кредитор повече от две
години от последното подготвително действие, извършено на 11.04.2017 г. и
представляващо вписване на възбрана.
Вследствие на това бездействие на взискателя е възникнало основание за прекратяване на
изпълнителното дело (перемпция) на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК и същото се
прекратило по силата на закона, без да е необходимо за това постановление на съдебния
2
изпълнител, явяващо се с декларативно действие.
Всички действия по изпълнителното дело след 11.04.2019 г., когато е настъпило
перемирането на делото се явяват нищожни, неправилни и незаконосъобразни, като се
считат обезсилени по право.
След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат каквито и да
е действия по вече прекратеното производство. Т.е да депозират жалби и/или издават
постановления, присъединяват кредитори и/или извършват разпределение.
Тъй като вземанията на кредиторите „Топлофикация - Разград“ ЕАД по Изп.лист от
27.01.2017г. от РС-Разград на основание Решение №724/13.10.2017г. постановено по в.т.д
№1039/2016г. по описа на ОС-Варна и Решение №l310/4.04.201бг. по гр.д. №10127/2015г. по
описа на PC- Варна влязло в законна сила на 13.10.2016г. е недължимо поради настъпила
перемция е и погасено по давност към момента на депозиране на исковата молба.Като
начален момент, от който е започнала да тече давността посочва 31.03.17г./налагане на запор
върху банкови сметки/, а краен момент-31.03.2022г. В условията на евентуалност като
начален момент сочи и дата 17.04.2017г./вписана възбрана/,а краен-17.04.2022г.
Ответникът Топлофикация-Разград счита иска за допустим, но неоснователен.
В образуваното изп.производство № 210/2017г. по описа на ЧСИ Г.С. и в последствие
преобразуваното в ИД № 2373/2018 г. по описа на ЧСИ Л.С. са предприемани действия от
страна на взискателя - „Топлофикация-Разград" АД, с които се доказва наличието на
активност и липсата на възможност за перемиране на правото на принудително изпълнение,
видно и от приложените по делото доказателства от страна на ищеца по горецитираните
изпълнителни производства.
Не е налице и настъпила погасителна давност за вземането по процесния изп.лист от
27.01.2017г., издаден на основание съдебно решение, за събиране на вземанията по който, са
предприемани действия за принудително изпълнение на основание чл.116 б.„в" от ЗЗД. В
допълнение на последното твърдение, следва да посоча, че е налице висящо в.гр.д. №
2293/2021 г. по описа на ОС- Варна, образувано по жалба от ищеца в настоящото
производство срещу Постановление за разпределение от 19.05.2021 г. по ИД № 2373/2018г.
на ЧСИ Л.С., по което изпълнително производство е включено и вземането на
„Топлофикация - Разград" АД по процесния изп.лист. Това води и спиране на давността, от
своя страна, на основание чл,115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД.
Считат, че не са налице елементите на фактическия състав на прекратяването на
изпълнителното производство по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй
като в хода на делото са извършвани периодични изпълнителни действия, предотвратяващи
настъпването на т. нар. „перемпция" спрямо изп.дело № 210/2017 г. по описа на ЧСИ Г.С..
Законодателят приема, че, докато с действията си по възлагане извършването на
изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител взискателят поддържа
висящността на изпълнителното производство, то той претендира събирането на вземането,
3
за което е образувано изпълнителното производство, т.е. налице е негово активно
поведение, което прави възможно прилагането на изпълнителни способи спрямо длъжника.
Първото валидно извършено изпълнително действие по горепосоченото изпълнително
производство по смисъла на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д.
№2/2013 год. на ОСГТК е обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело от
27.03.2017г., с която на основание чл.18 от ЗЧСИ е поискано проучване имущественото
състояние на длъжника и определянето на способ за принудително изпълнение и
предприемането на необходимите изпълнителни действия. Това е видно и от приложеното
към исковата молба доказателство като част от досието по изпълнителното производство -
Постановление за образуване на изпълнително дело и присъждане на разноски от 27.03.2017
г. на ЧСИ Г.С.. В последното са посочени изрично изпълнителните действия и способи,
които следва да бъдат извършени в хода на образуваното изп.дело. От доказателствения
материал, приложен по настоящото производство, и по-конкретно от страници 17 - 22, /при
липсваща страница 19/, са очевадни и реално предприетите действия от съдебния
изпълнител като искане за издаване на документ от НАП и издадените справки от НАП за
наличие на движима собственост, трудови договори, данни за осигуряване на лицето.
Направена е и справка за наличните банкови сметки на длъжника (л. 24). След всички
предприети в хода на изпълнителното производство изпълнителни способи и действия и в
последствие като изпращане на съобщения за налагане на запор на банкови сметки, на
трудови възнаграждения, уведомление за наложен запор на МПС до ОД на МВР Варна -
пътна полиция, искане препис от вписани актове до Службата по вписванията и т.н. с
отбелязвания от ЧСИ Г.С. върху тях за налагане на съответните изпълнителни способи,
съгласно твърдението на ищеца, последното подготвително действие е възбрана върху
имуществото му, вписана на 11.04.2017г.
Неоснователно и несъстоятелно е твърдението на ищеца за вписване на възбраната без
заплащане на авансова такса съгласно т.10 от ЗЧСИ от страна на дружеството. За всички
предприети действия съдебният изпълнител издава сметка - оригинал и фактура - оригинал
за заплатените такси от задължените за това лица, видно от приложените по делото
документи на стр.50-51, а именно сметка № ********** - Оригинал и Фактура №
********** - Оригинал, издадени до „Топлофикация - Разград" АД, от които ясно и
категорично може да се направи извод за заплатената такса, посочена на втора позиция: т. 10
- Искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана, в размер на 15лв.
Видно и от приложените Мотиви от ЧСИ Г.С. по жалба с вх. № 8706 от 01.06.2017г. от
ищеца по ИД № 210/2017г. срещу Постановление № 7533/22.05.2017г., с които е мотивирано
отхвърлянето на жалбата като неоснователна, предвид описаните в тях извършени действия
срещу лицето по делото срещу заплатени всички дължими такси и разноски по закон и
наличието на издадените сметки и фактури за тях.
Не отговаря на действителното фактическо положение твърдението на ищеца за липса на
движимо имущество към датата на образуване на ИД. От страници 20 и 28 от
доказателствения материал, приложен от ищеца, може да се направи категоричното
4
заключение за наличните движими вещи и предприетите действия за налагане на запор
върху същите. Получено е от съдебния изпълнител и съобщение от Началник на сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, че налагането на запор на 3бр. МПС е
регистрирано в АИС - КАТ на 05.04.2017 г. (стр.74).
На 25.04.2017г. от ЧСИ Г.С. до ЧСИ Д.З.П.-Я. е изпратено искане за връчване по делегация
на покана за доброволно изпълнение с изх. № 6215/25.04.2017 г. с приложено копие на
изпълнителен лист от 27.01.2017 г. до длъжника И. З. по ИД № 210/2017г. (стр.58).
Повторна покана за доброволно изпълнение е изпратена до пълномощника на длъжника -
адв. Весела Блажева, ведно с Постановление за размера на дълга от 22.05.2017 г. и сметка и
фактура за платена такса по ТТРЗЧСИ (стр.85-86). На 20.12.2017 г., след това и на
13.09.2018 г., от ЧСИ Г.С. са подавани искания за издаване на документ до ТД на НАП-
гр.Варна, в отговор на които са издавани удостоверения за наличие или липса на задължения
и обезпечителни мерки срещу ищеца. От тях е видно наличието и на други задължения, вкл.
и публични такива, както и на наложени обезпечителни мерки, а именно запор на МПС.
Всичко описано показва по несъмнен начин предприетите периодични изпълнителни
способи и действия, доказващи активност и от страна на самия съдебен изпълнител по
изпълнителното производство, което не е оставено без движение и реални действия с цел
събиране на вземанията на взискателите.
След прехвърляне на ИД № 210/2017 г. по описа на ЧСИ Г.С. при ЧСИ Л.С. с протокол от
21.11.2018г. и Разпореждане за образуване на ново изп.производство под № 2373/2018 г. от
последния на 23.11.2018 г. на основание молба с вх. N19647/21.11.2018 г. до ЧСИ Г.С. от
„Топлофикация - Разград" АД, по искане на ЧСИ Л.С. от 27.11.2018 г. е предоставена и
справка за дължими местни данъци и такси от лицето И. З.. От приложените по делото
документи е видно, че същият е собственик освен на два недвижими имота, а и на моторни
превозни средства, върху които именно е наложен запор от ЧСИ Г.С. през 2017г., по данни
на ТД на НАП - гр. Варна, актуални към 29.11.2018г.
Видно от доказателствата по делото, както по време на висящността на ИД № 210/2017 г. по
описа на ЧСИ Г.С., така и след преобразуването му в ИД №2373/2018г. при ЧСИ Л.С.,
многократно са изпращани съобщения, уведомления, покани за доброволно изпълнение и
всякакви други книжа до длъжника И. К.З., които не са били доставяни и получавани от
последния на известния на съдебния изпълнител адрес, посочван от самия длъжник. По този
начин лицето цели осуетяване движението по изпълнителните производства и затрудняване
действията на съдебния изпълнител чрез забавяне умишлено извършването на всякакви
необходими и допустими по закон способи и действия в хода на делата. Едва на 06.03.2019
г., видно от Разписка, подписана лично от длъжника, е връчена на последния покана за
доброволно изпълнение от 25.02.2019 г. в кантората на съдебния изпълнител Л.С..
Давността е прекъсната и с молба от 21.02.2019г. от страна на „Топлофикация - Разград" АД
до ЧСИ Л.С. за присъединяване на вземанията на дружеството към същия длъжник по още
два изпълнителни листа, съответно ИЛ за разноски от 07.11.2018 г. и ИЛ от 13.11.2018 г. за
доставена, но незаплатена топлинна енергия на основание Решение № 1824/27,04.2018 г. по
5
ГД № 16259/2017г. по описа на РС- Варна и Решение по в.т.д. № 1052/2018 г. по описа на
ОС- Варна. В молбата си за присъединяване взискателят възлага на основание чл.18 от
ЗЧСИ правомощия по извършване на проучване на имущественото състояние на длъжника,
на справки и изискване на всякакви документи, както и по определяне на способ за
принудително изпълнение и предприемане на необходимите изпълнителни действия. Тези
действия на взискателя представляват валидно изпълнително основание, което доказва още
веднъж активност и пореден способ за предприемане на периодични действия спрямо
длъжника за принудително събиране на вземанията от негова страна чрез допустимите
средства в хода на изпълнителното производство по смисъла и на ТР №2 от 26.06.2015 год.
на ВКС по т.д. №2/2013 год, на ОСГТК. Според цитираното Тълкувателно решение
давността по време на висящ изпълнителен процес се прекъсва многократно, което става с
„предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал, 1 от ЗЧСИ). Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за
принудително изпълнение. Това означава, че искането също представлява юридически факт,
прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е
предприето. Тоест, двете действия трябва да са налице кумулативно, за да породят
необходимия прекъсващ давността ефект. Както на основание молбата за образуване на
изпълнително дело от 27.03.2017 г., така и на молбата за присъединяване на вземания по
още два изпълнителни листа от 21.02.2019 г., подадени от „Топлофикация-Разград"АД,
съдебните изпълнители са предприемали многократно извършването на различни
изпълнителни способи и съответно на изпълнителни действия, описани подробно в
настоящия отговор по- нагоре, които именно „поддържат" висящността на процеса и
доказват активните действия, както от страна на взискателя, така и на съдебния изпълнител,
водещи до прекъсване на погасителната давност. Според посоченото тълкувателно решение
взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителното
производство, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи, В
настоящия случай е точно така, видно от документите приложени по настоящото
производство. При всички случаи, действието, което прекъсва давността е това на носителя
на материалното право, а взискателят не е бездействал. Не е необходимо предприемането на
действие от страна на съдебния изпълнител задължително да е успешно, за да се счита
давността за прекъсната. С оглед на изложеното, не е налице и приложимост на института,
както на „перемпцията" по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, така и този на погасителната давност в
настоящия случай.
Молят съда да отхвърли иска, като претендира за разноски.
6
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ответникът като ЮЛ предоставящо топлинна услуга, потребена и незаплатена от ищеца е
депозирал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№392/2015г. по
описан на РС-Варна. По повод издадената заповед за изпълнение е предявен установителен
иск по чл.422 ГПК /гр.д.№10127/15г./. Постановеното по това дело решение
№1310/04.04.16г. е било предметнаинстанционен контрол по в.т.д.№1039/16г. на ОС-
Варна.По това дело е постановено потвърдително съдебно решение №724/13.10.16г., което е
влязло в сила насъщата дата. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение в полза на
ответника е издаден изп.лист №10066/27.01.2017г. за сумата 3462.87лв., представляваща
неплатена и ползвана топлинна енергия за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., за обект
в ***************, партида №14442, сумата от 701.54 лева, представляваща общ сбор за
мораторна лихва в/у главницата общо за периода 01.02.2012г. до 17.02.2015г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
24.02.2015г. по ч. гр. д № 392/2015г. до окончателното плащане, сумата в размер на 83.29лв.
разноски по заповедно производство, сторени по ч. гр. д № 392/2015г., както и
402.90лв.съдебни разноски пред първата инстанция и 590лв. разноски пред въззива.
На 27.03.2017г. ответникът е депозирал молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ
Г.С. с възлагане на правомощия по чл.18 ЗЧСИ, както и за определяне на способ за
принудително изпълнение и предприемане на необходимите изпълнителни действия.На
същата дата е образувано изпълнително дело №210/2017г. След образуването на делото
ЧСИ е извършил справки в имотен регистър,в НАП, и пр.
На 31.03.17г. е присъединил като взискател Държавата за сума 1886.20лв. публични
задължения. На същата дата-31.03.2017г. е наложил запор на МПС., като е изпратил запорни
съобщения до банката и до работодателите, както и ПДИ-невръчени.
На 06.04.2017г. е наложил възбрана върху 1/2ид.ч. от два апартамента /№61 и №78/, като е
изпратил възбраната с искане за вписване. Последната е вписана на 11.04.17г. На тази дата е
изпратил наново запорни съобщения до банката и до работодателите на ищеца.
На 16.05.17г. взискателят по изп.дело е депозирал молба за присъединяване на друго свое
вземане по изп.д.№ 769/2014г.,образувано въз основа на изп.лист от 24.02.14г.
На 22.05.17г. ЧСИ е издал постановление за определяне размера на дълга , против което
ищецът е подал жалба.
На 19.01.18г. ЧСИ е предявил разпределение. С решение №286/12.04.18г на РОС,
разпределението е частично отменено, а жалбата на ищеца е оставена без уважение. Това
решение е потвърдено с решение №111/15.08.18г. на АС-Варна. Извършено е ново
разпределение на 16.11.18г.
След това ответникът е депозирал молба за извършване на справка в БНБ и молба за
прехвърляне на изп.дело №210/2017г. пир ЧСИ Л.С.. С протокол от 21.11.18г. е извършено
прехвърляне, като делото е продължило под нов номер 2373/18г. по описа на ЧСИ Л.С..
7
Ищецът е депозирал молба за отвод, която не е уважена.
Ответникът е присъединил и други свои вземания, като ЧСИ е изпратил ПДИ за новият
присъединен дълг /по изп.д. №354/18г./.
Последвала е молба на длъжника за извършване на извънсъдебно прихващане, изразяване на
отрицателно становище от страна на взискателя и отказ от страна на ЧСИ да извърши
прихващане.
Въз основа на молба вх.№19818/02.12.19г. като взискател по изп.д.№ 2373/18г. е
присъединена Веселина Спасова Спасова,взискател по изп.д.2895/19г.,образувано въз
основа на изп.лист №642/21.10.19г. по нчхд 1945/16г. на ВРС.
Изпратени са съобщения за предявяване на разпределение за постъпили суми, което е
следвало да се извърши на 05.03.20г.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е допустим. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да
установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по
отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.
Задължението на ищеца е формирано от договор,сключен при Общи условия, като за
задължението на ищеца е установено с влязло в сила съдебно решение на 13.10.2016г.
Налице е сила на пресъдено нещо. Съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД ,след удостоверяване на
вземането със съдебно решение започва да тече нова давност и срокът й е пет години.
Съгласно т.10 от ТР 2/26.06.15г. по д.т.№2/2013г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова погасителна давност
за вземането започва да тече, от датата на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Със същото ТР е обявено за изгубило сила ППВС
№3/1980г. , като разясненията по приложението на закона са приложими след 26.06.15г. по
отношение на висящите изпълнителни производства, което е неотносимо към настоящия
спор.
Давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, било в изпълнение на молба на взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител, на основание овластяването по чл.18
ЗЧСИ. В ТР са посочени кои действия не са изпълнителни и не прекъсват давността-
постановление за образуване на изп.д., изпращането и връчването на ПДИ,проучването на
имуществото на длъжника, справки и пр.,назначаването на експертиза, извършването на
разпределение, плащането. Прекъсва давността всяка редовна молба за изпълнение, както и
тази с която взискателят възлага по чл.18 ЗЧСИ, като всяко ново искане прекъсва давността.
Съгласно решение №37/24.02.21г. на ВКС давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, което същинско изпълнение може да предприеме
само съдебният изпълнител и то прекъсва давността. Тъй като в случая ЧСИ е действал
8
служебно, при възлагане по чл.18 ЗЧСИ давността е прекъсната от момента на налагането
на запора,респ.възбраната.
На база гореизложеното погасителна давност е започнала да тече на 13.16.2016г. след
влизане на съдебното решение в сила и е прекъсната на 27.03.17г. когато с молбата за
образуване на изп.дело на ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ. След това давността
е прекъсната на 31.03.2017г. са налагането на запори върху МПС и банкови сметки на
длъжника. Следващото изп.действие което прекъсва давността и налагането на възбрана
върху притежаваните ид.части от два недвижими имота от 06.04.2017г. Датата на
вписването на възбраната е ирелеванта в случая. Това е и последното изпълнително
действие по делото, което е прекъснало давността. След това както по ИД №210/17г. на
ЧСИ Г.С., така и по ИД №2373/18г. на ЧСИ Л.С. не са предприемани изпълнителни
действия, които да прекъснат давността.
Извършването на справки, на разпределение, на присъединяване на други вземания на
същия взискател, както и на други взискатели към това дело не изпълнителни действия,
които да водят до прекъсване на давността. Единствената хипотеза на присъединяване, при
която се прекъсва давността е когато взискателят по процесното изп.дело се е присъединил
към друго изп.дело.
Следователно погасителната давност е изтекла 06.04.2022г. по отношение на вземането на
ответника, индивидуализирано в изп.лист от 27.01.2017г.
Предвид основателността на предявения иск, на ищеца се следват сторените по делото
разноски в размер на 1479.47лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК
*********, представлявана по пълномощие от юк.И. Ю., че задължението на И. К. З., ЕГН
********** от гр.Варна за заплащане на сумата 3462.87лв./три хиляди четиристотин
шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща неплатена и ползвана
топлинна енергия за времето от 01.12.2011 г. до 30.04.2014 г., за обект в ***************,
партида №14442, сумата от 701.54лв./седемстотин и един лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща общ сбор за мораторна лихва върху главницата общо за периода
01.02.2012г. до 17.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 24.02.2015г. по ч. гр. д № 392/2015г. до окончателното й
плащане, сумата в размер на 83.29лв./осемдесет и три лева и двадесет и двете стотинки/
разноски по заповедно производство, сумата 402.90лв./четиристотин и два лева и деветдесет
стотинки/ съдебни разноски пред първата инстанция и сумата 590лв./пестотин и деветдесет
лева/ съдебни разноски пред въззивната инстанция, за които суми е издаден изпълнителен
9
лист №10066/27.01.2017г., въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.
№10127/2015г. на РС-Варна е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК ********* да заплати на И. К. З., ЕГН
********** от гр.Варна сумата 1479.47лв./хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
10