РЕШЕНИЕ №260337
22.02.2021 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско отделение,
LVI-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА АСЕНИКОВА
при секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдия Асеникова гражданско дело № 3127 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин
10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4,
представлявано от Димитър Бончев, против ответника П.П.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.
422, ал. 1 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца следните суми
по договор за заем № GrediGo № 5332-00011752 от 08.12.2017 г.: 1 839, 81
лева – главница; 244, 23 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода от 09.10.2018 г. до 09.06.2019 г.; 1 485 лева – застрахователна
премия за периода от 09.10.2018 г. до 09.06.2019 г.; 193, 15 лева –
мораторна лихва за периода от 10.10.2018 г. до 04.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 4740 от 11.12.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10351/2019 г.
по описа на Районен съд – Бургас. Претендират
се и разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключен Договор за заем
CrediGo № 5332-00011752 от 08.12.2017 г. ,,Микро Кредит“ АД е предоставило на
ответника в заем сумата от 3300, 00 лева, която е била преведена от заемодателя
по посочената от заемополучателя банкова сметка, ***ената възнаградителна лихва
в размер на 874, 56 лева, или общо сумата от 4174, 56 лева, на 18 равни месечни
погасителни вноски от по 396, 92 лева всяка, считано от 09.01.2018 г. Посочва
се, че заемополучателят се е съгласил да бъде сключена застраховка „Защита“ по Групова полица на ЗК „УНИКА Живот“ АД,
като е определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит“ АД, и е пожелал да
ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по договора за застраховка, определена в размер на 2 970,
00 лева, платима на 18 вноски, всяка в размер на 165, 00 лева. Отбелязва се, че
на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 10.10.2018 г. (датата, на
която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до
датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер от 193, 15 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена
погасителна вноска. Твърди се, че заемополучателят не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем, като сумата, която е платена до момента, е в размер на 3575, 52
лева, с която са погасени следните суми:
630, 33 лева - договорна лихва, 1460, 19 лева - главница, 1485, 00 лева -
застрахователна премия. Поддържа се, че по силата на Приложение № 1 от 10.01.2019 г. към
Рамков договор за
цесия от 16.01.2015 г. „Микро
Кредит“ АД е прехвърлило на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД (чийто правоприемник е ищецът) вземанията си по
посочения договор за заем и го е упълномощило да уведоми длъжника за
извършената цесия, като до ответника са изпратени две уведомителни писма, които
са се върнали в цялост. За претендираните суми била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 10351/2019 г. по
описа на Районен съд – Бургас, връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5
ГПК.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат В., е представил
писмен отговор, с който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.
Излага съображения, че процесният договор за заем представлява потребителски
кредит, като посочва конкретни нарушения на императивни правила на ЗПК. Намира
за недоказано реалното получаване на заемната сума. Навежда възражения против
дължимостта на уговорената възнаградителна лихва и на вноските за
застрахователна премия. Счита, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно
изискуем. Оспорва прехвърлителния ефект и противопоставимостта на договора за
цесия. Поддържа, че задълженията на ответника са изцяло погасени с извършените
от него плащания.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представен Договор за
заем CrediGo № 5332-00011752 от 08.12.2017 г.,
сключен между „Микро Кредит“ АД като заемодател и ответника П.П.П. като
заемополучател. В раздел 2, наименован „Удостоверяване получаването на
одобрения заем и задължението за изплащането му“ са отразени следните
параметри: чиста стойност на заема – 3300 лв.; обща сума за погасяване – 4 174,
56 лв.; еднократна такса – 225, 00 лв.; сума за получаване: 3 075, 00 лв.; брой
месечни вноски – 18; месечна погасителна вноска – 231, 92лв.; ден на изплащане
– 9-то число; дата на първо плащане – 09.1.2018
г.; ГПР – 49, 50%; фиксиран лихвен % – 31, 21%, както и начинът на усвояване –
по посочена банкова сметка. ***, озаглавен „Допълнителни услуги“,
заемополучателят е заявил, че желае да ползва допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен
договор за застраховка, който не е задължителна предпоставка за предоставяне на
заем, при следните условия: брой месечни вноски – 18; месечна вноска – 165, 00
лева; ден на изплащане – 9-то число. Към договора са приложени погасителен план
и Общи условия.
Представено е искане за заем CrediGo № 5332-00011752 от 08.12.2017 г., подписано
от ответника П.П.П. като заемополучател, в което като цел на заема е отбелязано
„оборотни средства, закупуване на стока“. Видно от справка в търговския
регистър, към 08.12.2017 г. ответникът е управител и едноличен собственик на
капитала в „Надежда БГ 2014“ ЕООД.
Приложена е още застрахователна
полица за застраховка „Защита“ № NIМС320145332-00011752, по която ЗК „Уника
Живот“ АД е застраховател, заемополучателят – застраховано лице, а заемодателят
„Микро Кредит“ АД участва като застрахователен посредник в качеството си на
регистриран застрахователен агент на ЗК „Уника Живот“ АД и същевременно с това
е ползващо се лице, в полза на което се изплащат дължимите обезщетения до
размера на задължението по договора съгласно т. XIV. При
застрахователна сума в размер на 3 300 лева е уговорена застрахователна премия
е размер на 2 970 лева, със срок на действие от 09.01.2019 г. до 09.07.2019 г.,
за 18 месеца.
Представен е рамков договор за цесия от
16.02.2015 г., ведно с Анекс № 4 от 22.01.2018 г. и приложение № 1 от
10.01.2019 г., по силата на което „Микро Кредит“ АД като цедент прехвърля на ищеца
като цесионер вземанията си по Договор за заем CrediGo №
5332-00011752 от 08.12.2017 г., сключен с ответника П.П.П.. Приложени са още пълномощно, с което цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, и уведомително
писмо до длъжника за извършената цесия, което изхожда от цедента „Микро Кредит“ АД чрез цесионера в качеството му
на пълномощник. Видно от приложените известия за доставяне, уведомителното
писмо не е било връчено на адресата.
По делото не се спори и се признава
от ищеца, че ответникът е извършил плащания по договора за заем в общ размер от
3575, 52 лева, както следва: 392 лева на 09.01.2018 г., 15 лева на 12.02.2018
г., 400 лева на 20.02.2018 г., 800 лева на 26.04.2018 г., 400 лева на
08.06.2018 г., 374, 52 лева на 30.07.2018 г., 400 лева на 07.09.2018 г. и 794
лева на 25.09.2018г.
За претендираните с исковата молба
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
4740 от 11.12.2019 г. по ч. гр. д. № 10351/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас, която е била връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което предявените искове се явяват допустими.
За уважаването на предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 240 вр. чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 86 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 ГПК е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
Действителен договор за заем, по силата на който ответникът дължи
претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2. Неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му по договора за заем; 3. Договор за
цесия, по силата на който ищецът е придобил претендираните вземания по договора
за заем; 4. Уведомяване на ответника за извършената цесия от цедента; 5. Забава
на длъжника.
Неоснователни са доводите на ответната
страна, че макар и договорът да е наименуван „заем“, същия представлява договор
за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗПК страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК е
всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. В същия
смисъл е и легалната дефиниция на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), съгласно която потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Въз основа на изложеното и като се вземат предвид обстоятелствата, че в
искането за заем ответникът е посочил като цел на заема „оборотни средства,
закупуване на стока“, както и че същият е управител и едноличен собственик на
капитала в „Надежда БГ 2014“ ЕООД, може да се направи обоснован извод, че при
сключване на процесния договор за заем ответникът е действал като физическо
лице в рамките на своята търговска и професионална дейност, поради което не може
да се ползва с потребителската защита по ЗПК и ЗЗП. Ето защо неотносими по
делото са всички доводи, касаещи приложението на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
По отношение на аргументите на
ответната страна, че уговорената заемна сума не е била реално предадена на
заемополучателя, съдът намира следното. Договорът за заем е консенсуален и
реален договор, т. е. за сключването му е необходимо не само постигането на
съгласие между страните по съществените елементи на договора, но и предаване на
заемната сума. В процесния случай страните по договора са уговорили усвояване
на заема по банкова сметка, ***, наименован „Удостоверяване получаването на
одобрения заем и задължението за изплащането му“, под който е положен подписът
на ответника, който не е оспорен по делото. Освен това като доказателство за
реално получаване на заемната сума служи и обстоятелството, че по договора за
заем са постъпили плащания от страна на заемополучателя в общ размер от 3575, 52
лева. Следва обаче да се има предвид, че макар и в параметрите на заема да е
уговорена чиста стойност в размер на 3 300 лева, като сума за получаване е
посочена сумата от 3 075, 00 лева, която се получава след удържане на „еднократна
такса“ от 225, 00 лв. По делото не се твърди и не се установява основанието за
дължимост на посочената „еднократна такса“, поради което съдът не разполага с
правомощия да се произнася по въпроса за приспадането й от уговорената заемна
сума, доколкото подобно приспадане би представлявало по същество възражение за
прихваща с насрещно, изискуемо и ликвидно вземане, за което ищецът не е изложил
твърдения и не е представил доказателства. По изложените съображения съдът
намира, че реално получената от ответника заемна сума по договора е в размер на
3 075 лева.
По отношение на възраженията на
ответната страна, че размерът на уговорената застрахователна премия е почти
равен на размера на заемната сума, съдът приема следното. Установява се по
делото, че в полза на заемополучателя е предоставена допълнителна услуга, представляваща
финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за
застраховка „Защита“, по която ЗК „Уника Живот“ АД е застраховател, а
заемодателят „Микро Кредит“ АД участва като застрахователен посредник в
качеството си на регистриран застрахователен агент на ЗК „Уника Живот“ АД и
същевременно с това е ползващо се лице, в полза на което се изплащат дължимите
обезщетения до размера на задължението по договора. При
реално получена заемна сума от 3 075 лева е уговорена застрахователна премия в размер
на 2 970 лева, платима на 18 месечни вноски от по 165, 00 лева, при срок на
действие на застраховката от 09.01.2019 г. до 09.07.2019 г. На основание чл. 9 ЗЗД страните действат при свобода на договарянето, която се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. В съдебната
практика нееквивалентността на престациите е посочена като конкретен пример за
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД (Решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г., V г. о. на ВКС). Въз основа на установените по делото
обстоятелства съдът намира, че процесната застраховка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, поради което ответникът не дължи заплащане на
уговорените за погасяването й вноски.
Неоснователни са възраженията на
ответната страна относно противоречието на уговорената възнаградителна лихва с
добрите нрави. Липсва законово основание за ограничаване на свободата на
договаряне на страните по отношение на размера на възнаградителната лихва до
размера на трикратния размер на законната лихва. В съдебната практика (Решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.) също не е
изведено подобно ограничително правило, а е прието (по конкретен казус), че
противоречи на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва по обезпечен
заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. От обстоятелствата, при
които е сключен процесният договор за заем, не може да се направи извод, че
уговорената възнаградителна лихва с фиксиран размер от 31, 21 % противоречи на
добрите нрави
Изложените от ответната страна
съображения относно ненадлежното обявяване на предсрочна изискуемост на
договора за заем са неотносими по делото, доколкото крайният падеж на договора
е настъпил на 09.06.2019 г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 05.12.2019 г.
По отношение на направените от
ответната страна оспорвания, касаещи договора за цесия, съдът счита следното. Потвърждението
за извършената цесия е предвидено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД като задължение на
цедента, но същото не е елемент от фактическия състав на цесията и няма правно
значение за нейната противопоставимост по отношение на длъжника. Длъжникът може
да противопостави на цесионера всички възражения, които има по отношение на
цедента, но само по отношение на договора, от който произтича прехвърленото
вземане, но не и по отношение на договора за цесия, по отношение на който
длъжникът е трето лице. Още повече, че длъжникът не може да черпи възражения за
липса или превишаване на представителната власт на лицето, действащо от името
на цедента, тъй като при
липса на потвърждаване на недействителността може да се позове само мнимо
представляваният (т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д.
№ 5/2014 г., ОСГТК на ВКС). От събраните по делото доказателства съдът приема
за установено, че заемодателят „Микро Кредит“ АД надлежно е прехвърлил на
ищцовото дружество вземанията си по процесния договор за заем и го е
упълномощил да уведоми длъжника за извършената цесия. Освен това е налице надлежно уведомяване за
извършената цесия, доколкото ответникът се представлява от назначен при
условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, който е получил книжата по
делото, сред които са пълномощното за уведомяване и уведомлението за
извършената цесия (Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018
г., I т. о., ТК, чиито изводи са приложими и в настоящата хипотеза).
По отношение на доводите, че всички задължения
на ответника по договора са погасени с извършените от него плащания, съдът
приема следното. По
делото не се спори и се признава от ищеца, че ответникът е извършил плащания по
договора за заем в общ размер от 3575, 52 лева, както следва: 392 лева на
09.01.2018 г., 15 лева на 12.02.2018 г., 400 лева на 20.02.2018 г., 800 лева на
26.04.2018 г., 400 лева на 08.06.2018 г., 374, 52 лева на 30.07.2018 г., 400
лева на 07.09.2018 г. и 794 лева на 25.09.2018 г. Предвид
обстоятелството, че реално получената от ответника заемна сума е в размер на 3
075 лева, на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че дължимата възнаградителна
лихва, уговорена във фиксиран размер от 31, 21 %, възлиза в общ размер от 759,
45 лева. С оглед на извода, че вземанията за застрахователна премия не са
дължими, правно ирелевантно е обстоятелството, че ищецът е отнесъл част от
плащанията за погасяването на тези вноски. Съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че вземането за възнаградителна лихва в размер на 759,
45 лева е изцяло погасено с извършените от длъжника плащания. Остатъкът в размер
на 2816, 07 лева следва да бъде отнесен за погасяване на дължимата главница.
При това положение непогасеният остатък от главницата възлиза на 258, 93 лева.
Съдът, като взе предвид, че страните
са уговорили заемът да бъде погасен на 18 месечни погасителни вноски, платими
на 9-то число, с дата на първо плащане 09.01.2018 г., въз основа на датите на
извършените плащания, приема, че по отношение на главницата ответникът е
изпаднал в забава едва на 10.05.2019 г., като на основание чл. 162 ГПК определя
сборен размер на мораторната лихва върху главницата за периода от 10.05.2019 г.
до 04.12.2019 г. (датата, предхождаща подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) – 22, 72 лева.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че искът за главницата следва да бъде уважен частично за сумата от 258,
93 лева и отхвърлен за сумата над 258, 93 лева до пълния предявен размер от 1
839, 81 лева; исковете за договорна възнаградителна лихва и застрахователна
премия следва да бъдат изцяло отхвърлени; искът за мораторна лихва следва да
бъде уважен частично за сумата от 22, 72 лева и отхвърлен за сумата над 22, 72
лева до пълния предявен размер от 193, 15 лева.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно направеното
искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им,
съразмерно на уважената част от предявените искове, а именно за сумата от 69,
16 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 240
вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, че П.П.П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к.
Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис
4, представлявано от Димитър Бончев, сумата от 258, 93 лева – непогасена
главница по договор за заем № GrediGo № 5332-00011752 от 08.12.2017 г., ведно
със законната лихва от 05.12.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед № 4740 от 11.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10351/2019 г. по описа на Районен съд
– Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 258, 93 лева до пълния предявен размер от 1 839, 81 лева.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 86 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, че П.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев, сумата
от 22, 72 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.05.2019
г. до 04.12.2019 г., за която сума е издадена заповед № 4740 от 11.12.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10351/2019 г.
по описа на Районен съд – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 22, 72 лева до пълния предявен размер от 193, 15 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев,
против П.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание
чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, за ПРИЕМАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца следните суми по договор за заем
№ GrediGo № 5332-00011752 от 08.12.2017 г.: 244, 23 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 09.10.2018 г. до 09.06.2019 г.; 1 485
лева – застрахователна премия за периода от 09.10.2018 г. до 09.06.2019 г., за
които суми е издадена заповед № 4740 от 11.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10351/2019 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от
Димитър Бончев, сумата от 69, 16 лева – разноски в заповедното и
исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ ДИАНА АСЕНИКОВА
Вярно с оригинала:
И.Г.