О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...09.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно търговско дело № 1400 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба с вх.№ 51577/15.07.2019 г. на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София,
чрез юрк. Т.Х.-Т., срещу решение № 2800/24.06.2019 г.,
постановено по гр. дело № 16348/2018 г. по описа на ВРС, 39-ти състав.
І. По допустимостта на въззивното
производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.
260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Препис от въззивната жалба е
връчен на насрещната страна – „Т.М. КОМЕРС“ ЕООД, която в срока по чл. 263 ГПК
не е депозирала писмен отговор.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът
обосновава оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението в цялост. Твърди, че в обжалвания акт не са обсъдени всички
направени от него възражения. Неправилно първоинстанционният
съд отменил производството по чл. 193 ГПК и на негово място изслушал
свидетелските показания на св. С.С. за установяване на факта на валидно
извършено плащане в размер на 1200 лева. Сочи, че свидетелят не разпознал
подписа си върху пълномощното, както и не отговорил категорично на коя дата е
извършил плащането към адв. Д., а абстрактно посочил „началото на лятото…някъде май-юни“. В
същото време, твърди, че представеният на съда процесен
разход е с дата 02.08.2016 г. Излага
още, че приложеният към исковата молба договор за правна помощ не съответства
по дата с приложения с към ч.гр.д.№ 49078/2018 г. по описа на СРС договор, от
който ищецът твърдял, че черпи правата си. Сочи, че претенцията за плащане на
суми в изпълнителното производство по изп. дело №
659/2016 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева произтича от твърдението за
заплатено адвокатско възнаграждение, а по изп. дело
липсва приложен документ, от който да е видно, че към молбата за прекратяване е
направен разход, представляващ имуществени вреди. Присъждането на съответната
сума било поискано от съдебния изпълнител въз основа на представен списък с
разноски, а спорът относно дължимостта й приключил с
определение № 44/23.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 17/2017 г. на ВАпС.
Счита, че в производството по чл. 422 ГПК претенцията следва да се докаже въз
основа на документа, от който произтича, който в случая е с по-късна дата
(02.08.2016 г.) от датата на реалното плащане.
Намира, че дори и да се приеме
наличието на извършено валидно плащане на адвокатския хонорар на адв. Д. от страна на С.С., респ. претърпени имуществени
вреди, то елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност не са били доказани. Аргументира тезата, че имуществените вреди имат личен
характер (intuitu
personae) и същите не
могат да бъдат предмет на договор за цесия, съотв.
твърди, че процесният договор за цесия от 27.10.2017
г. е нищожен. Твърди, че стабилизирането на изпълнителните титули, респ.
упражняване на правата по тях в качеството му на цесионер,
е зависело от упражняване правото на С.С.по подаване на частна жалба/възражение
по реда на чл. 414 ГПК. В тази връзка оспорва изводите на първоинстанционния
съд, че дружеството се явява пряк причинител на вредата.
Излага, че към момента на
образуване на изпълнителното дело, за него, в качеството му на кредитор, е било
налице непогасено вземане, подлежащо на принудително
изпълнение, въз основа на предоставени от цедента
„БАНКА ДСК“ ЕАД изпълнителни титули по силата на договор за прехвърляне на
вземания от 12.06.2012 г. Изрично подчертава, че цесията обхваща прехвърлянето
на права и задължения по събирането на неизплатени кредитни задължения, но не и
поемането на отговорност за причинени от цедента
вреди. Поради това, оспорва изводите на съда за умишлена злоупотреба с право,
доколкото не се е установило намерение за увреждане при упражняване на правата
по договора за цесия от негова страна. Допълнително сочи, че единственото
действие, извършено от адв. Д., е подаване на молба
за прекратяване на изпълнителното дело, а от датата на подаване на частната
жалба и възражението до датата на молбата за прекратяване „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не е инициирало принудителни действия, поради което и не следва
да носи отговорност за платения от С.С.адвокатски хонорар.
По отношение на въведеното искане
за пропорционално определяне на дължимата сума по предявения частичен иск сочи,
че първоинстанционният съд е следвало да отхвърли
претенцията, или ако се приеме, че противоправно са
причинени вреди, техният размер не следва да надвишава 50 лева, което е минамалното възнаграждение, предвидено за изготвяне на
молба в чл.6, т.5 от Наредба №1/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В условията на евентуалност претендира за
определяне на възнаграждението по реда на чл. 10, т.4 от цитираната наредба в
размер на 200 лева.
Моли за отмяна на решението и постановяване на друго
решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ.
да се отхвърли предявения иск, както и да се присъдят извършените съдебни
разноски и адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна „Т.М. КОМЕРС“ ЕООД не е постъпил
отговор на депозираната въззивна жалба.
III. По доказателствата: С въззивната
жалба не са направени доказателствени искания.
Не са констатирани от въззивния
съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно
указания по разпределение на доказателствената тежест между страните.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267,
ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх.№ 51577/15.07.2019 г. на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. Княз Дондуков № 19, ет.2, срещу
решение № 2800/24.06.2019 г., постановено по гр. дело № 16348/2018 г. по описа на
ВРС, 39-ти състав, с което е прието за
установено в отношенията между жалбоподателя и „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. Одесос
№ 20, ет.1, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД дължи на „Т.М. Комерс“ ЕООД сумата
от 550 лева, част от парично вземане в общ размер на 1200 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от Стефан Атанасов
Стоянов - длъжник по изпълнително дело № 20167120400659 по описа на ЧСИ Илиана
Станчева, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по
изпълнителното дело, прехвърлено от Стоянов на „Ипон-2002“
ЕООД с договор за цесия от 22.02.2016 г. и с договор за цесия от 27.04.2018г.
от Ипон-2002“ ЕООД на ищеца, за което вземане по
ч.гр.д. № 49078/2018 г. на СРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 09.10.2019 г. от
14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.