ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

     гр. Ловеч, 24.02.2020 година

 

 ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен  състав в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, с

  

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

като съобрази представените по адм.д. № 14 по описа за 2020 год. на Ловешкия административен съд жалба и доказателства, и на основание данните по делото и закона, установи следното:

            Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.54, ал.5 от същия кодекс.

            Административното дело е образувано по жалба на М.С.И. с адрес: *** чрез адвокат С.Г. подадена против Заповед № ОЗ-150-РД/323 от 25.11.2019 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие“  гр. Плевен.

             Първоначално жалбата е  подадена пред Административен  съд –Плевен, който с Определение № 2451/10.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1355/2019 г. е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Ловеч на основание чл.135 ал.2 от АПК.

           С оспорената заповед, на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК във връзка с чл.36, ал.3, т.3 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. и Заповед № 03 - РД/3403 от 23.08.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - РА издадена на основание чл.20а, ал. 2 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е наредено: 1.Да бъде спряна обработката на заявка за второ плащане № 11/06/1/0/00505/3/01 по Договор № 11/06/1/0/00505 от 27.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/на М.С.И., с УРН 625486, във връзка с образувана Преписка № 00436/2018г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч и 2.Да бъде удължен срокът за обработка на цитираната в т.1 заявка за второ плащане с времето до получаване на необходимата информация от компетентните органи и структури, за установяване на обстоятелствата от значение за по-нататъшното разглеждане на горецитираната заявка за плащане.

                 В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна поради липса на мотиви и неясно посочване на издателя й, тъй като със заповедта ДФЗ спира производството по разглеждане на постъпилото заявление, като чл.20а, ал.2 от ЗПЗП предвиждат възможността само и единствено Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” или надлежно упълномощени от него лица да могат да издават подобни заповеди. Твърди се, че при издаване на заповедта са нарушени административно производствените правила - не са уведомени заинтересованите лица, вкл.жалбоподателя, не е осигурена възможност на заинтересованото лице да прегледа документите по преписката и да участва в производството, като административният акт е издаден, без да се изяснят фактите и обстоятелствата и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В заповедта, според жалбоподателя, липсват мотиви, а само позоваване: „...във връзка с образувана Преписка № 00436/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч“, без органът да установи фактическото положение. Твърди се и противоречие на заповедта с материално-правните норми и с целта на закона. Излага се, че в течение на производството не са разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване да е от значение за издаване на административния акт – няма посочени данни дали има образувано наказателно производство срещу жалбоподателя, какви са фактите, предмет на разследване, и относими ли са към Заявка за второ плащане № 11/06/1/0/00505/3/01 по Договор № 11/06/1/0/00505 от 27.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ поподмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земедмелски стопани" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ на М.С.И., с УРН 62548. Твърди, че в случая не са налице и условията на чл. 36, ал.3, т.3 от Наредбата за удължаване на срока за произнасяне по тази разпоредба.  Жалбоподателят навежда доводи, че спирането се основава само на анонимни сигнали и сигнали от преди повече от две години, което противоречи на Харта на клиента, утвърдена от Изпълнителния директор на ДФЗ.

    Административната преписка е постъпила с писмо вх. № 513 и допълнена с писмо вх.№ 918 от 24.02.2020 година, с доказателства за компетентността на издателя.

    Ответникът –директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”-Плевен, в депозираното по делото придружително писмо, чрез упълномощен процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата с искане същата да бъде оставена без уважение /л.10/. Изложени са съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма и при правилно прилагане на чл.54, ал.1, т.3 от АПК, поради което следва да остане в сила, а жалбата като неоснователна. В случая административният орган е приел, че образуваното сл.д. № 33/2016г. по описа на ОСлО - Ловеч, както и наличието на пр.пр. №00436/2018г. по описа на ОП - Ловеч, имат определящ, преюдициален характер за издаване на крайния административен акт, по заявката за плащане на жалбоподателя, при което са налице основанията за спиране на административното производство. При наличие на тези доказателства, оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.

    Съдът като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

     Видно е от доказателствата по делото, съдържащи се в административната преписка, че жалбоподателя е регистриран като земеделски производител.

   Между него и Държавен фонд „Земеделие“ е подписан Договор № 11/06/1/0/00505 от 27.01.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /л.70 и сл./.

     С договора е определен размер на първоначално одобрената финансова помощ от 48 895.00 лева, срок за извършване на инвестициите и за подаване на заявление за плащане, като  помощта се предоставя на два етапа: Първо плащане в размер на 24 447,50 лева, съставляващо 50 на сто от помощта, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключването на този договор и Второ плащане в размер на 24 447,50 лева, съставляващо 50 на сто от помощта, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявка за второ плащане.  

   На дата 04.06.2019 г. оспорващият заявление за плащане с УИН 11/06/1/0/00505 по Договор № 11/06/1/0/00505 от 27.01.2016 г., ведно с приложени към него документи и доказателства за направените разходи /л.92 и следващи/.

    С писмо на л.21 от делото е изпратен в ДФЗ-РА анонимен сигнал  УРИ: 817602-36/20.04.2017 г. по описа на дирекция АФКОС - МВР за извършване на проверка по компетентност с информация относно множество нарушения според автора му, извършени от В.С.И. ЕГН **********, като „Създава и управлява организирана престъпна група свързана с усвояването на средства от ЕФГЗ и ЕФРСР. Заявява за подпомагане земи, за които няма правно основание за тях. Създава множество от фирми и физически лица с цел да се облагодетелства от по- високите ставки по необлагодетелствани райони и схемата за преразпределително плащане. Не спазва забраната по натура за косене цреди 1 юли на годината. Предоставя в Общинска служба Земеделие и Областна дирекция на ДФЗ едногодишни договори за наем които не са сключени със собствениците на имотите. Предоставя неистински договори, при разрешаването на двойно заявени площи в ДФЗ“ и т.н. В сигнала са споменати и свързани лица и фирми.

      Директора на ДФЗ-РА е изпратил Сигнала до Окръжна прокуратура Ловеч /на л.23-30/ за проверка.

     С писмо от 08.03.2019г., ДФЗ са уведомени от Окръжна прокуратура - гр. Ловеч, че производството по сл.д. №33/2016г. по описа на ОСлО-Ловеч, преписка №436/2018г.  на ОП Ловеч не е приключило и по делото няма привлечени лица като обвиняеми /л.31/. 

     С уведомително писмо за изкуствени условия по Схема за преразпределително плащане от 10.03.2019г., ДФЗ изисква от М.С.И. да предостави в указания срок аргументирана обосновка да отхвърляне на съмнението за изкуствено създадени условия с цел облагодетелстване по СПП /л.39/. В дадената такава на л.42 и сл. И. заявява, че не е разделял стопанството си и не е преотдавал земите си на трети лица видно от договорите, които прилага, като изтъква че на цялата стопанисвана от него земя е собственик община Тетевен и в договорите с нея има включена забрана да я преотдава. В тази връзка прилага описаните 4 договора и един нот.акт.

   С Искане от 18.10.2019г., директора на ОД на ДФЗ Плевен е отправил такова до директора на дирекция Противодействие на измамите-ДФЗ София, относно М.С.И., с УРН 625486, е бенефициент по Договор № 11/06/1/0/00505 от 27.01.2016г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г. за становище следва ли да се продължи администрирането на подадената от него заявка за плащане № 11/06/1/0/00505/3/01 по Договор № 11/06/1/0/00505 от 27.01.2016г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програма за развитие на селските райони 2014-2020г. или да се спре до приключване на проверката от компетентният орган.

    Изложено е, че при извършена справка в регистър „Сигнали и нередности” във връзка с подадена Заявка за второ плащане по Договора, било установено, че ползвателят фигурира в Сигнал с изх. № 01 - 0400/737 от 28.08.2017г. до Окръжна прокуратура - гр. Ловеч за възможен опит за измама извършен от В.С.И., ведно с данни за наличие на изкуствени условия в подпомагането на лицата посочени в сигнала. В тази връзка при извършена онлайн справка на сайта по фигуриращата в регистъра за нередности Преписка № 00436/2018 по описа на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч било  установено удължаване на срока от административния ръководител от 03.10.2017г. 

   На 25.11.2019г. директора на ОД на ДФЗ гр.Плевен е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК във връзка с чл.36, ал.3, т.3 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. и Заповед № 03 - РД/3403 от 23.08,2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" - РА издадена на основание чл.20а, ал. 2 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е наредено: 1.Да бъде спряна обработката на заявка за второ плащане № 11/06/1/0/00505/3/01 по Договор № 11/06/1/0/00505 от 27.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/на М.С.И., с УРН 625486, във връзка с образувана Преписка № 00436/2018г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч и 2.Да бъде удължен срокът за обработка на цитираната в т.1 заявка за второ плащане с времето до получаване на необходимата информация от компетентните органи и структури, за установяване на обстоятелствата от значение за по-нататъшното разглеждане на горецитираната заявка за плащане.

    Заповедта е връчена на жалбоподателя, и същият я обжалва в срок, видно от разписката на лист 19 от делото.

    Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.54, ал.5 от АПК и е подадена пред надлежния административен съд в преклузивния срок за оспорване, предвиден в чл.197, вр. чл.202 от АПК, от активно легитимирано лице с правен интерес, доколкото същото е адресат, неблагоприятно засегнат от процесната заповед.

     Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане по същество.

     Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав счита жалбата за основателна по следните съображения:

    Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

             Относно компетентността на издателя на акта, съдът съобрази, че същия е издаден при условията за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014-2020 г. Съгласно чл.20а ал. 3 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, а според чл.20а ал. 4 ЗПЗП - и правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С Раздел 11, т.3 на приложената по делото Заповед №03-РД/3403 от 23.08.2019г., Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, е делегирал правомощията на директорите на ОД на ДФЗ да издават заповеди от вида на оспорената на основание чл.20а, ал.1, 2 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производител във връзка с оптимизиране дейността на ДФЗ-РА по прилагането на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г./л.14/. Според представената Заповед № 272 от 27.03.2015г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, подписалият оспореният акт Ц.Р.Г. е назначен на длъжност Директор на ОД на ДФ „Земеделие” - гр.Плевен, считано на 01.04.2015г. Предвид това оспорената заповед е издадена от компетентен орган -директора на ОД на ДФ ”Земеделие” - Плевен, при условията на законова делегация, поради което доводите на жалбоподателя за нищожност на акта са неоснователни. Не е налице отменителното основание по чл. 146 т.1 от АПК.

             Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е валиден акт, подписан и обективиран в предвидената от закона писмена форма, и отговаря на формалните изисквания на чл.59 ал.2 от АПК за реквизити. Изложени са мотиви – фактически и правни основания за издаването на административния акт. Фактическите съставляват посочената преписката на ОП Ловеч, правните са  чл.54, ал.1, т.3 от АПК във връзка с чл.36, ал.3, т.3 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., а доколко  посочените обосновават взетото решение от административния орган е въпрос на материална законосъобразност. Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са налице установените от издателя на акта юридически факти /изложени като мотиви в акта/, преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно основание за издаването на акта и преценка дали се следват разпоредените с акта правни последици. В този смисъл не са налице основания за отмяна по чл.146, т.2 от АПК.

              В хода на административното производство оспорващият е уведомен с уведомително писмо за изкуствени условия по Схема за преразпределително плащане от 10.03.2019г., като ДФЗ е изискал да предостави в указания срок аргументирана обосновка за отхвърляне на съмнението за изкуствено създадени условия с цел облагодетелстване по СПП /л.39/ и дадената такава на л.42. По предоставената възможност оспорващият е представил писмено становище и доказателства, които обаче не са съобразени. Следва да се отбележи, че изкуствено създадените условия – ако се установи достоверно това обстоятелство, чиито параметри са дадени в разпоредбата на § 1, т. 12 от Наредбата – имат за последица не спирането на обработката на съответното заявление и удължаване на срока за неговата обработка, а до непредоставяне на финансирането на съответния кандидат бенефициер – по аргумент от чл. 38, ал. 1, т. 7 от Наредбата.  

               Съгласно чл.35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В тежест на административния орган е служебно да установи фактите от значение за издаване на акта, да извърши проверка на доказателствата и съпостави установеното от фактическа страна чрез анализ. В случая не са изяснени фактите и обстоятелствата (дори напротив, след извършената проверка, не са установени никакви конкретни факти и обстоятелства, водещи до необходимост от спиране на производството, както и до необходимост от удължаване срокът за обработка на заявката за второ плащане на оспорващият. По делото не са приложени постановления на ОП – Ловеч за образуване на такова производства, от което да се установи какво е деянието, какви точно престъпни обстоятелства, свързани с дейността на жалбоподателя по посочения договор и на който и да е друг субект, е необходимо да се разследват, от което зависи обработването на конкретната заявка за плащане. При това оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение  на административно-производствените правила, регламентирани в АПК, представляващи основание за незаконосъобразност по чл.146, т.3 от АПК.

               Като основателни се преценяват възраженията за несъответствие на заповедта с приложимата нормативна регламентация, тъй като в случая не са налице предпоставките на посочената като основание за спиране на плащанията разпоредба на  чл.54, ал.1, т.3 от АПК. Съгласно същата, административният орган спира производството, когато в хода му се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.

              За да спре производството административният орган е посочил - във връзка с образувана преписка №00436/2018г. по описана Окръжна прокуратура Ловеч, като не е ясно дали тя е срещу жалбоподателя; не е посочено какви са фактите - предмет на разследване, в какъв времеви период са настъпили и относими ли са към Заявка за второ плащане № 11/06/1/0/00505/3/01 по Договор № 11/06/1/0/00505 от 27.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ поподмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ на М.С.И., с УРН 62548.  При това няма как да се  установи дали евентуалното наличие на престъпни обстоятелства обуславя обработването на конкретната заявка за плащане, за да се предприеме спиране на производството. От представените по делото доказателства не се установяват данни в хода на административното производство да са разкрити престъпни обстоятелства. В цитираната в оспорения акт Преписка на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч,  както и в другите документи по административната преписка не се съдържа информация какви престъпни обстоятелства са разкрити в хода на административното производство, съответно по кой текст от Наказателния кодекс са евентуално извършените престъпления. Не е посочено и какво е значението на престъпните обстоятелства за издаването на административния акт. Административният орган не сочи дали това съмнение за поведението на оспорващия представлява престъпно обстоятелство и в какво точно се състои престъпният му характер и как е формирал извод за умишлено действие от страна на земеделския производител.

                     Освен това няма данни за преюдициалност на преписката. Това е така, тъй като съгласно чл.116 § 4 от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, отговорният разпоредител с бюджетни кредити може да постанови спиране на срока за плащане, когато: а) сумата по заявката за плащане не е дължима; б) не са представени подходящите оправдателни документи.

                С оглед на горното, настоящия съдебен състав, намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за установени в хода на административното производството престъпни обстоятелства, а основание за спиране на производството не може да бъде евентуална възможност за разкриване на такива обстоятелства. Ето защо, съдът намира, че след като не са налице предпоставките, предвидени в процесуалната норма административния орган неправилно е постановил спиране на производството.

               Не са налице и условията на чл.36, ал.3 ,т.3 от Наредбата. Удължаване на срока за произнасяне по тази разпоредба може да се постанови само при три предпоставки. Първата е наличие на изпратено писмо за отстраняване на нередовности или по дадена заявка за плащане е необходимо становище на други органи или институции със срока до получаване на отговор, каквато очевидно  не е налице. Втората - когато се провежда контролна проверка въз основа на Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014, както и когато заявката за второ плащане е обект на допълнителни проверки от страна на специализирани структури в Министерството на земеделието и храните и/или Държавен фонд „Земеделие” и/или външни институции - с един месец, която също не е налице, и третата - в резултат от дейностите по ал.1 са събрани документи и/или информация, които създават съмнение за нередност - до установяване от РА на всички факти и обстоятелства, необходими за изясняване на случая, а при установени съмнения за наличие на престъпни обстоятелства - до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган. Извън проверката за отхвърляне на съмнението за изкуствено създадени условия с цел облагодетелстване по СПП, липсват данни и доказателства по процесната заявка да са извършени такива проверки, да са събрани каквито документи или информация. При това удължаването на срока е постановено на базата на недоказани твърдения в Преписка № 00436/2018 г. на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч, която е по анонимен сигнал за друго лице. Без да е налице основание за това по чл.36, ал.3, т.3 от Наредбата. Следователно спирането на административното производство, респективно удължаването на срока за произнасяне, каквото се разпорежда с обжалваната заповед, не се налага, тъй като произнасянето на органа не е поставено в зависимост от изхода на проверката от Окръжна прокуратура - Ловеч.

              Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав приема, че не е налице основание по чл.54, ал.1 от АПК за спиране на административното производство, съответно по чл.36, ал.3, т.3 от Наредбата. Като е приел обратното, административният орган е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, което обосновава извод за противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби за спиране на административното производство и удължаване на срокът за обработка на подадената от оспорващият заявка за второ плащане, което обосновава извод за противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.    

              По изложените съображения съдът следва да отмени оспорената заповед като постановена в нарушение на административно-производствените правила, поради противоречие с приложимия материален закон – липса на предпоставките по чл.54, ал.1, т.3 от АПК, респ. на чл.36, ал.3, т.3 от Наредбата, и с целта на закона, тъй като спирането на производството е предвидено с цел защита на обществения интерес и финансовите интереси на общността в административното производство по обработка на заявления за плащания на финансова помощ от ЕФГЗ и ЕФРСР по различни схеми и мерки, при наличие на преюдициални престъпни обстоятелства, а такива в случая не са установени.

                Жалбоподателят претендира присъждането на деловодни разноски. При този изход от делото следва да бъде уважена претенцията за сумата от 310 лева, от които 300 лева договорено и платено с договор за правна защита и съдействие от 04.12.2019г. /л.5, а.д.1355/19г. на АдмС Плевен/  и 10 лева, представляващи държавна такса, внесена  с вносна бележка /л.6 /.

              Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2, във вр. с чл. 202 и чл. 54, ал.5 от АПК определението, с което се отменя заповед на административния орган за спиране на административното производство, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните, участващи в това производство. Органът, издал оспорената заповед за спиране на административното производство, има качеството на решаващ орган в административното производство, по което е издал заповедта, а не на страна. В административната фаза на процеса, той е овластеният от закона орган да издаде определен административен акт и не е страна в производството, развиващо се пред него. Поради това и административният орган не попада сред правните субекти, на които разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя правна възможност да обжалват определението, постановено в производството по раздел IV от АПК /така Определение № 3218/14.03.2018г. на ВАС по адм.д. № 2508/2018г., 5-членен с-в,Определение № 2209/19.02.2018г. на ВАС по адм.д. № 1445/2018г., I отд., Определение № 348/10.01.2018г. на ВАС по адм.д. № 291/2018г., IV отд., Определение № 12059/11.10.2017г. на ВАС по адм.д. № 9640/2017г., 5-членен с-в, Определение № 9012/11.07.2017г. на ВАС по адм.д. № 7038/2017г., II отд./. Поради изложеното настоящото определение подлежи на обжалване само от страните в административното производство, а в случая това е единствено жалбоподателят.

                По изложените съображения и на основание чл. 202 във вр. с чл. 200, ал. 1 от АПК, Административен съд Ловеч, четвърти състав 

 

                                        ОПРЕДЕЛИ:

 

               ОТМЕНЯ по жалба на М.С.И. с адрес: ***, Заповед № ОЗ-150-РД/323 от 25.11.2019 година на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“  гр. Плевен, с която е наредено спиране.

              ВРЪЩА преписката на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Плевен за продължаване на административното производство по обработка на заявка за второ плащане № 11/06/1/0/00505/3/01 по Договор № 11/06/1/0/00505 от 27.01.2016 година, подадена от ЗП М.С.И., с УРН 62548 .

              ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Плевен, да заплати на М.С.И. с адрес: ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева представляваща сторени деловодни разноски.

              Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участвали в административното производство, в 7-дневен срок от съобщаването му.

               Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: