№ 1231
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501610 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх.№36735/09.05.2022г., подадена от Д.
Н. А., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. М., против решение №
1346/20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 11994/2021 г., по описа на Районен
съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против
,,ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника като погасена по давност
сумата от 2884.41 лева, представляваща 1/3 част от 8653.24 лева - главница
по договор за кредит и поръчителство от 21.05.2007 г. и допълнителни
споразумения от 11.02.2011 г. и от 28.05.2012 г., за която сума е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2351/2014 г. на Районен съд - Пловдив и е
образуваното изпълнително дело № 186/2014 г. на ЧСИ - Минка Станчева-
Цойкова, с район на действие ОС – Пловдив и жалбоподателят е осъден на
заплати на търговското дружество сумата от 150 лева – разноски по делото за
юрк. възнаграждение.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането към
въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на
правия спор, с което исковата претенция да бъде уважена, с присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна ,,ОТП Факторинг
1
България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт А.Д., в
писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Моли решението в да
бъде потвърдено с присъждане на направените във въззивната инстанция
разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Н. А., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, за признаване за
установено, че в качеството му на наследник по закон на поръчителя Л. М.а,
не дължи на ответника „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК:
*********, поради изтекла в негова полза погасителна давност, сумата от
2884.41 лева, представляваща припадащите му се
според наследствените права 1/3 ид.ч. от вземане по договор за кредит и
поръчителство от 21.05.2007 г. и допълнителни споразумения от 11.02.2011 г.
и от 28.05.2012 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №
2351/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив и е образуваното
изпълнително дело № 186/2014 г. на ЧСИ - Минка Станчева-Цойкова, с район
на действие ОС – Пловдив.
Ищецът твърди, че от образуване на изпълнителното дело на
24.02.2014г. до 24.02.2016г. не са били поискани от взискателя и извършвани
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на 24.02.2016г. Последващите искания на
взискателя за извършване на изпълнителни действия и осъществени такива
са не надлежни, тъй като са извършени по вече прекратено изпълнително дело
и съответно не прекъсват течението на давността. Така 5-годишният
давностен срок е започнал да тече на 24.02.2016г. и е изтекъл на 24.02.2019г.
Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна и е
поддържал, че вземането не е погасено по давност с оглед предприетите от
взискателя действия по принудително изпълнение,които прекъсвали
давностния срок.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск като неоснователен. Приел е , че процесното вземане не е
погасено по давност, тъй като с чл. 13, ал. 2 от сключеното между страните
споразумение на 20.08.2019г. е направен отказ от изтеклата давност,а с
направеното в чл. 13, ал. 1 от същото споразумение признание на вземането
давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Приел е, че
настъпването на перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по
конкретно изпълнително дело не лишава кредитора от изпълнително
основание и в случая няма отношение към давността за процесните вземания.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
2
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства е документално установено, че на 14.02.2014 г. по ч. гр. д. №
2351/2014г. по описа на РС-Пловдив, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници А.М.-
кредитополучател и Л. М.а-поръчител, за процесната сума от 8653.24 лева –
неизплатена главница по договор за кредит и поръчителство от 21.05.2007 г. и
допълнителни споразумения от 11.02.2011 г. и от 28.05.2012 г. За
принудителното удовлетворяване на вземането си и въз основа на така
издадения изпълнителен лист, банката е образувала на 24.02.2014г. изп.д.
№186/2014г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, рег.№822, с район на
действие района на Окръжен съд –Пловдив. Поканата за доброволно
изпълнение, ведно с препис от заповедта за изпълнение, са връчени на
длъжника Л. М.а на 07.03.2014г. С постановление на съдебния изпълнител от
24.11.2015г. , като взискател по делото е конституирано „ОТП Факторинг
България”ЕАД на мястото на досегашния взискател „Банка ДСК“ЕАД, поради
извършено прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ЗЗД.С молба от
03.08.2017г. взискателят „ОТП Факторинг България”ЕАД е поискал от
съдебния изпълнител да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжниците и да бъде наложен запор върху банковите им сметки, като на
11.10.2017 г. е наложен и запор върху банкови сметки на длъжника А.М..От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява,че Л.
М.а е починала на 14.10.2017г., като е безспорно между страните по делото,
че на 11.07.2019г. на основание чл.429,ал.2 от ГПК , като длъжници по
изпълнителното дело са конституирани наследниците по закон на длъжника
и негови деца- А. А.а; И. А. и Д. А.. На 20.08.2019г. между страните по
изпълнителното дело е сключено споразумение, с което длъжниците, в това
число и ищецът, са направили изявление, че споразумението има характер на
признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, както и че
споразумението има характер на отказ от давност, ако давността е изтекла за
част от вземането или по отношение на някой от длъжниците.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.
439,ал.2 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. /т. е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на
заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта
на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу
3
това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички
последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна
сила - то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност.
Давността тече,спира и може да се прекъсва за всеки длъжник само
поотделно. Прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един
солидарен длъжник няма действие спрямо останалите - чл.125 ал.1 от
ЗЗД.Горното води до извод,че в настоящото производство,ответникът –
кредитор не може да се позове на действия довели до прекъсване или спиране
на давността,които са настъпили в правоотношението му с другия солидарен
длъжник - А.М..
В процесния случай давността е прекъсната с изтичането на срока за
възражение, след връчването на заповедта за незабавно изпълнение на
длъжника Л. М.а, ведно с ПДИ на 07.03.2014 г., т.е. на 22.03.2014 г., когато
влиза в сила заповедта за изпълнение и започва да тече новата 5-годишната
давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Влизане в
сила на заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че
длъжникът е упражнил правото си на възражение по чл. 414 ГПК/или 423
ГПК/.
Основният спор по делото е правен и касае течението на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността в
изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които
не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
4
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в
рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ.
Тъй като в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва
перемцията, то отговор на този релевантен за настоящия правен въпрос е
даден с Решение №37/24.02.2021г. постановено по гр.д.№1747/2020г. на ВКС,
4-то гр.отд, според което перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.Новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника.
Настоящият съдебен състав споделя посочената практика,като в този
смисъл, че перемпцията е без правно значение за погасителната давност ,
респ. без правно значение за фактите , релевантни по предявения иск по
чл.439 от ГПК, е и практиката на Върховния съд касационен съд,
обективирана в Решение №93/17.05.2021г. постановено по гр.д.№2766/2020г.
, 4-то гр.отд. ; Решение №257/30.04.2020г. постановено по гр.д.№694/2019г. ,
3-то гр.отд.; Решение №3/04.02.2022г. постановено по гр.д.№1722/2021г. , 4-
то гр.отд.
В настоящия случай по делото е установено, че от влизане на заповедта
за изпълнение в сила на 22.03.2014 г. , взискателят е предприел
изпълнителни действия и сезирал съдебния изпълнител с искане за
предприемане на такива , поради което не налице период по-дълъг от 5
години, водещ до погасяване на вземането по давност, като прекратяване на
изпълнителното дело поради перемция е без правно значение за настоящия
правен спор.Така започналият да тече 5-годишен давностен срок на
22.03.2014г. е бил прекъснат на 03.08.2017г. с подадената молба от
взискателя „ОТП Факторинг България”ЕАД до съдебния изпълнител с
искане да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжниците и да
бъде наложен запор върху банковите им сметки. Така подадената молба, в
която се съдържа искане за извършване на изпълнителни действия срещу
длъжника е прекъснала погасителната давност за вземанията на основание чл.
116, б. В от ЗЗД, независимо че въз основа на нея съдебният изпълнител не е
извършил поисканото изпълнително действие. Този извод се налага както от
мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
което се приема, че "искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи", така и от диспозитива по т. 10, съгласно който "нова погасителна
5
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие".
Настоящият съдебен състав намира, че е налице и признание на
процесното вземане от страната на ищеца, както законосъобразно е приел и
първоинстанционния съд , което съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "а" ЗЗД
прекъсва погасителната давност и е обективирано в сключеното между
страните споразумение на 20.08.2019г. Съгласно трайната съдебна практика,
признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице
признаване на вземането по смисъла на чл. 116 б. "а" ЗЗД, същото трябва да е
направено в рамките на давностния срок и да се отнася до съществуването на
самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.
В този смисъл е и трайната практика - решение № 100 от 20.06.2011 г. по т. д.
№ 194/2010 г. на II ТО на ВКС, решение № 98 от 26.07.2013 г. по т. д. №
851/2012 г. на I ТО на ВКС.
В случая, сключеният на 20.08.2019 г. между страните договор, съдържа
изрична установителна част, в която са посочени паричните задължения на
ищеца по договора за кредит и начина на погасяването му. Налице е изрично
обективирано от ищеца, насочено към кредитора и получено от последния,
волеизявление , с което категорично и недвусмислено се заявява
съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към
кредитора, което волеизявление несъмнено представлява признаване на
вземането, прекъсващо давността по смисъла на чл. 116, б. "а" от ЗЗД,
направено след като погасителна давност е започнала да тече, но преди
нейното изтичане. Настоящият съдебен състав споделя и изводите на
първоинстанциониня съд, че така сключеният между страните на 20.08.2019г.
договор съдържа и отказ от изтекла погасителна давност по смисъла на чл.
113 ЗЗД от страна на ищеца, който отказ е категоричен и изразен достатъчно
ясно. Отказ само от част от изтеклата давност по своята същност
представлява признание на дълга , което прекъсва давността , като обезсилва
и частта от изтеклата давност, от която длъжникът се е отказал. Поради
същите съображения - наличието на признание на вземането по смисъла на
чл. 116, б. „а“ ЗЗД, отказът от започнала, но все още неизтекла изцяло
погасителна давност ще води до прекъсване на погасителната давност в
момента на достигане на обективиращото го волеизявление до знанието на
кредитора.
Така от датата да извършеното от ищеца признание на вземането и
отказ от започнала, но все още неизтекла изцяло погасителна давност -
20.08.2019г., прекъснало давността, до датата на подаване на исковата молба
по настоящото дело- 20.07.2021 г. не е изтекъл срок от пет години, поради
което процесното парично вземане на ответното дружество не е погасено по
давност.
Както беше казано настъпването на перемпция по смисъла на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по конкретно изпълнително дело не лишава кредитора от
изпълнително основание и няма отношение към давността за процесните
вземания. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от
процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
6
съществува. С прекратяването на конкретното изпълнително производство се
обезсилват изпълнителните действия, предприети по него, което е относимо
към процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху
материалните права на страните.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези направени от
районния съд в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1346/20.04.2022 г., постановено по гр.д.
№ 11994/2021 г., по описа на РС-Пловдив, IV гр.състав.
ОСЪЖДА Д. Н. А., ЕГН **********, да заплати на „ОТП Факторинг
България” ЕАД , ЕИК: *********, сумата от 100 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7