№ 233
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20223100600536 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.313 и сл. от НПК, с предмет присъдата
ном.89, постановена по НЧХД №579/2022г. на РС-Варна, с която подсъдимият И. В. К. е бил
признат за невинен, за това че на 30.10.2021 г. около 19 часа в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик" пред блок 305 казал унизителни за честа и достойнството на К. Г. Г. думи -
„боклук" и „тъпа" в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е бил
оправдан по така повдигнатото обвинение.
С оглед произнасянето в наказателно осъдителната част, предявения срещу
подсъдимия граждански иск от К. Г., като обезщетение за претърпени от същата
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, е бил
отхвърлен.
Недоволен от присъдата е останал частния тъжител Г., който е депозирал жалба, чрез
процесуалния си представител адв.А.. В жалбата се навеждат доводи за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. В частност се твърди неправилно
възприета фактическа обстановка и от там погрешен краен извод на съда по отношение
въпроса за вината на подсъдимия. По същество се иска отмяна на присъдата като
неправилна и незаконосъобразна и признаване подсъдимия за виновен със следващата се
наказателна отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят - частния тъжител не се явява представлява се
от процесуалния си предстравител адв.А., която поддържа депозираната жалба по
изнесените в нея основания.
Подс.К., се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник адв.П.,
1
който поддържа тезата, че ВРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,
мотивирайки се, че обвинението не е доказано по един безспорен начин. Моли съдът да
потвърди оправдателната присъда и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
Подсъдимият, в последната си дума моли да се потвърди присъдата, като заявява, че
не се чувства виновен.
Съдът, след като взе предвид становищата на жалбоподателя и страните, събраните
по делото доказателства, извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна
служебна проверка, прецени, че въззивната жалба е неоснователна.
От фактическа страна се установяват следните фактически обстоятелства:
Частната тъжителка и подсъдимият били съседи в гр.Варна, ж.к.“Владислав
Варненчик“, бл.305. По този повод както тя така и съпругът и св.Г. се познавали с подс.К..
Пред блока имало асфалтов път, зад който имало паркинг и градинка, в която била
изградена дървена беседка с пейки. В процесния ден 30.10.2021г. около 19 часа компания
мъже се събрала, както обичайно в това помещение да играят карти. Присъствали
свидетелите М.Я., Н.М., И.И., Д.Д., Х.Х., както и други съседи. Подс.К. седял встрани и
наблюдавал играта. Частната тъжителка Г. и съпругът и се прибрали около 19 часа с
автомобила си и слезли пред блока. Св.Г. преди това се бил уговорил със св.Георги К., с
когото работели заедно да му докара на паркинга баки с боя. Като слезли пред блока, св.Г.
видял, че на беседката има техни съседки - свидетелките Я.П.Ц. и К.Д.К., казал на частната
тъжителка да го изчака при тях, а той щял да си вземе цигари от магазина и да се види за
малко със св.К.. Свидетелят К. пристигнал на паркинга пред бл.305 и там чакал св.Д. Г.. Г.
отишъл към магазина да си купи цигари и на връщане минал в близост до играещите карти
мъже. Подсъдимият К. бил чул, че Г. предлагал пари на момичета да ходят с него и бил
афектиран от това. Като го видял, излязъл от помещението и казал на св.Г., че няма работа
при тях, че не иска да го вижда и го нарекъл „педераст". Двамата си разменили реплики на
по-висок тон, които били чути и от жените в беседката. Г. си тръгнал и отишъл при
съпругата си. Г. попитала съпруга си дали към него са били отправени думите на
подсъдимия К. и той потвърдил. Тогава тя отишла към помещението, влязла вътре и на
висок глас запитала подсъдимия какъв е той, че ще разпорежда какво да прави съпругът и, и
се насочила към него. Св.Я. я спрял, а Г. нарекла подсъдимия „чехльо", като освен това му
казала, че може да докаже, че спи с малки момчета срещу заплащане. След това дошъл св.Г.
и двамата се отправили към апартамента си.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд счита за безспорно установена въз
основа на събраните от първостепенния съд гласни и писмени доказателства, като техният
анализ, след съвкупната им преценка не доведе настоящата инстанция до различен правен
извод.
Първоинстанционният съд е извършил обстоен и мотивиран анализ на
доказателствата по делото, който се подкрепя и споделя изцяло от въззивния съд, допълнен
и доразвит в следващите редове:
С оглед характера на възведеното обвинение и твърдяното в тъжбата деяние,
фактологията следва да се установи основно на база на гласни доказателства. В тази връзка
правилно ВРС е разграничил две групи свидетелски показания. От една страна са
свидетелските показания на свидетелите Я.Ц., К.К., М.Я., Н.М., И.И., Д.Д. и Х.Х., според
които подс.К. не е отправял никакви обиди към частната тъжителка. В тази насока са и
обясненията на подс.К..
2
От другата страна са свидетелските показания на свидетелите Д. Г. и Георги К., както
и изложеното в тъжбата от частната тъжителка К. Г., според които подсъдимият К. нарекъл
частната тъжителка Г. „боклук" и „тъпа" пред множество хора.
ВРС подробно е изложил съдържанието имащо отношение към инкриминираното
деяние на визираните гласни доказателства, като е изложил мотиви защо дава вяра на
първата група свидетелски показания. Тези свидетели познават, както подсъдимия, така и
частната тъжителка, като свои съседи, и липсват данни да са заинтересувани от изхода на
делото. Отчетено е обстоятелството, че св.Х.Х. е брат на подсъдимия, като показанията му
са ценени с оглед на факта, че са в унисон с останалите свидетелски показания от тази група.
Обясненията на подсъдимия са възприети с оглед съответствието им с останалите гласни и
писмени доказателства. Тези свидетелски показания, както ВРС, така и настоящият състав
намира за достоверни и спомагащи за разкрИ.е на обективната истина по делото, тъй като
кореспондират помежду си и не са противоречиви.
Свидетелките показания на св.Г., както и първоинстанционният съд е споделил, не
могат да бъдат приети за достоверни и приобщени безрезервно към доказателствения
материал по делото, тъй като е налице заинтересованост от изхода на делото. На свой ред,
свидетелят К. очевидно не се е намирал на място, което би му дало възможност да
възприеме разменените думи между страните, а и сочи място на инцидента различно от
установеното.
Вярно е, че доказателственият материал следва да се цени не в количествено, а в
качествено отношение, но в конкретния случай събраните доказателства в полза на частното
обвинение не са достатъчно категорични, за да се изгради убедителен и непоколебим извод
за наличие на твърдяното престъпление.
След така направения съвкупен доказателствен анализ, настоящата инстанция също
счита, че деянието, за което е обвинен с тъжбата подсъдимият е обективно и субективно
несъставомерно, поради следните правни съображения.
Събраните доказателства по делото свидетелстват за наличие на спор между
страните, датиращ от процесната дата. Очевидно този конфликт прераства и чрез сезиране
на съответни органи и понастоящем съдебната власт. Търсената защита от страна на частния
тъжител е по отношение на неговата чест и достойнство, които намира, че са засегнати от
подсъдимия чрез изречените словоизявления, описани в тъжбата. В първоинстанционното
производство е направен всестранен опит за установяване на твърдените факти и
обстоятелства, като са събрани всички допустими и относими към предмета на доказване
доказателства и доказателствени средства, предложени от страните. В пълна степен са
уважени относимите доказателствени искания на страните с цел изчерпване на всички
доказателствени способи. Въпреки това към настоящия момент така очертаните в частната
тъжба факти и обстоятелства остават неподкрепени от събрания доказателствен материал и
съответно са неспособни да обосноват еднозначен, убедителен и непоколебим извод на съда
за съставомерност на описаните действия по чл. 146, ал.1 от НК. Тук е мястото да се посочи,
че с оглед характера на производството тежестта на доказване лежи върху частния тъжител.
Престъплението „обида“ се изразява в казване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие. Квалификациите, описани в частната тъжба,
използвани от подсъдимия спрямо жалбоподателя, не се възпроизвеждат от събрания и
ценен за достоверен доказателствен материал по делото, поради което не може да се
приемат за отправени. След като такива думи и изрази не се скрепиха по категоричен начин
3
като случили се факти от обективната действителност, то не може да се приеме предложения
от жалбоподателя извод, че твърдяното деяние съставлява престъпление, извършено от
подсъдимия. За съда е недопустимо да изгражда убеждението си по отношение на
обвинението на предположения.
Съдът, след като изпълни задължението си да провери изцяло правилността и
законосъобразността на постановения съдебен акт, споделя становището на районния съд, че
по делото липсват безспорни и категорични доказателства по смисъла на чл.303, ал.2 от
НПК, поради което по отношение на възведеното обвинение е правилно е определил за
приложима разпоредбата на чл.302 от НПК, постановявайки оправдателна присъда, която
следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото, правилно гражданският иск за претърпени неимуществени
вреди е отхвърлен като неоснователен.
По отношение на възраженията, отправени от жалбоподателя:
На първо място се прави възражение по отношение анализа на гласните
доказателства. Твърди се, че са налице противоречия между показанията на свидетели и
обясненията на подсъдимия в настоящото производство и тези дадени в хода на полицейска
проверка. Горните оплаквания са недопустими. И това е така защото са в противоречие с
основен принцип на наказателния процес, именно този на непосредственост. Недопустимо е
да се съпоставят доказателства и доказателствени средства събрани в хода на настоящото
производство с такива събрани в хода на полицейска проверка, или друго наказателно
производство. Тук следва да се обърне внимание на първоинстанционния съд за твърде
широката постановка на упоменатото в мотивите, че се кредитира писмените материали,
съдържащи се в преписка № 439 00024165/21 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР
Варна. Последното би било съществено процесуално нарушение, ако действително съдът бе
сторил съпоставка на показания или обяснения, а не ги бе ценил само по отношение факта
на сторена проверка и постановен отказ на прокурора, с оглед характера на твърдяното
престъпление. Съдът счита, че в изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да
събере служебно доказателства относно фактическите положения, включени в предмета на
доказване, съдът е изчерпил всички процесуални способи за събиране на доказателства за
установяване на обективната истина по делото.
По отношение доводите за обективната съставомерност на деянието, направени с
въззивната жалба, то същите са неоснователни. Ясно в мотивите си ВРС е обосновал
субективна несъставомерност. Липсват доводи, а същите биха били и незаконосъобразни по
отношение характера на твърдените реплики. Липсва спор, че същите са обидни.
Поради горните съображения, настоящият състав счете, че не са налице основания за
постановяване на нова, осъдителна присъда, като искането в жалбата по същество не може
да се удовлетвори и същата се остави без уважение и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда N89, постановена по НЧХД №579/2022г. на
РС-Варна .
Решението не подлежи на касационна проверка.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5