Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
03.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди деветнадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3764/2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от К.М.К., с която е предявен срещу З.А.Б. искове
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 16.09.2016 г. Претендира законната лихва от датата
на настъпване на произшествието и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 16.09.2016 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. От
произшествието е поличил травматични увреждания –
разместване на шийните прешлени, а след изследване
през 2020 г. се констатирали и дискова протрузия на
ниво C4-C5 с лекостепенно стеснение на предното епидурално
пространство. През 2020 г. е диагностициран и със
заболяване „идиопатична тромбоцитопения“,
за което твърди, че е в причинно-следствена връзка с произшествието. Претендира
обезщетение в размер на исковата претенция, доколкото предложеното от ответника
обезщетение не го удовлетворява.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, като твърди, че е изплатил на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., което погасява в пълна
степен вземането за застрахователно обезщетение. Не оспорва настъпване на
произшествието по механизма, посочен в исковата молба. Оспорва причинната
връзка между произшествието и установените през 2020 г. дискова протрузия на ниво C4-C5 с лекостепенно стеснение на
предното епидурално пространство и идиопатична тромбоцитопения.
Възразява и срещу началната дата на претендираната
лихва за забава.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
Не е спорно
между страните а и се установява се от представените писмени доказателства (констативен
протокол – л.7), че на 16.09.2016 г. около 12.20 часа в гр. София на ул. „Скопие”
в района на кръстовището с бул. „Мария Луиза“ е настъпило пътно-транспортно
произшествие при следния механизъм: лек автомобил, марка „Ситроен”, ДК№ *******,
с водач К.И., поради движение със скорост, несъобразена с интензивността на
трафика, е осъществила удар в спрелият на червен светофар лек автомобил, марка
„Фолксваген”, ДК № ******, с водач – ищеца К.К.. Причина
за настъпилото произшествие са субективните действия на водача на лек автомобил
„Ситроен”. Съдът приема, че е налице деликт,
осъществен от водача на лек автомобил „Ситроен”, който не изпълнил задълженията
си съгласно 20, ал.1 и 2 ЗВдП - да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и при избиране на
скоростта на движението да се съобразява с характера и интензивността на
движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Установява
се от първоначалната съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице –
неврохирург, че от процесния инцидент, осъществен на 16.09.2016 г. ищецът е получил
следните травматични увреждания: мозъчно сътресение – лека степен, контузия на
главата и гърба, мускулна болка на врата. Липсват представените медицински
документи относно протичането на възстановителния период, но вещото лице сочи,
че очакваният развой е пълно възстановяване в срок до 20-30 дни. Към момента на
изготвяне на експертизата ищецът е в добро здравословно състояние. С проведени
през 2020 г. и 2021 г. изследвания са установени патологични промени на главния
мозък и шийния отдел на гръбначния стълб, които
подлежат на уточняване, но не нямат връзка с получените при процесното ПТП от
2016 г. травми. В този смисъл са и поясненията, които вещото лице д-р М. дава в
съдебното заседание, а именно – че протрузията и
промените в главния мозък нямат травматичен произход и не са в причинна връзка
с процесното произшествие.
Повторната
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – неврохирург потвърждава
констатациите на първоначалната, че в причинно-следствена връзка с
произшествието от 2016 г. ищецът е получил мозъчно сътресение и травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в
множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб (контузия на шията). При
тези увреждания обичайно има изявен болеви симптом в
рамките на 24-72 часа, главоболие и болки в тилната област, ограничени и
болезнени активни и пасивни движения в тилния отдел. За леката форма на мозъчно
сътресение лечението предвижда режим на легло за 1-3 дни, предпазване от силни
външни дразнители и забрана за четене в рамките на няколко дни, забрана за
активни физически натоварвания за няколко месеца и без излагане на пряка
слънчева светлина през първата година. За контузията на шията лечението включва
мека шийна яка за период от 5-7 дни, медикаменти и
физиотерапия при необходимост. Възстановяването е в период от 3-5 седмици за
мозъчното сътресение и 4-8 седмици за шийната
контузия. Описаните в проведените през 2020 г. и 2021 г. изследвания дифузна аксионална травма на мозъка и протрузия
на ниво C4-C5 не са в
причинна връзка с процесното произшествие, сочи вещото лице в повторната
експертиза.
От
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – клиничен хематолог се установява, че няма причинно-следствена връзка
между транспортния инцидент от 2016 г. и диагностицираната
през 2020 г. идиопатичната тромбоцитопения
при ищеца. В съдебно заседание вещото лице д-р Н. уточнява, че стресът е
признат за важен рисков фактор в патогенезата на
автоимунните заболявания, каквото заболяване е и идиопатичната
тромбоцитопения, но четиригодишния период между
произшествието и възникване на заболяването е много дълъг период, за да се
признае, че стресът е в основата на възникването му. Съобщените от по-ранен
момент симптоми като кървене от венците, силно главоболие, виене на свят, болки
в ставите или мускулите и повишена слабост нямат връзка с тромбоцитопенията
- не са характерни за това заболяване.
Повторната
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – клиничен хематолог
потвърждава констатациите на първоначалната, а именно - че не може да се
установи с категоричност или да се предполага наличие на причинно-следствена
връзка с произшествието от 2016 г. и възникналата при ищеца тромбоцитопенията.
Вещото лице сочи в разясненията си, дадени в съдебно заседание, че идиопатичната тромбоцитопения е
имунно заболяване, но не винаги е автоимунно. Имунната форма на заболяването е
по-широко разпространена от автоимунната и много често се развива спонтанно,
без никаква друга причина. Също така често тромбоцитопенията
съпътства различни вирусни заболявания и се проявява след тях или съответно –
след прием на медикаменти. Относно стреса вещото лице д-р Г. сочи, че няма научни
доказателства, че това заболяване се причинява от стрес. Допълва още, че има
хипотези, че стресът е причинител на много заболявания, включително индиректно,
но няма конкретни научни доказателства, че е причина за възникване на тромбоцитопенията.
От
показанията на свидетеля М.И., съпруга на ищеца, се установява, че след произшествието
пострадалият продължително време е бил объркан и неориентиран, изпитвал е силно
главоболие, имал е смущения в съня, трудна поносимост
на слънчева светлина. Свидетелката описва и другите страдания на ищеца – петна
по тялото, скованост на стойката, изтръпване на краката, които няма да бъдат
обсъждани, доколкото от експертизите се установява, че не са в причинна връзка
с пътнотранспортното произшествие.
Не е спорно
между страните, а и се установява от Констативния протокол К-817/16.09.2016 г.,
е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на лек автомобил „Ситроен”, ДК№ *******, валидна към 16.09.2016 г.
Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1
и 2 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищеца. Причинната
връзка между произшествието и уврежданията на ищеца, които имат травматичен
произход - мозъчно сътресение и травма на шийния
отдел на гръбначния стълб, се установява от писмените доказателства и от приетите
по делото медицински експертизи.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му вреди, представляващи физически
болки и страдания от травматичните увреждания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането –
травми в областта на главата и шията, без счупвания, естеството на проведеното
лечение – медикаментозно и обездвижване, без хирургическо или оперативно
лечение, интензитет и продължителност на болката, наличие на пълно
възстановяване към настоящия момент на травмите от ПТП. Като съобрази тези
обстоятелства и взе предвид възрастта на ищеца (мъж в зряла, активна възраст) и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на произшествието –
2016 г., както и обичайните, възприети от съдебната практика обезщетения при
подобен род увреждания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер
на 15000 лв.
Ответникът
твърди, че е платил обезщетение в размер на 1000 лв. По делото обаче няма
представени доказателства за твърдяното плащане, поради което същото не следва
да се приспада от размера на определеното обезщетение.
На
ищеца следва да се присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от датата на предявяване на застрахователната претенция. Разпоредба на
чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Видно от представената претенция до застрахователя
(Заявление от 03.04.2017 г.), същата е постъпила при ответника и щетата е
образувана на 03.04.2017 г. Съдът приема, че това е най-ранната дата на
уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното събитие, поради
което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертизи,
съразмерно с уважената част от иска, в размер на 1860 лв.
На ответника следва да присъдят
разноските за адвокатско възнаграждение и такси за удостоверения, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, за сумата от 2740,64 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Б. ЕИК:*******,
да заплати на К.М.К., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата
от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 16.09.2016 г., заедно със законната
лихва от 03.04.2017 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 1860 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН:**********,
да заплати на З.А.Б. ЕИК:*******, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2740,64
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: