Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 20 14.06.2021г.
гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд гражданска колегия,
втори въззивен състав
На девети март 2021 година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка
Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия Русева-Маркова
гражданско дело
номер 132 по описа за 2021 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
С Решение № 260039 от
23.11.2020г., постановено по гр. дело № 150/2020г. по описа на Районен съд –
Средец е осъдена А. И. Т., представлявана на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК от
адвокат Миглена Христова да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със
седалище гр. Бургас, представлявано от Ганчо Тенев сума в размер от 289, 62
лева, представляваща равностойност на доставена, отведена и пречистена вода до
партида с абонатен номер **88 по
издадени фактури от 26.06.2017г., 26.09.2017г., 25.05.2018г. и 25.09.2018г.,
ведно със законната лихва от 27.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 51, 82 лева за периода от
27.07.2017г. до 24.02.2020г., представляваща лихва за забава върху главниците
по фактурите, както и направените по делото разноски в размер на 500 лева и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от А.Т. чрез назначения й
особен представител – адвокат Миглена Христова, с която се претендира
постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено,
като бъде постановено ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените
искове от ищцовото дружество. В жалбата се посочва,
че първоинстанционният съд е приел съобразно заключенията от приетите
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертизи, че дружеството
реално е доставило до абоната отразените във фактурите количества вода,
инкасирани по партидата на ответницата по показанията на 1 брой измервателен
уред, но така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, както и е
несъобразено с доказателствата по делото. В жалбата се посочва, че данни за
количеството разходвана вода се съдържат единствено в представените фактури, но
представения от ищцовото дружество опис на фактури не
би могъл да послужи като годно доказателство относно конкретните видове
задължения на посочения абонат за процесния период,
доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за
издалата ги страна данни.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа своята жалба и
счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по
въззивната жалба – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас
депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, с който се оспорва
въззивната жалба и се претендира да бъде потвърдено първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата, поддържа депозирания отговор и счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са два обективно
съединени иска от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против
А. И. Т. – гражданин на Р., с адрес ***, к.к. С. б.,
к-с А., ет.*, ап.* , с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да
заплати на ищцовото дружество сума в размер от 289,
62 лева, представляваща задължение по издадени от страна на дружеството фактури
за периода от 26.06.2017г. до 25.09.2018г., с отчетен период – от 25.06.2016г.
до 13.09.2018г., сума в размер на 51, 82 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода от 27.07.2017г. до 24.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба – 02.03.2020г. до окончателното плащане и направените по делото разноски.
В исковата молба се посочва,
че ответната страна – А. И. Т. притежава качеството на потребител в отношенията
с експлоатационното дружество по отношение на водоснабден обект - апартамент с
административен адрес – гр. Несебър, к.к. С. б., к-с
А., ет.*, ап.* , с абонатен номер **88 . Посочва се, че по издадени фактури за
периода от 26.06.2017г. до 25.09.2018г. неплатените в срок задължения възлизат
на сума в размер от 289, 62 лева, като същите произтичат от потребени
ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период – от 25.06.2016г.
до 13.09.2018г. В исковата молба се посочва, че върху тази сума ответната
страна дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на 51, 82 лева за
периода от 27.07.2017г. до 24.02.2020г., както и законната лихва върху
стойността по издадените фактури от 289, 62 лева от датата на предявяване на
исковата молба – 02.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответната страна по иска – А.
И. Т. чрез назначения си особен представител – адвокат Миглена Христова в своя депозиран писмен отговор по реда на чл.
131 от ГПК посочва, че оспорва претенцията и счита, че не дължи претендираните
суми. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ и като
такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на имота в к.к.
Слънчев бряг, който имот е водоснабден и собственика на този имот има
качеството на „потребител“ на ВиК услуги. Не се оспорва и наличието на валидно
облигационно правоотношение, възникнало със самия факт на присъединяване към
водопроводната система на ищцовото дружество. В отговора на исковата молба се
посочва, че е спорен въпроса относно задължението на ВиК
оператора да снабдява потребителите с вода, както и по отношение на начина на
отчитане на потребената вода – съответно определяне
размера на претенцията за заплащане.
С оглед на депозирания
отговор – ищцовото дружество е изразило становище, че показанията на водомера
на потребителя са снемани за исковия период по самоотчети
на клиента и по физически снети, включително и в края на отчетния период – тоест
– след осигурен достъп до измервателното средство, каквото основно задължение е
вменено на потребителя на услугите. Посочва, че възражението, наведено в
отговора на исковата молба за дистанционно измерване е неотносимо
към настоящия спор, доколкото такова не е осъществявано.
За да уважи претенцията на
ищцовото дружество, първоинстанционният съд е приел, че от експертизите се
установява, че инкасирането по партидите на ответната страна е станало по
показанията на един брой измервателен уред и че дружеството – ищец реално е
доставило до абоната отразените количества вода в приложените по делото
фактури. Съдът посочва, че фактурираните количества вода съвпадат с отчетените
количества по партидата на индивидуалния водомер на ответната страна, при пълно
съответствие в показанията.
На основание чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършване на своята служебна
проверка, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо и следва да бъдат разгледани направените възражения във въззивната
жалба.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че А. И. Т. притежава
качеството на потребител в отношенията с експлоатационното дружество по
отношение на водоснабден обект - апартамент с административен адрес – гр.
Несебър, к.к. С. б., к-с А., ет.*, ап.* , с абонатен номер
**88 . Това обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства – Справка по лице от службата по
вписванията към Районен съд – Несебър, както и от Справка - Данни по Регистър
Булстат.
По делото не се спори и
относно обстоятелството, че за периода от 25.06.2016г. до 13.09.2018г. в
жилището на ответната страна А.Т. е извършвано отчитане на доставената,
отведена и пречистена вода и е констатирано разходвано количество вода на
стойност от 289, 62 лева.
По делото е представена
Справка-извлечение, от която е видно, че за посочения по-горе период отчитането
е ставало при снемане на показанията на измервателното устройство, както и чрез
съобщаване на показанията от страна на самия клиент.
По делото е извършена
съдебно-техническа експертиза от 19.10.2020г., от неоспореното заключение, на
която е видно, че за водоснабдяването на процесния имот с адрес в гр. Несебър
отчитането на водомера в имота през целия процесен период е извършено с мобилно
устройство и електронен карнет два пъти годишно от служител на дружеството на
длъжност – отчетник измервателни уреди (инкасатор), като е необходимо да е
осигурен достъп до обекта. Вещото лице посочва, че при извършване на отчета, с
четеца на мобилния компютър инкасаторът сканира баркод номера, поставен на
водомерния възел и активира партидата на абоната в мобилния компютър. Вещото
лице посочва, че се отчитат данните от водомера на абоната визуално и се въвеждат
ръчно в мобилното устройство по индивидуалната страница на водомера, а оттам
данните автоматично се прехвърлят и осчетоводяват в системата на дружеството.
Вещото лице посочва и обстоятелството, че мобилното устройство, посредством
което става отчитането е със записващи функции за деня на отчитането и
сканиращо устройство за баркод номера на водомера. Вещото лице в своето
заключение посочва, че за процесния период от време общото изразходено
количество вода, преминало през измервателното устройство за периода от
25.06.2016г. до 13.09.2018г. е 114, 92 куб. м., от които
По делото е извършена и
съдебно-икономическа експертиза от 19.10.2020г., от неоспореното заключение на
която е видно, че от страна на ищеца на А. И. Т. са издадени четири броя
фактури на обща стойност от 289, 62 лева с основание „вода, пречистване и
канал“, които са осчетоводени в счетоводството на ищеца по партидата на А.Т. –
сметка Клиенти. Вещото лице посочва, че съгласно предоставената счетоводна
информация по фактурите, предмет на делото не са отразени плащания. Посочва и
обстоятелството, че отчетеното количество вода, както и услугите „пречистване и
канал“ е фактурирано по цените, действащи в периода на издаване на фактурите,
одобрени с решения на КЕВР, а законната лихва за забава върху неизплатените
суми по фактурите в размер на 289, 62 лева, изчислена за претендирания период
възлиза на сума в размер от 51, 82 лева.
На основание чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение.
От събраните по делото
доказателства се установява, че при отчитането на разходваната вода за
водоснабден обект, находящ се в к.к. С. б., комплекс А., собственост на А. И. Т. за периода от 25.06.2016г. до
13.09.2018г. е констатирано потребление на доставена, отчетена и пречистена
вода в размер на 114, 92 куб. м. По делото се установява и обстоятелството, че
за отчетеното количество вода са съставени четири броя фактури от страна на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас на обща стойност от 289, 62 лева за
периода от 26.06.2017г. до 25.09.2018г. По делото не се спори, а и от
представеното по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза
безспорно се установява, че сумата не е заплатена от ответната страна А.Т.. При
това положение, и с оглед на правилно разпределената доказателствена тежест от
страна на първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че по делото се
установява, че за процесния период за имота на ответната страна са отчетени 114,
92 куб.м. доставена, отведена и пречистена вода на стойност от 289, 62 лева,
която не е заплатена, тоест – за ищцовото дружество е налице вземане в размер
на 289, 62 лева, което не е погасено. Спорния по делото въпрос е свързан с
направените възражения във въззивната жалба е как са отчетени количествата
доставена, отведена и пречистена вода и какво е измервателното устройство, като
се сочи, че представения по делото опис на фактури не би могъл да бъде годно
доказателствено средство, тъй представлява частен свидетелстващ документ,
съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни. Както бе отбелязано по-горе
– от неоспореното по делото заключение на вещото лице по извършената
съдебно-техническа експертиза се установява начина на отчитане на доставените,
пречистени и отведени количества вода, като изрично в заключението се посочва,
че отчитането от страна на ищцовото дружество не е дистанционно (както се
твърди в отговора на исковата молба и във въззивната жалба), а е извършвано
чрез мобилно устройство и електронен карнет, като за целта е необходим достъп
до обекта. От заключението на вещото лице безспорно се установява и начина, по
който става самото отчитане – с четеца на мобилния компютър инкасатора сканира
баркод номера, поставен на водомерния възел и по този начин активира партидата
на абоната в мобилния компютър, отчита данните от водомера визуално и ръчно ги
въвежда в мобилното устройство, а оттам данните автоматично се прехвърлят и
осчетоводяват в системата на дружеството. От тези данни става ясно, че не се
касае за дистанционно отчитане, а за реални отчети, като количествата доставена
и разходвана вода се констатират от самите инкасатори. Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че направените възражения във въззивната жалба остават
недоказани.
Мотивиран от горното и като
взе предвид всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че по делото
остават недоказани възраженията на ответната страна и следва да се приеме, че
по делото е възникнало задължение да заплати стойността на доставената,
отведена и пречистена вода, отчетена за периода от 26.06.2017г. до 25.09.2018г.
в размер на 289, 62 лева, поради което и счита, че предявеният установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен и предявения иск за
установяване на задължение за заплащане на обезщетение за забавено плащане за
периода от месец след издаване на фактурите за отчетеното количество вода,
предвид задължението на потребителите на основание чл. 33, ал. 2 от Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – със седалище гр. Бургас да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. При това положение, съдът намира, че претенцията на ищцовото
дружество за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху сумата от 289,
62 лева е основателна и следва да бъде уважена за размера от 51, 82 лева на
основание чл. 162 от ГПК. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД ответната страна дължи на ищцовото дружество и заплащане на
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба пред съда – 02.03.2020г. до окончателното плащане.
Мотивиран от горното и като
взе предвид, че направените фактически и правни изводи от настоящата инстанция съвпадат
с тези, които са направени от първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемото дружество следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 150 лева, представляваща възнаграждение
за юрисконсулт.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски за назначения особен представител за въззивното производство, като следва да бъде осъдено въззиваемото дружество да ги заплати.
На основание чл. 77 от ГПК,
предвид обстоятелството, че въззивна жалба е депозирана от назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответната страна и държавна
такса не е заплатена към момента на образуване на производство, то с оглед
обстоятелството, че въззивната жалба по съществото си следва да бъде оставена
без уважение, следва да бъде осъдена страната А.Т. да заплати дължимата
държавна такса за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, предвид обстоятелството, че цената на предявения иск е под
5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен
съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260039 от 23.11.2020г., постановено по гр.
дело № 150/2020г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от Ганчо Тенев да заплати на адвокат Миглена
Христова – гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ сума в
размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за особен
представител за въззивното производство.
ОСЪЖДА А. И. Т., гражданин на Р., родена на ***г***, к.к. С. б., к-с А., ет.*, ап.* с код по Булстат ********* да заплати по
сметка на Окръжен съд – Бургас сума в размер на 50 (петдесет) лева,
представляваща дължима държавна такса за водене на въззивното производство.
ОСЪЖДА А. И. Т., гражданин на Р., родена на ***г***, к.к. С. б., к-с А., ет.*, ап.* с код по Булстат ********* да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и
адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от Ганчо Тенев сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.