Решение по дело №63/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на К. М. К. от [населено място], чрез процесуалният му представител адв. М. М. от АК – Враца, против Решение № 75/22.11.2023 г., постановено по АНД № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. С оспореното решение е потвърдено НП № 22-0248-000731 от 25.11.2022г., издадено от Н. РУ в ОД на МВР – Враца, РУ Б. С., с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, както и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено, а с него и оспореното наказателно постановление.

В с.з. касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Районно управление – Бяла Слатина към ОД на МВР - Враца, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение № 75/22.11.2023 г., постановено по АНД № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е потвърдено НП № 22-0248-000731 от 25.11.2022г., издадено от Н. РУ в ОД на МВР – Враца, РУ Бяла Слатина. С последното на касатора Кирилов е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че на 04.11.2022 г. около 21.30 ч. в [населено място], по [улица]до дом №11, К. К. управлява собственият си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], като отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози, с техническо средство Дрегер алкотест 7510-0018. Съставен е АУАН серия AД Акт № 800/22 от 04.11.2022 г., който водачът е подписал и му е бил връчен. Издаден е и талон за медицинско изследване № 0042683, в който е записано, че Кирилов отказва да бъде тестван и изследван.

Въззивния съд е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, разпитал е свидетелите, констатирали нарушението, обсъдил е и писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, мотивирал се е защо е достигнал до крайният си извод за неоснователност на жалбата, въз основа на което е постановил и съдебния си акт. Правилно е установена фактическата обстановка с посочване на времето, мястото и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във вина на касатора административно нарушение, като в процеса по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за доказаност на визираното в НП административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка неоснователни са доводите на касатора, че съдът не кредитира приложените медицински документи, от които е видно, че същият е бил на лечение с клиндамицин /антибиотик/ и солпадеин – обезболяващо съдържащо кодеин и кофеин, тъй като Кирилов е отказал изследване.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, според която, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване. В случая К. К. не се е явил в МБАЛ [населено място] за да даде материал за лабораторен анализ в законоустановения срок. Според императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. вземането на кръв и урина за изследване за алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както е посочено и по - горе се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането. От анализа на цитираната правна норма се налага извод, че невъзможността за предоставяне на проба в указания в талона за медицинско изследване срок следва да е по обективни причини, които трябва да бъдат отразени от медицинския специалист в съставения протокол, отразяващ резултатите от извършеното изследване, а събраните по делото доказателства не установяват такива обективни причини. Напротив, същите доказват по несъмнен начин повдигнатото обвинение, а именно - на жалбоподателят е даден съобразен с предвиденият в нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срок от 45 минути за явяване в мястото за извършване на изследването. В чл. 15 от Наредбата е предвидена хипотеза, в която да се вземе кръв след определеното време, но само при наличието на обективна невъзможност да се вземе навреме. По делото обаче не се установиха обстоятелства, които да са препятствали жалбоподателят да се яви в медицинското заведение, в указания срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000,00 лева. При тази правна уредба настоящият съдебен състав приема, че се касае до едно нарушение, при което изпълнителното деяние на същото е отказ да бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Този отказ може да бъде в една от двете посочени форми, или в двете едновременно. Хипотезите на отказ са посочени алтернативно. Предвид това съдът приема, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се съдържа състав на едно административно нарушение с две форми на изпълнителното му деяние. За съставомерността на деянието е достатъчно да бъде доказан отказ за проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози на водач на МПС, за да се приеме за доказано извършеното нарушение. В случая отказът е установен със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Следователно, както е приел и РС, нарушението е доказано.

По безспорен начин са установени по делото правнорелевантните факти и обстоятелства, на базата на които са направени и изводите на съда за доказаност на визираното в НП административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В съответствие с точния смисъл на закона, съдът е посочил, че визираната разпоредба съдържа два алтернативни способа и при отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество по един от тези способа – технически или химически в лабораторни условия, е изпълнен фактическия състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност на посоченото правно основание.

Предвид обстоятелството, че наложените наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца са фиксирани в посочената разпоредба по вид, размер и продължителност, правилно районният съд не е обсъждал въпросът за индивидуализацията им. Обоснован е изводът, че в случая нарушението не може да се приеме за маловажно и да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите на АНО и изводите на първоинстанционния съд не са сочени и представени от касатора. Това, че е недоволен от НП и счита същото за незаконосъобразно е негово становище, а не релевантен към случая факт.

Наказващия орган ясно е изложил точно какво е нарушението, къде и как е извършено, което се установява и от събраните по делото доказателства.

След извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН А. съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75 от 22.11.2023 г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по АНД № 14 по описа на съда за 2023 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.